Да търсим доброто във всеки
Да търсим доброто във всеки
„Помни ме, Боже мой, за добро.“ — НЕЕМИЯ 13:31.
1. Как Йехова се отнася с добро към всички?
СЛЕД много облачни и мрачни дни слънчевите лъчи са посрещани с радост. Те повдигат духа и подобряват настроението на хората. По същия начин след дълъг период на ярко слънце и суша дъждът — дори и поройният — носи освежение и успокоение. Нашият любещ Създател Йехова е направил този чудесен дар времето в земната атмосфера. Исус обърнал внимание на щедростта на Бога, когато поучавал: „Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят; за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните.“ (Матей 5:43–45) Да, Йехова е добър към всички. Неговите служители трябва да се стремят да му подражават, като търсят доброто в другите.
2. (а) Въз основа на какво Йехова проявява доброта? (б) Какво забелязва Йехова в отклика ни на неговата доброта?
2 Въз основа на какво Йехова проявява доброта? Откакто Адам съгрешил, Йехова не е преставал да търси доброто в хората. (Псалм 130:3, 4) Неговата цел е да възстанови райските условия за послушното човечество. (Ефесяни 1:9, 10) Благодарение на незаслужената му милост ние имаме перспективата да бъдем освободени от греха и несъвършенството посредством обещаното Семе. (Битие 3:15; Римляни 5:12, 15) Приемането на уредбата за откупа ни дава възможност да се върнем към съвършенството. Сега Йехова наблюдава всеки от нас, за да види освен другите неща и нашата реакция към щедростта му. (1 Йоан 3:16) Каквото и да правим, за да покажем признателността си за неговата доброта, той го забелязва. „Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте, и любовта, която показахте към Неговото име“, писал апостол Павел. — Евреи 6:10.
3. Какъв въпрос заслужава нашето внимание?
3 Тогава как можем да подражаваме на Йехова в търсене на доброто в другите? Нека да разгледаме отговора на този въпрос в четири области от живота: (1) християнската служба, (2) семейството, (3) сбора и (4) взаимоотношенията ни с другите.
В проповедната служба и правенето на ученици
4. Как участието ни в християнската служба показва, че търсим доброто в другите?
4 „Нивата е светът“ — обяснил Исус в отговор на въпроса на неговите ученици за значението на притчата за житото и плевелите. Като съвременни ученици на Христос, ние признаваме тази истина, когато участваме в службата. (Матей 13:36–38; 28:19, 20) Проповедната ни служба включва публично изявяване на нашата вяра. Самият факт, че Свидетелите на Йехова днес са добре познати със своята служба от къща на къща и с уличното си свидетелстване, показва нашето старание в търсенето на онези, които са достойни за посланието за Царството. Всъщност Исус дал напътствието: „В кой да било град или село, като влезете, разпитвайте кой в него е достоен.“ — Матей 10:11; Деяния 17:17; 20:20.
5, 6. Защо продължаваме да посещаваме хората в техните домове?
5 Когато посещаваме хората неочаквано, ние разбираме тяхната реакция към нашето послание. Понякога виждаме, че един човек от дадено семейство ни изслушва, докато друг от същия дом се обажда отвътре „Не ни интересува“, и с това посещението приключва. Колко съжаляваме, че противопоставянето или липсата на интерес от страна на един човек оказва влияние на отклика на друг! Тогава какво можем да направим, за да продължим да търсим доброто във всеки?
6 При следващото ни посещение на този дом, когато отново проповядваме в същия район, може да имаме възможността лично да разговаряме с човека, който предишния път е прекъснал разговора. Като помним какво се е случило преди, това ще ни помогне да се подготвим. Този, който се е противопоставил, може да го е направил от добри подбуди, като е смятал, че трябва да попречи на слушащия да чуе посланието за Царството. Неговите възгледи може да са били повлияни от погрешна информация за нашите намерения. Но това не би ни попречило да продължаваме да проповядваме на този дом добрата новина за Царството, като тактично се опитваме да поправим погрешните възгледи. Ние се интересуваме от това да помогнем на всички да достигнат до точно познание за Бога. Тогава Йехова може би ще привлече този човек към себе си. — Йоан 6:44; 1 Тимотей 2:4.
7. Какво може да ни помогне да бъдем положителни, когато разговаряме с хората?
7 Наставленията на Исус към неговите ученици засягали също противопоставяне от семейството. Нима той не казал: „Дойдох да настроя човек против баща му, дъщеря против майка ѝ, и снаха против свекърва ѝ“? После добавил: „Неприятели на човека ще бъдат домашните му.“ (Матей 10:35, 36) Но обстоятелствата и нагласата се променят. Внезапна болест, загуба на близък човек, бедствия, емоционални проблеми и много други фактори влияят на реакцията на хората, когато им проповядваме. Ако имаме отрицателна нагласа — че хората, на които проповядваме, няма да откликнат, — дали тогава наистина търсим доброто в тях? Защо някой друг път не посетим с радост дома им? Тогава може да реагират различно. Понякога техният отклик се променя не само заради това, което казваме, но и от начина, по който го казваме. Усърдната молитва към Йехова, преди да започнем да проповядваме, със сигурност ще ни помогне да бъдем положителни и да представяме посланието за Царството по приятен за хората начин. — Колосяни 4:6; 1 Солунци 5:17.
8. Какъв може да бъде резултатът, ако християните търсят доброто в своите невярващи роднини?
8 В някои сборове има много Свидетели на Йехова, които са роднини. Често това, което е събуждало възхищение и уважение в по–младите, е било постоянството на някой по–възрастен роднина, чиито добри отношения с близките му и с брачния му партньор са допринесли за промяна в нагласата на по–младите. Като се вслушвали в съвета на апостол Петър, много съпруги са успели да спечелят своите съпрузи „без нито една дума“. — 1 Петър 3:1, 2, НС.
В семейството
9, 10. Как Яков и Йосиф търсели доброто в своето семейство?
9 Близките взаимоотношения в едно семейство са друга област, в която можем да търсим доброто в другите. Нека да видим каква поука можем да извлечем от отношението на Яков към неговите синове. В Битие, 37 глава, 3 и 4 стих, Библията посочва, че Яков особено много обичал Йосиф. Братята на Йосиф му завиждали до такава степен, че дори замислили да го убият. Но обърни внимание на нагласата на Яков и на Йосиф след време. И двамата търсели доброто в своето семейство.
10 Когато Йосиф служел като главен управител на храната по време на глада в Египет, той посрещнал добре своите братя. Макар че не се разкрил веднага, той се погрижил за тях и им дал да занесат храна на възрастния си баща. Да, въпреки че бил жертва на тяхната омраза, той действал в тяхна полза. (Битие 41:53–42:8; 45:23) По подобен начин и Яков, когато бил на смъртно легло, произнесъл пророчески благословии за всички свои синове. Макар че заради лошите си действия не получили някои привилегии, никой от тях не бил лишен от наследство в земята. (Битие 49:3–28) Каква чудесна проява на дълготрайна любов от страна на Яков!
11, 12. (а) Как примерът с пророк Осия показва колко е важно да търсим доброто в членовете на семейството? (б) Каква поука извличаме от примера на бащата в притчата на Исус за блудния син?
11 Дълготърпението на Йехова в отношенията му с неверния народ на Израил ни дава допълнително прозрение за това как той търси доброто в своите служители. Използвайки семейните обстоятелства на пророк Осия, Йехова онагледил своята дълготрайна любов. Гомер, съпругата на Осия, няколко пъти прелюбодействала. Въпреки това Йехова дал напътствие на Осия: „Иди пак, залюби жена си, която, ако и да е залюбена от мъжа си, е прелюбодейца, също както Господ люби израилтяните, при все, че гледат към чужди богове и обичат млинове с грозде.“ (Осия 3:1) Защо Йехова дал такова напътствие? Той знаел, че сред народа, който като цяло се бил отклонил от пътищата му, отделни хора щели да откликнат на неговото търпение. Осия заявил: „После израилтяните наново ще потърсят Господа своя Бог и царя си Давида; и в послешните дни ще дойдат със страхопочитание при Господа и при Неговата благост.“ (Осия 3:5) Несъмнено това е хубав пример, върху който можем да размишляваме, когато имаме проблеми в семейството. Като постоянстваш в търсенето на добро в другите членове на семейството, това ще бъде най–малкото добър пример на търпение.
12 Притчата на Исус за блудния син ни дава допълнително прозрение за това как можем да търсим доброто в нашето семейство. След като спрял да води разгулен начин на живот, по–младият син се завърнал вкъщи. Баща му се отнесъл към него милостиво. Как реагирал той на оплакванията на по–големия син, който никога не бил напускал семейството? Обръщайки се към него, бащата казал: „Синко, ти си винаги с мене, и всичко мое твое е.“ Това не било строго порицание, а просто потвърждение на бащината любов. „Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме — продължил той, — защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери.“ И ние днес по подобен начин можем да търсим доброто в другите. — Лука 15:11–32.
В християнския сбор
13, 14. Кой е един от начините, по който можем да прилагаме превъзходния закон на любовта в християнския сбор?
13 Като християни, ние се стремим да постъпваме според превъзходния закон на любовта. (Яков 2:1–9) Вярно е, че може да приемаме членове от сбора, чието материално положение се различава от нашето. Но дали сред нас има „класови различия“, основани на друг вид раса, култура или дори религиозно минало? Ако е така, как тогава можем да вземем присърце съвета на Яков?
14 Да посрещаме с „добре дошъл“ всеки, който посещава християнските събрания, е доказателство за нашата сърдечност. Когато поемаме инициативата да заговаряме новодошлите в Залата на Царството, вероятно първоначалното им неспокойствие и притеснение ще изчезнат. Един човек, който за първи път посетил християнско събрание, казал: „Всички бяха приятелски настроени. Изглеждаше така, сякаш всеки ме познаваше от преди. Чувствах се като у дома си.“
15. Как може да се помогне на младите в сбора да проявяват интерес към по–възрастните?
15 В някои сборове в края на всяко събрание група младежи се събират в залата или извън нея, като странят от общуване с по–възрастните. Какво би могло да се направи, за да се преодолее тази склонност? Разбира се, първата стъпка е родителите да обучават децата си вкъщи, като ги подготвят за събранията. (Притчи 22:6) Те могат да им дадат задачата да подготвят различните издания, така че всички да вземат каквото е необходимо за събранията. Родителите са тези, които най–добре могат да насърчат децата си да споделят няколко мисли с по–възрастните и с немощните в Залата на Царството. Когато са подготвени да кажат нещо смислено на тези хора, децата ще изпитат чувство на удовлетворение.
16, 17. Как възрастните могат да търсят доброто в младежите в сбора?
16 По–възрастните братя и сестри от своя страна трябва да проявяват интерес към младите в сбора. (Филипяни 2:4) Те могат да поемат инициативата да им кажат нещо насърчително. Обикновено на събранията се обсъждат хубави и съдържателни мисли. Те могат да попитат младите дали събранието им е харесало и дали е имало мисли, за които са особено признателни и които могат да приложат в живота си. Като неотделима част от сбора, младите могат да бъдат поздравени за това, че са внимавали, да бъдат похвалени, че са давали коментари по време на събранието или ако са имали някакво участие в програмата. Начинът, по който младите се отнасят към възрастните в сбора, и начинът, по който изпълняват малки задачи вкъщи, ще покаже дали по–нататък ще могат да поемат по–големи отговорности в живота. — Лука 16:10.
17 Като поемат отговорност, някои младежи напредват до такава степен, че развиват духовни качества, които им позволяват да поемат по–големи задачи. Когато са заети, това им помага да избягват глупавото поведение. (2 Тимотей 2:22) Подобни задачи могат да ‘изпитат годността’ на братята, които се стремят да служат като помощник–служители. (1 Тимотей 3:10, НС) Тяхната готовност да участват в събранията, пламенността им в службата и загрижеността им към всички в сбора позволява на старейшините да преценят техния потенциал, когато решават дали да им дадат допълнителни задачи.
Да търсим доброто във всеки
18. Каква клопка трябва да се избягва при съденето, и защо?
18 „Лицеприятие в съд не е добро“ — се казва в Притчи 24:23. Небесната мъдрост изисква старейшините да избягват да бъдат предубедени, когато разглеждат съдебни въпроси, свързани със сбора. Яков заявил: „Мъдростта, която е от горе, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна.“ (Яков 3:17) Ясно е, че когато търсят доброто в другите, старейшините трябва да са сигурни, че преценката им не е замъглена от лични отношения или чувства. „Бог стои в Божия събор — писал псалмистът Асаф, — съди всред боговете [„подобните на богове“, като се има предвид човешките съдии]. До кога ще съдите несправедливо, и ще лицеприятелствувате към нечестивите?“ (Псалм 82:1, 2) В съгласие с това християнските старейшини избягват всяка склонност към фаворитизъм, когато става въпрос за техен приятел или роднина. По този начин те запазват единството в сбора и позволяват на духа на Йехова да се излива свободно. — 1 Солунци 5:23.
19. По какви начини можем да търсим доброто в другите?
19 Като търсим доброто в нашите братя и сестри, отразяваме нагласата на Павел, когато писал до сбора в Солун. Той казал: „И уверени сме в Господа за вас, че и вършите това, и ще вършите това, което заповядваме.“ (2 Солунци 3:4) Когато търсим доброто в другите, ще бъде по–лесно да покриваме недостатъците им. Ще търсим области, в които можем да хвалим нашите братя, и ще избягваме критичния дух. „Което тук се изисква от настойниците — писал Павел, — е всеки да се намери верен.“ (1 Коринтяни 4:2) Верността не само на настойниците в сбора, но на всички християнски братя и сестри, ги прави скъпи за нас. Това ни сближава с тях и укрепва връзките на християнското братство. Възприемаме възгледа на Павел към братята в неговите дни. Те са наши „съработници за Божието царство“ и „утеха [укрепваща помощ — НС]“ за нас. (Колосяни 4:11) Така проявяваме нагласата на Йехова.
20. Какви благословии ще имат онези, които търсят доброто във всеки?
20 Несъмнено ние също се молим като Неемия: „Помни ме, Боже мой, за добро.“ (Неемия 13:31) Колко сме радостни, че Йехова търси доброто в хората! (3 Царе 14:13) Нека постъпваме по същия начин в отношенията си с другите. Така ще имаме перспективата да бъдем изкупени от греха и да живеем вечно в новия свят, който е толкова близо. — Псалм 130:3–8.
Как би отговорил?
• Въз основа на какво Йехова е добър към всички?
• Как можем да търсим доброто в другите
• в службата;
• в семейството;
• в сбора;
• във всички наши взаимоотношения?
[Въпроси]
[Снимка на страница 18]
Въпреки предишната омраза на братята си, Йосиф търсел доброто в тях
[Снимка на страница 19]
Противопоставянето не ни пречи да се опитваме да помагаме на всеки
[Снимка на страница 20]
Въпреки миналите си действия синовете на Яков не били лишени от благословия
[Снимка на страница 21]
Посрещай сърдечно всеки на християнските събрания