Биографичен разказ

Да служиш на другите облекчава страданието

РАЗКАЗАНО ОТ ХУЛИАН АРИАС

През 1988 г., когато бях на четирийсет години, професионалното ми бъдеще изглеждаше сигурно. Бях регионален директор в една международна компания. Фирмата ми осигури луксозна кола, висока заплата и добре обзаведен офис в центъра на Мадрид. От компанията дори ми намекнаха, че смятат да ме направят национален директор. Не съм и предполагал, че животът ми ще претърпи драстична промяна.

ЕДИН ден през същата година моят лекар ми съобщи, че имам мултиплена склероза, една неизлечима болест. Бях съсипан от новината. След това, когато прочетох какво може да причини мултиплената склероза a, се уплаших. Изглеждаше така, сякаш щях да живея с чувството за постоянно надвиснала опасност до края на живота си. Как щях да се грижа за съпругата си Милагрос и за тригодишния си син Исмаил? Как щяхме да се справяме? Докато търсех отговорите на тези въпроси, ми беше нанесен друг тежък удар.

Около месец след като лекарят ми каза за болестта, началникът ми ме извика в офиса си и ми каза, че компанията се нуждае от хора с „добър имидж“. И че някой, който има дегенеративно заболяване — дори и в начален стадий, — няма такъв имидж. Затова веднага бях уволнен. Изведнъж моята светска кариера приключи!

 Опитвах се да бъда смел пред семейството си, но копнеех да остана насаме, за да размишлявам за новите си обстоятелства и за бъдещето си. Опитвах да се боря с нарастващото чувство за депресия. Това, което най–много ме нарани, беше, че за един ден станах безполезен за компанията.

Намирам сила в немощта си

За щастие в този труден период имах няколко източника на сила. Преди двайсет години бях станал Свидетел на Йехова. Затова се молех искрено на Йехова относно моите чувства и несигурността, която изпитвах за бъдещето. Съпругата ми, която също е Свидетелка на Йехова, беше постоянен източник на сила за мене, също някои близки приятели ми помагаха и ме насърчаваха, и тяхната доброта и състрадание бяха безценни. — Притчи 17:17.

Чувството за отговорност към другите също ми помогна. Исках да отгледам сина си добре, да го уча, да играя с него, да го обучавам в проповедната дейност. Затова не трябваше да се предавам. Освен това бях старейшина в един от сборовете на Свидетелите на Йехова и моите християнски братя и сестри се нуждаеха от помощта ми. Ако бях позволил болестта да подкопае вярата ми, какъв пример щях да бъда за другите?

Неминуемо животът ми се промени както физически, така и финансово — в някои отношения стана по–зле, но в други по–добре. Веднъж един лекар ми каза: „Болестта не погубва човека, тя просто го променя.“ Разбрах, че не всички промени бяха лоши.

Преди всичко моят „трън в плътта“ ми помогна по–добре да разбирам хората, които имат здравословни проблеми, и да им съчувствам. (2 Коринтяни 12:7) Разбирах по–добре от всякога думите от Притчи 3:5: „Уповавай на Господа от все сърце, и не се облягай на своя разум.“ И най–вече, новите ми обстоятелства ме научиха какво е наистина от значение в живота и какво ни носи истинско удовлетворение и самоуважение. Все още можех да върша много неща в организацията на Йехова. Разбрах истинското значение на думите на Исус: „Повече щастие има в даването, отколкото в получаването.“ — Деяния 20:35, НС.

Нов начин на живот

Скоро след като ми поставиха диагнозата на болестта, бях поканен на един семинар в Мадрид, на който християни доброволци бяха учени как да развиват сътрудничество между лекари и пациенти Свидетели. По–късно тези доброволци бяха организирани в комитети за връзка с болниците. Този семинар се проведе точно навреме за мене. Намерих по–добра кариера, която ми донесе много повече удовлетворение в сравнение с която и да било светска работа.

От семинара разбрахме, че членовете на новосформираните комитети за връзка с болниците трябваше да посещават болници, да се срещат с лекари, да имат представяния пред здравни работници, всичко това с цел да се изгради сътрудничество и да се избегнат конфронтации. Сътрудниците от комитетите помагат на събратята си Свидетели да намерят лекари, които са съгласни да приложат лечение без употребата на кръв. Разбира се, като човек неспециалист, имах много да уча за медицинската етика, болничната организация и медицинските термини. Въпреки това след този семинар се върнах вкъщи като нов човек, развълнуван от новото предизвикателство.

Посещенията в болниците — източник на удовлетворение

Въпреки че болестта бавно и неумолимо ме осакатяваше, отговорностите ми в Комитета  за връзка с болниците се увеличаваха. Започнах да получавам инвалидна пенсия, така че имах достатъчно време за посещения в болниците. Въпреки няколко случая, в които изпитах разочарование, тези посещения се оказаха по–лесни и по–възнаграждаващи, отколкото очаквах. Макар че вече съм прикован към инвалидна количка, това не е голяма пречка. Един събрат от комитета винаги ме придружава. Освен това лекарите са свикнали да разговарят с хора в инвалидни колички и понякога дори изглежда, че слушат с по–голямо уважение, когато виждат усилията, които полагам, за да се срещна с тях.

През последните десет години съм се срещал със стотици лекари. Някои бяха готови да ни помагат още от самото начало. Доктор Хуан Дуарте, който е сърдечен хирург в Мадрид и се гордее с това, че уважава съвестта на пациента, веднага предложи услугите си. Досега той е извършил над двеста операции на пациенти Свидетели на Йехова от различни части на Испания, без да им прелива кръв. През годините все повече лекари започнаха да оперират без кръвопреливане. Нашите редовни посещения допринесоха за това, но прогресът се дължеше също на напредъка на медицината и добрите резултати, постигани в безкръвната хирургия. Убедени сме, че Йехова благослови нашите усилия.

Бях много насърчен от отклика на някои сърдечни хирурзи, които специализираха в лекуването на деца. В продължение на две години посещавахме колектив от двама хирурзи и техните анестезиолози. Доставяхме им медицинска литература, в която се обясняваше какво постигат други лекари в тази област. Усилията ни бяха възнаградени през 1999 г. по време на медицинската конференция за детска сърдечносъдова хирургия. Двамата хирурзи — умело напътствани от съдействащ хирург от Англия — извършиха изключително трудна операция на бебето на Свидетели, чиято клапа на аортата изискваше модификация. b Радвах се заедно с родителите, когато единият от хирурзите излезе от операционната и каза, че операцията е била успешна и че съвестта на семейството е била уважена. Сега тези двама лекари редовно приемат пациенти Свидетели от цяла Испания.

Това, което намирам за истински удовлетворяващо относно такива случаи, е, че мога да помогна на моите християнски братя. Обикновено, когато се обаждат на Комитета за връзка с болниците, това е един от най–трудните моменти в живота им. На тях им предстои операция, а лекарите в местните болници или нямат желанието, или не могат да извършат такава операция без кръвопреливане. Но когато братята разберат, че има хирурзи от всички медицински специалности, които искат да сътрудничат тук в Мадрид, това им носи голямо облекчение. Виждал съм как изражението на лицето на един брат се променя от угрижено към спокойно, просто от нашето присъствие и подкрепа в болницата.

 Съдиите и медицинската етика

През последните години членовете на комитетите за връзка с болниците посещават също и съдии. При посещението си ние им даваме изданието „Грижи за семейството и болнично лечение за Свидетелите на Йехова“ (англ.), което е специално подготвено да осведоми такива служебни лица за нашата позиция по въпроса за употребата на кръв и наличието на безкръвни медицински алтернативи. Такива посещения бяха много необходими, тъй като преди беше нещо обичайно за съдиите в Испания да упълномощават лекарите да извършват кръвопреливане против желанията на пациента.

Съдебните зали са внушителни места и при първото си посещение се почувствах много незначителен, придвижвайки се с инвалидната си количка по коридорите. Нещо, от което се почувствах още по–зле, беше един малък инцидент, при който паднах от количката на коленете си. Няколко съдии и адвокати, които видяха това, любезно се притекоха на помощ, но аз се почувствах неловко пред тях.

Макар че съдиите не бяха сигурни защо ги посещаваме, повечето се отнасяха любезно към нас. Първият съдия, който посетих, вече беше размишлявал над нашето становище и каза, че би искал да разговаря с нас по–подробно. При следващото ни посещение той лично ме закара до кабинета си и слушаше внимателно. Добрите резултати от това първо посещение ни насърчиха и това ни помогна да преодолеем опасенията си, и скоро имахме още такива хубави резултати.

Същата година оставихме екземпляр от „Грижи за семейството“ на един друг съдия, който ни посрещна добре и обеща да прочете информацията. Дадох му телефонния си номер, в случай че има нужда да се свърже с нас при спешност. Две седмици по–късно той се обади и каза, че един местен хирург го е помолил да го упълномощи да прелее кръв на Свидетелка на Йехова, на която ѝ предстояла операция. Съдията ни каза, че иска да му помогнем да вземе решение, което ще уважи желанието на Свидетелката да не приема кръвопреливане. Не беше трудно да намерим друга болница, където хирурзите успешно извършиха операцията без кръв. Съдията се зарадва, когато чу за резултата от операцията, и ни увери, че ще търси подобни решения в бъдеще.

По време на посещенията ми в болниците често възникваше въпросът за медицинската  етика, тъй като ние искахме лекарите да имат предвид правата и съвестта на пациента. От една болница в Мадрид, в която имаше сътрудничещи лекари, ме поканиха да участвам в курса по етика, който те организираха. Този курс ми даде възможност да представя нашето основано на Библията становище на много специалисти в тази област. Той също ми помогна да разбера многото трудни решения, които лекарите трябва да вземат.

Един от учителите в курса, професор Диего Грасиа, редовно организира престижен курс по етика за лекарите в Испания и твърдо ни подкрепя за правото ни на осведомено съгласие по въпроса за кръвопреливанията. c Вследствие на редовните ни срещи с него няколко представители на офиса на клона на Свидетелите на Йехова в Испания бяха поканени да обяснят нашето становище пред лекари, завършили при професор Грасиа, някои от които бяха смятани за най–добрите в страната.

Изправяйки се пред действителността

Разбира се, тази удовлетворяваща работа в полза на моите събратя по вяра не разреши всички мои лични проблеми. Заболяването ми прогресира неумолимо. За щастие умът ми не е засегнат. Благодарение на съпругата ми и на сина ми, които никога не се оплакват, все още мога да се справям с отговорностите си. Без тяхната помощ и подкрепа това не би било възможно. Аз дори не мога сам да закопчея панталоните си или да облека палтото си. Много се радвам всяка събота да проповядвам със сина си Исмаил, който ме придвижва с количката така, че мога да разговарям с различни хора в района. И все още мога да изпълнявам задълженията си като старейшина в сбора.

През последните дванайсет години имах някои травмиращи моменти в живота. Понякога, когато виждам как моята инвалидност се отразява на семейството ми, изпитвам по–голяма болка от тази, причинена от болестта ми. Знам, че те страдат мълчаливо. Неотдавна за една година починаха баща ми и тъща ми. През същата година загубих способността да се движа без инвалидна количка. Баща ми, който живееше при нас, почина от друга дегенеративна болест. Милагрос, която се грижеше за него, се чувстваше така, сякаш вижда какво ще се случи с мене в бъдеще.

Положителното обаче е, че нашето семейство е обединено пред трудностите. Смених директорския стол с инвалидна количка, но животът ми сега всъщност е по–добър, защото е напълно отдаден в служба на другите. Даването може да облекчи страданието и Йехова държи на обещанието си да ни укрепва във време на нужда. Като Павел мога наистина да кажа: „За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява.“ — Филипяни 4:13.

[Бележки под линия]

[Блок на страница 24]

Гледната точка на съпругата

За една съпруга, чийто съпруг страда от мултиплена склероза, е много трудно, и психически, и емоционално, и физически. Трябва да бъда разумна в това, което планирам да правя, и да се опитвам да не се тревожа ненужно за бъдещето. (Матей 6:34) Въпреки това страданието може да разкрие най–добрите качества на човек. Нашият брак е по–здрав от преди и моите взаимоотношения с Йехова са по–близки. Биографичните разкази на други братя в подобни обстоятелства много ме укрепват. Аз също изпитвам удовлетворението, което Хулиан изпитва в резултат на неговата ценна служба в полза на братята, и разбрах, че Йехова никога не ни разочарова, дори и всеки ден да сме изправени пред ново предизвикателство.

[Блок на страница 24]

Гледната точка на сина

Издръжливостта и положителният дух на баща ми е отличен пример за мене и аз се чувствам полезен, когато го извеждам с количката. Знам, че не винаги мога да правя това, което искам. Сега съм юноша, но когато порасна, бих искал да служа като член на Комитета за връзка с болниците. Знам от обещанията в Библията, че страданието е временно и че много братя и сестри страдат дори повече от нас.

[Снимка на страница 22]

Съпругата ми е източник на сила за мене

[Снимка на страница 23]

Разговор със сърдечния хирург доктор Хуан Дуарте

[Снимка на страница 25]

Със сина ми се радваме да проповядваме заедно