Какво можем да научим от хората от семейството на Исус?

КАКВО знаеш за хората от семейството на Исус, с които той живял до своето покръстване, през първите 30 години от земния си живот? Какво се казва за тях в евангелските повествования? Какво можем да научим, ако се запознаем отблизо с хората от неговото семейство? Отговорите на тези въпроси могат да са ти от полза.

Дали Исус се родил в заможно семейство? Приемният му баща, Йосиф, бил дърводелец. Този занаят бил свързан с усилна физическа работа и често част от нея било отсичането на дървета за дървен материал. Около 40 дена след раждането на Исус майка му и приемният му баща отишли в Йерусалим и направили жертвен принос, определен в Закона. Дали те пожертвали овен и гургулица или гълъб, както се изисквало в Закона? Не. Изглежда те не можели да си позволят да принесат такива жертви. Но в Закона имало уредба и за бедните. В съгласие с нея Йосиф и Мария пожертвали „две гургулици или две гълъбчета“. Това, че избрали по–евтините животни, показва, че не разполагали с много средства. (Лука 2:22–24; Левит 12:6, 8)

Както виждаш, Исус Христос — бъдещият владетел на цялото човечество — се  родил сред обикновени хора, които трябвало да работят усилно, за да свържат двата края. Когато пораснал, той станал дърводелец като приемния си баща. (Матей 13:55; Марко 6:3) Макар че когато бил могъщо духовно създание в небето, Исус бил „богат“, Библията казва, че ‘станал сиромах’ заради нас. Той приел по–нисша позиция като човек и израснал в семейство на обикновени хора. (2 Коринтяни 8:9; Филипяни 2:5–9; Евреи 2:9) Исус не се родил в заможно семейство и това може би помогнало на някои хора да го чувстват по–близък. Те не се смущавали от неговото обществено положение или позиция. Ценели го заради неговите учения, привлекателните му качества и чудесните му дела. (Матей 7:28, 29; 9:19–33; 11:28, 29) От това, че направил така Исус да се роди в обикновено семейство, разбираме колко мъдър е Йехова Бог.

Нека сега да се запознаем отблизо с хората от Исусовото семейство и да разберем какво можем да научим от тях.

Йосиф бил праведен мъж

Когато разбрал, че годеницата му е бременна, ‘преди да са се били съединили’, Йосиф сигурно се е разкъсвал между любовта си към Мария и отвращението си към дори привидната неморалност. Случилото се изглеждало като посегателство върху правото, което имал като неин бъдещ съпруг. По онова време след годежа на жената се гледало като на съпруга на мъжа. След дълъг размисъл Йосиф решил тайно да се разведе с Мария, за да не бъде убита с камъни като прелюбодейка. (Матей 1:18; Второзаконие 22:23, 24)

След това един ангел се явил насън на Йосиф и казал: „Не бой се да вземеш жена си Мария; защото зачнатото в нея е от Светия Дух. Тя ще роди син, когото ще наречеш Исус; защото Той е Който ще спаси людете Си от греховете им.“ След като получил това напътствие от Бога, Йосиф действал в съгласие с него и взел Мария за своя съпруга. (Матей 1:20–24)

С това решение този праведен и верен мъж участвал в изпълнението на думите, които Йехова изрекъл чрез пророк Исаия: „Ето, девица ще зачне и ще роди син, и ще го нарече Емануил.“ (Исаия 7:14) Йосиф със сигурност бил духовен мъж, който ценял привилегията да стане приемен баща на Месията, въпреки че първородният син на Мария нямало да бъде негово дете.

Йосиф нямал сексуални отношения с Мария, преди тя да роди сина си. (Матей 1:25) За младоженците това въздържание навярно било предизвикателство, но те явно не искали да има съмнение относно това кой е баща на бебето. Какъв прекрасен пример на самоконтрол! Йосиф поставил духовните ценности над естествените си желания.

При четири различни случая Йосиф получил ангелски напътствия относно отглеждането на доведения си син. Три от тях се отнасяли за това къде да отрасне момчето. Незабавното подчинение на тези напътствия било изключително важно за оцеляването на детето. При всеки отделен случай Йосиф действал без забавяне, като първо отвел невръстното дете в Египет, а после — обратно в Израил. Това спасило младия Исус от масовото клане на бебета, което било извършено по нареждане на Ирод. Освен това подчинението на Йосиф довело до изпълнение на някои от пророчествата за Месията. (Матей 2:13–23)

Йосиф научил Исус на занаят, за да може сам да се грижи за себе си. Затова Исус бил известен не само като „син на дърводелеца“, но и като „дърводелеца“. (Матей 13:55; Марко 6:3) Апостол Павел записал, че той бил „изпитан във всяко отношение  като нас“ (НС). Естествено, това означава, че трябвало също да работи усилно, за да помага за издържането на семейството. (Евреи 4:15)

И накрая, в последния разказ от Християнските гръцки писания, в който се говори за Йосиф, намираме доказателство за неговата преданост към чистото поклонение. Той завел семейството си в Йерусалим за празнуването на Пасхата. За Йосиф било нещо обичайно „всяка година“ да води цялото си семейство там, въпреки че само за мъжете било задължително да присъстват. Това било голяма жертва за него, тъй като трябвало да вървят около 100 километра пеш от Назарет до Йерусалим. Но в разказа от Писанието се казва, че Исус се отделил от групата. Намерили го в храма, където слушал законоучителите и им задавал въпроси. Въпреки че бил едва 12–годишен, Исус показал, че е много мъдър и добре познава Божието Слово. От тази случка разбираме, че родителите на Исус го обучавали добре, възпитавайки го като момче с духовна нагласа. (Лука 2:41–50) Явно Йосиф умрял малко след това, тъй като в по–нататъшното повествование в Писанието не се споменава за него.

Да, Йосиф бил праведен мъж, който се грижел добре за семейството си както в духовно, така и във физическо отношение. Дали и ти, подобно на Йосиф, поставяш духовните интереси на първо място в живота си, след като знаеш каква е Божията воля за нас днес? (1 Тимотей 2:4, 5) Охотно ли се подчиняваш на Божиите думи, записани в неговото Слово, като по този начин подражаваш на подчинението на Йосиф? Обучаваш ли децата си така, че да могат да водят смислени духовни разговори с другите?

Мария била неегоистична служителка на Бога

Майката на Исус, Мария, била примерна служителка на Бога. Когато ангел Гавриил ѝ съобщил, че ще роди, тя се изненадала. Тъй като била девица, Мария ‘не била познала мъж’. Когато разбрала, че ще зачене чрез светия дух, тя смирено приела вестта, като казала: „Ето Господната слугиня; нека ми бъде според както си казал.“ (Лука 1:30–38) Мария толкова ценяла тази духовна привилегия, че била готова да понесе всички трудности, до които нейното решение можело да доведе.

Наистина, това, че приела възложената ѝ задача, променило целия ѝ живот като жена. Когато отишла в Йерусалим, за да се очисти, един благочестив възрастен мъж на име Симеон ѝ казал: „На сама тебе меч ще прониже душата ти.“ (Лука  2:25–35) Той явно имал предвид това, което Мария щяла да изпита, когато види много хора да отхвърлят Исус и когато накрая той бъде повесен на мъченически стълб.

Докато Исус растял, Мария пазела в ума си всички неща, които се случвали в живота му, като ‘размишлявала за тях в сърцето си’. (Лука 2:19, 51) Подобно на Йосиф, и тя била духовна личност и високо ценяла събитията и думите, чрез които се изпълнявали пророчества. Това, което ангел Гавриил ѝ казал, със сигурност се запечатало в ума ѝ: „Той ще бъде велик, и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида. Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му не ще има край.“ (Лука 1:32, 33) Да, тя приела сериозно привилегията да бъде майка на Месията.

Духовността на Мария отново станала явна при срещата ѝ с Елисавета — нейна роднина, която също забременяла по чудодеен начин. Когато я видяла, Мария отдала възхвала на Йехова и показала любовта си към неговото Слово. Тя споменала мисли от молитвата на Анна, записана в 1 Царе, 2 глава, и използвала мисли от други книги от Еврейските писания. Това, че познавала така добре Писанията, показало, че е подготвена да стане отдадена и бояща се от Бога майка. Тя щяла да помага на Йосиф при възпитаването на сина си в духовно отношение. (Битие 30:13; 1 Царе 2:1–10; Малахия 3:12; Лука 1:46–55)

Мария силно вярвала, че синът ѝ е Месията, и вярата ѝ не отслабнала дори след неговата смърт. Скоро след Исусовото възкресение тя била сред верните ученици, които се събрали заедно с апостолите, за да се помолят. (Деяния 1:13, 14) Тя останала вярна, въпреки че трябвало да понесе неописуемото страдание да види как скъпият ѝ син умира на мъченически стълб.

Каква полза можеш да извлечеш от нещата, които научи за живота на Мария? Дали приемаш привилегията да служиш на Бога, независимо от жертвите, които произтичат от това? Осъзнаваш ли колко е сериозна тази привилегия днес? Дали помниш предсказанията на Исус и ги сравняваш с днешните събития, като ‘размишляваш за тях в сърцето си’? (Матей, 24 и 25 глава; Марко, 13 глава; Лука, 21 глава) Подражаваш ли на Мария, като научаваш много стихове от Божието Слово и ги използваш често в разговорите си? Ще запазиш ли вярата си в Исус, въпреки душевните страдания, които може да понесеш като негов последовател?

 Братята на Исус показали, че е възможно човек да се промени

Изглежда, че преди Исусовата смърт братята му не вярвали в него. Вероятно не е случайно, че те не присъствали, когато Исус умрял на мъченическия стълб, и че той трябвало да повери майка си на грижите на апостол Йоан. Роднините на Исус показали, че не го уважават, като веднъж дори казали, че „не бил на Себе Си“. (Марко 3:21) Тъй като някои членове на семейството на Исус били невярващи, хората, които днес имат невярващи роднини, могат да бъдат сигурни, че Исус разбира как се чувстват, когато близките им се присмиват на вярата им.

Но след възкресението на Исус неговите братя явно започнали да вярват в него. Те били сред хората, които се събрали в Йерусалим преди Петдесетница през 33 г. и горещо се молели заедно с апостолите. (Деяния 1:14) Явно възкресението на природения им брат ги подтикнало да променят нагласата си и да станат негови ученици. Никога не трябва да губим надежда за роднините ни, които не споделят нашата вяра.

Според Писанието Яков — природеният брат на Исус, на когото Той лично се явил — заемал важно място в християнския сбор. Той написал боговдъхновено писмо до събратята си християни, в което ги насърчил да пазят вярата си. (Деяния 15:6–29; 1 Коринтяни 15:7; Галатяни 1:18, 19; 2:9; Яков 1:1) Юда, друг природен брат на Исус, написал вдъхновено писмо, за да насърчи събратята си да водят усилна борба за вярата. (Юда 1) Трябва да отбележим, че нито Яков, нито Юда споменал в писмото си роднинската си връзка с Исус, за да звучи по–убедително пред събратята си християни. Какъв чудесен пример на скромност ни дават те!

И така, кои са някои от нещата, които научи от хората от семейството на Исус? Несъмнено те са примери на отдаденост, на които можеш да подражаваш по следните начини: (1) вярно се подчинявай на изявената воля на Бога и понасяй всички изпитания, които произтичат от това, (2) поставяй духовните ценности на първо място дори когато това означава да правиш жертви, (3) възпитавай децата си в съгласие с Писанието, (4) не губи надежда за членовете на семейството си, които не споделят вярата ти, (5) не се хвали с роднинските връзки, които може да имаш с хора, които заемат важно място в християнския сбор. Да, когато учим за хората от семейството на Исус, ние се приближаваме към него и ценим по–високо това, че Йехова избрал обикновено семейство да отгледа Исус.

[Снимки на страница 4, 5]

Йосиф взел Мария за своя съпруга и така участвал в изпълнението на месианските пророчества

[Снимки на страница 6]

Йосиф и Мария учели децата си на духовни ценности и на труд

[Снимки на страница 7]

Макар че израснали в духовно семейство, братята на Исус повярвали в него едва след смъртта му

[Снимки на страница 8]

Яков и Юда, природени братя на Исус, насърчавали събратята си християни