Как се чества Вечерята на Господаря?
Как се чества Вечерята на Господаря?
ОТНОСНО честването на Вечерята на Господаря християнският апостол Павел писал: „Аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше продаден, взе хляб и като благодари, разчупи и рече: Това е Моето тяло, което е разчупено за вас; туй правете за Мое възпоменание. Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоменание. Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете тая чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.“ (1 Коринтяни 11:23–26)
Както казал Павел, Исус установил честването на Вечерята на Господаря ‘през нощта, когато Исус бил продаден’ от Юда Искариотски на еврейските религиозни водачи, които накарали римляните да приковат Христос на стълб. Тази вечеря била късно вечерта в четвъртък, 31 март 33 г. Исус умрял на мъченическия стълб в петък следобед, 1 април. Тъй като според еврейския календар дните започвали след залез слънце и свършвали със залеза на следващия ден, Вечерята на Господаря и смъртта на Исус станали в един и същи ден — 14 нисан 33 г.
Хората, които яли от хляба и пили от виното, трябвало ‘да правят’ това, за да не забравят за Исус. Той казал: „Туй правете за Мое възпоменание.“ Затова Вечерята на Господаря се нарича също Възпоменание на Христовата смърт.
Защо да отбелязваме годишнината от Исусовата смърт?
Отговорът се крие в това с какво е свързана смъртта на Исус. Той умрял като най–лоялния поддръжник на върховенството на Йехова. Така доказал, че Сатан лъже, като обвинява хората, че служат на Бога само поради егоистични подбуди. (Йов 2:1–5; Притчи 27:11) Освен това, умирайки като съвършен човек, Исус дал „живота Си откуп за мнозина“. (Матей 20:28) Когато Адам съгрешил против Бога, той загубил съвършения човешки живот и свързаните с него перспективи. Но в Библията се казва: „Бог толкова възлюби света [на човечеството], че даде Своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“ (Йоан 3:16) Наистина „заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ“. (Римляни 6:23)
Следователно смъртта на Исус Христос е свързана с двете най–големи прояви на любов — голямата любов, която Йехова проявил към човечеството, като дал своя Син, и самопожертвувателната любов, която Исус показал към хората, като с готовност дал своя човешки живот. Възпоменанието на смъртта на Исус възхвалява тези две прояви на любов. Нима щом получаваме тази любов, не трябва да проявяваме признателност за нея? Един начин да правим това е като присъстваме на честването на Вечерята на Господаря.
Значението на хляба и виното
Когато установил честването на Вечерята, Исус използвал парче хляб и чаша червено вино като символи. „Като благодари, разчупи [хляба] и рече: Това е Моето тяло, което е разчупено за вас.“ (1 Коринтяни 11:24) Хлябът трябвало да бъде разчупен, за да бъде раздаден и изяден, защото бил относително крехък, направен от брашно и вода, без квас, или мая. В Библията квасът символизира грях. (Матей 16:11, 12; 1 Коринтяни 5:6, 7) Исус бил без грях. Затова неговото съвършено човешко тяло било подходяща изкупителна жертва за човечеството. (1 Йоан 2:1, 2) Колко подходящо било хлябът, който представял безгрешното тяло на Христос, да бъде без квас!
Исус благодарил и за чашата чисто, червено вино и казал: „Тая чаша е новият завет в Моята кръв.“ (1 Коринтяни 11:25) Червеното вино в чашата представя кръвта на Исус. Точно както с кръвта от жертвените юнци и кози през 1513 г. пр.н.е. бил сключен договорът на Закона между Бога и народа на Израил, така и чрез проливането на Исусовата кръв при смъртта му бил сключен новият договор.
Кой взема от символите?
За да определим кой трябва да взема от символите на Възпоменанието, е необходимо да разберем за какво се отнася новият договор и с кои хора е сключен той. Библията казва: „Ето, идат дни, казва Господ, когато ще направя с Израилевия дом и с Юдовия дом нов завет. ... Ще положа закона Си във вътрешностите им, и ще го напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог, и те ще бъдат Мои люде. ... Ще простя беззаконието им, и греха им няма да помня вече.“ (Йеремия 31:31–34)
Благодарение на новия договор са възможни едни много специални взаимоотношения с Йехова Бог. Чрез този договор определена група от хора става негов народ и Той става техен Бог. Законът на Йехова е ‘записан вътре в тях’, в сърцата им, и дори хора, които не са от народа на физически обрязаните юдеи, могат да влязат в новите договорни отношения с Бога. (Римляни 2:29) Библейският писател Лука пише за целта на Бога да „посети езичниците, за да вземе измежду тях люде за Своето име“. (Деяния 15:14) Според 1 Петър 2:10 те ‘някога не били народ, а вече станали Божий народ’. Писанието говори за тях като за „Божия Израил“, т.е. духовния Израил. (Галатяни 6:16; 2 Коринтяни 1:21) Следователно новият договор е сключен между Йехова Бог и духовния Израил.
През последната си нощ със своите ученици и Исус сключил различен договор с Лука 22:29) Това е договорът за Царството. Несъвършените хора, които участват в този договор, са 144 000. След като бъдат възкресени на небето, те ще управляват с Христос като царе и свещеници. (Откровение 5:9, 10; 14:1–4) Следователно хората, с които Йехова Бог сключил новия договор, са страна и в договора за Царство, който сключил Исус Христос. Те са единствените, които с право вземат от символите на Вечерята на Господаря.
тях. „Както Моят Отец завещава царство на Мене — им казал той, — Аз завещавам на вас.“ (Откъде християните, които вземат от символите, знаят, че са в специални взаимоотношения с Бога и са сънаследници с Христос? Павел обяснява: „Самият [свети] Дух свидетелствува заедно с нашия дух [нашата умствена нагласа], че сме Божии чада. И ако сме чада, то сме и наследници, наследници на Бога и сънаследници с Христа, та ако страдаме с Него, да се и прославяме заедно с Него.“ (Римляни 8:16, 17)
Чрез своя свети дух, или действена сила, Бог помазва сънаследниците на Христос. Това ги кара да се чувстват сигурни, че са наследници на Царството. Така помазаните християни получават небесна надежда. Те приемат всичко, което се говори в Библията за небесния живот, като казано лично към тях. Освен това те са готови да жертват всичко, свързано с живота на земята, включително самия земен живот и всички взаимоотношения с хората. Въпреки че помазаните с духа християни осъзнават, че животът в рая на земята ще е чудесен, тяхната надежда не е да живеят там. (Лука 23:43, НС) Те са сигурни, че имат небесна надежда не поради някакви фалшиви религиозни възгледи, а в резултат на действието на Божия дух, и затова с право вземат от символите на Възпоменанието.
Представи си, че човек не е напълно сигурен дали участва в новия договор и в договора за Царството. А ако няма и свидетелството на светия дух, че е сънаследник с Христос? Тогава няма да е правилно да вземе от символите. На Бог няма изобщо да му е угодно някой съзнателно да се представя за човек, призован за небесен цар и свещеник, а в действителност да няма такава надежда. (Римляни 9:16; Откровение 22:5)
Колко пъти в годината се чества?
Трябва ли смъртта на Исус да се чества всяка седмица или дори всеки ден? Христос установил Вечерята на Господаря и бил несправедливо убит в деня на Пасхата. Тя се празнувала само веднъж годишно, на 14 нисан, и с нея било чествано освобождението на Израил от египетско робство. (Изход 12:6, 14; Левит 23:5) Следователно смъртта на „нашата пасха, Христос“, трябва да се чества само веднъж годишно, а не всяка седмица или всеки ден. (1 Коринтяни 5:7) Когато честват Вечерята на Господаря, християните правят това по същия начин, по който я чествал Исус, когато я установил.
Тогава какво имал предвид Павел с думите: „Всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете тая чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той“? (1 Коринтяни 11:26) В този стих Павел използва израза „всеки път, когато“. Следователно той казал, че всеки път, когато помазаните християни вземали от символите, показвали вярата си в изкупителната жертва на Исус.
1 Солунци 4:14–17, НС) Това е в съгласие с думите на Исус към единайсетте верни апостоли: „Като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото гдето съм Аз, да бъдете и вие.“ (Йоан 14:3)
Помазаните християни трябва да честват смъртта на Христос „докле дойде Той“. Това честване ще продължи, докато Исус не „дойде“ да вземе своите помазани последователи в небето, като ги възкреси за небесен живот по време на „присъствието“ си. (От какво значение е Възпоменанието за тебе?
Трябва ли да вземем от символите на Възпоменанието, за да извлечем полза от жертвата на Исус и да живеем вечно на земята? Не. Нищо в Библията не подсказва, че след като бъдат възкресени на земята, боящите се от Бога хора като Ной, Авраам, Сара, Исаак, Ревека, Йосиф, Моисей и Давид ще вземат от тези символи. Но те и всички останали, които искат да живеят вечно на земята, трябва да вярват в Бога, в Христос и в осигурената от Йехова изкупителна жертва на Исус. (Йоан 3:36; 14:1) За да получиш вечен живот, ти също трябва да проявяваш такава вяра. Като присъстваш на ежегодното честване на смъртта на Христос, това ще ти припомни тази голяма жертва и ще увеличи благодарността ти за нея.
Апостол Йоан подчертал колко важна е жертвата на Исус, когато казал: „Това ви пиша [мои помазани събратя], за да не съгрешите; но ако съгреши някой, имаме ходатай при Отца, Исуса Христа праведният. Той е умилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на целия свят.“ (1 Йоан 2:1, 2) Помазаните с право могат да кажат, че жертвата на Исус е умилостивение за техните грехове. Но тя също е жертва и за греховете на целия свят, като така дава възможност на всички послушни хора да получат вечен живот!
Ще присъстваш ли на 4 април 2004 г. на честването на смъртта на Исус? Свидетелите на Йехова ще проведат този празник по цял свят в своите места за събрания. Ако присъстваш, ще извлечеш полза, като чуеш един много важен библейски доклад. Ще си припомниш колко много са направили за нас Йехова Бог и Исус Христос. Ще бъде духовно възнаграждаващо и да се събереш с хора, които проявяват голяма почит към Бога, Христос и изкупителната жертва на Исус. Това събитие може много да засили желанието ти да получиш Божията незаслужена милост, която води към вечен живот. Нека нищо не ти попречи за това. Присъствай на стоплящото сърцето честване, което отдава слава на нашия небесен Баща, Йехова Бог, и го радва.
[Снимка на страница 5]
Смъртта на Исус е свързана с двете най–големи прояви на любов
[Снимка на страница 6]
Безквасният хляб и виното са подходящи символи на безгрешното тяло на Исус и неговата пролята кръв