„Отплуваха за Кипър“

С ТЕЗИ думи в книгата Деяния започва разказът за преживяванията на християнските мисионери Павел, Варнава и Йоан Марко, когато посетили Кипър през 47 г. (Деяния 13:4) Тогава, както и сега, Кипър заемал стратегическо място в източното Средиземноморие.

Римляните искали да притежават острова и успели да го завземат през 58 г. пр.н.е. Но Кипър имал изпълнена със събития история още преди това. Той бил завладяван от финикийците, от гърците, от асирийците, от персийците и от египтяните. След това през Средновековието бил окупиран от кръстоносците, франките и венецианците, а по–късно и от турците. През 1914 г. британците анексирали острова и поели управлението му до неговата независимост през 1960 г.

Днес туризмът е главният източник на доходи в острова, но в дните на Павел Кипър бил богат на природни ресурси, които римляните използвали, за да напълнят държавната си хазна. Медта била открита още в ранната история на острова и било изчислено, че в края на римския период били добити 250 000 тона мед. Индустрията обаче изисквала изсичането на голяма част от гъстите гори за претопяването на медта. До времето, когато Павел пристигнал на острова, вече много от горите били унищожени.

 Кипър под управлението на римляните

Според „Британска енциклопедия“ по времето на Юлий Цезар и по–късно на Марк Антоний Кипър бил даден на Египет. Но при управлението на Август преминал отново във владенията на Рим. Както Лука, писателят на Деяния, много точно отбелязва, Кипър бил управляван от проконсул, който бил пряко подчинен на Рим. Сергий Павел бил проконсул, или управител, когато Павел проповядвал там. (Деяния 13:7)

Пакс Романа, международният мир, наложен от Рим, поощрявал разрастването на рудниците и индустрията в Кипър и допринасял за развитието на търговията. Допълнителен приход бил набавян от присъствието на римските легиони и от пилигримите, които се събирали, за да се покланят на Афродита, богинята–покровителка на острова. В резултат на този мир били построени нови пътища, пристанища и богато украсени обществени сгради. Като официален език останал гръцкият, и наравно с поклонението пред римския император широко разпространено било и поклонението пред Афродита, Аполон и Зевс. Хората благоденствали и се радвали на богат социален и културен живот.

Такава била обстановката на острова, когато Павел бил на него и учел хората за Христос. Жителите на Кипър обаче били запознати вече с християнството, преди Павел да отиде там. От повествованието в Деяния разбираме, че след смъртта на първия мъченик Стефан, някои от първите християни избягали в Кипър. (Деяния 11:19) Варнава, спътникът на Павел, бил родом от Кипър и добре познавал острова, така че без съмнение бил идеален водач за Павел в проповедната обиколка. (Деяния 4:36; 13:2)

По стъпките на Павел

Не е лесно да пресъздадем точно пътуването на Павел в Кипър. Но археолозите имат доста ясна представа за отличната пътна система в римския период. Заради географските характеристики на острова, дори и днес съвременните пътища трябва общо взето да минават през същия маршрут, по който вероятно са минавали първите мисионери.

Павел, Варнава и Йоан Марко отплавали от Селевкия до пристанището на Саламин. Защо плавали до Саламин, след като столицата и главното пристанище бил Пафос? Една от причините е, че Саламин бил разположен на източното крайбрежие на острова, само на 200 км от Селевкия. Въпреки че под управлението на римляните Саламин бил изместен като столица от Пафос, той останал като културен, образователен и търговски център на острова. В Саламин имало голяма юдейска общност и мисионерите започнали ‘да проповядват Божието слово в юдейските синагоги’. (Деяния 13:5)

 Днес от Саламин са останали само руини. Но археологическите открития свидетелстват за славата и богатството на града. За пазарния площад, центърът на политическия и религиозен живот, се казва, че е вероятно най–голямата римска агора, откривана някога в средиземноморския регион. Руините, датиращи от времето на Цезар Август, разкриват подове, украсени със сложни мозайки, гимназиони, впечатляващ комплекс от бани, стадион и амфитеатър, великолепни гробници и голям театър с 15 000 места! Наблизо са руините и на величествения храм на Зевс.

Но Зевс не могъл да предпази града от опустошителни земетресения. През 15 г. пр.н.е. голямо земетресение изравнило със земята по–голямата част от Саламин, който впоследствие бил възстановен от Август. През 77 г. градът отново бил унищожен от земетресение и отново бил възстановен. През четвърти век Саламин е опустошен от поредица земетресения и никога повече не придобива предишната си слава. През Средновековието неговото пристанище се затлачва и бива изоставено.

Не се посочва как жителите на Саламин са реагирали на посланието на Павел. Но той трябвало да проповядва и на други общности. Напускайки Саламин, мисионерите имали възможност да изберат три маршрута: един към северния бряг, където трябвало да преминат през планинската верига на Кирения; друг на запад през равнината Месаория в централната част на острова и третият по южния бряг.

Според преданията Павел тръгнал по третия маршрут. Пътят минавал през плодородна обработваема земя с характерна червена почва. Около 50 километра югозападно маршрутът се доближавал до град Ларнака, преди да се отклони на север към вътрешността на острова.

„Преминаха целия остров“

Пътят достига до древния град Ледра. На негово място днес се намира съвременната столица Никозия. От древния град не са останали доказателства. Но в сърцето на Никозия, заградено отвсякъде от венециански стени от XVI век, се намира една оживена, тясна улица, носеща името „Ледра“. Дали Павел бил в Ледра, или не, не знаем. Библията казва само, че той и неговите спътници ‘преминали през целия остров’. (Деяния 13:6) В „Историческа география на библейските земи на  Уиклиф“ се казва, че това „вероятно означава почти пълна обиколка на юдейските общности в Кипър“.

Павел определено искал да говори с колкото се може повече хора в Кипър. Затова той може да е тръгнал на юг от Ледра през Аматус и Курион — два големи космополитни града с преуспяващи жители.

Курион се намирал високо над морското равнище, върху скали, които се спускали почти вертикално към брега. Този великолепен гръко–римски град бил засегнат от същото земетресение, което унищожило Саламин през 77 г. Руините на храма, посветен на Аполон, датират от 100–та година. Стадионът можел да побере 6000 зрители. Разкошният начин на живот в Курион може да се види от красивите мозайки, украсяващи подовете дори в частни домове.

Към Пафос

От Курион живописният път продължава на запад и малко нагоре през един винарски район, като постепенно се изкачва нагоре, докато доста неочаквано прави остър наклон и се извива като змия надолу към скалите до брега, покрит с дребни камъчета. Според гръцката митология точно това е мястото, където от морето се родила богинята Афродита.

Афродита била най–популярната гръцка богиня в Кипър, на която ревностно отдавали поклонение до втори век. Центърът за поклонение на Афродита бил в Пафос. В него всяка пролет се провеждал голям фестивал в нейна чест. Пилигрими от Мала Азия, Египет, Гърция и чак от Персия идвали в Пафос за фестивала. Когато Кипър бил под управлението на Птолемеите, кипърците започнали да се покланят и на фараоните.

Пафос бил римската столица на Кипър и седалището на проконсула. В него се секли медни монети. Този град също бил унищожен от земетресение през 15 г. пр.н.е., и както в случая със Саламин, Август осигурил средствата за възстановяването му. Разкопките разкриват разкошния живот на богаташите в Пафос през първи век — широки улици, богато украсени частни домове, музикални школи, гимназиони и амфитеатър.

Това бил Пафос, когато Павел, Варнава и Йоан Марко го посетили, и тук проконсулът Сергий Павел — „един разумен човек“ — ‘поискал да чуе Божието слово’, въпреки силното противопоставяне на магьосника Елима. Проконсулът бил „смаян от Господното учение“. (Деяния 13:6–12)

След като успешно извършили проповедната си дейност в Кипър, мисионерите продължили в Мала Азия. Това първо мисионерско пътуване на Павел било важна стъпка в разпространяването на истинското християнство. В книгата „Пътуванията на свети Павел из гръцкия Ориент“ го наричат „истинско начало на християнската задача и на ... кариерата на Павел като мисионер“. В нея се казва още: „Разположен на кръстопътя на морските пътища, водещи до Сирия, Мала Азия и Гърция, изглежда Кипър е бил неизбежно първата спирка от мисионерското му пътуване.“ Но това е била само първата стъпка. Двайсет века по–късно мисионерската дейност продължава и наистина може да се каже, че добрата новина за Царството на Йехова буквално е достигнала „до най–отдалечените краища на земята“. (Деяния 1:8, НС)

[Карти на страница 20]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

КИПЪР

НИКОЗИЯ (Ледра)

Саламин

Пафос

Курион

Аматус

Ларнака

ПЛ. КИРЕНИЯ

РАВН. МЕСАОРИЯ

ПЛ. ТРООДОС

[Снимка на страница 21]

Докато бил в Пафос, Павел, изпълнен със светия дух, причинил ослепяването на магьосника Елима