Да развиваме Христов възглед за величието

„Който иска да стане велик между вас, ще ви бъде служител.“ — МАТЕЙ 20:26, Ве.

1. Какъв е светският възглед за величието?

 БЛИЗО до древния египетски град Тива (днешен Карнак), на около 500 километра южно от Кайро, се извисява 18–метровата статуя на фараона Аменхотеп III. Когато гледаш огромното изображение, не може да не се почувстваш нищожен в сравнение с него. Този величествен паметник, несъмнено замислен да внушава срахопочитание към владетеля, символизира светския възглед за величието, а именно да изглеждаш колкото е възможно по–влиятелен и по–важен, а другите да се чувстват незначителни.

2. Какъв пример оставил Христос на последователите си, и какви въпроси трябва да си зададем?

² Да сравним този възглед с онова, на което учел Исус Христос. Макар че бил ‘Господар и Учител’ на своите последователи, Исус ги учел, че за да бъде велик, човек трябва да служи на другите. През последния ден от живота си на земята Исус онагледил значението на онова, което поучавал, като измил краката на учениците си. Само по какъв смирен начин им послужил той! (Йоан 13:4, 5, 14) Кое ти харесва повече — да служиш на другите, или те на тебе? Дали примерът на Христос  те подбужда да си смирен като него? Нека сега да изследваме Христовия възглед за това какво означава да си велик в сравнение с общоприетия светски възглед.

Отхвърли светския възглед

3. Кои библейски примери показват тъжните последствия за онези, които жадуват за слава?

³ Има много библейски примери, които показват, че светският възглед за величието е пагубен. Помисли за могъщия Аман, който бил виден човек в персийския царски двор по времето на Естир и Мардохей. Жаждата на Аман за слава го довела до унижение и смърт. (Естир 3:5; 6:10–12; 7:9, 10) А какво да кажем за гордия Навуходоносор, който бил поразен с лудост в разцвета на своето могъщество? Изкривената му представа за величието става явна от следното изказване: „Не е ли велик тоя Вавилон, който аз съградих с мощната си сила за царското жилище и за славата на величието си!“ (Даниил 4:30) Към тези примери спада и гордият Ирод Агрипа I, който приел незаслужена слава за себе си, вместо да отдаде слава на Бога. Той бил ‘изяден от червеи и умрял’. (Деяния 12:21–23) Това, че не разбрали възгледа на Йехова за величието, довело тези мъже до унизителното им падение.

4. Кой стои зад светския дух на гордост?

⁴ Нормално е да желаем да използваме живота си по начин, който да ни носи почит и уважение. Но Дяволът използва това желание, като подхранва у хората дух на гордост, който е отражение на собствените му амбиции. (Матей 4:8, 9) Никога не забравяй, че той е „богът на тоя свят“ и е решен да прокарва своя начин на мислене тук на земята. (2 Коринтяни 4:4; Ефесяни 2:2; Откровение 12:9) Като знаят кой стои зад този начин на мислене, християните отхвърлят светския възглед за величието.

5. Дали постиженията, признанието и богатството са гаранция за трайно удовлетворение? Обясни.

⁵ Една идея, която Дяволът прокарва, е, че известното име в света, признанието на хората и пълните джобове с пари автоматично водят до щастие. Вярно ли е това? Дали постиженията, признанието и богатството са гаранция за удовлетворяващ живот? Библията ни предупреждава да не се заблуждаваме от такъв начин на мислене. Мъдрият цар Соломон писал: „Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, че поради него на човека завижда ближният му. И това е суета и гонене на вятър.“ (Еклисиаст 4:4) Много хора, които са посветили живота си на целта да придобият слава и богатство, могат да потвърдят истинността на този боговдъхновен библейски съвет. Пример за това е човекът, който помогнал да се проектира, построи и изпробва космическият кораб, отвел хората на луната. Той си спомня: „Работех усърдно и станах добър специалист в професията си. Но това не ми осигури дълготрайно щастие и вътрешен мир.“ a Светският възглед за величието, независимо дали е в областта на бизнеса, спорта или забавната индустрия, не носи трайно удовлетворение.

 Да си велик означава да служиш от любов

6. Какво показва, че Яков и Йоан имали погрешен възглед за величието?

⁶ Едно събитие от живота на Исус разкрива какво означава наистина да си велик. Исус и учениците му пътували към Йерусалим за Пасхата през 33 г. По пътя двама от братовчедите на Исус, Яков и Йоан, показали, че имат погрешен възглед за величието. Посредством майка си те отправили следната молба към Исус: ‘Заповядай да седнем отдясно Ти и отляво Ти в Твоето царство.’ (Матей 20:21) Сред юдеите се считало за голяма чест да седнеш от дясната или от лявата страна на високопоставен човек. (3 Царе 2:19) Яков и Йоан амбициозно се опитали да получат най–видните места. Те предявили претенции към тези авторитетни позиции. Исус знаел за какво си мислели и използвал възможността, за да поправи погрешния им възглед за величието.

7. Как Исус описал начина, по който един християнин може да бъде наистина велик?

⁷ Исус знаел, че в този горд свят онзи, който е смятан за велик, упражнява власт и ръководство над другите и с едно щракване на пръстите може да задоволи всеки свой каприз. Но сред последователите на Исус критерият за величие е смирената служба. Исус казал: „Който иска да стане велик между вас, ще ви бъде служител; и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга.“ (Матей 20:26, 27, Ве)

8. Какво означава думата „служител“, и какви въпроси можем да си зададем?

⁸ Гръцката дума, преведена в Библията като „служител“, се отнася за някой, който старателно и с постоянство се стреми да служи на другите. Исус учел учениците си на важен урок: Да нареждаш на хората да вършат неща не те прави велик, а това да им служиш, подтикван от любов. Запитай се: „Как щях да постъпя, ако бях на мястото на Яков или на Йоан? Дали щях да разбера, че за да съм наистина велик, трябва да служа на другите от любов?“ (1 Коринтяни 13:3)

9. Какъв пример оставил Исус чрез взаимоотношенията си с другите?

⁹ Исус показал на учениците си, че светският критерий за величие не е като Христовия. Той никога не се държал надменно към хората, на които служел, нито ги карал да се чувстват непълноценни. Всякакви хора, мъже, жени и деца, богати и  бедни, хора с власт, както и такива, за които се знаело, че са грешници, не се притеснявали да общуват с Исус. (Марко 10:13–16; Лука 7:37–50) Хората често са нетърпеливи към онези, които имат ограничения. Исус обаче бил различен. Макар че учениците му понякога постъпвали неразумно и се карали, той търпеливо ги наставлявал, като им показвал, че е истински смирен и с мек нрав. (Захария 9:9; Матей 11:29; Лука 22:24–27)

10. Как целият живот на Исус показва, че той себеотрицателно служел на другите?

¹⁰ Примерът на самопожертвувателност, оставен от най–великия Син на Бога, показал какво всъщност означава да бъдеш велик. Исус не дошъл на земята да му служат, а да служи на другите, като лекувал хората, които страдали от „разни болести“, и ги освобождавал от властта на демоните. Макар че се уморявал и се нуждаел от почивка, той винаги поставял потребностите на другите пред своите, като правел всичко възможно, за да ги утешава. (Марко 1:32–34; 6:30–34; Йоан 11:11, 17, 33) Любовта му го подтиквала да помага на хората в духовно отношение, като изминавал стотици километри по прашните пътища, за да проповядва добрата новина за Царството. (Марко 1:38, 39) Несъмнено Исус смятал за много важно това да служи на другите.

Подражавай на смирението на Христос

11. Какви качества трябва да притежават братята, назначени да служат като надзорници в сбора?

¹¹ В края на 19–и век, когато се избирали мъже за пътуващи представители, които да служат на нуждите на Божия народ, била подчертана подходящата нагласа, която трябвало да развиват християнските надзорници. Според „Сионска Стражева кула“ (англ.) от 1 септември 1894 г. те трябвало да са „с мек нрав, да не са горделиви ..., да са смирени и да се стремят да възхваляват Христос, а не себе си, да не изтъкват своите собствени познания, а простотата и силата на неговото Слово“. Ясно е, че истинските християни никога не бива да се стремят към привилегии, за да задоволят личните си амбиции, да станат известни, да придобият власт или да управляват другите. Смиреният надзорник не забравя, че неговите отговорности представляват „добро дело“, а не извисена позиция, която да му носи слава. (1 Тимотей 3:1, 2) Всички старейшини и помощник–служители трябва да полагат максимални усилия да служат смирено на другите и да поемат ръководството в святата служба, като дават на другите достоен за подражание пример. (1 Коринтяни 9:19; Галатяни 5:13; 2 Тимотей 4:5)

12. Какви въпроси могат да си зададат онези, които се стремят към привилегии в сбора?

¹² Всеки брат, който се стреми към привилегии, трябва да се запита: „Дали търся  възможности да служа на другите, или по–скоро искам те да ми служат? Готов ли съм да върша полезни задачи, които не се забелязват веднага?“ Например някой млад мъж може с готовност да изнася доклади в християнския сбор, но да няма охотна нагласа да помага на възрастните. Може да му харесва да общува с отговорните братя, но да няма желание да ходи на служба. Такъв човек трябва да се запита: „Дали се съсредоточавам главно над такива аспекти от службата към Бога, които носят признание и възхвала? Дали се стремя да блесна пред другите?“ Несъмнено няма да наподобяваме Христос, ако се стремим към лична слава. (Йоан 5:41)

13. (а) Как примерът за смирение на някой надзорник може да повлияе на другите? (б) Защо може да се каже, че за един християнин смирението, или смиреномъдрието, не е въпрос на избор?

¹³ Когато полагаме усилия да подражаваме на смирението на Христос, ние сме подтикнати да служим на другите. Да разгледаме примера на един зонов надзорник, който проверявал дейността в един клон на Свидетелите на Йехова. Макар че бил зает и имал много отговорности, този надзорник се спрял да помогне на един млад брат, който се опитвал да настрои подшиващата машина в печатницата. Братът казва: „Не можех да повярвам! Той ми каза, че е работил на същата машина, когато още като младеж служел в Бетел, и че си спомня колко трудно било да я настрои точно. Той работи с мене на машината известно време, макар че трябваше да свърши толкова много други важни неща. Това наистина ми направи силно впечатление.“ Братът, който сега е надзорник на един клон на Свидетелите на Йехова, все още си спомня тази проява на смирение. Нека никога не смятаме, че сме твърде извисени, за да вършим обикновени неща, или че сме твърде важни, за да изпълняваме принизяващи задачи. По–скоро ние трябва да се облечем със „смиреномъдрие“. Това не е въпрос на избор, а е част от „новата личност“ (НС), която християнинът трябва да облече. (Филипяни 2:3; Колосяни 3:10, 12; Римляни 12:16)

Как да придобием Христов възглед за величието

14. Как размисълът над взаимоотношенията ни с Бога и с хората ще ни помогне да развиваме правилен възглед за величието?

¹⁴ Как можем да придобием правилен възглед за това какво означава да си велик? Един начин е, като размишляваме над взаимоотношенията си с Йехова Бог. Могъществото, силата и мъдростта му го издигат далече над възможностите на нищожните хора. (Исаия 40:22) Като размишляваме над взаимоотношенията си с другите хора, това също ще ни помогне да развиваме смирение. Например ние може да превъзхождаме останалите в определени области, но те да са по–добри в други много по–важни аспекти на живота. Или християнските ни братя може да имат определени качества, които ние не притежаваме. Всъщност много от тези, които са скъпоценни в Божиите очи, предпочитат да не изпъкват над останалите, защото са кротки и смирени. (Притчи 3:34; Яков 4:6)

15. Как лоялността на Божиите служители показва, че никой няма основания да смята, че превъзхожда останалите?

¹⁵ Изпитанията на Свидетелите на Йехова поради вярата им добре онагледяват тази мисъл. Често пъти онези, които светът смята за обикновени, са запазвали лоялността си към Бога, когато са били подложени на огнени изпитания. Като размишляваме над такива примери, това може  да ни помогне да бъдем смирени и да ни научи да ‘не мислим за себе си по–високо, отколкото трябва’. b (Римляни 12:3)

16. Как всички в сбора могат да развиват възглед за величието по образеца, оставен от Исус?

¹⁶ Всички християни, както младите, така и възрастните, трябва да се стремят да развиват Христов възглед за величието. В сбора трябва да се извършват различни задачи. Никога не се обиждай, когато те помолят да свършиш неща, които може да ти се струват незначителни. (1 Царе 25:41; 4 Царе 3:11) Родители, насърчавате ли както малките си деца, така и тези в юношеска възраст, да работят с радост на всяко назначение, което получават, било то в Залата на Царството, или по време на някой конгрес? Дали те ви виждат да изпълнявате принизяващи задачи? Един брат, който днес служи в световната централа на Свидетелите на Йехова, ясно си спомня примера на своите родители. Той казва: „Начинът, по който гледаха на почистването на Залата на Царството или на конгресното място, ми показа, че смятат тази работа за важна. Те често изявяваха желание да вършат различни задачи за сбора или за братството, без значение дали тези задачи изглеждаха принизяващи. Тази нагласа ми помогна да приемам с готовност всяко работно назначение в Бетел.“

17. По какви начини смирените християнки могат да са благословия за сбора?

¹⁷ Колкото до това да поставяме интересите на другите пред своите, имаме отличния пример на Естир, която станала царица на Персийската империя през пети век пр.н.е. Макар че живеела в дворец, тя била готова да изложи живота си на опасност заради служителите на Бога, като постъпи в съгласие с волята Му. (Естир 1:5, 6; 4:14–16) Независимо от своето икономическо състояние, християнките днес могат да проявяват същия дух като този на Естир, като насърчават потиснатите, посещават болните, участват в проповедната дейност и сътрудничат на старейшините. Само каква благословия за сбора са такива смирени сестри!

Благословиите от Христовия възглед за величието

18. Какви благословии произтичат от проявяването на Христов възглед за величието?

¹⁸ Като проявяваш Христов възглед за величието, ще извлечеш голяма полза. Когато служиш неегоистично на другите, това носи радост и на тях, и на тебе. (Деяния 20:35) Ако охотно и усърдно работиш за своите братя, ще спечелиш обичта им. (Деяния 20:37) Още по–важно е, че Йехова гледа на това, което правиш, за да подпомагаш добруването на събратята християни, като на жертва на възхвала, която му е угодна. (Филипяни 2:17)

19. На какво трябва да сме решени по отношение на Христовия възглед за величието?

¹⁹ Всеки един от нас трябва да изследва сърцето си и да се запита: „Дали само ще говоря за развиването на Христов възглед за величието, или ще полагам старателни усилия да го изградя?“ Чувствата, които Йехова изпитва към горделивите, са ясни. (Притчи 16:5; 1 Петър 5:5) Нека действията ни показват, че изпитваме наслада да проявяваме Христовия възглед за величието, като правим всички неща за слава и възхвала на Бога, било то в християнския сбор, в семейния ни живот, или във всекидневните взаимоотношения с останалите хора. (1 Коринтяни 10:31)

[Бележки под линия]

Можеш ли да обясниш?

• Защо трябва да отхвърлим светския възглед за величието?

• Какъв критерий определил Исус за величието?

• Как надзорниците могат да подражават на смирението на Христос?

• Какво ще ни помогне да развиваме Христов възглед за величието?

[Въпроси]

[Блок на страница 17]

Кой притежава Христов възглед за величието?

Онзи, който иска да му служат, или който с готовност служи на другите?

Онзи, който предпочита да бъде в центъра на вниманието, или който приема принизяващи задачи?

Онзи, който възвеличава себе си, или който счита другите за по–горни от себе си?

[Снимка на страница 14]

Огромното изображение на фараона Аменхотеп III

[Снимка на страница 15]

Знаеш ли какво довело до падението на Аман?

[Снимка на страница 16]

Търсиш ли възможности да служиш на другите?