Те се изкачили до „дъното“ на Саба
Те се изкачили до „дъното“ на Саба
ОСТРОВ Саба е под холандско управление и преди служел като крепост на пиратите, които кръстосвали водите на Карибско море в търсене на плячка. Днес на този малък остров, разположен на 240 километра източно от Пуерто Рико, живеят 1600 души, петима от които са Свидетели на Йехова. Тези безстрашни проповедници обаче търсят нещо далеч по–ценно от плячка. Те старателно търсят хората, които имат „нагласа, водеща към вечен живот“. (Деяния 13:48, НС)
За първи път добрата новина за Божието Царство стигнала до острова на 22 юни 1952 г., когато осемнайсетметровата шхуна „Сибия“, управлявана от Свидетели на Йехова, хвърлила котва близо до бреговете на Саба. (Матей 24:14) Мисионерите Гъст Маки и Станли Картър се изкачили по Стълбата, пътека с повече от 500 каменни стъпала, водеща до село Дъното — столицата на Саба *. Векове наред тази тясна пътека била единственият начин човек да стигне до обитателите на острова.
Първият отчет за християнската проповедна дейност в Саба бил отпечатан в „Годишника на Свидетелите на Йехова за 1966 г.“. Според отчета тогава имало само един активен Свидетел на острова. След време едно семейство от Канада отишло да проповядва добрата новина там и останало няколко години. Неотдавна Ръсел и Кейти, двойка пенсионери от САЩ, отишли в Саба и участвали в проповедната дейност там. Нека прочетем техния разказ.
Посещение в Саба
Двамата със съпругата ми пристигнахме със самолет на гости на Роналд, който през по–голямата част от 90–те години на XX век
беше единственият Свидетел на острова. Той ни чакаше на летището. Много се зарадва на малкия кашон със зеленчуци, който му донесохме като подарък, защото на острова не се продават плодове и зеленчуци. Качихме се на един малък камион и потеглихме бавно по пътя, криволичещ из планината Синъри до върха на угасналия вулкан.Спряхме в село Портата на ада и Роналд провери общественото табло за обяви, за да види дали още е окачена поканата за доклада в неделя. Зарадвахме се, че поканата беше още там. Роналд се качи обратно в камиона и продължихме да се изкачваме до най–голямото село на острова, Уиндуардсайд. Както показва и името му (в превод от английски „Наветрената страна“), това живописно село е разположено в онази част на острова, откъдето духа вятърът, и е на около 400 метра над морското равнище. Като се отбихме от пътя към малката къща на Рон, на оградата видяхме цветна табела, на която пишеше, че това е Зала на Царството на Свидетелите на Йехова.
По време на обяда зададох въпроса, който всъщност ни накара да дойдем в Саба: „Как стана така, че служиш като вестител на Царството в Саба?“
Рон каза: „Когато строежът на клона на Свидетелите на Йехова в Пуерто Рико свърши през 1993 г., със съпругата ми искахме да продължим да служим на някое чуждестранно назначение. Бяхме идвали в Саба преди заедно с едно семейство пионери и разбрахме, че населението на острова е 1400 души, а няма Свидетели. Затова разговаряхме с братята от клона в Пуерто Рико дали можем да се преместим тук.
Нещата се развиха благоприятно и накрая получихме разрешение да се преместим тук. За съжаление две години след това съпругата ми се разболя тежко и трябваше да се върнем в Калифорния. След смъртта ѝ отново дойдох в Саба. Просто не обичам да започвам нещо, без да го довърша.“
Проповядване от къща на къща в Саба
В къщата на Рон, която е на повече от сто години, всекидневната служи и като Зала на Царството *. Докато закусвахме и се приготвяхме да излезем на служба, дъждът от един отминаващ облак намокри откритата кухня. След закуска тръгнахме да проповядваме от врата на врата в Дъното. Високо в небето облаците вече се бяха разпръснали. Рон поздравяваше по име всеки домакин. Разговорите ни се въртяха главно около едно скорошно събитие на острова. Повечето хора познават Рон и знаят за неговата служба и много от тях с радост приемат библейска литература.
Ако не познаваш хората в селата, е малко трудно да си водиш записки за онези, които са проявили интерес към посланието за Царството. Защо? Защото „според закона всички къщи трябва да са боядисани в един и същи цвят“, каза Рон. Огледах се наоколо и видях, че наистина е така — всички къщи в Саба бяха бели и имаха червени покриви.
След като приключвахме разговора си с домакина, го канехме да дойде на основания на Библията доклад, който щеше да бъде изнесен в неделя в Залата на Царството. Когато не отсъства от острова, Рон изнася такъв доклад всяка седмица. Понастоящем на остров Саба се провеждат седемнайсет библейски изучавания. През 2004 г. двайсет души посетили Възпоменанието на Христовата смърт. Този брой може да изглежда малък, но това е 1% от населението на Саба!
Свидетелите на Йехова наистина не пестят усилия да достигнат колкото се може повече хора с Божието послание за спасение. Независимо дали са на малки острови като Саба, или на цели континенти, Свидетелите на Йехова вярно изпълняват заръката да ‘научат всичките народи’. (Матей 28:19)
За съжаление нашето посещение завърши. Качихме се на самолета и помахахме за довиждане на нашия домакин. Няма да забравим посещението си в Саба и времето, което прекарахме приятно, докато се изкачвахме към Дъното!
[Бележки под линия]
^ Изглежда пиратите нарекли това село „Дъното“, защото си мислели, че то се намира на дъното на кратер на вулкан.
^ На 28 септември 2003 г. доброволци от Флорида (САЩ) отидоха в Саба и преустроиха една сграда недалеч оттам, която вече служи като Зала на Царството.
[Карти на страница 10]
(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)
ПУЕРТО РИКО
[Информация за източника на снимката на страница 10]
Фон: www.sabatourism.com