Основни моменти от книгата Рут
Словото на Йехова е живо
Основни моменти от книгата Рут
ТОВА е стопляща сърцето история за лоялността между две жени. Разказ за това как било проявено голямо уважение към Йехова Бог и доверие в неговата уредба. Разказ, който подчертава силния интерес на Йехова към родословната линия на Месията. Трогателно повествование за радостните и тъжните моменти в живота на едно семейство. Всичко това и още много неща се съдържат в библейската книга Рут.
Книгата Рут обхваща период от единайсет години ‘в дните, когато съдиите съдели’ в Израил. (Рут 1:1) Записаните събития трябва да са се случили в началото на управлението на съдиите, тъй като земевладелецът Вооз, един от героите в тази житейска драма, бил синът на Раав, която живяла в дните на Исус Навиев. (Исус Навиев 2:1, 2; Рут 2:1; Матей 1:5) Разказът бил написан най–вероятно от пророк Самуил през 1090 г. пр.н.е. Това е единствената книга в Библията, която носи името на неизраилтянка. Посланието в тази книга е ‘живо и деятелно’. (Евреи 4:12)
„ГДЕТО ИДЕШ ТИ, И АЗ ЩЕ ИДА“
Когато пристигат във Витлеем, Ноемин и Рут стават център на внимание. Като се обръщат към по–възрастната от двете, жените от града питат: „Това ли е Ноемин?“ В отговор Ноемин казва: „Не ме наричайте Ноемин, наричайте ме Мара, защото Всесилният ме твърде огорчи. Пълна излязох; а Господ ме доведе празна.“ (Рут 1:19–21)
Когато гладът в Израил принудил семейството ѝ да се премести от Витлеем в земята на моавците, Ноемин е „пълна“ в смисъл, че има съпруг и двама синове. Но известно време след като се установяват в Моав, съпругът ѝ, Елимелех, умира. По–късно двамата ѝ синове се женят за моавките Орфа и Рут. Минават десет години и синовете ѝ умират бездетни, като оставят трите жени сами. Когато свекърва им, Ноемин, решава да се върне в Юдея, вдовиците на синовете ѝ тръгват с нея. По пътя Ноемин подканя снахите си да се върнат в Моав и да си намерят съпрузи сред своите хора. Орфа се съгласява. Но Рут остава при Ноемин, като ѝ казва: „Гдето идеш ти, и аз ще ида, и гдето останеш, и аз ще остана; твоите люде ще бъдат мои люде, и твоят Бог мой Бог.“ (Рут 1:16)
Двете вдовици, Ноемин и Рут, пристигат във Витлеем в началото на ечемичената жетва. Като се възползва от уредбата, установена в Божия Закон, Рут започва да събира падналите в жетвата класове на една нива, която по случайност принадлежи на Елимелехов роднина — един възрастен юдей на име Вооз. Рут спечелва благоволението на Вооз и продължава да събира класове на неговата нива, ‘докато свършва ечемичената жетва и пшеничната жетва’. (Рут 2:23)
Отговори на библейски въпроси:
1:8: Защо Ноемин казала на снахите си да се върнат „всяка в дома на майка си“, вместо в дома на баща си? Не е записано дали по това време бащата на Орфа бил жив. Но бащата на Рут бил жив. (Рут 2:11) Въпреки това Ноемин говорела за домовете на майките им, като може би мислела, че споменаването на техните майки ще им припомни утехата на майчината обич. Тези думи щели да успокоят дъщерите, съкрушени от раздялата с тяхната обичана свекърва. Изказването може също да показва, че за разлика от Ноемин, майките на Рут и на Орфа имали добре устроени домове.
1:13, 21: Дали Йехова огорчил живота на Ноемин и ѝ причинил тези нещастия? Не. Ноемин не обвинявала Бога за никакво зло. Но като се има предвид всичко, което я сполетяло, тя си мислела, че е загубила благоволението на Йехова. Тя била огорчена и разочарована. Освен това по онова време плодът на утробата бил смятан за благословия от Бога, а безплодието — за проклятие. Тъй като нямала внуци и синовете ѝ били мъртви, Ноемин с право може да се е чувствала онеправдана, като мислела, че Йехова я е унижил.
2:12: Каква „пълна награда“ получила Рут от Йехова? Рут родила син и получила привилегията да стане част от най–важната родословна линия в историята — на Исус Христос. (Рут 4:13–17; Матей 1:5, 16)
Поуки за нас:
1:8; 2:20. Въпреки мъката, която я сполетяла, Ноемин запазила увереността си в любещата милост на Йехова. Ние трябва да правим същото, особено когато сме под тежки изпитания.
1:9. Домът трябва да бъде нещо повече от място, където членовете на семейството се хранят и спят. Той трябва да бъде спокойно място за почивка и утеха.
1:14–16. Орфа се върнала „при людете си и при боговете си“. Рут не постъпила така. Тя напуснала удобството и сигурността на родната си страна и останала лоялна на Йехова. Като проявяваме лоялна любов към Бога и самопожертвувателен дух, това ще ни помогне да не се поддаваме на егоистичните си желания и ‘да се дърпаме назад, та да се погубим’. (Евреи 10:39)
2:2. Рут искала да се възползва от уредбата да събира паднали класове, създадена за полза на чужденците и на бедните. Тя била смирена по сърце. Един нуждаещ се християнин не бива да е твърде горд да приеме любещата помощ на събратя по вяра или някаква помощ, осигурена от правителството, на която той или тя има право.
2:7. Макар че имала право да събира паднали класове, Рут поискала разрешение, преди да започне. (Левит 19:9, 10) Това било признак за мекота от нейна страна. Ще постъпим мъдро, ако ‘търсим кротост’, тоест мекота, защото „кротките [хората с мек нрав — НС] ще наследят земята, и ще се наслаждават с изобилен мир“. (Софония 2:3; Псалм 37:11)
2:11. Рут била повече от роднина на Ноемин. Тя била истинска приятелка. (Притчи 17:17) Тяхното приятелство било здраво, защото било основано на качества, като любов, лоялност, съчувствие, милост и самопожертвувателност. Нещо повече, то било основано на тяхната духовност — на тяхното желание да служат на Йехова и да бъдат сред неговите поклонници. Ние също имаме хубави възможности да развиваме истински приятелства с верни поклонници.
2:15–17. Дори когато Вооз улеснил работата на Рут, тя продължила да ‘бере класове в нивата до вечерта’. Рут се трудила усилно. Християните трябва да имат репутация на старателни работници.
2:19–22. Ноемин и Рут се радвали на приятни разговори през вечерните часове, като по–възрастната проявявала интерес към дейността на по–младата и двете свободно изразявали мислите и чувствата си. Нима не трябва да е така и в християнските семейства?
2:22, 23. За разлика от Дина, дъщерята на Яков, Рут се стремяла да общува с поклонници на Йехова. Какъв чудесен пример за нас! (Битие 34:1, 2; 1 Коринтяни 15:33)
НОЕМИН СТАВА „ПЪЛНА“
Ноемин е твърде възрастна, за да има деца. Затова тя наставлява Рут да се ожени и да има деца вместо нея чрез уредбата за откупване, или някой да сключи с нея брак според длъжността на девер. Като следва напътствията на Ноемин, Рут моли Вооз да я откупи. Вооз е съгласен. Но има по–близък сродник, на когото първо трябва да се даде възможност за това.
Вооз не губи време, за да уреди въпроса. Още на следващата сутрин той отива при сродника с десет по–възрастни мъже от Витлеем и го пита дали е готов да извърши откупването. Мъжът отказва. Затова Вооз откупва Рут и се жени за нея. Ражда им се син, Овид, който е дядото на цар Давид. Сега жените от Витлеем казват на Ноемин: „Благословен Господ ... Тоя син ще ти бъде обнова на живота и прехрана в старините ти; защото го роди снаха ти, която те обича, която е за тебе по–желателна от седем сина.“ (Рут 4:14, 15) Жената, която се върнала „празна“ във Витлеем, отново е „пълна“! (Рут 1:21)
Отговори на библейски въпроси:
3:11: Защо Рут придобила репутация на „добродетелна жена“? Хората се възхищавали на Рут не защото тя използвала външна украса като „плетене [на] косата, кичене със злато, или обличане със скъпи дрехи“. По–скоро заради ‘скритата ѝ в сърцето’ личност — нейната лоялност и любов, нейното смирение и мекота, нейното трудолюбие и самопожертвувателен дух. Всяка бояща се от Бога жена, която иска да има репутация, каквато имала Рут, трябва да се стреми да развива тези качества. (1 Петър 3:3, 4; Притчи 31:28–31)
3:14: Защо Рут и Вооз се събудили преди зазоряване? Не защото се случило нещо неморално през нощта и искали да бъдат потайни. Явно действията на Рут през тази нощ били в съгласие с обичайните действия на една жена, която искала да се възползва от уредбата за брак според длъжността на девер. Тя постъпила според напътствията на Ноемин. Освен това откликът на Вооз ясно показва, че той не видял нищо погрешно в действията на Рут. (Рут 3:2–13) Явно Рут и Вооз станали рано, за да няма никой причина за неоснователни клюки.
3:15: Какво било забележително относно шестте мери ечемик, които Вооз дал на Рут? Това действие вероятно показвало, че както след шест работни дни идвал почивният ден, така и почивният ден на Рут бил близо. Вооз я уверил, че тя щяла да намери „спокойствие“ в дома на съпруга си. (Рут 1:9; 3:1) Шестте мери може също да са означавали, че това било количеството, което Рут можела да носи на главата си. Според някои източници шест мери отговарят на 44 литра.
3:16: Защо Ноемин попитала Рут: „Коя си ти, дъще моя?“ (НС) Нима не разпознала снаха си? Много е вероятно да е станало така, защото когато Рут се върнала при Ноемин, може все още да е било тъмно. Но въпросът може също да означава, че Ноемин питала дали има промяна в положението на Рут във връзка с нейното откупване.
4:6: По какъв начин човекът, който откупвал, можел да ‘напакости’ на своето наследство? Първо, ако човекът, който е изпаднал в бедност, бил продал наследствената си земя, човекът, който я откупвал, трябвало да плати за нея според числото на годините, оставащи до следващата юбилейна година. (Левит 25:25–27) Тази покупка щяла да се отрази на неговото финансово състояние. Освен това, ако Рут имала син, той, а не някой друг от близките роднини на откупителя, щял да наследи тази земя.
Поуки за нас:
3:12; 4:1–6. Вооз съвестно следвал уредбата на Йехова. Дали и ние по подобен начин се придържаме към теократичните уредби? (1 Коринтяни 14:40)
3:18. Ноемин имала доверие във Вооз. Нима не трябва и ние да оказваме подобно доверие на верните събратя по вяра? Рут била готова да сключи брак чрез уредбата за длъжността на девер с мъж, когото дори не познавала и чието име не е споменато в Библията. (Рут 4:1) Защо? Защото имала доверие в уредбата на Йехова. Дали и ние имаме такова доверие? Ако търсиш брачен партньор, дали се придържаш към съвета да се ожениш „само в Господа“? (1 Коринтяни 7:39)
4:13–16. Само каква привилегия получила Рут, макар че била моавка и бивша поклонничка на бог Хамос! Това онагледява принципа, че „не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост“. (Римляни 9:16)
Бог „да ви възвиси своевременно“
В книгата Рут Йехова е представен като Бог на любещата милост, който постъпва в полза на своите лоялни служители. (2 Летописи 16:9) Когато размишляваме върху благословиите на Рут, разбираме колко ценно е с твърда увереност да се доверяваме на Бога, като изцяло вярваме, „че има Бог и че Той възнаграждава тия, които го търсят“. (Евреи 11:6)
Рут, Ноемин и Вооз изцяло се доверили на уредбата на Йехова и били възнаградени. Подобно на това Бог върши всички свои дела така, че да си съдействат ‘за добро на тия, които Го любят, които са призовани според Неговото намерение’. (Римляни 8:28) Нека тогава вземем присърце съвета на апостол Петър: „И тъй, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно; и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас.“ (1 Петър 5:6, 7)
[Снимка на страница 26]
Знаеш ли защо Рут не изоставила Ноемин?
[Снимка на страница 27]
Защо Рут придобила репутация на „добродетелна жена“?
[Снимка на страница 28]
Каква „пълна награда“ получила Рут от Йехова?