Дали познанието е твърде много за нас?

Една семейна двойка мисионери, седейки на един плаж в западна Африка, наблюдавали сребристата луна над тях. „Какво знае човек за луната и колко още има да научи за нея?“ — попитал съпругът.

Съпругата отговорила: „Представи си, че можехме да наблюдаваме земята така, отстрани. Колко познание вече има на земята, но колко още има да научим. Помисли само! Освен че земята се върти около слънцето, цялата ни слънчева система също е в движение. Това означава, че вероятно никога повече няма да се намираме точно на това място във вселената. Всъщност ние знаем какво е сегашното ни разположение единствено спрямо познатите ни небесни тела. Имаме толкова много познание за някои неща, но в известен смисъл дори не знаем къде точно се намираме!“

ТЕЗИ мисли отразяват някои основни истини. Изглежда имаме да научим толкова много неща. Разбира се, ежедневно всеки от нас научава нещо ново. Но независимо колко научаваме, сякаш не сме в състояние да научим всичко, което бихме искали да знаем.

Истина е, че заедно със способността за приемане на нова информация, значително се увеличават и възможностите за съхраняване на познание. Посредством техниката цялата информация, която човечеството притежава, е придобила огромни размери. Днес твърдите дискове на компютрите имат толкова голям капацитет, че за да могат да бъдат описани, трябва да се измислят нови математически термини. Един обикновен CD-ROM е в състояние да съхрани огромно количество информация. Обемът му може да бъде 680 мегабайта или повече. Стандартният DVD е почти седем пъти по–голям от него, а вече се появяват носители с дори още по–голям капацитет.

Средствата за комуникация, които съвременният човек използва, почти надхвърлят нашето разбиране. Ротационни машини с невероятна скорост отпечатват вестници, списания и книги. Потребителите на Интернет само с едно щракване с мишката имат достъп до безкрайно количество информация. По този и други начини разпространяването на информация се увеличава по–бързо от възможностите ни да я асимилираме. Това количество знание понякога е сравнявано с огромно море, в което се налага да се научим да плуваме, като същевременно внимаваме да не поглъщаме всичката вода. Огромните му мащаби ни принуждават да бъдем избирателни.

 Друга причина да сме избирателни е, че много от достъпната информация не винаги е полезна. Да, известна част от нея дори е нежелателна, не си заслужава да я знаем. Нека помним, че познанието се основава на информация — била тя добра или лоша, положителна или отрицателна. За да стане още по–объркващо, може да добавим, че някои неща, приемани от много хора като факт, просто не отговарят на истината. Колко често изказванията на уважавани личности след време са се оказвали погрешни! Да вземем за пример градския писар на древния Ефес. Сигурно хората го смятали за добре информиран служител. Той заявил: „Кой е оня човек, който не знае, че град Ефес е пазач на храма на великата Артемида и на падналия от небето образ.“ (Деяния 19:35, 36, Ве) Макар това да било известно на всички, нещо неоспоримо, както мнозина биха го нарекли, не било истина, че образът е паднал от небето. С основание Библията предупреждава християните да се пазят от „криво нареченото знание“. (1 Тимотей 6:20)

Кратката продължителност на живота всъщност ни принуждава да бъдем избирателни относно информацията. Без значение на колко години си, със сигурност има много сфери на познание, които би искал да изследваш, но съзнаваш, че просто няма да живееш достатъчно дълго, за да направиш това.

Дали този основен проблем някога ще бъде решен? Може ли да има такъв вид познание, който да ни помогне да живеем значително по–дълго, дори завинаги? Възможно ли е вече да съществува такова познание? Ако е така, ще бъде ли то на разположение за всекиго? Дали ще дойде ден, когато цялото познание ще се състои от това, което очакваме — истината? Семейната двойка мисионери, споменати по–горе, са намерили задоволителни отговори на тези въпроси и ти също можеш да ги намериш. Насърчаваме те да прочетеш следващата статия, която обсъжда как ще бъде възможно да приемаш познание завинаги.