Въпроси на читатели
Въпроси на читатели
Защо Давид и Витсавее не били наказани със смърт за това, че извършили прелюбодейство, а новороденият им син умрял?
В Моисеевия Закон се съдържала следната заповед: „Ако се намери някой лежащ с омъжена жена, тогава и двамата да бъдат убити, мъжът, който е лежал с жената, и жената. Така да отмахнеш злото от Израиля.“ (Второзаконие 22:22) Ако Йехова Бог беше позволил случаят на Давид и Витсавее да бъде разгледан от човешки съдии в съгласие със Закона, двамата прелюбодейци щели да бъдат убити. Човешките съдии не могат да видят какво има в сърцето, затова трябвало да отсъдят въз основа на поведението на провинилите се, установено според фактите. Прелюбодейството се наказвало със смърт. Съдиите в Израил нямали правото да оправдават такъв грях.
От друга страна, истинският Бог вижда какво има в сърцето на човек и прощава греховете, ако види, че има основание за това. В дадения случай бил замесен Давид, с когото Йехова бил сключил договор за Царство, така че Бог решил да направи изключение и сам да разреши този въпрос. (2 Царе 7:12–16) „Съдията на цялата земя“ имал правото да избере да постъпи така. (Битие 18:25)
Какво видял Йехова, когато изследвал сърцето на Давид? Надписът към 51 псалм показва, че в него са разкрити чувствата на Давид, ‘когато пророк Натан дошъл при него, след като той бил влязъл при [Витсавее]’. В Псалм 51:1–4 се казва: „Смили се за мене, Боже, според милосърдието Си; според множеството на благите Си милости изличи беззаконията ми. Измий ме съвършено от беззаконието ми и очисти ме от греха ми. Защото престъплението си аз признавам и грехът ми е винаги пред мене. На Тебе, само на Тебе съгреших, и пред Тебе сторих това зло.“ Явно Йехова гледал на дълбокото съжаление в сърцето на Давид като на доказателство за искрено разкаяние и решил, че има основание да окаже милост на съгрешилите. Освен това самият Давид бил милостив човек, а Йехова оказва милост на милостивите. (1 Царе 24:4–7; Матей 5:7; Яков 2:13) Затова когато Давид признал греха си, Натан му казал: „И Господ отстрани греха ти; няма да умреш.“ (2 Царе 12:13)
Давид и Витсавее нямало да избегнат всичките последствия от греха, който били извършили. Натан казал на Давид: „Тъй като несъмнено чрез това си проявил неуважение към Йехова, то и синът, който сега ти се роди, непременно ще умре.“ (НС) Детето им се разболяло и умряло въпреки факта, че Давид постел и жалеел седем дена. (2 Царе 12:14–18)
За някои е трудно да разберат защо детето трябвало да умре, след като във Второзаконие 24:16 се казва: „Нито чадата да се умъртвяват поради бащите.“ Трябва да помним обаче, че ако случаят беше разгледан от човешки съдии, както родителите, така и нероденото дете, което било в утробата, щели да изгубят живота си. Това, че загубил сина си, може би помогнало на Давид да разбере още по–добре колко недоволен бил Йехова от това, че Давид извършил грях с Витсавее. Можем да бъдем уверени, че начинът, по който Йехова постъпил, е справедлив, защото „Неговият път е съвършен“. (2 Царе 22:31)
[Снимка на страница 31]
Давид проявил искрено разкаяние