Основни моменти от книгата Ездра
Словото на Йехова е живо
Основни моменти от книгата Ездра
ЗАПИСАНОТО в библейската книга Ездра започва от онова място в историята, където свършва повествованието във Втора книга на летописите. Писателят на книгата, свещеникът Ездра, започва разказа си с издаването на указа, с който персийският цар Кир разрешава на остатъка от юдеите във вавилонски плен да се завърне в родината си. Разказът завършва с това как Ездра предприема действия, за да пречисти онези, които са се осквернили с местните жители на земята. Като цяло книгата обхваща период от седемдесет години — от 537 до 467 г. пр.н.е.
Ездра имал ясна цел, когато писал тази книга, а именно да покаже как Йехова изпълнил своето обещание да освободи народа си от плена във Вавилон и да възстанови истинското поклонение в Йерусалим. Ето защо Ездра се съсредоточава само върху събитията, които са свързани с това. В книгата Ездра е описано възстановяването на храма и на поклонението към Йехова въпреки противопоставянето спрямо Божиите служители и тяхното несъвършенство. Този разказ е от голям интерес за нас, защото ние също живеем във време на възстановяване. Много хора се стичат към „хълма Господен“ и скоро цялата земя ще бъде „пълна със знанието на славата Господна“. (Исаия 2:2, 3; Авакум 2:14)
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ХРАМА
(Ездра 1:1 — 6:22)
След излизането на указа на Кир, с който юдеите са освободени от плен, около 50 000 юдеи се връщат в Йерусалим под ръководството на управителя Зоровавел, или Сасавасар. Те бързо издигат олтар на мястото, където се е намирал градът, и започват да принасят жертви на Йехова.
На следващата година израилтяните поставят основите на дома на Йехова. Враговете не спират да пречат на работата по възстановяването на храма и впоследствие дори успяват да издействат царска заповед, с която да спрат строежа. Пророците Агей и Захария насърчават хората към действие, така че да продължат строежа на храма въпреки забраната. Страхувайки се да се противопоставят на неизменимия персийски указ, издаден преди време от Кир, противниците стоят настрана. След официална проверка е открит указът на Кир „за Божия дом в Йерусалим“. (Ездра 6:3) Работата напредва добре и бива завършена.
Отговори на библейски въпроси:
1:3–6: Дали вярата на израилтяните, които избрали да не се върнат в родината си, била слаба? Възможно е някои юдеи да не са се върнали в Йерусалим поради материалистичната си нагласа или тъй като не ценели достатъчно истинското поклонение, но това не се отнасяло за всички. Разстоянието до Йерусалим било 1600 километра и пътуването траело четири или пет месеца. Освен това за установяването в земя, която е била пуста в продължение на седемдесет години, и за извършването на строителни дейности там се изисквали много сили и издръжливост. Така че някои юдеи несъмнено били възпрепятствани да се върнат поради неблагоприятни обстоятелства, като например физически заболявания, напреднала възраст и семейни задължения.
2:43: Кои били нетинимите? Те не били израилтяни, но били слуги в храма. Сред тях били потомците на гаваонците от дните на Исус Навиев, както и други хора, ‘които Давид и първенците били определили за прислуга на левитите’. (Ездра 8:20)
2:55: Кои били потомците на Соломоновите слуги? Те не били израилтяни, но имали специални привилегии в службата на Йехова. Възможно е да са служили като книжници или преписвачи в храма или да са имали някои административни задължения.
2:61–63: Дали завърналите се от плен юдеи разполагали с урим и тумим, които били използвани, за да се получи отговор от Йехова? Онези, които твърдели, че произлизат от свещеническо семейство, но не били в състояние да установят с точност родословната си линия, можели да получат доказателство за твърдението си чрез използването на урим и тумим. Ездра споменава това само като една възможност. В Свещеното писание не е записано дали урим и тумим са били използвани при този случай или след това. Според юдейските предания те изчезнали след унищожението на храма през 607 г. пр.н.е.
3:12: Защо ‘старците, които били видели първия дом’ на Йехова, плакали? Те можели да си спомнят колко величествен бил храмът, построен от Соломон. В сравнение с него основите на новия храм, който започнал да се строи пред тях, били ‘в очите им като нищо’. (Агей 2:2, 3) Дали израилтяните щели да успеят да възвърнат предишната слава на храма? Вероятно тези мъже се чувствали обезсърчени и затова плакали.
3:8–10; 4:23, 24; 6:15, 16: Колко години отнело повторното построяване на храма? Основите на храма били положени през 536 г. пр.н.е., във „втората година на завръщането им“. Строежът спрял в дните на цар Артаксеркс, през 522 г. пр.н.е. Забраната продължила до 520 г. пр.н.е., или втората година на цар Дарий. Храмът бил завършен през шестата година от неговото управление, тоест през 515 г. пр.н.е. (Виж блока „Персийските царе от 537 до 467 г. пр.н.е.“) Следователно строежът на храма продължил около двайсет години.
4:8 — 6:18: Защо този откъс от книгата Ездра бил написан на арамейски език? Голяма част от този откъс съдържа преписи на писма от държавни служители до царе, както и отговорите на тези писма. Ездра ги преписал от обществените архиви, които били на арамейски — езикът, използван в търговията и в дипломатическите отношения по онова време. Други откъси в Библията, записани на този древен семитски език, са Ездра 7:12–26, Йеремия 10:11 и Даниил 2:4б — 7:28.
Поуки за нас:
1:2. Онова, което Исаия пророкувал около двеста години предварително, се изпълнило. (Исаия 44:28) Пророчествата в Словото на Йехова никога не се провалят.
1:3–6. Подобно на някои от израилтяните, които останали във Вавилон, много Свидетели на Йехова не са в състояние да бъдат целодневни служители или да служат там, където нуждата от вестители е по–голяма. Въпреки това те подкрепят и насърчават онези, които са в състояние да служат целодневно, и правят доброволни дарения за дейността по проповядване на Царството и правене на ученици.
3:1–6. В седмия месец (тишри, съответстващ на края на септември и началото на октомври) на 537 г. пр.н.е. верните израилтяни, които се завърнали в родината си, принесли първата си жертва на Йехова. Цар Навуходоносор нахлул в Йерусалим през петия месец (ав, съответстващ на края на юли и началото на август) на 607 г. пр.н.е. и след два месеца градът вече бил напълно опустошен. (4 Царе 25:8–17, 22–26) Точно както било предсказано, седемдесетгодишното запустение на Йерусалим свършило в определеното време. (Йеремия 25:11; 29:10) Всичко, което е предсказано в Словото на Йехова, се изпълнява.
4:1–3. Хората от верния остатък отхвърлили предложение, с което биха влезли в съюз за религиозно сътрудничество с поклонници на фалшиви богове. (Изход 20:5; 34:12) По подобен начин служителите на Йехова днес не участват в междуверско сътрудничество.
5:1–7; 6:1–12. Йехова може да ръководи нещата така, че крайният резултат да бъде в полза на неговите служители.
6:14, 22. Онези, които служат пламенно на Йехова, получават неговото одобрение и благословия.
6:21. Когато видели напредъка в работата на Йехова, някои самаряни, които живеели в родината на юдеите, както и завърналите се юдеи, които се били поддали на езическото влияние, били подтикнати да направят необходимите промени в живота си. Не трябва ли тогава и ние да участваме с плам в назначената ни от Бога работа, която включва проповедната дейност за Царството?
ЕЗДРА ИДВА В ЙЕРУСАЛИМ
(Ездра 7:1 — 10:44)
Изминали са петдесет години от освещаването на възстановения дом на Йехова. Тече 468 г. пр.н.е. Ездра се връща от Вавилон в Йерусалим заедно с остатък от Божия народ и дарени средства. Какво заварва той в Йерусалим?
Първенците казват на Ездра: „Израилевите люде, и свещениците и левитите не са се отделили от людете на тия земи, колкото за техните мерзости.“ Освен това му казват, че „ръката на първенците и на по–видните лица е била първа в това престъпление“. (Ездра 9:1, 2) Ездра е потресен. Той бива насърчен ‘да бъде храбър и да действа’. (Ездра 10:4) Ездра взема мерки да поправи нещата и хората откликват благоприятно.
Отговори на библейски въпроси:
7:1, 7, 11: Дали във всички тези стихове се говори за цар Артаксеркс, който спрял строителната дейност? Не. Артаксеркс е име или титла на двама персийски царе. Единият бил или Бардия, или Гаумата и този цар през 522 г. пр.н.е. наредил строежът на храма да бъде спрян. А цар Артаксеркс, който управлявал, когато Ездра дошъл в Йерусалим, е Артаксеркс Дългоръки.
7:28 — 8:20: Защо много юдеи във Вавилон не били готови да отидат с Ездра в Йерусалим? Макар че вече били изминали над шейсет години, откакто първите юдеи се завърнали в родината си, населението в Йерусалим все още било малобройно. Ако се върнели там, юдеите трябвало да започнат съвсем нов живот при неблагоприятни и опасни условия. По онова време в Йерусалим нямало изгледи за материално благополучие, на каквото може би се радвали юдеите във Вавилон. Не бива да забравяме също, че пътуването било опасно. Онези, които изберели да се върнат, трябвало да имат силна вяра в Йехова, пламенност за истинското поклонение и смелост. Дори за Ездра се казва, че се укрепил, понеже ръката на Йехова била над него. На насърчението на Ездра откликнали 1500 семейства, които може би наброявали общо 6000 души. След като Ездра предприел допълнителни стъпки, 38 левити и 220 нетиними също откликнали.
9:1, 2: Колко сериозна заплаха представлявал бракът с жителите на земята? Възстановеният народ трябвало да бъде пазител на поклонението на Йехова до идването на Месията. Бракът с останалите жители на земята щял да представлява заплаха за истинското поклонение. Тъй като някои били сключили брак с хора, покланящи се на идоли, съществувала опасност след време целият народ да се смеси с езическите народи. Така истинското поклонение можело да изчезне от лицето на земята. Тогава при кого щял да дойде Месията? Нищо чудно, че Ездра бил потресен от онова, което видял!
10:3, 44: Защо децата били отпратени заедно с майките си? Ако децата останели, било много вероятно отпратените съпруги да се върнат заради тях. Освен това малките деца се нуждаят от грижите на майка си.
Поуки за нас:
7:10. Ездра ни дава пример като старателен изследовател и резултатен учител на Божието Слово. Той молитвено подготвял сърцето си, за да изучава Закона на Йехова. Когато правел това, Ездра съсредоточавал цялото си внимание върху думите на Йехова. Той прилагал онова, което научавал, и всячески се стараел да учи другите.
7:13. Йехова иска неговите служители да му служат доброволно.
7:27, 28; 8:21–23. Ездра отдал заслугите на Йехова, искрено го молел за помощ преди дългото и опасно пътуване до Йерусалим и бил готов да се изложи на опасност за възхвала на Йехова. Така той ни е оставил хубав пример.
9:2. Трябва да гледаме сериозно на напътствието да се женим само за някого, който е „в единство с Господаря“. (1 Коринтяни 7:39)
9:14, 15. Заради лоши другари може да загубим одобрението на Йехова.
10:2–12, 44. Хората, които били взели чужденки за жени, смирено се разкаяли и поправили погрешното си поведение. Нагласата и действията им са пример за нас.
Йехова спазва обещанията си
Колко ценна е за нас книгата Ездра! Йехова изпълнил точно в определеното време своето обещание да освободи народа си от вавилонски плен и да възстанови истинското поклонение в Йерусалим. Нима това не засилва вярата ни в Йехова и в неговите обещания?
Помисли за поучителните примери, които намираме в книгата Ездра. Самият Ездра и остатъкът, който се върнал, за да участва във възстановяването на истинското поклонение в Йерусалим, проявили образцова преданост към Бога. В тази книга се говори също за вярата на чужденците, които се боели от Бога, и за смирената нагласа на разкайващите се грешници. Да, вдъхновените думи на Ездра са ясно доказателство, че „словото на Бога е живо и оказва силно въздействие“. (Евреи 4:12)
[Таблица/снимка на страница 18]
ПЕРСИЙСКИТЕ ЦАРЕ ОТ 537 ДО 467 Г. ПР.Н.Е.
Кир Велики (Ездра 1:1) умрял през 530 г. пр.н.е.
Камбиз, или Асуир (Ездра 4:6) 530–522 г. пр.н.е.
Артаксеркс — Бардия или Гаумата (Ездра 4:7) 522 г. пр.н.е. (Бил убит, след като управлявал само седем месеца.)
Дарий I (Ездра 4:24) 522–486 г. пр.н.е.
Ксеркс, или Асуир * 486–475 г. пр.н.е. (Управлявал заедно с Дарий I от 496–486 г. пр.н.е.)
Артаксеркс Дългоръки (Ездра 7:1) 475–424 г. пр.н.е.
[Бележки под линия]
^ абз. 50 Ксеркс не е споменат в книгата Ездра. Той е наречен Асуир в книгата Естир.
[Снимка]
Асуир
[Снимка на страница 17]
Кир
[Снимка на страница 17]
В Цилиндъра на Кир се споменава за политиката пленниците да бъдат връщани в родината си
[Информация за източника на снимката на страница 17]
Цилиндър: Photograph taken by courtesy of the British Museum
[Снимка на страница 20]
Знаеш ли защо Ездра бил резултатен учител?