Пари и морални принципи — урок от историята

НА 7 АПРИЛ 1630 г. четири кораба с около четиристотин души отплавали от Англия за Америка. Мнозина сред тях били високо образовани. Други били преуспяващи бизнесмени. Някои дори били членове на парламента. Икономиката на Англия била в криза, която се задълбочавала от неспиращата Трийсетгодишна война в Европа (1618–1648 г.). Затова, поемайки риск, те напуснали домовете си, работата си и роднините си и тръгнали да търсят по–добри възможности в чужбина.

Но тази група не се състояла просто от безпринципни търговци. Те били ревностни пуритани *, които бягали от религиозно преследване. Истинската им цел била да установят едно боящо се от Бога общество, в което те и техните потомци ще могат да преуспяват в материално отношение, без да се налага да правят компромиси с библейските стандарти. Малко след като стигнали до Салем (Масачузетс), те се заселили в една област близо до крайбрежието и нарекли новия си дом Бостън.

Трудно постижимо равновесие

Техният водач и губернатор, Джон Уинтроп, направил всичко възможно за подобряване на благосъстоянието на отделните хора и на обществото като цяло в новата колония. Той искал хората да имат и пари, и морални принципи. Но намирането на такова равновесие се оказало трудно. Предвиждайки предизвикателствата, Джон Уинтроп говорил надълго и нашироко със своите съобщници относно ролята на богатството в едно боящо се от Бога общество.

Подобно на други пуритански водачи, Уинтроп смятал, че сам по себе си стремежът към забогатяване не е нещо погрешно. Той твърдял, че основната цел на богатството е да се помага на другите. Следователно колкото по–богат бил човек, толкова повече добро можел да направи. Историчката Патриша О’Тул отбелязва: „Малко били нещата, които вълнували пуританския ум повече от богатството. То било едновременно доказателство за Божията благословия  и мощно изкушение за греха на гордостта ..., както и за греховете на плътта.“

За да се избегнат греховете, до които могат да доведат богатството и луксът, Уинтроп насърчавал към умереност и въздържание. Твърде скоро обаче предприемаческият дух на неговите съграждани започнал да влиза в разрез с опитите му да ги накара да проявяват своята набожност и да се обичат помежду си. Някои инакомислещи личности започнали да оспорват потисническата намеса на Уинтроп в личните им дела. Те подбуждали хората да изберат съвет, който да участва във вземането на решения. Други изразили неодобрението си просто като се преместили в съседния Кънектикът, където можели да се посветят на интересите си.

О’Тул казва: „Възможностите, успехът и демокрацията били мощни сили в живота на пуританите от Масачузетс, които подхранвали личните им амбиции, независимо от това какъв бил идеалът на Уинтроп за благосъстоянието на обществото.“ През 1649 г. Уинтроп умрял на 61 години, след като бил останал без почти никакви средства. Макар че крехката колония оцеляла въпреки многобройните трудности, той не доживял да види мечтата си изпълнена.

Търсенето продължава

Джон Уинтроп не бил единственият, който имал такива идеалистични възгледи за по–добър свят. Всяка година стотици хиляди хора емигрират от Африка, югоизточна Азия, Източна Европа и Латинска Америка, надявайки се да намерят по–добър живот. Някои от тях са въодушевени от стотиците нови книги, семинари и уебстраници, които се появяват всяка година и които обещават да разкрият тайната на това как да станеш богат. Несъмнено мнозина се стремят да печелят пари, като се надяват, че това няма да ги накара да изоставят моралните си ценности.

Но честно казано, резултатите са разочароващи. Онези, които искат да забогатеят, често в крайна сметка жертват принципите си, а понякога дори и вярата си, на олтара на Мамон (или богатството). Затова с право може да попиташ: „Възможно ли е да бъдеш истински християнин и в същото време да си богат? Ще има ли някога боящо се от Бога общество, което да преуспява както в материално, така и в духовно отношение?“ Както показва следващата статия, Библията отговаря на тези въпроси.

[Бележки под линия]

[Информация за източника на снимката на страница 3]

Кораби: The Complete Encyclopedia of Illustration/J. G. Heck; Winthrop: Brown Brothers