Събиране на „онова, което е на небесата“ и на „онова, което е на земята“

‘Според благоволението на Бога е да събере отново всичко заедно при Христос — онова, което е на небесата, и онова, което е на земята.’ — ЕФЕСЯНИ 1:9, 10.

1. Какво е „благоволението“ на Йехова относно небето и земята?

МИР В ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА! Такава е славната цел на Йехова, „Богът на мира“. (Евреи 13:20) Той вдъхновил апостол Павел да напише, че „благоволението“ Му е „да събере отново всичко заедно при Христос — онова, което е на небесата, и онова, което е на земята“. (Ефесяни 1:9, 10) Какво точно означава глаголът, който е преведен с думите „да събере отново“? Дж. Б. Лайтфут, специалист върху Библията, отбелязва: „Този израз показва цялостната хармония във вселената, в която вече няма чужди и разделящи елементи и в която всички части са обединени и свързани в едно чрез Христос. Грехът, смъртта, болката, неуспехът и страданието ще бъдат прекратени.“

„Онова, което е на небесата“

2. Кои са онези, които съставят „онова, което е на небесата“ и които трябва да бъдат събрани?

² Апостол Петър обобщил чудесната надежда на истинските християни, като писал: „Според обещанието му очакваме ново небе и нова земя и в тях ще живее праведност.“ (2 Петър 3:13) Обещаното тук „ново небе“ представлява едно ново правителство — месианското Царство. „Онова, което е на небесата“, за което говори Павел в писмото си до ефесяните, трябва да бъде събрано „при Христос“. Това са ограничен брой хора, които са избрани да управляват с Христос в небето. (1 Петър 1:3, 4) Тези 144 000 помазани християни са „изкупени от земята“, „изкупени измежду хората“, за да бъдат сънаследници с Христос в неговото небесно Царство. (Откровение 5:9, 10; 14:3, 4; 2 Коринтяни 1:21; Ефесяни 1:11; 3:6)

3. Как за помазаните може да се каже, че са ‘поставени в небесните места’, дори и когато са на земята?

³ Помазаните християни са родени отново чрез светия дух, за да станат духовни синове на Йехова. (Йоан 1:12, 13; 3:5–7) Осиновени от него като „синове“, те стават братя на Исус. (Римляни 8:15; Ефесяни 1:5) Като такива, дори и когато са на земята, за тях се казва, че са ‘възкресени и поставени заедно в небесните места, обединени с Христос Исус’. (Ефесяни 1:3; 2:6) Те заемат тази висока позиция, защото са „белязани с печата на обещания свети дух, който е предварителен залог за [тяхното] наследство“, което се пази за тях в небесата. (Ефесяни 1:13, 14; Колосяни 1:5) Следователно те са „онова, което е на небесата“ и от тях трябва да бъде събран пълният, предварително определен от Йехова брой.

Събирането започва

4. Кога и как започнало събирането на „онова, което е на небесата“?

⁴ За да съответства на „уредбата за управление“, или на начина, по който Йехова управлява нещата, събирането на „онова, което е на небесата“ трябвало да започне, „когато свършат определените времена“. (Ефесяни 1:10) Този момент настъпил на Петдесетница през 33 г. В онзи ден светият дух бил излян върху апостолите и върху  една група ученици, мъже и жени. (Деяния 1:13–15; 2:1–4) Това било доказателство, че е влязъл в сила новият договор, като отбелязало основаването на християнския сбор и раждането на новия народ от духовни израилтяни — „Божият Израил“. (Галатяни 6:16; Евреи 9:15; 12:23, 24)

5. Защо Йехова създал един нов „народ“, който заел мястото на физическия Израил?

⁵ Договорът на Закона, сключен с физическия Израил, не направил ‘царство от свещеници и свят народ’, който да служи вечно в небесата. (Изход 19:5, 6) Исус казал на юдейските религиозни водачи: „Царството на Бога ще бъде взето от вас и ще бъде дадено на народ, който дава плодовете му.“ (Матей 21:43) Този народ, духовният Израил, е съставен от помазани християни и е участник в новия договор. На тези помазани християни апостол Петър писал: „Вие обаче сте ‘избран род, царско свещенство, свят народ, хора, определени за Божие притежание, за да известявате навред превъзходните качества’ на онзи, който ви извика от тъмнината в своята чудесна светлина. Преди не бяхте народ, а сега сте Божи народ.“ (1 Петър 2:9, 10) Физическият Израил не бил повече в договорни отношения с Йехова. (Евреи 8:7–13) Както предсказал Исус, уникалната възможност членовете на този народ да бъдат част от месианското Царство, им била отнета и била дадена на 144 000 членове на духовния Израил. (Откровение 7:4–8)

Участници в договора за Царството

6, 7. Какъв специален договор сключил Исус със своите родени чрез духа братя, и какво означава това за тях?

⁶ В нощта, когато установил Възпоменанието на своята смърт, Исус казал на верните си апостоли: „Вие останахте с мене в изпитанията ми и аз сключвам договор с вас, както и Баща ми сключи договор с мене за царство, та да ядете и пиете на трапезата ми в моето царство и да седите на престоли, за да съдите дванайсетте племена на Израил.“ (Лука 22:28–30) Исус тук говорел за един специален договор, който сключил със своите 144 000 родени чрез духа братя, които щели да останат ‘верни до смърт’ и да се окажат ‘победители’. (Откровение 2:10; 3:21)

⁷ Членовете на тази ограничена по брой група се отказват от всякаква надежда за вечен живот на земята като хора от плът и кръв. Те ще управляват с Христос в небесата, седнали на престоли, за да съдят човечеството. (Откровение 20:4, 6) Нека сега да изследваме и други стихове, които се отнасят единствено за помазаните и които показват защо „другите овце“ не вземат от символите на Възпоменанието. (Йоан 10:16)

8. Какво показват помазаните, вземайки от хляба? (Виж блока на 23 страница.)

⁸ Помазаните участват в страданията на Христос и са готови да понесат смърт, подобна на неговата. Павел, който бил от тази група, казал, че е готов да направи всякакви жертви, за да може да ‘придобие Христос, ... така че да познае и него, и силата на неговото възкресение, и участието в неговите страдания’. Да, Павел бил готов да се подложи „на смърт като неговата“. (Филипяни 3:8, 10) Много помазани християни са понесли върху своите физически тела ‘същото смъртоносно отношение, на което бил подложен Исус’. (2 Коринтяни 4:10)

9. Какво тяло е представено от хляба на Възпоменанието?

⁹ Когато установил Вечерята на Господаря, Исус казал: „Това представя моето тяло.“ (Марко 14:22) Той говорел за своето буквално тяло, което скоро щяло да бъде бито и окървавено. Безквасният хляб бил подходящ символ на това тяло. Защо? Защото в Библията квасът може да означава грях или порочност. (Матей 16:4, 11, 12; 1 Коринтяни 5:6–8) Исус бил съвършен и неговото човешко тяло било без грях. Той можел да предложи това съвършено тяло като умилостивителна жертва. (Евреи 7:26; 1 Йоан 2:2) Това щяло да донесе полза на всички верни християни, независимо дали имат надежда за живот на небето, или за вечен живот в рай на земята. (Йоан 6:51)

10. По какъв начин онези, които пият от виното на Възпоменанието, ‘участват в кръвта на Христос’?

 ¹⁰ Относно виното, от което помазаните християни пият на Възпоменанието, Павел писал: „Нима чашата, над която се молим и за която благославяме Бога, не означава участие в кръвта на Христос?“ (1 Коринтяни 10:16) По какъв начин онези, които пият от виното, ‘участват в кръвта на Христос’? Разбира се, те не участват в осигуряването на изкупителната жертва, тъй като самите те имат нужда от откупуване. Чрез вярата им в откупуващата сила на Христовата кръв техните грехове са простени и те са обявени за праведни за живот в небесата. (Римляни 5:8, 9; Тит 3:4–7) Благодарение на пролятата кръв на Христос 144 000 негови сънаследници са ‘осветени’, отделени и изчистени от греха, за да бъдат „свети личности“. (Евреи 10:29; Даниил 7:18, 27; Ефесяни 2:19) Да, със своята пролята кръв Христос е ‘купил за Бога хора от всяко племе, език, род и народ, и ги е направил царство и свещеници за нашия Бог, и те ще царуват над земята’. (Откровение 5:9, 10)

11. Какво показват помазаните, като пият от виното на Възпоменанието?

¹¹ Когато въвел Възпоменанието на смъртта си, Исус подал на своите верни апостоли чашата с вино и казал: „Пийте от нея, всички вие, защото тя представя моята ‘кръв на договора’, която трябва да се пролее в полза на мнозина, за прощаване на греховете.“ (Матей 26:27, 28) Точно както кръвта от говеда и кози утвърдила договора на Закона между Бога и народа на Израил, така и Исусовата кръв утвърдила новия договор, който Йехова щял да сключи с духовния Израил и който започнал на Петдесетница през 33 г. (Изход 24:5–8; Лука 22:20; Евреи 9:14, 15) Като пият от виното, символизиращо „кръвта на договора“, помазаните показват, че участват в новия договор и извличат ползата, която носи той.

12. Как помазаните са покръстени в смъртта на Христос?

¹² Помазаните си припомнят и нещо друго. Исус казал на своите верни ученици: „Ще пиете чашата, която аз ще пия, и ще бъдете покръстени с покръстването, с  което аз ще бъда покръстен.“ (Марко 10:38, 39) По–късно апостол Павел говорил за ‘покръстване на християните в Христовата смърт’. (Римляни 6:3) Помазаните живеят живот на саможертва. Тяхната смърт е жертвена, защото те се отказват от всякаква надежда за вечен живот на земята. Покръстването на тези помазани християни в Христовата смърт е завършено, когато умрат верни на Бога и след това са възкресени като духовни създания, за да ‘управляват с Христос като царе’ в небесата. (2 Тимотей 2:10–12; Римляни 6:5; 1 Коринтяни 15:42–44, 50)

Вземане от символите

13. Защо онези, които имат земна надежда, не вземат от символите на Възпоменанието, но защо присъстват там?

¹³ Тъй като всичко това се включва в яденето на хляба и пиенето на виното, подавани по време на Възпоменанието, очевидно би било неуместно онези, които имат земна надежда, да вземат от символите. Хората със земна надежда разбират, че не са помазани членове на Христовото тяло, нито пък са включени в новия договор, който Йехова е направил с онези, които ще управляват с Исус Христос. Тъй като „чашата“ представя новия договор, само онези, които участват в него, вземат от символите. Онези, които очакват да живеят вечно в съвършенство на земята, не са нито покръстени в смъртта на Христос, нито са призовани да управляват с него в небето. Ако биха взели от символите, това би показало нещо невярно за самите тях. Затова те не вземат от символите, макар че присъстват на Възпоменанието като изпълнени с уважение наблюдатели. Те са благодарни за всичко, което Йехова е направил за тях посредством своя Син, включително и за прошката на греховете въз основа на Христовата пролята кръв.

14. Как помазаните са духовно укрепени, като вземат от хляба и виното?

¹⁴ Окончателното подпечатване на относително малкия брой християни, призовани да управляват с Христос в небето, вече привършва. До края на своя земен живот, който ще пожертват, помазаните биват духовно укрепени от това, че вземат от символите на Възпоменанието. Те усещат една здрава връзка със своите братя и сестри, които са членове на Христовото тяло. Като вземат от хляба и виното, които имат символично значение, те си припомнят отговорността, която имат — да останат верни до смърт. (2 Петър 1:10, 11)

Събиране на „онова, което е на земята“

15. Кои хора се присъединяват към помазаните християни?

¹⁵ От средата на трийсетте години на XX век растящ брой „други овце“, които не са от „малкото стадо“ и чиято надежда е да живеят вечно на земята, се присъединяват към помазаните. (Йоан 10:16; Лука 12:32; Захария 8:23) Те стават лоялни съобщници на Христовите братя, като осигуряват ценна помощ в проповядването на „тази добра новина за царството“ за свидетелство на всички народи. (Матей 24:14; 25:40) Правейки това, те придобиват възможността да получат благоприятна присъда от Христос като негови „овце“, които се намират от „дясната му страна“ на благоволение, когато той дойде да съди народите. (Матей 25:33–36, 46) Чрез вярата си в Христовата кръв те ще образуват „голямото множество“, което ще преживее „голямото бедствие“. (Откровение 7:9–14)

16. Кои хора се включват в „онова, което е на земята“, и как всички те ще имат възможност да станат „деца на Бога“?

¹⁶ Окончателното подпечатване на 144 000 ще позволи на „ветровете“ на унищожението  да задухат срещу злата система на Сатана на земята. (Откровение 7:1–4) По време на Хилядолетното управление на Христос и на неговите съцаре и съсвещеници неопределен, но голям брой възкресени хора ще се присъединят към „голямото множество“. (Откровение 20:12, 13) Те ще имат възможността да станат постоянни земни поданици на месианския цар, Христос Исус. Към края на Хилядолетното управление всички тези хора, които всъщност представляват „онова, което е на земята“, ще бъдат подложени на едно последно изпитание. Онези, които останат верни, ще бъдат осиновени като земни „деца на Бога“. (Ефесяни 1:10; Римляни 8:21; Откровение 20:7, 8)

17. Как целта на Йехова ще бъде изпълнена?

¹⁷ Така посредством своята безкрайно мъдра „уредба за управление“, или начин за управление на нещата, Йехова ще изпълни целта си „да събере отново всичко заедно при Христос — онова, което е на небесата, и онова, което е на земята“. Всички интелигентни създания във вселената — както на небето, така и на земята — ще бъдат събрани заедно в мир, подчинявайки се с радост на праведното върховенство на Йехова, великият Бог, който изпълнява целите си.

18. Каква полза ще извлекат от присъствието си на Възпоменанието както помазаните, така и техните съобщници?

¹⁸ Колко укрепващо вярата ще бъде за малкия брой помазани и за техните милиони съобщници от „другите овце“ да се съберат на 12 април 2006 г.! Те ще честват Възпоменанието на Христовата смърт, точно както Исус им заповядал: „Правете това като възпоменание за мене.“ (Лука 22:19) Всички присъстващи трябва да помнят какво е направил Йехова за тях посредством своя скъп син, Христос Исус.

За преговор

• Каква е целта на Йехова относно небесните неща и земните неща?

• Кои се включват в „онова, което е на небесата“, и как биват събрани те?

• Кои се включват в „онова, което е на земята“, и каква надежда имат те?

[Въпроси]

[Блок на страница 23]

„Тялото на Христос“

В 1 Коринтяни 10:16, 17 Павел обяснил какво значение има хлябът за помазаните братя на Христос, като споменал „тялото“ в един специален смисъл. Той казал: „Нима хлябът, който разчупваме, не означава участие в тялото на Христос? Тъй като хлябът е един, ние, макар и много, сме едно тяло, защото всички ние ядем от този хляб.“ Когато вземат от хляба на Възпоменанието, помазаните християни заявяват, че са в единство със сбора на помазаните, който е като едно тяло, чиято глава е Христос. (Матей 23:10; 1 Коринтяни 12:12, 13, 18)

[Снимка на страница 23]

Защо само помазаните вземат от хляба и виното?

[Снимка на страница 25]

Чрез уредбата на Йехова за управление на нещата всички създания на небето и на земята ще бъдат обединени