Йехова ‘от началото изявява края’

„Който от началото изявявам края, и от древните времена нестаналите още неща.“ — ИСАИЯ 46:10.

1, 2. Защо събитията, свързани с падането на Вавилон, са забележителни, и какво показва този факт за Йехова?

ПОСРЕД нощ вражески войници се придвижват незабелязано по коритото на река Ефрат към целта си — могъщият град Вавилон. Когато наближават входа на града, те са изненадани от онова, което виждат. Огромната двукрила порта в стената на Вавилон е оставена отворена! От коритото на реката войниците се изкачват към портата, влизат в града и бързо го превземат. Кир, водачът на вражеските войници, поема властта над завладените земи и по–късно издава указ за освобождаване на израилтяните, които са в плен във Вавилон. Хиляди изгнаници се завръщат в родината си, за да възстановят поклонението на Йехова в Йерусалим. (2 Летописи 36:22, 23; Ездра 1:1–4)

² Днес историците потвърждават тези събития, случили се от 539 до 537 г. пр.н.е. Забележителното в случая е, че те били известни около 200 години, преди да се изпълнят. Толкова време предварително Йехова вдъхновил своя пророк Исаия да опише падането на Вавилон. (Исаия 44:24 — 45:7) Бог разкрил не само обстоятелствата, при които щял да бъде превзет градът, но и името на неговия завоевател. * Обръщайки се към израилтяните, които по онова време били негови свидетели, Йехова казал: „Помнете предишните неща от древността; защото Аз съм Бог, и няма друг; Аз съм Бог, и няма подобен на Мене, Който от началото изявявам края, и от древните времена нестаналите още неща.“ (Исаия 46:9, 10а) Йехова наистина е Бог, който може предварително да знае какво ще се случи в бъдеще.

3. Отговорите на кои въпроси ще разгледаме?

³ До каква степен Бог знае бъдещето? Дали той знае предварително какво ще  направи всеки един от нас? Дали всъщност нашето бъдеще е предопределено? В тази и в следващата статия ще разгледаме библейските отговори на тези и други подобни въпроси.

Йехова — Бог на пророчествата

4. Кой е източникът на пророчествата, записани в Библията?

⁴ Тъй като може да предвижда бъдещето, Йехова вдъхновил своите служители в библейски времена да запишат много пророчества, които ни дават възможност предварително да знаем какво той е решил да направи. „Ето, нещата, предсказани от начало, се сбъднаха, и Аз ви известявам нови — заявява Йехова, — преди да се появят, казвам ви ги.“ (Исаия 42:9) Каква привилегия имат Божиите служители!

5. Какво задължение носи предварителното познание за действията на Йехова?

⁵ Пророк Амос ни уверява: „Господ Йехова няма да направи нищо, без да открие Своето намерение на слугите Си пророците.“ Това предварително познание носело със себе си определено задължение. Обърни внимание на силната словесна илюстрация, която Амос използва след това: „Лъвът изрева; кой не ще се уплаши?“ Точно както ревът на лъва събужда незабавна реакция в хората и животните, които се намират в близост до него, така и пророците като Амос бързали да известят на другите думите на Йехова. „Господ Йехова изговори; кой не ще пророкува?“ (Амос 3:7, 8)

Словото на Йехова „ще благоуспее“

6. По какъв начин „намерението“ на Йехова имало успех във връзка с падането на Вавилон?

⁶ Йехова казал чрез своя пророк Исаия: „Намерението Ми ще устои, и ще извърша всичко, що Ми е угодно.“ (Исаия 46:10б) „Намерението“ на Бога, тоест неговата воля и целта му по отношение на Вавилон, било свързано с призоваването на персийския владетел Кир да превземе Вавилон, причинявайки неговото падение. Йехова изявил това свое намерение много време предварително. Както вече споменахме, то било съвсем точно изпълнено през 539 г. пр.н.е.

7. Защо можем да сме сигурни, че словото на Йехова винаги има успех?

⁷ Почти четири века преди Кир да превземе Вавилон, юдейският цар Йосафат трябвало да се изправи пред съюзените армии на амонците и моавците. Той се молел с увереност: „Господи, Боже на бащите ни, не си ли Ти Бог на небето? И не си ли Ти владетел над всичките царства на народите? И не е ли в Твоята ръка сила и могъщество, така щото никой не може да устои против Тебе?“ (2 Летописи 20:6) Исаия изразил подобна увереност, когато казал: „Господ на Силите взе решение, и кой ще го осуети? И ръката Му е простряна, и кой ще я върне назад?“ (Исаия 14:27) След като за определен период от време бил загубил разсъдъка си, вавилонският цар Навуходоносор дошъл на себе си и смирено признал: „Никой не може да спре ръката [на Бога], или да Му каже: Що правиш Ти?“ (Даниил 4:35) Да, Йехова уверява служителите си: „Словото Ми ... не ще се върне при Мене празно, но ще извърши волята Ми, и ще благоуспее в онова, за което го изпращам.“ (Исаия 55:11)  Можем да сме напълно сигурни, че словото на Йехова винаги се изпълнява. Божията цел непременно ще се осъществи.

„Вечната цел“ на Бога

8. Какво представлява „вечната цел“ на Бога?

⁸ В своето писмо до християните в Ефес апостол Павел казал, че Бог има „вечна цел“. (Ефесяни 3:11) Това не е просто план за действие, сякаш Бог трябва да си начертае схемата, по която ще изпълни нещо. Тази цел е свързана по–скоро с неговата решимост да изпълни онова, което първоначално е имал предвид за хората и за земята. (Битие 1:28) За да разберем колко сигурна е Божията цел, нека да разгледаме първото пророчество, записано в Библията.

9. Каква е връзката на Битие 3:15 с Божията цел?

⁹ Обещанието в Битие 3:15 (според „Цариградско издание на Библията“) показва, че веднага след като Адам и Ева съгрешили, Йехова решил, че неговата символична жена ще роди едно „семе“, или син. Той предвидил също какъв щял да бъде резултатът от враждата между жената и Сатана и между семето на единия и семето на другия. Въпреки че Йехова щял да позволи Семето на жената да пострада, като му бъде наранена петата, в определеното от него време това Семе щяло да смаже главата на змията, Сатана Дяволът. Междувременно целта на Йехова се развивала неизменно посредством избраната родословна линия, водеща до появата на Исус, обещаният Месия. (Лука 3:15, 23–38; Галатяни 4:4)

Какво предопределя Йехова

10. Дали Йехова предопределил от самото начало, че Адам и Ева ще съгрешат? Обясни.

¹⁰ Говорейки за ролята на Исус в Божията цел, апостол Петър писал: „За [Исус] се знаеше преди основаването на света, но стана явен в края на времената заради вас.“ (1 Петър 1:20) Дали Йехова предопределил от самото начало, че Адам и Ева ще съгрешат и че ще има нужда от изкупителната жертва на Исус Христос? Не. Думата „основаване“ е превод на една гръцка дума, която буквално означава „хвърляне на семе“. Имало ли е такова „хвърляне на семе“, тоест било ли е заченато човешкото потомство, преди Адам и Ева да съгрешат? Не. Адам и Ева имали деца едва след като проявили непослушание. (Битие 4:1) Следователно Йехова предопределил появата на „семето“ след бунта на Адам и Ева и преди зачеването на тяхното потомство. Смъртта и възкресението на Исус осигурили любещата уредба на откупа, чрез която наследеният грях и всички последствия от действието на Сатана ще бъдат премахнати. (Матей 20:28; Евреи 2:14; 1 Йоан 3:8)

11. Какво събитие предопределил Йехова във връзка с изпълненето на своята цел?

 ¹¹ Бог предопределил едно друго събитие, свързано с изпълнението на целта му. Това става ясно от думите, които апостол Павел написал до християните в Ефес, а именно, че Бог ще „събере отново всичко заедно при Христос — онова, което е на небесата, и онова, което е на земята“. След това относно „онова, което е на небесата“, тоест избраните за наследници с Христос, Павел обяснил: „Бяхме предопределени според целта на Онзи, който във всичко действа съгласно решението на своята воля.“ (Ефесяни 1:10, 11) Да, Йехова решил предварително, че точно определен брой хора ще съставляват вторичната част на семето на Божията жена и заедно с Христос ще обсипват хората с благословиите на откупа. (Римляни 8:28–30) Апостол Петър нарича тези избраници „свят народ“. (1 Петър 2:9) Апостол Йоан имал уникалната възможност чрез едно видение да научи броя на онези, които щели да бъдат наследници с Христос — 144 000 души. (Откровение 7:4–8; 14:1, 3) Подкрепяйки Христос като цар, те служат „за [Божията] възхвала и слава“. (Ефесяни 1:12–14)

12. Откъде знаем, че не е определено предварително точно кои християни ще съставляват броя от 144 000?

¹² Предопределянето на броя 144 000 не означава, че на определени хора е отредено да служат вярно на Бога по този начин. Всъщност напътствията в Християнските гръцки писания били записани главно за да ръководят и укрепват помазаните християни да запазят моралната си безкомпромисност и да останат достойни за своето небесно призоваване. (Филипяни 2:12; 2 Солунци 1:5, 11; 2 Петър 1:10, 11) Йехова знае предварително, че общо 144 000 души ще бъдат годни да служат на неговата цел. Но кои точно ще бъдат тези хора зависи от това как всеки един от призованите решава да използва живота си — решение, което всеки от тях трябва да вземе лично за себе си. (Матей 24:13)

Какво предвижда Йехова

13, 14. С какво е в съответствие начинът, по който Йехова използва своята способност да предвижда нещата, и защо?

¹³ Щом като е Бог на пророчествата и има цел, как Йехова използва своята способност да предвижда нещата? Първо трябва да кажем, че Библията ни уверява, че неговите пътища са истинни, праведни и любещи. Когато през първи век писал на християните от еврейски произход, апостол Павел потвърдил, че клетвата на Бога и неговото обещание са „две неизменни неща, в които е невъзможно за Бога да лъже“. (Евреи 6:17, 18) В писмото си до ученика Тит Павел изразил същата мисъл, като му писал, че Бог „не може да лъже“. (Тит 1:2)

¹⁴ Освен това, въпреки че притежава неограничена сила, Йехова никога не постъпва несправедливо. Моисей казал за него, че е „Бог на верността ... и няма неправда в Него; справедлив и прав е Той“. (Второзаконие 32:4) Всичко, което Йехова прави, е в съответствие с неговата прекрасна личност. Действията му изразяват съвършената хармония на неговите главни  качества любов, мъдрост, справедливост и сила.

15, 16. Какви възможности за избор дал Йехова на Адам в Едемската градина?

¹⁵ Нека да разгледаме как тези качества на Бога се виждат в събитията в Едемската градина. Като любещ Баща, Йехова осигурил всичко необходимо за хората. Той надарил Адам със способността да мисли, да разсъждава логично и да стига до заключения. За разлика от животните, които се ръководят предимно от инстинкта си, Адам можел да взема решения. В резултат на това, когато погледнал от небесния си престол към земята, Бог видял, ‘всичко, което създал; и ето, то било твърде добро’. (Битие 1:26–31; 2 Петър 2:12)

¹⁶ Когато решил да даде на Адам заповедта да не яде „от дървото за познаване доброто и злото“, Йехова осигурил достатъчно напътствия, за да може Адам да реши какво да прави. Той му позволил да яде „от всяко дърво в градината“ освен от едно и го предупредил за фаталните последствия от яденето на плодовете на забраненото дърво. (Битие 2:16, 17) Йехова обяснил на Адам какви щели да бъдат последствията от неговите действия. Какво щял да направи Адам?

17. Защо можем да кажем, че Йехова използва избирателно своята способност да предвижда бъдещето?

¹⁷ Явно Йехова решил, че не иска да знае какво щели да направят Адам и Ева, макар че има способността да знае всичко предварително. Следователно въпросът не е дали Йехова може да предвижда бъдещето, но дали иска да направи това. Тъй като е Бог на любовта, можем да си направим също извода, че той не би предопределил съзнателно и жестоко бунта на хората, както и всички печални последствия от него. (Матей 7:11; 1 Йоан 4:8) Затова можем да кажем, че Йехова използва избирателно своята способност да предвижда бъдещето.

18. Защо фактът, че Йехова използва избирателно своята способност да предвижда бъдещето, не означава, че той е несъвършен?

¹⁸ Дали фактът, че Йехова използва избирателно тази своя способност означава, че нещо му липсва, че е несъвършен? Не. Моисей казал за него, че е „Канара“ и че „делата му са съвършени“. Той не е отговорен за последствията от греха на човека. Катастрофалните последици, които всички ние днес изпитваме, са резултат от непослушанието на Адам. Апостол Павел направил следното логично заключение: „Чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха — смъртта, и по този начин смъртта се разпростря върху всички хора, защото всички станаха грешни.“ (Второзаконие 32:4, 5; Римляни 5:12; Йеремия 10:23)

19. Какви въпроси ще разгледаме в следващата статия?

¹⁹ От това, което обсъдихме досега, разбрахме, че Йехова не проявява несправедливост. (Псалм 33:5) Точно обратното, неговите способности, качества и стандарти подкрепят целта му. (Римляни 8:28) Тъй като е Бог на пророчествата, Йехова ‘от началото изявява края, и от древните времена нестаналите още неща’. (Исаия 46:9, 10) Разбрахме също, че той използва избирателно способността си да предвижда бъдещето. Но каква е връзката на всичко това с нас? Как можем да сме сигурни, че решенията, които вземаме, са в съгласие с любещата цел на Бога? И на какви благословии ще се радваме, ако постъпваме така? Тези въпроси ще разгледаме в следващата статия.

[Бележки под линия]

Можеш ли да обясниш?

• Какви древни примери потвърждават, че словото на Бога винаги е ‘благоуспявало’?

• Какво е предопределил Йехова във връзка със своята „вечна цел“?

• По какъв начин Йехова използва способността си да предвижда бъдещето?

[Въпроси]

[Снимка на страница 22]

Йосафат имал доверие в Йехова

[Снимка на страница 23]

Бог предсказал смъртта и възкресението на Исус

[Снимка на страница 24]

Дали Йехова предопределил какво щели да направят Адам и Ева?