Растеж сред многообразния народ на Уганда

УГАНДА, намираща се между двете части на Източноафриканската разломна област и разположена от двете страни на екватора, е надарена с удивителна красота. Тя се отличава с разнообразен релеф, богата растителност и интересни животински видове. Разположена на голямото Африканско плато, Уганда има умерен климат и пленяващи хълмисти пейзажи, които продължават стотици километри.

Малко са страните, при които на сравнително малка площ се наблюдават ледени върхове и тропически условия, както е в Уганда. Тя се простира на запад от заснежените върхове на „Лунната планина“, планината Рувензори, до полусухия район на изток. В равнините на Уганда се срещат слонове, бикове и лъвове. Планините и гъстите гори са дом на горили, шимпанзета и над 1000 вида птици. Голяма част от територията на Африка е засегната от суша и глад, но Уганда е благословена с пълноводни реки и езера, като например Виктория, второто по големина сладководно езеро в света. В северната си част езеро Виктория се влива в река Нил. Нищо чудно, че Уинстън Чърчил нарекъл Уганда „бисерът на Африка“.

„Бисерът“ блести и днес

Все пак най–голямата забележителност на Уганда са нейните жители, отличаващи се със своята дружелюбност, гостоприемство и многообразие. Тази страна с предимно „християнско“ население може да бъде описана като съвкупност от множество етнически групи и култури, които дори и до днес са запазили своите традиции и облекло.

Напоследък все повече хора от населението на Уганда откликват на добрата новина относно времето, когато по цялата земя ще царува траен мир. (Псалм 37:11; Откровение 21:4) Не е лесно обаче това послание да достигне до всекиго в страна, чиято територия е колкото територията на Великобритания.

 След скромното начало, поставено с покръстването на първия местен Свидетел на Йехова в езеро Виктория през 1955 г., „най–малкият“ в крайна сметка наистина стана „хиляда“ през 1992 г. Този растеж продължава и до днес. Това е в съгласие с уверението на Йехова: „Аз, Господ, ще ускоря това на времето му.“ (Исаия 60:22)

Преодоляване на езиковите бариери

Въпреки че английският е официален език и е широко използван, особено в образователната сфера, все пак той не е майчиният език на повечето угандийци. Поради това, когато се опитват да достигнат до повече хора с добрата новина, Свидетелите на Йехова използват и други основни езици. Оказа се, че това е необходимо, тъй като над 80 процента от 25 милионното население на страната живее в селски райони или малки градчета. При всекидневното си общуване тези хора използват главно своя майчин език. За да може да се достигне до тези езикови групи и да бъдат удовлетворени духовните им потребности, се изискват големи усилия.

Въпреки това Свидетелите на Йехова се стремят да удовлетворят тези нужди, като свидетелстват на хората на техния собствен език и подготвят библейска литература на различни езици. В клона на Свидетелите на Йехова в столицата на Уганда, Кампала, има преводачески екипи, които служат на четири езикови групи: аколи, луконзо, луганда и рунянкоре. Освен това християнските конгреси, които се провеждат в страната на различни езици, имат много висока посещаемост, надхвърляща два пъти броя на Свидетелите на Йехова. Това показва ясно, че опитите да се достигне до различни езикови групи допринасят за бързия духовен растеж. Обаче това не е всичко.

Пионерите застават начело на дейността

Всяка година сборовете охотно подкрепят кампаниите, продължаващи около три месеца, по време на които се проповядва в отдалечени райони. (Деяния 16:9) Увеличаващ се брой пламенни млади пионери, или целодневни евангелизатори, застават начело на тази дейност. Те пътуват до отдалечени райони, в някои от които хората никога преди не са чували добрата новина.

Две Свидетелки били назначени като специални пионерки за период от 3 месеца  в Бушени, малък град в западна Уганда. Те подкрепили единствената Свидетелка на Йехова в района, като участвали заедно с нея в проповедната служба и организирали християнските събрания. Само след месец двете пионерки редовно изучавали Библията с 40 души, 17 от които започнали да посещават събранията на Свидетелите на Йехова. Пионерките разказват: „Някои хора, на които бяхме оставили брошурата „Какво изисква Бог от нас?“ *, ни посетиха няколко дни по–късно, като носеха със себе си листове, на които бяха написали отговорите на въпросите в брошурата. Искаха да знаят дали отговорите им са правилни.“ Днес в този град има сбор със собствена Зала на Царството.

Двама пионери посетили район в западната част на Уганда, където добрата новина не била проповядвана преди. Те пишат: „Тези хора наистина жадуват за истината. За трите месеца, които прекарахме тук, успяхме да започнем и да водим 86 библейски изучавания.“ Скоро след това в този район официално била сформирана група.

Други пламенни работници на „нивата“

Сред пламенните пионери има братя и сестри, които служат в Уганда вече в продължение на много години. Преди да стане Свидетел на Йехова, Патрик свирел на кларинет в оркестъра на военновъздушните сили на управляващия тогава Уганда, Иди Амин. Шест месеца след своето покръстване през 1983 г. Патрик станал целодневен служител. Днес той служи като пътуващ надзорник, който посещава и насърчава сборовете.

Маргарет била покръстена през 1962 г. Въпреки че е почти на 80 години и не може да се движи свободно поради болки в коляното, тя отделя около 70 часа всеки месец, за да споделя основаната на Библията надежда със своите ближни. Маргарет нарежда литературата на пейка близо до дома си и започва разговори с всеки минувач, който има желание да слуша добрата новина за един мирен нов свят.

Саймън, който е земеделец от източна Уганда, търсел истината в продължение на 16 години, след което през 1995 г. попаднал на литература, издадена от Свидетелите на Йехова. Онова, което прочел, събудило в него желанието да научи повече за Божието Царство и за чудесната цел на Йехова за земята. Тъй като в Камули, мястото където живеел, нямало Свидетели, Саймън изминал разстоянието от 140 километра до Кампала, за да ги намери. Днес в неговото село има сбор.

 „Нямаме намерение да си отиваме“

Както и в други райони в Африка, така и тук много хора очакват от една религиозна група да разполага с подходящо място за поклонение. Това поставя непреодолима пречка пред някои сборове на Свидетелите на Йехова, които не разполагат с финансовите средства, необходими за строеж на подходяща Зала на Царството. Думите не могат да опишат благодарността на братята за ускорената програма за построяване на Зали на Царството, която беше установена в края на 1999 г. В следващите пет години в Уганда бяха построени 40 нови Зали на Царството. Днес почти всеки сбор разполага със собствена скромна, но представителна Зала на Царството. Посланието, което тази строителна дейност предава на обществеността, е „Нямаме намерение да си отиваме“. Тази програма допринесе за растеж.

Вестителите от един малък сбор в северна Уганда провеждали събранията си под сянката на няколко гъсти мангови дървета. След като било закупено парче земя, нещата бързо се променили. С помощта на местните Свидетели братята от строителната група започнали изграждането на Зала на Царството. Работата направила голямо впечатление на един бивш политик, известен в околността. Той предложил на братята да използват неговия гараж за провеждане на събранията, докато Залата на Царството бъде завършена. Освен това той приел да изучава Библията с един от строителните доброволци. Сега този човек е пламенен покръстен вестител, който се радва да се покланя на Йехова в тази красива нова Зала на Царството!

При строежа на Зала на Царството в югоизточната част на страната един местен зидар толкова се трогнал от приятелския дух, любовта и сътрудничеството между братята, че предложил да помогне с работата безплатно. Към края на строежа той дори работил през цялата нощ, за да може Залата на Царството да бъде готова за откриването на следващата сутрин. Той казва: „Вие сте единствените, които проявяват истинска любов помежду си — не само на думи.“

Обещаващ растеж, въпреки трудностите

С обработването на нови проповедни райони продължава постоянният растеж в броя на Свидетелите и много заинтересувани хора се събират заедно със сборовете. Трябва обаче да се полагат грижи и за големия поток от бежанци, които идват в Уганда. Гражданските войни в съседните страни засягат и служителите на Йехова. Свидетелите в бежанските лагери проявяват изключително доверие в Йехова. Бивш високопоставен държавен служител от съседна страна, който участвал в преследването на Свидетелите, когато имало забрана в тази страна, си спомня за удобния си начин на живот. След като изучавал Библията в един от бежанските лагери и станал Свидетел, той казва: „Материалното благополучие и високата позиция в този свят нямат стойност. Въпреки че сега съм беден и болен, животът ми е по–добър от всякога. Познавам Йехова и съм благодарен за привилегията на молитвата. Имам силна надежда за бъдещето и знам защо днес се налага да понасяме различни проблеми. Затова сега се радвам на вътрешен мир, какъвто не съм изпитвал никога преди.“

Има поговорка, която гласи, че ако вечерта забиеш една пръчка в плодородната почва на Уганда, на сутринта тя вече ще е пуснала корени. Духовният растеж в тази страна показва, че духовната почва също е много плодородна. Благодарим на Йехова, че оставя време, за да могат още хора от многообразното население на Уганда да научат за неговото Царство. Исус сравнил това Царство с „бисер с голяма стойност“. Все повече хора в Уганда започват да разбират това. (Матей 13:45, 46)

[Бележки под линия]

[Карти на страница 8]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

СУДАН

УГАНДА

Река Нил

Камули

Тороро

Кампала

Бушени

Езеро Виктория

КЕНИЯ

ТАНЗАНИЯ

РУАНДА

[Снимка на страница 9]

Трима от многото пламенни пионери

[Снимка на страница 10]

Патрик

[Снимка на страница 10]

Маргарет

[Снимка на страница 10]

Саймън

[Снимка на страница 10]

Областен конгрес в Тороро

[Информация за източника на снимката на страница 8]

На фона: © Uganda Tourist Board