Ти можеш да бъдеш щастлив!

ИСТИНСКОТО, трайно щастие понякога се постига трудно. Основна причина за това е, че много хора неспирно търсят щастие на погрешното място. Колко хубаво би било да имат доверен и опитен приятел, който да ги насочи в правилната посока!

Библията осигурява това необходимо ръководство. Да обърнем внимание на една от нейните книги — книгата Псалми. Тя представлява сбирка от 150 свещени песни за възхвала на Йехова Бог, над половината от които били съставени от Давид, цар на древния Израил. Но по–важен от сведението кой е писал Псалмите е фактът, че те са били написани под вдъхновението на най–добрия приятел на хората — Йехова. Следователно можем да бъдем уверени, че в тази книга ще намерим Божието ръководство, което е за наше добро и води към щастие.

Писателите на Псалмите били убедени, че щастието идва от добрите взаимоотношения с Бога. Един псалмист писал: „Блажен оня човек, който се бои от Господа.“ (Псалм 112:1) Няма човешко приятелство, материално притежание или някакво постижение, което да може да доведе до щастието, произтичащо от това да си част от „народа, чийто Бог е Йехова“. (Псалм 144:15, НС) Този факт се вижда ясно в живота на много Божии служители в наши дни.

Да вземем например Сузане * от Германия, която е малко над четирийсетте. Тя казва: „Много хора днес се присъединяват към различни общности, за да постигнат дадена цел заедно с другите или защото споделят едни и същи интереси. Те обаче рядко гледат на всекиго в тази общност като на свой приятел. Сред служителите на Йехова нещата стоят по съвсем различен начин. Любовта ни към Йехова ни подтиква да се обичаме един другиго.  Сред народа на Бога се чувстваме като у дома си, независимо къде се намираме. Това единство обогатява неимоверно живота ни. Та кой друг би могъл да се похвали с приятели с най–различен произход или социално положение и от толкова много народности? От все сърце мога да заявя, че онова, което носи щастие, е да бъдеш част от народа на Йехова.“

Мари, която е родом от Шотландия, също разбрала, че добрите взаимоотношения с Йехова са изключително важни, ако искаме да бъдем щастливи. Тя разказва: „Преди да науча истината от Библията, обичах да гледам филми на ужасите. Но вечер не можех да заспя без кръст в ръката си, за да държа настрана призраците и вампирите, които присъстваха в много от филмите. След като научих истината и спрях да гледам такива филми, благодарение на приятелството си с Йехова вече можех да си лягам без страх, щастлива, че служа на Бог, който е много по–силен от демоните и от въображаемите вампири.“

Упованието в Йехова носи щастие

Няма причина да се съмняваме във всемогъществото и безграничната мъдрост на Създателя. Уверен, че може да разчита напълно на Йехова и да намери защита при него, Давид писал: „Блажен оня човек, който възлага упованието си на Господа.“ (Псалм 40:4)

Мария казва: „В Испания, а и на други места, научих, че ако правим нещата по начина, по който иска Йехова, макар чувствата и емоциите ни да ни подтикват да постъпваме другояче, резултатите са най–добри. Тогава ще бъдем щастливи, защото начинът, по който Йехова ни казва да постъпваме, е най–добрият.“

Андреас, християнски старейшина, който е служил в няколко европейски страни, също знае от личен опит, че можем да положим доверието си в Йехова. Той казва: „По–големият ми брат, който не споделя моята вяра, ми оказваше силно влияние, докато бях млад, като ме насърчаваше да се стремя към престижна кариера. Той беше много разочарован, когато започнах целодневната служба и не разчитах на т.нар. сигурност, предлагана от светското пенсионно осигуряване. Откакто съм в целодневна служба, никога не съм изпадал в нужда и съм изпитвал благословии, за които много хора могат само да мечтаят.“

През 1993 г. Феликс бил поканен да помага при разширяването на сградите на клона на Свидетелите на Йехова в Зелтерс (Германия). Когато работата по строежа  приключила, той бил поканен да стане постоянен член на бетеловото семейство там. Каква била реакцията му? Той казва: „Приех предложението с известно колебание. Но вече около десет години служа тук и съм уверен, че Йехова отговори на молитвите ми. Той знае какво е най–доброто за мене. Като разчитам напълно на него и го оставям да ме ръководи, му давам възможност да ми покаже какво очаква от мене.“

Сузане, спомената в началото, искала да служи като пионерка, или целодневна проповедничка, но ѝ било трудно да си намери работа на половин работен ден. След като в продължение на година чакала подходящо предложение за работа, тя решила да действа, доверявайки се на Йехова. Сузане разказва: „Подадох молба за редовна пионерска служба. Имах достатъчно спестявания, с които да покрия основните си разходи за около един месец. Само какъв месец се оказа това! Изпитвах огромна радост от службата, но едно по едно интервютата за работа се оказваха безрезултатни. Но както е обещал, Йехова не ме изостави. В последния ден от месеца успях да подпиша договор за работа. Тогава разбрах, че наистина мога да разчитам на Йехова! Първите ми преживявания в целодневната служба допринесоха за удовлетворяващия и щастлив живот, на който се радвам днес.“

Приемането на Божиите съвети допринася за щастието

Цар Давид допуснал някои сериозни грешки. Понякога той се нуждаел от мъдър съвет. Дали ние сме готови да приемаме съвет и напътствия, подобно на Давид?

Аида от Франция осъзнала, че е направила сериозна грешка. Тя споделя: „Главната ми грижа беше да възстановя взаимоотношенията си с Йехова. Нищо друго не беше от значение за мене.“ Тя се обърнала към християнските старейшини за помощ. Днес, след четиринайсет години целодневна служба, Аида казва: „Колко хубаво е да зная, че Йехова ми е простил!“

Ако сме готови да приемем съвет от Йехова, дори може да бъдем предпазени от това да извършим сериозен грях. Юдит разказва: „Когато бях на двайсет години, се влюбих в един колега немец, който усилено се опитваше да ми направи впечатление. Той беше уважаван човек, беше изградил успешна кариера и... беше женен! Съзнавах, че трябваше да избера между това да спазя законите на Йехова или напълно да Му обърна гръб. Споделих чувствата си със своите родители. Баща ми беше доста прям и ми напомни какво изисква Йехова от мене. Думите му бяха много ясни — точно от това имах нужда. Въпреки всичко, сърцето ми търсеше задни вратички. Седмици наред майка ми по цели вечери говореше с мене за това колко важни и животоспасяващи са законите на Бога. Толкова се радвам, че сърцето ми постепенно избра Йехова. Да бъда поправяна и учена от него ми носи огромно щастие. Изминаха възнаграждаващи години в целодневна служба и имам прекрасен съпруг християнин, който ме обича и който обича Йехова с цялото си сърце.“

Наистина, тези разкази подкрепят истинността и важността на думите на Давид: „Блажен оня, чието престъпление е простено, чийто грях е покрит. Блажен оня човек, комуто Господ не вменява беззаконие.“ (Псалм 32:1, 2)

Щастие от това, че сме загрижени за другите

Давид писал: „Блажен оня, който прегледва немощния; в зъл ден ще го избави Господ. Господ ще го пази и ще продължи живота му; блажен ще бъде той.“ (Псалм 41:1, 2) Любещата загриженост, която Давид проявил към Мемфивостей, куцият син на скъпия му приятел Йонатан, ни показва каква нагласа трябва да проявяваме към немощните. (2 Царе 9:1–13)

Марлис е мисионерка вече 47 години и има привилегията да проповядва на бежанци, идващи от опасни райони в Азия, Африка и Източна Европа. Тя споделя: „Тези хора имат най–различни проблеми и като цяло чувстват, че не са приети от останалите и че към тях се отнасят с предубеждение. Винаги ми носи щастие да помагам на такива хора.“

 Марина е малко над четирийсетте и пише: „Тъй като не съм семейна, знам колко е важно да имаш приятели, които са готови да ти помогнат. Това ме подтиква да насърчавам хората, като им се обаждам по телефона или като им пиша писма. Мнозина споделят колко са признателни за това. Да помагам на другите ми носи щастие.“

Димитър, който е над 20–годишен, споделя: „Майка ми ме отгледа сама. Когато бях младеж, се радвах, че надзорникът на Изучаване на книга в сбора ме взема със себе си всяка седмица и ме обучава в службата. И до днес съм му признателен за постоянството, което проявяваше. Знам, че не му беше винаги лесно да ме подбужда към действие.“ Признателността на Димитър за помощта, която получил, днес го подтиква сам да помага на другите. Той казва: „Опитвам се поне веднъж в месеца да излизам на служба с някой по–млад и с някой по–възрастен от мене.“

В книгата Псалми се споменават и други неща, които допринасят за щастието. Едно от тях е това да разчитаме за сила на Йехова, а не на себе си: „Блажени ония човеци, чиято сила е в [Йехова].“ (Псалм 84:5)

Корина може да потвърди това от опит. Тя се преместила в страна, където нуждата от проповедници е по–голяма. Корина разказва: „Сблъсках се с нов език, нова култура и нов начин на мислене. Чувствах се така, сякаш съм на друга планета. Изпитвах огромно притеснение само при мисълта, че трябва да проповядвам в чужда за мене обстановка. Молех се на Йехова за помощ и само със силите, които ми даваше, успявах да проповядвам по цял ден в отдалечен район. След време това започна да ми изглежда като нещо съвсем естествено. Започнах много библейски изучавания и продължавам да извличам полза от това преживяване. Научих, че със силата от Йехова можем да се справим дори с наглед непреодолими препятствия.“

Да, има различни фактори, които допринасят за щастието, като например това да развиваме приятелство с Бога и с хората от неговия народ, да разчитаме напълно на Йехова, да приемаме неговите съвети и да сме загрижени за другите. Ако ходим в пътищата на Йехова и спазваме законите му, ще бъдем щастливи и ще се радваме на неговото одобрение. (Псалм 89:15; 106:3; 112:1; 128:1, 2)

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 12]

Мария

[Снимка на страница 13]

Мари

[Снимка на страница 13]

Сузане и Андреас

[Снимка на страница 15]

Корина

[Снимка на страница 15]

Димитър