Въпроси на читатели
Въпроси на читатели
Каква отговорност носи сборът, ако един християнин шофира автомобил и участва в произшествие, при което има смъртен случай?
Необходимо е да се прецени дали има наличие на кръвна вина, за да се избегне опасността целият сбор да носи обща отговорност за това. (Второзаконие 21:1–9; 22:8) Шофьор, който е отговорен за произшествие със смъртен случай, може да си навлече кръвна вина, ако е проявил небрежност или съзнателно е нарушил някой от законите за безопасност или законите за движение, установени от „императора“. (Марко 12:14) Има обаче и други фактори, които трябва да бъдат взети под внимание.
Убиецът, който намирал убежище в един от градовете в Израил, предвидени за тази цел, трябвало да бъде съден. Ако се окажело, че убийството било неумишлено, той можел да остане в града, в безопасност от отмъстителя за кръвта. (Числа 35:6–25) Затова, ако един християнин е отговорен за смъртта на някого при злополука, старейшините трябва да разгледат случая и да определят дали има известна степен на кръвна вина. Становището на държавните институции или решението на съда не определят напълно какви действия ще предприеме сборът.
Например съдът може да реши, че извършителят е нарушил някой от законите за движение, но старейшините, които се занимават със случая, може да преценят, че шофьорът няма кръвна вина, тъй като не е имал никакъв или почти никакъв контрол над обстоятелствата, довели до катастрофата. От друга страна, дори ако съдът прекрати случая, старейшините може да решат, че християнинът всъщност носи кръвна вина.
Решението на старейшините, разследващи случая, трябва да бъде основано изцяло на Писанието и на ясно установените факти — самопризнанията на шофьора и(или) свидетелските показания на двама или трима надеждни очевидци. (Второзаконие 17:6; Матей 18:15, 16) В случай, че се установи наличието на кръвна вина, ще бъде свикан съдебен комитет. Ако комитетът реши, че съгрешилият се разкайва, той ще получи подходящо порицание от Писанието и ще му бъдат наложени ограничения по отношение на привилегиите, които има в сбора. Той вече няма да служи като старейшина или помощник–служител. Ще му бъдат наложени и други ограничения. Освен това той носи отговорност пред Бога за своето нехайство, небрежност или невнимание, довели до фаталната злополука. (Галатяни 6:5, 7)
Нека да онагледим с пример. Ако времето е било лошо, когато е станала катастрофата, шофьорът е трябвало да бъде по–внимателен. Ако е бил уморен, е трябвало да спре и да си почине добре или да помоли някой друг да шофира.
Да предположим, че шофьорът е карал с превишена скорост. Ако един християнин нарушава ограничението за скоростта, това би означавало, че не дава „на императора онова, което е на императора“. Подобни действия разкриват също неуважение спрямо светостта на живота, тъй като шофьорът е пренебрегнал опасността от възможни фатални последствия. (Матей 22:21) Във връзка с това нека помислим за още нещо. Какъв пример дава на стадото един старейшина, ако проявява нехайство спрямо законите за движение, установени от „императора“, или съзнателно ги пренебрегва? (1 Петър 5:3)
Християните не бива да очакват от другите да бъдат на определено място в час, в който не е възможно да пристигнат, без да превишат ограничението за скоростта. В повечето случаи обаче, за да има достатъчно време за пътуване, просто е необходимо човек да тръгне навреме или да приспособи програмата си. Ако е направил това, християнинът няма да се изкушава да шофира по–бързо, отколкото е редно, а ще се съобразява със законите за движение, установени от държавните „висшестоящи власти“. (Римляни 13:1, 5) Това ще предпази шофьора от фатални произшествия, при които съществува рискът от кръвна вина, и ще му помогне да дава хубав пример, както и да запази съвестта си чиста. (1 Петър 3:16)