Намиране на духовни съкровища в Гвинея

ВЕКОВЕ наред изследователи са рискували живота и здравето си, за да търсят съкровища и богатство. Онези, на които не липсвала смелост и които стигали до Гвинея, Западна Африка, намирали два вида съкровища — материални и духовни. Това е земя богата на диаманти, злато, желязна руда и висококачествен боксит (от който се извлича алуминий), дом на повече от девет милиона гвинейци.

Въпреки че християнството не е преобладаващата религия в страната, поклонението към Бога е важно за гвинейците и мнозина от тях ценят духовните съкровища. Какво всъщност са тези съкровища? Това са верните служители на Йехова, описани в Агей 2:7 като „отбраните неща на всичките народи“.

Духовни съкровища

Да копаеш дълбоко в земята, за да търсиш скрити съкровища, изисква големи усилия. По същия начин в християнската служба са необходими старателни усилия, за да се намерят духовните богатства. Проповедната дейност в Гвинея започва във вътрешността на страната в началото на 50–те години на миналия век и стига до столицата Конакри в началото на 60–те години. Днес има около 900 Свидетели на Йехова в 21 сбора и групи в цялата страна.

През 1987 г. пристигат мисионери, които работят заедно с единствения сбор в Конакри. Днес има повече от 20 мисионери в столицата и в провинцията. Те пламенно изграждат сборовете и участват с местните братя в службата.

 Люк, който живее в Конакри, се радва да изучава Библията с Албер, един млад лекар. Албер търсел религиозната истина в различни църкви, като в същото време се занимавал със спиритизъм. Той носел пръстен, който един медиум му бил дал, като твърдял, че ще му донесе късмет. След много разочарования в търсенето на истинската религия, Албер захвърлил пръстена си и се помолил: „Боже, ако те има, направи възможно да те опозная и да ти служа. Ако не, ще живея живота си, както преценя за добре.“ Скоро след това Албер отишъл в дома на сестра си и слушал как една Свидетелка на Йехова води изучаване на Библията с племенницата му. Била направена уговорка той да започне изучаване с Люк.

Седмица след седмица Люк с радост ходел пеша над пет километра в едната посока, за да води изучаването. Въпреки че Люк имал ниско образование, а Албер университетско, на Албер му направило впечатление силната вяра на Люк в Писанието и това как прилага библейското си познание на практика. Колко щастлив бил Албер да разбере, че Бог не е виновен за човешкото страдание и че дори възнамерява да сложи край на страданията и да направи земята рай. (Псалм 37:9–11) Библейската истина и доброто поведение на членовете на сбора докоснали сърцето на Албер.

Но както един необработен диамант трябва старателно да се шлифова от умел майстор, за да заблести, така и Албер трябвало да отстрани от себе си светските нагласи и да приведе живота си в хармония с Божиите праведни стандарти. Той спрял да ходи при медиуми, не прекалявал вече с алкохола и престанал да играе хазарт. Но му било много трудно да откаже цигарите. След усърдни молитви за помощ от Йехова накрая той успял. Шест месеца по–късно узаконил брака си. Съпругата му също започнала да изучава Библията. Днес и двамата са покръстени служители на Йехова.

Друг духовен диамант е Мартин. Той започнал да изучава Библията в Гекеду, когато бил на 15 години. Родителите му,  които били католици, не били съгласни той да посещава събранията на Свидетелите на Йехова. Те унищожили библейската му литература, били го и го изгонили от къщи. Точно както диамантът се образува, когато въглеродът е подложен на голямо налягане, така и любовта на Мартин към библейската истина нараснала в резултат на противопоставянето. След време нагласата на родителите му се променила и той се върнал вкъщи. Какво довело до тази промяна? Те забелязали голямата разлика между поведението на Мартин и поведението на неговите по–малки братя и сестра му, които били развили бунтовен дух и участвали в сексуална неморалност. След като се убедил, че новата вяра на Мартин му влияела добре, баща му започнал да приема хора от сбора в дома си. Майката на Мартин много пъти благодаряла на братята за всичко, което били направили, за да помогнат на сина ѝ. Мартин бил покръстен на 18 години, по–късно посетил Училището за подготовка на служители и сега служи като специален пионер.

„Внесени“ духовни богатства

Макар че от Гвинея се изнасят много природни ресурси, някои от нейните духовни богатства са били „внесени“. Много хора от други африкански държави са емигрирали в Гвинея, обикновено поради икономически причини. Други — за да избегнат продължителни и жестоки войни.

Ернестин от Камерун дошла в Гвинея преди 12 години. Тя изучавала със Свидетелите на Йехова и посещавала събранията година след година, но не предприемала стъпки да се покръсти. Очите ѝ се изпълнили със сълзи, докато наблюдавала покръстването на окръжния конгрес на Свидетелите на Йехова през 2003 г. Изпитвайки чувство за вина, тя се помолила на Йехова: „Сега съм на 51 години и не съм направила нищо добро за тебе. Искам да ти служа.“ След това Ернестин действала в съгласие със смирената  си молитва. Тя обяснила на мъжа, с когото живеела, че могат да останат заедно само ако узаконят съжителството си. Той се съгласил, и по–късно през ноември 2004 г. тя заплакала от радост на своето собствено покръстване.

От 1990 г. насам Гвинея е приемала хиляди бежанци от Либерия и Сиера Леоне, включително и стотици служители на Йехова. Веднага след пристигането си в бежанския лагер братята уредили да имат редовно събрания, организирали проповедната дейност и построили Зала на Царството. Някои станали служители на Йехова в бежанските лагери. Един от тях е Исаак. След покръстването му се отворила възможност да се върне на предишното си работно място в голяма либерийска компания. Той обаче предпочел да остане в бежанския лагер в Лине като редовен пионер. Той обяснява: „Така не трябва да искам разрешение от шефа си, за да посещавам събранията и конгресите. Свободен съм да служа на Йехова.“ През декември 2003 г. в този отдалечен лагер бил проведен областен конгрес за 150 Свидетели сред 30 000 бежанци. Радостно е, че присъстващите били 591, сред които деветима глухи, които следели програмата на жестомимичен език. Дванайсет души били покръстени. Братята са изключително благодарни за положените усилия да им се осигури това духовно угощение.

„Отбраните неща“ правят необходимите промени

Пред онези, които търсят злато и диаманти, няма непреодолими препятствия. Колко стоплящо сърцето е обаче да се видят усилията, които полагат новите, да преодолеят всякакви пречки, за да служат на Йехова. Да разгледаме случая със Зинаб.

На 13–годишна възраст Зинаб била продадена в робство. От дома си, който бил в друга западноафриканска страна, тя била отведена в Гвинея. Когато била на 20 години, чула посланието на Библията. С голямо желание прилагала в живота си наученото.

За Зинаб било много трудно да посещава християнските събрания. Тя обаче много ги ценяла и била решена да не ги пропуска. (Евреи 10:24, 25) Тя криела книгите си навън и ги вземала на път за събрание. На няколко пъти била жестоко бита от „собствениците“ си затова, че посещавала тези духовни събирания.

По–късно обстоятелствата на Зинаб се променили и тя била освободена от робството си. Незабавно започнала да посещава всички събрания, което допринесло за бързия ѝ духовен напредък. Тя отказала добре платена работа, която щяла да ѝ попречи да посещава събранията, на които получавала духовни напътствия. Записала се в Теократичното училище за проповедна служба, станала непокръстен вестител на Царството и след време символизирала отдаването си на Йехова чрез покръстване във вода. Веднага след това станала помощен пионер. Шест месеца по–късно подала молба за редовен пионер.

След като посетил няколко събрания, един заинтересуван човек казал: „Не се чувствам беден, когато съм тук.“ Макар че много хора се интересуват само от материалните богатства на Гвинея, онези, които обичат Йехова, усърдно търсят духовните богатства. Наистина, днес „отбраните неща на всичките народи“ се обръщат към чистото поклонение на Йехова!

[Блок на страница 8]

ГВИНЕЯ — 2005 г.

Най–висок брой Свидетели: 883

Библейски изучавания: 1710

Посетили Възпоменанието: 3255

[Карти на страница 8]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

ГВИНЕЯ

Конакри

СИЕРА ЛЕОНЕ

ЛИБЕРИЯ

[Снимка на страница 9]

Албер и Люк

[Снимка на страница 9]

Зала на Царството в Конакри

[Снимка на страница 10]

Ернестин

[Снимка на страница 10]

Мартин

[Снимка на страница 10]

Зинаб

[Информация за източника на снимката на страница 8]

USAID