Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Покажи вярата си чрез своя начин на живот

Покажи вярата си чрез своя начин на живот

Покажи вярата си чрез своя начин на живот

„Вярата, ако няма дела, е мъртва.“ — ЯКОВ 2:17.

1. Защо първите християни обръщали внимание и на вярата, и на делата?

КАТО цяло първите християни показвали вярата си чрез начина, по който живеели. Ученикът Яков подканил всички християни: „Станете изпълнители на словото, а не само слушатели.“ И добавил: „Както тялото без дух е мъртво, така и вярата без дела е мъртва.“ (Яков 1:22; 2:26) Трийсет и пет години след като той написал това, много християни продължавали да показват вярата си чрез подходящи дела. За съжаление обаче някои не правели това. Исус похвалил сбора в Смирна, но на мнозина от сбора в Сардис казал: „Познавам делата ти и знам, че името ти е като на жив, но всъщност си мъртъв.“ (Откровение 2:8–11; 3:1)

2. Какво трябва да се запитат християните относно вярата си?

2 Затова Исус насърчил християните в Сардис, а по този начин и всички, които по–късно щели да прочетат думите му, да покажат първата си любов към истината и да бъдат духовно будни. (Откровение 3:2, 3) Всеки от нас трябва да се запита: „Какво може да се каже за моите дела? Дали те ясно показват, че се старая да проявявам вярата си във всичко, което правя, дори по отношение на неща, които не са пряко свързани с проповедната дейност и събранията на сбора?“ (Лука 16:10) Бихме могли да разгледаме много области от живота, но нека сега да се спрем само на една — събиранията с другите, включително и християнските сватби.

Малки събирания

3. Какво казва Библията относно събиранията с другите?

3 Повечето от нас се радват, когато са поканени на приятно събиране с християни. Йехова е „щастливият Бог“ и иска и служителите му да бъдат щастливи. (1 Тимотей 1:11) Той подтикнал Соломон да запише в Библията следната истина: „Аз похвалих веселбата, защото за човека няма по–добро под слънцето, освен да яде и да пие и да се весели, и това да му остава от труда му, през всичките дни на живота му.“ (Еклисиаст 3:1, 4, 13; 8:15) Човек може „да се весели“, когато се храни заедно със семейството си или по време на друго малко събиране с истинските поклонници на Бога. (Йов 1:4, 5, 18; Лука 10:38–42; 14:12–14)

4. От какво трябва да се интересува някой, който организира събиране?

4 Ако ти организираш такова събиране и си отговорен за него, трябва внимателно да планираш всичко, дори ако каниш само няколко събратя на почерпка и приятелски разговори. (Римляни 12:13) Несъмнено ще искаш „всичко [да] става с приличие“ и да бъде ръководено от „мъдростта, идваща от горе“. (1 Коринтяни 14:40; Яков 3:17) Апостол Павел писал: „Когато ядете, когато пиете или когато вършите нещо друго, вършете всичко, за да прославяте Бога. Внимавайте да не станете препятствие [за другите].“ (1 Коринтяни 10:31, 32) На кои неща е нужно да обърнеш по–специално внимание? Ако помислиш предварително за тях, ще можеш да се погрижиш твоите действия и действията на гостите ти да отразяват това, в което вярвате. (Римляни 12:2)

Какво ще представлява събирането?

5. Защо домакинът трябва внимателно да помисли дали на събирането да има алкохолни напитки и музика?

5 Много домакини са били изправени пред въпроса дали да сервират алкохолни напитки. По принцип те не са необходими, за да бъде укрепващо събирането. Спомни си, че Исус осигурил храна за голям брой хора, които дошли при него, като умножил хляба и рибата. В библейския разказ не се споменава, че осигурил вино по чудодеен начин, макар да знаем, че можел да направи това. (Матей 14:14–21) Ако решиш да сервираш алкохолни напитки, бъди сдържан относно количеството и се постарай да осигуриш и безалкохолни напитки за онези, които ги предпочитат. (1 Тимотей 3:2, 3, 8; 5:23; 1 Петър 4:3) Никога недей да правиш така, че някой гост да се чувства принуден да пие нещо, което може да „хапе като змия“. (Притчи 23:29–32) А какво да кажем за музиката или пеенето на песни? Ако на събирането, което организираш, ще има музика, несъмнено ще подбереш внимателно песните по отношение на ритъма и текста. (Колосяни 3:8; Яков 1:21) Много християни са установили, че слушането на „Мелодии на Царството“ или дори пеенето на такива песни допринася за хубава атмосфера. (Ефесяни 5:19, 20) Разбира се, редовно проверявай силата на звука, така че музиката да не пречи на приятните разговори, нито да безпокои съседите. (Матей 7:12)

6. Как по отношение на разговорите и други дейности домакинът може да покаже, че вярата му е жива?

6 По време на такива събирания християните могат да разговарят на различни теми, да четат нещо на глас или да си разказват интересни случки. Ако разговорът започне да се отклонява от християнските принципи, домакинът може тактично да смени темата. Той трябва също да внимава никой да не доминира в разговорите. Ако забележи такава тенденция, домакинът може внимателно да каже нещо, така че да включи и останалите в разговора, може би като покани и по–младите да се изкажат или като подеме тема, която предразполага другите да споделят мнението си. От този аспект на събирането ще бъдат доволни и младите, и възрастните. Ако ти като организатор ръководиш нещата мъдро и тактично, ‘твоята разумност ще стане известна’ на присъстващите. (Филипяни 4:5) Те ще разберат, че вярата ти е жива и влияе на всяка област от живота ти.

Сватби

7. Защо организирането на сватби заслужава нашето внимание?

7 Един специален повод за веселие е християнската сватба. Божиите служители в древността, включително Исус и неговите ученици, с радост присъствали на такива събития и съпътстващите ги угощения. (Битие 29:21, 22; Йоан 2:1, 2) В днешно време обаче опитът показва, че организирането на сватби изисква специални усилия, ако човек иска те да отразяват добра преценка и християнско равновесие. Но все пак това е обикновена част от живота, даваща възможност на християнина да покаже вярата си.

8, 9. Как обичаите на много сватби потвърждават записаното в 1 Йоан 2:16, 17?

8 Много хора, които не познават Божиите принципи, нито се интересуват от тях, гледат на сватбата като на повод за различни крайности, или събитие, на което крайностите са позволени. В едно европейско списание можем да прочетем какво казва една младоженка за своята „царска“ сватба: ‘Бяхме с официална карета, теглена от четири коня. Следваха ни дванайсет файтона и една карета с музиканти, които свиреха през цялото време. Менюто беше превъзходно, а музиката чудесна. Беше невероятно. Точно както исках. Бях царицата на деня.’

9 Макар че във всяка страна има различни сватбени обичаи, тези думи потвърждават записаното от апостол Йоан: „Всичко, което е в света — желанията на плътта, желанията на очите и самонадеяното хвалене с притежаваните неща, — не произхожда от Бащата, а от света.“ Можеш ли да си представиш двама зрели християни, които искат да имат „царска“ сватба с пищно приказно празненство? По–скоро те ще искат да покажат, че вземат предвид думите: „Който върши волята на Бога, остава завинаги.“ (1 Йоан 2:16, 17)

10. (а) Защо, за да бъде една сватба разумна, е важно да е добре планирана? (б) Как трябва да се вземе решение кой да бъде поканен?

10 Християнските двойки искат да бъдат разумни и да гледат реалистично на нещата, за което Библията може да им помогне. Макар че сватбеният ден има голямо значение, те знаят, че това е само началото на семейния живот за двама християни, които имат надежда за вечен живот. Те не са задължени да правят голяма сватба. Ако решат да имат сватбено празненство, трябва да пресметнат какви ще бъдат разноските и да помислят какво точно ще представлява то. (Лука 14:28) В техния съвместен християнски живот съпругът ще бъде главата на семейството. (1 Коринтяни 11:3; Ефесяни 5:22, 23) Затова младоженецът носи главната отговорност за сватбата. Разбира се, той любещо ще се допитва до бъдещата си съпруга по различни въпроси, като например кого искат или имат възможност да поканят на сватбеното тържество. Вероятно няма да е възможно или практично да поканят всички свои приятели и роднини, заради което ще трябва да бъдат взети някои разумни решения. Двойката трябва да бъде уверена, че ако не може да покани някои събратя християни, те ще проявят разбиране и няма да се обидят. (Еклисиаст 7:9)

„Настойникът на угощението“

11. Каква е ролята на „настойника на угощението“ по време на една сватба?

11 Ако младоженците искат да отпразнуват сватбата си заедно с другите, как могат да се погрижат събитието да бъде достойно? Вече десетилетия наред Свидетелите на Йехова съзнават колко мъдро е да имат предвид една подробност във връзка със събирането, на което Исус присъствал в Кана. Там имало „настойник на угощението“, който несъмнено бил благонадежден събрат по вяра. (Йоан 2:9, 10) По подобен начин разумният младоженец ще избере някой духовно зрял християнски брат за тази важна роля. След като разбере какви са желанията и вкуса на младоженеца, настойникът на сватбата може да се погрижи за подробностите преди и по време на събирането.

12. Какво трябва да вземе предвид младоженецът по отношение на алкохолните напитки?

12 В съгласие с това, което обсъдихме в 5 абзац, някои двойки решават да не предлагат алкохолни напитки на сватбата си, за да не допуснат злоупотребата с тях да помрачи щастието и успеха на събитието. (Римляни 13:13; 1 Коринтяни 5:11) Но ако решат да сервират алкохолни напитки, младоженецът трябва да се погрижи те да са в умерено количество. На сватбата, която Исус посетил в Кана, имало вино и самият той осигурил хубаво и качествено вино. Интересно е, че настойникът на това угощение казал: „Всеки друг първо изважда от хубавото вино и когато хората се понапият — от по–лошото, а ти запази хубавото вино досега.“ (Йоан 2:10) Несъмнено Исус не допринесъл за каквото и да било напиване, тъй като смятал това за погрешно. (Лука 12:45, 46) Изразявайки изненадата си от качеството на виното, настойникът показал, че е бил свидетел на случаи, когато някои гости на сватба са се напивали. (Деяния 2:15; 1 Солунци 5:7) Следователно младоженецът, както и достойният за доверие християнин, който той е определил за настойник на сватбата, трябва да се уверят, че всички присъстващи следват ясното напътствие: „Не се напивайте с вино, което води до разпуснатост.“ (Ефесяни 5:18; Притчи 20:1; Осия 4:11)

13. Какво трябва да вземат предвид младоженците, ако искат на сватбата да има музика, и защо?

13 Както при другите събирания, ако на сватбата ще има музика, трябва да се обърне подходящо внимание на силата на звука, така че да не пречи на разговорите на хората. Един християнски старейшина каза следното: „Понякога с напредването на вечерта, когато разговорите стават по–оживени или започват танците, музиката става по–силна. Ако в началото музиката е била само за фон, после може да стане по–силна и да пречи на разговорите. Сватбата дава възможност за приятно общуване. Колко жалко би било, ако тази възможност бъде развалена от силната музика!“ В това отношение също младоженецът и настойникът на сватбата трябва да поемат отговорността за силата и вида на музиката, вместо да я прехвърлят на музикантите, които може да са наети за случая. Павел писал: „Каквото и да вършите, на думи или на дело, вършете всичко в името на господаря Исус.“ (Колосяни 3:17) Когато гостите се приберат у дома след сватбата, дали ще си спомнят, че музиката е показвала усилията на двойката да прави всичко в името на Исус? Трябва да бъде така.

14. Какво трябва да си спомнят с удоволствие християните относно сватбата?

14 Да, добре организираната сватба ще бъде помнена с добри чувства. Адам и Едита, които са женени от трийсет години, споделят относно една сватба: „Наистина се усещаше християнската атмосфера. Имаше песни, които възхваляваха Йехова, както и други приятни забавления. Музиката и танците бяха от второстепенно значение. Беше приятно и укрепващо, и всичко беше в съгласие с библейските принципи.“ Ясно е, че младоженците могат да направят много, за да покажат вярата си чрез своите дела.

Сватбените подаръци

15. Какъв библейски съвет може да се приложи към даването на сватбен подарък?

15 В много страни е прието приятелите и роднините да правят подарък на младоженците. Какво трябва да имаш предвид, ако и ти искаш да направиш това? Припомни си думите на апостол Йоан относно „самонадеяното хвалене с притежаваните неща“. Той свързал това хвалене не с християните, които проявяват вярата си с дела, но със ‘света, който преминава’. (1 Йоан 2:16, 17) Имайки предвид тези думи на Йоан, трябва ли младоженците да съобщават пред всички имената на хората, които са им направили подарък? Християните в Македония и Ахаия направили дарение за братята си в Йерусалим, но никъде не се казва, че били посочени имената на дарителите. (Римляни 15:26) Много християни, които правят сватбен подарък, не биха искали това да бъде оповестявано и така да привличат ненужно внимание към себе си. В това отношение разгледай съвета на Исус, записан в Матей 6:1–4.

16. Как младоженците могат да избегнат да наранят чувствата на другите по отношение на сватбените подаръци?

16 Разкриването на дарителя може да накара хората ‘да се надпреварват помежду си’ относно това кой ще направи по–хубав или по–скъп подарък. Затова младоженците, които са християни, няма да съобщават публично имената на онези, които са им направили подаръци. В противен случай онези, които не са могли да си позволят да направят подарък, може да се почувстват неудобно. (Галатяни 5:26; 6:10) Разбира се, няма нищо лошо булката и младоженецът да знаят от кого е определен подарък. Те могат да научат това от подходяща картичка, придружаваща подаръка, но няма да я четат пред другите. Когато купуваме, даваме и получаваме сватбени подаръци, всички ние имаме възможност да покажем, че дори по такива лични въпроси вярата ни влияе на нашите действия. *

17. Каква цел трябва да имат християните по отношение на вярата и делата си?

17 Несъмнено да показваме вярата си, означава повече от това да водим морално чист живот, като присъстваме на събранията и участваме в проповедната служба. Нека вярата ни да бъде жива и да въздейства на всичко, което правим. Да, можем да покажем вярата си чрез дела, които ‘са извършени докрай пред Бога’, включително и в тези области от живота, които обсъдихме по–горе. (Откровение 3:2)

18. В какъв смисъл думите в Йоан 13:17 са верни във връзка с християнските сватби и събирания?

18 След като дал пример на верните си апостоли, като смирено им измил краката, Исус казал: „Щом знаете това, ще сте щастливи и ако го вършите.“ (Йоан 13:4–17) В района, в който живееш, днес може да не е нужно или прието да миеш краката на друг човек, например на някой гост в дома ти. Но както видяхме в тази статия, има други области в живота, в които може да покажем вярата си посредством любещи, мили дела, включително при събиранията и християнските сватби. Това важи независимо дали ние самите сключваме брак, или сме гости на радостната сватба на християни, които искат да покажат вярата си чрез своите дела.

[Бележка под линия]

^ абз. 16 Допълнителни аспекти на сватбите са разгледани в следващата статия „Сватбен ден, изпълнен с радост и достойнство“.

Как ще отговориш?

Как можеш да покажеш вярата си...

• когато организираш събиране с другите?

• когато организираш сватба?

• когато даваш или получаваш сватбени подаръци?

[Въпроси]

[Снимка на страница 24]

Дори когато каниш само няколко души, се старай да се ръководиш от „мъдростта, идваща от горе“