Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Преоткриването на древния град Ебла

Преоткриването на древния град Ебла

Преоткриването на древния град Ебла

През лятото на 1962 г. Паоло Матие, млад италиански археолог, изследвал равнините на северозападна Сирия, без да знае дали ще открие нещо там. Вътрешността на Сирия била смятана за бедна на археологически забележителности. Но разкопките, които започнали две години по–късно при Тел Мардих, на около шейсет километра южно от Алепо, разкрили онова, което мнозина смятат за ‘най–важното археологическо откритие на XX век’.

ДРЕВНИ източници сочели за съществуването на град, наречен Ебла. Но никой не знаел точно под кой от множеството хълмове, или могили, в Средния Изток се намирал той. В един писмен извор се говори за победата на акадския цар Саргон над градовете „Мари, Ярмути и Ебла“. В друг писмен документ шумерският цар Гудеа споменава за скъпоценната дървесина, с която се сдобил от „планините на Ибла [Ебла]“. Името Ебла се появява и в Карнак (Египет) в списък на древни градове, които фараон Тутмос III покорил. Ясно е защо археолозите се опитвали да открият този град.

По–нататъшните разкопки дали резултат. През 1968 г. била открита част от статуя на Ибит–Лим, владетел на Ебла. Върху нея бил написан обет на акадски език, показващ, че тя е посветена на богинята Ищар, която ‘сияела в Ебла’. Археологическите разкопки започнали да разкриват „нов език, нова история и нова култура“.

През 1974 и 1975 г. били намерени доказателства, че Тел Мардих отговаря на древния град Ебла. Били открити клинописни таблички, които на много места съдържали името на древния град. Разкопките разкрили също, че градът имал най–малко два периода на разцвет. След първоначалното си господство Ебла била опустошена. По–късно градът бил построен отново, но бил повторно унищожен и потънал в забвение, което продължило векове наред.

Град с богата история

Повечето градове в древността били строени в плодородни равнини, каквито има например между реките Тигър и Ефрат, тъй като това благоприятствало развитието на земеделието. Първите градове, споменати в Библията, се намирали в Месопотамия. (Битие 10:10) Изглежда, че името Ебла означава „бяла скала“ и се отнася до варовиковите основи на града. Явно било избрано това място, защото варовиковият слой осигурявал естествено водно захранване на града, което било важно в район, отдалечен от големи реки.

Ниските валежи в района на Ебла позволявали отглеждането единствено на зърнени култури, лозя и маслинови дървета. Районът бил подходящ и за скотовъдство, особено за овцевъдство. Стратегическото местоположение на Ебла — между Месопотамия и Средиземноморския бряг — допринесло за развитието на търговията с дървесина, полускъпоценни камъни и метали. Градът владеел територии с население от около двеста хиляди души, една десета от които живеели в столицата.

Останките от голям дворец свидетелстват за величието през този етап от развитието на цивилизацията в Ебла. В двореца се влизало през порта, висока 12–15 метра. През годините сградата била разширявана, за да отговори на нуждите на разрастващата се администрация. Йерархията била сложна и се състояла от цар и царица, чиито съветници били т.нар. „господари“ и „старейшини“.

Били намерени над 17 000 глинени таблички и части от таблички. Явно първоначално съществували над 4000 цели таблички, съхранявани внимателно на дървени рафтове. Те свидетелстват за обширната търговия, която развивал градът. Например той търгувал с Египет, както личи от царските символи на двама фараони. Повечето от табличките са написани с шумерско клинописно писмо. Но някои от тях са на еблански, много древен семитски език, който може да бъде дешифриран благодарение на тези извори. Учените, които се занимават с историята на Изтока, бяха изненадани да открият толкова древен семитски език. Интересно е, че някои таблички съдържат списъци на два езика — шумерски и еблански. В книгата „Ебла — в зараждането на градската цивилизация“ те са наречени „най–старите познати речници“.

Очевидно град Ебла имал и силна войска, защото на инкрустациите върху различни находки са изобразени войници, които убиват враговете си или представят отсечени глави. Но когато на сцената се появили растящите сили на Асирия и Вавилония, дошъл краят на великолепието на Ебла. Не е лесно да се определи с точност времето на тези събития, но изглежда, че първо Саргон I (не Саргон, споменат в Исаия 20:1), а после и внукът му Нарам–Син се насочили срещу Ебла. Археологическите доказателства разкриват, че сблъсъците били жестоки и нападенията — безмилостни.

Както обаче беше споменато, след време градът бил построен отново и дори станал важно селище в района. При построяването му бил следван подробен план, който допринесъл за неговата величественост. В долната част на града имало свято място, посветено на богинята Ищар, смятана от вавилонците за богиня на плодородието. Може би си чувал за известната порта на Ищар, открита при разкопките на Вавилон. В една особено внушителна сграда в Ебла явно държали лъвовете, които били смятани за свещени за богинята Ищар. Така стигаме до религията в Ебла.

Религията в Ебла

Както било навсякъде в древния Изток, в Ебла имало пантеон от богове. Сред тях са Ваал, Адад (име, което се появява като част от имената на някои сирийски царе) и Даган. (3 Царе 11:23; 15:18; 4 Царе 17:16) Жителите на Ебла почитали всички тях. Те се покланяли дори на боговете на други народи. Археологическите находки показват, че особено през второто хилядолетие пр.н.е. било принасяно поклонение и на владетели, които били обожествявани след смъртта си.

Жителите на Ебла обаче не се доверявали напълно на боговете си. След повторното му построяване градът бил ограден с внушителни двойни стени, които правели впечатление на всеки враг. Външните стени били с обиколка около три километра и все още могат да се видят ясно.

Въпреки това, възстановеният град също бил погубен. Вероятно хетейците нанесли окончателното поражение на някогашната велика сила към 1600 г. пр.н.е. Според една древна поема Ебла била „строшена като керамична ваза“. Не след дълго градът започнал да изчезва от страниците на историята. Един документ на кръстоносците, тръгнали към Йерусалим през 1098 г., споменава мястото, където някога била Ебла, описвайки го като отдалечена военна база, наречена Мардих. Град Ебла бил почти забравен и чакал да бъде преоткрит след много векове.

[Блок на страница 14]

Град Ебла и Библията

Една статия, публикувана в списание „Библейски археолог“ през 1976 г., събуди любопитството на учените, които се занимават с изследване на Библията. При дешифрирането на табличките от Ебла възникна вероятността сред другите неща да са цитирани имената на хора и места, споменати векове по–късно в Библията. Може би отивайки отвъд онова, което в действителност пишеше в статията, някои учени започнаха да пишат, че в Ебла са намерени археологически доказателства за достоверността на разказа в Битие *. Йезуитът Мичъл Дахуд изказа твърдението, че „глинените таблички [от Ебла] хвърлят светлина върху неясните места в Библията“. Според него те могат да изяснят например „загадката за древността на името на Бога на Израил“.

Тези текстове днес се разглеждат много по–обективно. Предвид факта, че както еврейският, така и ебланският са семитски езици, не може да се изключи възможността някои имена на градове и хора да съвпадат със споменатите в Библията. Но това не е доказателство, че се отнасят за същите места или личности. Предстои да се разбере колко голямо влияние ще окажат разкритията в Ебла върху изследването на Библията. Относно Божието име авторът на статията в списание „Библейски археолог“ отрече да е казвал, че „Яхве“ се намира в текстовете от Ебла. Според някои учени клинописният знак, превеждан като „я“ се отнася за един от многото богове в пантеона на Ебла, а други учени го тълкуват просто като граматически знак. Какъвто и да случаят, той не се отнася за единствения истински Бог, Йехова. (Второзаконие 4:35; Исаия 45:5)

[Бележка под линия]

^ абз. 19 За по–подробно обсъждане на това как археологията подкрепя записаното в Библията, виж 4 глава на книгата „Библията — слово на Бога или на човека?“, издадена от Свидетелите на Йехова.

[Карта/Снимка на страница 12]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

СРЕДИЗЕМНО МОРЕ

ХАНААН

СИРИЯ

Алепо

Ебла (Тел Мардих)

Река Ефрат

[Източник]

Археолог: Missione Archeologica Italiana a Ebla - Università degli Studi di Roma ‘La Sapienza’

[Снимка на страници 12, 13]

Златна огърлица от около 1750 г. пр.н.е.

[Снимка на страница 13]

Останки от големия дворец

[Снимка на страница 13]

Рисунка на глинени таблички в стая за архиви

[Снимка на страница 13]

Клинописни таблички

[Снимка на страница 13]

Египетска царска вещ от 1750–1700 г. пр.н.е.

[Снимка на страница 13]

Войник от Ебла с вражески глави

[Снимка на страница 14]

Плоча (стела), посветена на богинята Ищар

[Източник]

Missione Archeologica Italiana a Ebla - Università degli Studi di Roma ‘La Sapienza’

[Информация за източника на снимката на страница 13]

Всички изображения (без двореца): Missione Archeologica Italiana a Ebla - Università degli Studi di Roma ‘La Sapienza’