Нека сборът бъде изграждан и укрепван

„За сбора ... настъпи мирно време за изграждане.“ (ДЕЯНИЯ 9:31)

1. Какви въпроси възникват във връзка със „сбора на Бога“?

НА ПЕТДЕСЕТНИЦА 33 г. Йехова признал една група от последователи на Христос за нов народ, „Божият Израил“. (Галатяни 6:16) Според Библията тези помазани с духа християни станали също „сбор на Бога“. (1 Коринтяни 11:22) Какво обаче се включвало в това? Как щял да бъде организиран „сборът на Бога“? Как щял да функционира на земята, без значение къде се намирали неговите членове? Как това засяга живота и щастието на всеки един от нас?

2, 3. Как Исус показал, че сборът ще бъде организиран по определен начин?

² Както беше отбелязано в предишната статия, Исус предсказал сформирането на сбора от помазани християни с думите си към апостол Петър: „Върху тази скала [Исус Христос] ще изградя своя сбор, и вратите на хадес няма да го победят.“ (Матей 16:18) Освен това, докато все още бил с апостолите си, той посочил как ще функционира и ще бъде организиран бъдещият сбор.

³ Исус показал с думи и дела, че някои хора в сбора ще поемат ръководството. Те щели да правят това, като служат на другите. Христос казал: „Знаете, че онези, които са смятани за управници, господаруват над народите и че властниците ги държат в подчинение. При вас обаче не е така. Който иска да бъде велик сред вас, трябва да ви бъде служител, и който иска да бъде пръв сред вас, трябва да бъде роб на всички.“ (Марко 10:42–44) „Сборът на Бога“ очевидно нямало да се състои просто от отделни личности, които живеят далече един от друг и не са организирани по никакъв начин. Вместо това той щял да има структура, като всички негови членове работят заедно и си сътрудничат.

4, 5. Какво показва, че сборът щял да се нуждае от духовни напътствия?

⁴ Исус, който щял да бъде глава на „сбора на Бога“, посочил, че апостолите и някои други от учениците му ще имат определени отговорности спрямо останалите. Какво трябвало да правят те? Важна задача щяло да бъде осигуряването на духовни напътствия за членовете на сбора. Припомни си, че възкресеният Исус попитал Петър в присъствието и на други апостоли: „Симоне, сине Йоанов, обичаш ли ме?“ Петър отговорил: „Да, Господарю, ти знаеш, че изпитвам нежна обич към тебе.“ Тогава Исус му казал: „Храни агънцата ми. ... Бъди пастир на овчиците ми. ... Храни овчиците ми.“ (Йоан 21:15–17) Само каква важна задача било това!

⁵ От думите на Исус виждаме, че хората в сбора са оприличени на овцете в едно стадо. Това стадо, състоящо се от християнски мъже, жени и деца, щяло да се нуждае от духовна храна и подходящи грижи. Освен това, тъй като Исус заръчал всички негови последователи да проповядват и да правят ученици, новите, които се присъединявали към стадото, щели да се нуждаят от обучение, за да изпълняват тази задача от Бога. (Матей 28:19, 20)

6. Какви уредби били установени в новосформирания „сбор на Бога“?

⁶ След като бил сформиран „сборът на Бога“, членовете му започнали да се събират редовно, за да получават напътствия  и да се насърчават взаимно. В Библията четем: „Те посвещаваха времето и вниманието си на онова, което поучаваха апостолите, като деляха всичко помежду си, хранеха се и се молеха заедно.“ (Деяния 2:42, 46, 47) Друга важна подробност от библейския разказ е това, че били назначени отговарящи на изискванията мъже, които да осигуряват практическа помощ. Те не били избирани според своето образование или сръчност, а защото били „изпълнени с дух и мъдрост“. Един от тях бил Стефан, когото Библията изтъква като „мъж, изпълнен с вяра и свети дух“. Поради това, че християните били организирани в сборове, ‘словото на Бога продължило да расте и броят на учениците в Йерусалим се увеличавал много’. (Деяния 6:1–7)

Мъже, използвани от Бога

7, 8. (а) Като какви служели апостолите и старейшините в Йерусалим през първи век? (б) Какъв бил резултатът, когато били осигурени напътствия чрез сборовете?

⁷ Онези, които поели ръководството в уредбата на сбора през първи век, били, разбира се, апостолите, но освен тях имало и други. В Библията е записано какво се случило, когато Павел и спътниците му отишли в сирийския град Антиохия. В Деяния 14:27 четем: „Когато пристигнаха там и събраха сбора, те разказаха за всичко, което Бог извърши чрез тях.“ Докато били в този сбор, възникнал спорът дали вярващите от езически произход трябва да бъдат обрязвани. За да бъде разрешен въпросът, Павел и Варнава били изпратени „при апостолите и старейшините в Йерусалим“, които очевидно служели като ръководно тяло. (Деяния 15:1–3)

⁸ Природеният брат на Исус, Яков, който бил християнски старейшина, но не бил апостол, ръководел разискването, когато ‘апостолите и старейшините се събрали, за да разгледат този въпрос’. (Деяния 15:6) След задълбочено обсъждане и с помощта на светия дух те стигнали до решение в хармония с писанията, което записали и изпратили до местните сборове. (Деяния 15:22–32) Онези, които получили тези напътствия, ги приели и ги приложили. Какъв бил резултатът от това? Братята и сестрите били укрепени и насърчени. В Библията се казва: „Така сборовете биваха укрепвани във вярата и  от ден на ден се увеличаваха числено.“ (Деяния 16:5)

9. За какво трябвало да се грижат отговарящите на изискванията християнски мъже според Библията?

⁹ Как обаче щели да функционират сборовете ден след ден? Да разгледаме например сборовете на остров Крит. Макар че много от жителите на острова били познати с лошите си дела, някои от тях се променили и станали истински християни. (Тит 1:10–12; 2:2, 3) Те живеели в различни градове и били далеч от ръководното тяло в Йерусалим. Това обаче не било пречка, тъй като във всеки от местните сборове в Крит, както било и навсякъде другаде, били назначени духовно зрели „старейшини“. Тези мъже отговаряли на изискванията, намиращи се в Библията. Те били назначени като надзорници, които ‘поощрявали чрез здравото учение и порицавали строго онези, които му противоречали’. (Тит 1:5–9; 1 Тимотей 3:1–7) Други духовни мъже отговаряли на изискванията да служат на сборовете като помощник–служители, или дякони. (1 Тимотей 3:8–10, 12, 13)

10. Как трябвало да бъдат разрешавани сериозните проблеми според Матей 18:15–17?

¹⁰ Исус посочил, че ще съществува такава уредба. Нека да си припомним записаното в Матей 18:15–17. Исус казал, че можело да възникне проблем между двама Божии служители, когато единият съгреши по някакъв начин спрямо другия. Засегнатият трябвало да отиде при своя събрат и насаме ‘да му покаже грешката’. Ако въпросът не бъдел разрешен, можело да се потърси помощ от един или двама души, които са запознати с фактите. Какво обаче трябвало да се направи, ако проблемът продължавал да съществува? Исус обяснил: „Ако той не послуша и тях, кажи на сбора. Но ако не послуша дори и сбора, нека бъде за тебе като някой от другите народи и като данъчен служител.“ Когато Исус казал това, юдеите все още съставлявали „сбора на Бога“, така че първоначално думите му се отнасяли за тях. * Но след като бил установен християнският сбор, напътствието на Исус трябвало да се прилага в него. Това също показва, че Божият народ щял да бъде организиран в сборове, чиито уредби щели да осигуряват ръководство и да бъдат укрепващи за всеки един християнин.

11. Каква е ролята на старейшините в разрешаването на проблемите?

¹¹ Старейшините, или надзорниците, уместно щели да служат като представители на местния сбор, когато трябвало да се разреши някакъв проблем или да се разгледа случай на извършен грях. Това е в хармония с изискванията за старейшините, записани в Тит 1:9. Разбира се, местните старейшини били несъвършени хора, какъвто бил и Тит, когото Павел изпратил при сборовете, ‘за да поправи нещата, които не били в ред’. (Тит 1:4, 5) Днес онези, които биват препоръчвани за старейшини, трябва да са доказали с времето своята вяра и отдаване на Бога. Така другите в сбора имат пълни основания да се доверяват на ръководството и напътствията, осигурявани чрез тази уредба.

12. Каква отговорност имат старейшините спрямо сбора?

¹² Павел казал на старейшините от сбора в Ефес: „Внимавайте за себе си и за цялото стадо, сред което светият дух ви е назначил като надзорници, за да се грижите като пастири за сбора на Бога, който той откупи с кръвта на своя Син.“ (Деяния 20:28) По същия начин днес надзорниците биват назначени ‘да се грижат като пастири за сбора на Бога’. Те трябва да правят това по любещ начин, а не като господаруват над стадото. (1 Петър 5:2, 3)  Надзорниците трябва да се стремят да укрепват „цялото стадо“ и да му помагат.

Да не обръщаме гръб на сбора

13. Какво може да се случва понякога в сбора, и защо?

¹³ Старейшините и всички останали в сбора са несъвършени, така че понякога може да възникват проблеми и недоразумения, както било през първи век, когато някои от апостолите били все още живи. (Филипяни 4:2, 3) Някой надзорник или друг човек може да каже нещо, което изглежда грубо, нелюбезно или не съвсем вярно. Или може би мислим, че става нещо в противоречие с библейските принципи, а изглежда местните старейшини не поправят проблема, въпреки че знаят за него. Разбира се, може вече да са предприети действия в хармония с Библията и с оглед на факти, които не са ни известни. Но дори и ситуацията да е такава, каквато ни се струва, можем да помислим за следното: Известно време бил вършен сериозен грях в сбора в Коринт — сбор, за който Йехова се грижел. Впоследствие Бог направил така, че да бъдат предприети решителни действия и нещата да бъдат поправени. (1 Коринтяни 5:1, 5, 9–11) Всеки един от нас може да се запита: „Ако живеех в Коринт през първи век, как щях да действам междувременно?“

14, 15. Защо някои престанали да следват Исус, и каква поука можем да извлечем от това?

¹⁴ Нека да разгледаме друга ситуация, свързана със сбора. Да предположим, че на някого му е трудно да разбере и да приеме дадено библейско учение. Той може да е изследвал въпроса в Библията и в осигуряваните чрез сбора издания, както и да е потърсил помощ от зрели събратя християни, може би дори от старейшини. Въпреки това му е трудно да разбере или да приеме учението. Какво да прави тогава? Нещо подобно се случило около година преди Исус да умре. Той казал, че е „хлябът на живота“ и че за да живее вечно, човек трябва ‘да яде плътта на Човешкия син и да пие кръвта му’. Някои от неговите ученици били потресени. Вместо да потърсят обяснение или просто да чакат с увереност, че Йехова ще поправи нещата, много от тях се отдръпнали от Исус и ‘вече не ходели с него’. (Йоан 6:35, 41–66) Отново можем да се запитаме как щяхме да постъпим ние, ако бяхме там.

 ¹⁵ В наши дни някои хора престават да общуват с местния сбор, като решават да служат сами на Бога. Те може би казват, че нещо ги е засегнало, че някакъв проблем в сбора не бива поправян или че не могат да приемат дадено учение. Доколко разумен е този начин на действие? Вярно е, че всеки християнин трябва да има лични взаимоотношения с Бога, но не можем да отречем, че Бог използва един целосветски сбор, както било в дните на апостолите. Освен това през първи век Йехова използвал и благославял многобройни местни сборове, като се погрижил да има отговарящи на изискванията старейшини и помощник–служители, които да са от полза за сборовете. Същото важи и днес.

16. За какво трябва да помисли човек, ако се изкушава да напусне сбора?

¹⁶ Ако някой християнин смята, че може да разчита само на личните си взаимоотношения с Бога, така отхвърля установената от Него уредба — уредбата на целосветския сбор и на местните сборове. Той може да реши да се покланя на Бога отделно или да общува само с ограничен брой хора, но единствено къде съществува уредбата за старейшини и помощник–служители? Важно е да се отбележи, че когато писал до сбора в Колоса и дал указания думите му да бъдат прочетени и в Лаодикия, Павел споменал, че християните трябва да бъдат „вкоренени и изграждани в [Христос]“. Полза от това щели да извлекат само хората в сборовете, а не онези, които се били отделили от тях. (Колосяни 2:6, 7; 4:16)

Стълб и опора на истината

17. Какво научаваме за сбора от 1 Тимотей 3:15?

¹⁷ В първото си писмо до християнския старейшина Тимотей апостол Павел посочва какви са изискванията към старейшините и помощник–служителите в местните сборове. Веднага след това той споменава „сбора на живия Бог“ и го нарича „стълб и опора на истината“. (1 Тимотей 3:15) Целият сбор от помазани християни определено бил такъв „стълб“ през първи век. Няма съмнение, че библейската истина достигала до всеки християнин главно чрез местния сбор. Именно в него истината била поучавана и защитавана и там всеки член на сбора бивал укрепван.

18. Защо са важни събранията на сбора?

¹⁸ Подобно на това целосветският християнски сбор днес е Божи дом, „стълб и опора на истината“. Редовното посещаване на християнските събрания в местния сбор и участието в тях е основният начин, по който биваме укрепвани, ставаме по–близки с Йехова и биваме подготвяни да вършим волята му. Като писал до сбора в Коринт, Павел се съсредоточил върху онова, което се обсъждало на събранията. Той писал, че желае на тях да се говорят ясни и разбираеми неща, така че присъстващите да бъдат ‘укрепени’. (1 Коринтяни 14:12, 17–19) Днес ние също ще бъдем укрепвани, ако приемаме, че Йехова Бог е установил уредбата на местните сборове и я подкрепя.

19. Защо си благодарен на своя сбор?

¹⁹ Няма съмнение, че ако искаме да бъдем изграждани и укрепвани като християни, е необходимо да останем в сбора. Години наред той служи като защита срещу фалшивите учения и Бог го използва, за да може добрата новина за неговото месианско Царство да бъде известявана по цялата земя. Наистина, Бог постига много неща посредством християнския сбор. (Ефесяни 3:9, 10)

[Бележка под линия]

Спомняш ли си?

• Откъде разбираме, че Бог ще използва сборове на земята?

• Въпреки своето несъвършенство, какво правят старейшините за сбора?

• Как те укрепва местният сбор?

[Въпроси]

[Снимка на страница 26]

Апостолите и старейшините в Йерусалим служели като ръководно тяло

[Снимка на страница 28]

Старейшините и помощник–служителите биват обучавани да изпълняват отговорностите си спрямо сбора