‘Йехова, изпитай ме’
‘Йехова, изпитай ме’
„ГОСПОД [Йехова — НС] изпитва сърцата.“ (Притчи 17:3) Тази мисъл трябва да е особено насърчителна за нас. Защо? Защото за разлика от хората, които съдят въз основа на онова, което виждат с очите си, нашият небесен Баща „гледа на сърце“. (1 Царе 16:7)
Всъщност дори самите ние не можем да разберем напълно какви са нашите подбуди и склонности. Защо? Защото „сърцето е по–измамливо от всичко друго и е безнадеждно. Кой може да го познае?“. Всъщност Бог може, както ясно личи от неговите думи: „Аз, Йехова, изследвам сърцето, изпитвам бъбреците.“ (Йеремия 17:9, 10, НС) Йехова наистина разбира нашето „сърце“, включващо най–дълбоките ни подбуди, както и „бъбреците“ ни, или нашите най–съкровени мисли и чувства.
Защо биваме изпитвани?
Не е чудно, че в древността цар Давид помолил Бога за следното: „Изследвай ме, о Йехова, и ме изпитай; пречисти бъбреците ми и сърцето ми.“ (Псалм 26:2, НС) Дали думите и действията на Давид били напълно чисти, така че да няма от какво да се страхува, ако Йехова го изпита? Разбира се, че не! Като всеки един от нас, Давид бил несъвършен човек и не можел да отговори съвършено на Божиите стандарти. Заради своите слабости той извършил няколко сериозни прегрешения, но въпреки всичко ‘ходел с цяло сърце’. (3 Царе 9:4) Как правел това? Като приемал порицание и поправял пътя си. Така показал, че искрено обича Йехова. Неговата отдаденост на Бога била пълна.
А какво да кажем за нас днес? Йехова знае, че сме несъвършени и че грешим с думите и делата си. Той обаче не определя как ще се развие животът ни, използвайки способността си да предвижда бъдещето. Бог ни е създал като личности със свободна воля и уважава този дар, който милостиво ни е дал.
Понякога обаче в известен смисъл Йехова наистина изпитва нашата вътрешна личност, включително подбудите ни. Той може да направи това, като допуска ситуации, при които да разкрием какво е състоянието на сърцето ни. Може също да допусне определени обстоятелства или предизвикателства, които да разкрият най–дълбоките ни склонности. Това ни дава възможност да покажем на Йехова доколко сме му отдадени и лоялни. Подобни изпитания, допуснати от Йехова, могат да покажат качеството на нашата вяра, това дали сме ‘завършени и цели във всяко отношение, като не ни липсва нищо’. (Яков 1:2–4)
Едно изпитание на вярата от древността
Изпитанията на вярата и подбудите не са нещо ново за служителите на Йехова. Нека обърнем внимание на патриарха Авраам. „Бог изпита Авраама.“ (Битие 22:1) Когато тези думи били изречени, вярата на Авраам в Бога вече била изпитана. Десетилетия по–рано Йехова бил казал на Авраам да се премести заедно със семейството си от процъфтяващия град Ур в една непозната земя. (Битие 11:31; Деяния 7:2–4) Авраам, който вероятно притежавал собствен дом в Ур, нямал постоянно жилище в Ханаан, където живял в продължение на десетилетия. (Евреи 11:9) Номадският начин на живот излагал него и семейството му на различни опасности, като недостиг на храна, нападения от разбойници или заплахи от местни езически владетели. През цялото това време обаче вярата на Авраам се оказала от най–високо качество.
И ето, че Бог поставил Авраам на още по–голямо изпитание. Той му казал: „Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака ... и принеси го там във всеизгаряне.“ (Битие 22:2) За Авраам Исаак не бил просто един от синовете му. Той бил единственото му дете от неговата жена Сара. Исаак бил синът на обещанието — единствената надежда на Авраам, че „семето“ (НС) му ще наследи Ханаанската земя и чрез него ще бъдат благословени мнозина. В действителност именно Исаак бил синът, който трябвало да се роди на Авраам и който бил роден след чудодейна намеса от страна на Бога! (Битие 15:2–4, 7)
Сигурно за Авраам никак не е било лесно да разбере смисъла на тази заповед. Дали Йехова наистина щял да поиска човешко жертвоприношение? И защо позволил на Авраам в залеза на живота си да изпита радостта от това да му се роди син, след като щял да поиска същият този син да бъде принесен в жертва? *
Без да има ясни отговори на тези въпроси, Авраам незабавно се подчинил. В продължение на три дни той пътувал до избраното място. Там, на планината, той издигнал олтар и сложил върху него дървата, необходими за всеизгарянето. И ето, че настъпила кулминацията на изпитанието. Авраам взел ножа и тъкмо щял да убие сина си, когато чрез един ангел Йехова го спрял с думите: „Сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син.“ (Битие 22:3, 11, 12) Само колко богато бил възнаграден Авраам с тези думи! Предварителната преценка на Йехова за вярата му била точна. (Битие 15:5, 6) След това вместо Исаак Авраам принесъл в жертва един овен. Тогава Йехова потвърдил своите договорни обещания относно неговото семе. Напълно разбираемо е защо Авраам бил наречен приятел на Бога. (Битие 22:13–18; Яков 2:21–23)
Нашата вяра също бива изпитвана
Ние осъзнаваме, че Божиите служители днес не могат да избегнат изпитанията. В нашия случай обаче изпитанието се състои по–скоро в това, което Йехова позволява да се случи, отколкото в това да ни казва какво да направим.
Апостол Павел писал: „Всички, които искат да живеят с преданост към Бога, обединени с Христос Исус, също ще бъдат преследвани.“ (2 Тимотей 3:12) Подобно преследване може да дойде от съученици, приятели, роднини, съседи или от погрешно информирани правителствени служители. То може да включва словесни и физически нападки, както и да причини трудности при изкарването на прехраната. Истинските християни се сблъскват и с проблемите, които имат и всички останали хора — болести, разочарования и несправедливости. Всички тези изпитания ни помагат да покажем доколко е силна вярата ни.
Апостол Павел насочва вниманието ни към положителния резултат от това вярата ни да бъде изпитана: „Вие, ... бивате натъжени от различни премеждия, та вашата изпитана вяра, много по–ценна от златото, което макар и проверено с огън, погива, да бъде причина за възхвала, слава и чест при явяването на Исус Христос.“ (1 Петър 1:6, 7) Да, резултатът от изпитанията може да бъде сравнен с пречистването на злато чрез огън. Този процес отделя чистия материал от примесите. Нещо подобно се случва с вярата ни, когато сме подложени на изпитания.
Например една злополука или природно бедствие може да ни причини трудности. Но онези, които имат истинска вяра, няма да позволят тревогите да ги превъзмогнат. Те намират утеха в уверението на Йехова: „Няма да те изоставя, нито ще се откажа от тебе.“ (Евреи 13:5) Те продължават да поставят на преден план духовните неща, уверени, че Йехова Бог ще благослови усилията им да придобият онова, от което наистина се нуждаят. Тяхната вяра ги подкрепя в трудни времена и ги предпазва от това да усложнят ситуацията си, като ненужно се тревожат.
Това, че изпитанията могат да разкрият известни слабости във вярата ни, може да ни бъде от полза, ако благодарение на тях разберем, че е необходимо да вземем определени мерки, за да поправим нещата. Добре е човек да се запита: „Как мога да укрепя вярата си? Дали имам нужда да отделям повече време за молитвен размисъл върху Божието Слово? Възползвам ли се напълно от уредбите за събиране заедно със събратята си по вяра? Дали разчитам на себе си, когато е по–добре да прехвърля в молитва тревогите си на Йехова Бог?“ Подобен самоанализ обаче не е всичко.
За да укрепим вярата си, може да е необходимо да стимулираме апетита си за духовните неща, като развиваме „силно желание за неразводненото мляко, принадлежащо на словото“. (1 Петър 2:2; Евреи 5:12–14) Трябва да се стремим да бъдем като човека, когото описва псалмистът: „[Той] се наслаждава в закона на Господа, и в Неговия закон се поучава ден и нощ.“ (Псалм 1:2)
За тази цел е необходимо нещо повече от четене на Библията. Важно е да мислим за онова, което Божието Слово ни казва, и да прилагаме неговите съвети. (Яков 1:22–25) В резултат на това любовта ни към Бога ще расте, молитвите ни ще бъдат по–конкретни и искрени, и вярата ни в него ще стане по–силна.
Стойността на изпитаната вяра
Когато си даваме сметка, че без вяра не е възможно да спечелим Божието одобрение, Евреи 11:6) Затова трябва да имаме същата нагласа като мъжа, който помолил Исус: „Помогни ми там, където не ми достига вяра!“ (Марко 9:24)
това ни подтиква да полагаме старателни усилия да я укрепваме. Библията ни напомня: „Без вяра не е възможно да бъдеш угоден на Бога, защото онзи, който се обръща към него, трябва да вярва, че Бог съществува и че възнаграждава онези, които усърдно го търсят.“ (Изпитанията на нашата вяра могат да помогнат и на другите. Например, когато един християнин загуби свой близък в смъртта, неговата силна вяра в Божието обещание за възкресението му дава сили. Макар че изпитва тъга, той не ‘скърби, както скърбят останалите, които нямат надежда’. (1 Солунци 4:13, 14) Другите, които виждат как вярата на християнина го укрепва и му дава сили, може да осъзнаят, че онова, което той притежава, има истинска стойност. Това може да породи в сърцата им желание да изградят подобна вяра, подтиквайки ги да изучават Божието Слово и да станат ученици на Исус Христос.
Йехова знае, че изпитаната вяра има голяма стойност. Освен това изпитанията на вярата ни помагат да видим дали нашата вяра в действителност има укрепваща сила. Те ни дават възможността да забележим слабостите във вярата си, като така ни показват, че трябва да предприемем необходимите мерки, за да поправим нещата. И накрая, като издържаме успешно на изпитанията, това може да помогне на други хора да станат ученици на Исус. Затова нека правим всичко, което е по силите ни, за да запазим вярата си силна. Толкова силна, че след като е била подложена на различни изпитания, „да бъде причина за възхвала, слава и чест при явяването на Исус Христос“. (1 Петър 1:7)
[Бележка под линия]
^ абз. 11 Относно символичното значение на „жертвоприношението“ на Исаак виж „Стражева кула“ от 1 октомври 1989 г., 7 страница.
[Снимка на страница 13]
Делата на Авраам, подтиквани от вяра, го направили приятел на Йехова
[Снимка на страница 15]
Изпитанията могат да докажат, че вярата ни има укрепваща сила
[Информация за източника на снимката на страница 12]
From the Illustrated Edition of the Holy Scriptures by Cassell Petter & Galpin