Въпроси на читатели

В Библията се споменават „Книгата на Праведния“ и „книгата на Господните войни“. (Ис. Н. 10:13; Чис. 21:14) Тези две книги не са част от библейския канон. Дали те представляват боговдъхновени писания, които са били изгубени?

Нямаме основание да смятаме, че тези две книги са били написани под божествено вдъхновение и по–късно са били изгубени. Вдъхновените писатели на Библията споменават множество писмени източници. Някои от тези писания може наистина да са части от Библията, но описани по начин, който е неразбираем за съвременните читатели. Например в 1 Летописи 29:29 се говори за „Книгата на гледача Самуил“, „Книгата на пророка Натан“ и „Книгата на гледача Гад“. Възможно е тези три книги, взети заедно, да са представлявали познатите ни Първа и Втора книга на Царете (Първа и Втора книга на Самуил) в Библията или може би книгата Съдии.

От друга страна, имената на някои от споменатите книги може да са близки до имената на някои библейски книги, но всъщност да не са част от Библията. Пример за това са четири книги от древността, наречени „Книгата на летописите на Юдовите царе“, „Книгата на Юдовите и Израилевите царе“, „Книгата на Израилевите царе“ и „Книгата на Израилевите и Юдовите царе“. Въпреки че имената им напомнят за библейските книги Царе и Летописи, тези четири книги не били вдъхновени от Бога, нито станали част от библейския канон. (3 Царе 14:29; 2 Лет. 16:11; 20:34; 27:7) Най–вероятно това били исторически книги, които били на разположение по времето, когато пророк Йеремия и Ездра записали повествованията, които днес са част от Библията.

Някои от библейските писатели действително са споменавали или са използвали съществуващи тогава исторически книги или документи, които обаче не били боговдъхновени. В Естир 10:2 се говори за „Книгата на летописите на персийските и мидийските царе“. По подобен начин, за да напише своето евангелие, Лука ‘най–старателно проследил всички неща от самото начало’. Това вероятно означава, че той изследвал писмените сведения, съществуващи по онова време, за да състави родословието на Исус, което можем да прочетем в Евангелието според Лука. (Лука 1:3; 3:23–38) Макар сведенията, които Лука изследвал, да не били боговдъхновени, евангелието, което той написал, несъмнено било такова. И това евангелие продължава да е от голямо значение за нас.

А що се отнася до книгите, споменати във въпроса в началото — „Книгата на Праведния“ и „книгата на Господните войни“, — изглежда те представлявали писмени документи, които не били боговдъхновени. Затова Йехова не се погрижил тези две книги да бъдат запазени. Споменаването им в Библията кара учените да смятат, че те са представлявали поетически сбирки или песни, разказващи за конфликтите между народа на Израил и неговите врагове. (2 Царе 1:17–27) В една библейска енциклопедия се прави предположението, че тези книги може да са съдържали „песните, изпълнявани обикновено от певците в древния Израил, които се грижели поезията на техния народ да бъде запазена“. Освен това хора, които Бог понякога използвал като пророци или предсказатели, записали неща, които Йехова нито бил вдъхновил, нито имал за цел да станат част от Писанието, което е „полезно за поучаване, за порицаване, за поправяне на нещата“ в наши дни. (2 Тим. 3:16; 2 Лет. 9:29; 12:15; 13:22)

Фактът, че някои книги са споменати в Библията и че са били използвани от нейните писатели, не означава, че те са били вдъхновени от Бога. Йехова обаче е запазил всички писания, съдържащи „словото на нашия Бог“, и те ще продължат да съществуват „до века“. (Иса. 40:8) Наистина, онова, което Йехова е избрал да включи в 66–те библейски книги, е точно това, от което се нуждаем, ‘за да придобием пълни умения и да бъдем изцяло подготвени за всяко добро дело’. (2 Тим. 3:16, 17)