Йехова заслужава нашата обединена възхвала
Йехова заслужава нашата обединена възхвала
„Възхвалявайте Ях!“ (ПС. 111:1, НС)
1, 2. Какво означава „алилуя“, и как е използвана тази дума в Християнските гръцки писания?
„АЛИЛУЯ!“ Това възклицание често се чува в църквите на т.нар. християнство. В някои страни хората използват тази дума многократно в ежедневната си реч, с цел да наблегнат на онова, което казват. Малцина обаче знаят свещеното значение на думата „алилуя“, а начинът на живот на много от онези, които я употребяват, позори Бога. (Тит 1:16) В един библейски речник се обяснява, че „алилуя“ е „дума, която много от псалмистите използват, за да подканят другите да се присъединят към тях във възхвалата на Йехова“. Всъщност голям брой библейски учени посочват, че „алилуя“ означава „‘Възхвалявайте Ях’, [тоест] Йехова“.
2 Ето защо „Превод на новия свят на Свещеното писание“ (англ.) предава израза в Псалм 111:1 като „Възхвалявайте Ях!“. Една гръцка форма на този израз се появява четири пъти в Откровение 19:1–6, където се описва настъпилата радост след унищожението на фалшивата религия. Когато това се изпълни, истинските поклонници на Бога ще имат допълнителни основания да издигнат гласовете си в почтителен възглас: „Алилуя!“
Великите дела на Бога
3. Каква е основната цел на редовните ни събирания?
3 Писателят на 111 псалм посочва много причини, поради които Йехова заслужава нашата обединена възхвала. В първи стих се казва: „Ще славя Господа от все сърце. В съвета на праведниците и всред събранието им.“ Свидетелите на Йехова в днешно време споделят чувствата на псалмиста. Основната цел на редовните ни събирания, било то като сбор всяка седмица, или на конгресите, е да възхваляваме Йехова.
4. Как хората могат да изследват делата на Йехова?
4 „Велики са делата на Господа, изследвани от всички, които се наслаждават в тях.“ (Пс. 111:2, Ве) Обърни внимание на израза „изследвани“. Според един справочник думите от стиха може да се отнасят за хората, които са направили делата на Бога „обект на сериозен и задълбочен размисъл и изучаване“. Всяко от творенията на Йехова има своя чудесна цел. Той поставил слънцето, земята и луната на определените им места в една подходяща взаимовръзка. Това обуславя наличието на светлина и топлина на нашата планета, смяната на деня с нощта, редуването на сезоните и на приливите и отливите.
5. Какво показват последните открития относно вселената?
5 Учените вече знаят много относно разположението
на Земята в Слънчевата система, както и относно добре изчислената орбита, размери и маса на нашата голяма луна. Разположението на тези небесни тела и начинът, по който си влияят, правят възможна красивата и периодична смяна на сезоните. Освен това вече са налице много доказателства за прецизната настройка на физичните сили във вселената. Затова в своята статия, озаглавена „Устроената „точно както трябва“ вселена“, един професор по машинно инженерство отбелязва: „Съвсем разбираемо е защо през последните трийсет години толкова много учени започнаха да се съгласяват, че е нужна силна вяра, за да смяташ, че възникването на вселената не е нищо повече от една космическа случайност. Колкото повече научаваме за нашата съвършено създадена планета, толкова по–обосновани стават твърденията за съществуването на интелигентен конструктор.“6. Какво мислиш за начина, по който Бог е направил човека?
6 Едно друго чудо на сътворението е устройството на човешкото тяло. (Пс. 139:14) Когато създал хората, Бог им дал разум, тяло с всички необходими органи и способността да извършват работа. Уникални са например дадените ни от Бога умения да говорим и да чуваме, както и да пишем и да четем. Много от нас притежават тези способности. Ти разполагаш също и с един забележителен шедьовър на инженерството — човешкият скелет, благодарение на който можеш да стоиш изправен. Само какво страхопочитание вдъхват у нас устройството на тялото, способността му да пази равновесие, да се движи и да извършва работа, както и химичните процеси, които протичат в него! Освен това удивителните нервни връзки, посредством които функционират нашият мозък и сетивата ни, не могат да бъдат сравнени с никое постижение на науката. Всъщност всичко, което хората са постигнали, е направено с помощта на разума и сетивата, които сме получили от Бога. Дори и най–способният и притежаващ най–дълбоко познание инженер не е могъл да конструира нещо толкова прекрасно и полезно, колкото са десетте възхитително устроени пръсти, които имаш на ръцете си. Запитай се: „Щяхме ли днес да разполагаме със забележителните произведения на изкуството и архитектурата без умелото използване на дадените ни от Бога пръсти?“
Великите дела на Бога и неговите качества
7. Защо трябва да гледаме на Библията като на едно от великите дела на Бога?
7 Сред великите дела на Йехова са и други чудесни неща, които той е направил за хората и които са описани в Библията. Тази книга сама по себе си е шедьовър, чиито части са хармонично свързани. За разлика от всяка друга книга, Библията наистина е ‘вдъхновена от Бога и полезна за поучаване’. (2 Тим. 3:16) Например в първата библейска книга, Битие, се обяснява как Бог премахнал злото от земята в дните на Ной. От втората книга, Изход, научаваме как Йехова доказал, че е истинският Бог, освобождавайки израилтяните от робство в Египет. Вероятно тези събития подбудили псалмиста да каже: „Славно и великолепно е [Божието] дело; и правдата Му остава до века. Достопаметни направи чудесните Си дела; благ и милостив е Господ.“ (Пс. 111:3, 4) Нима не си съгласен, че делата на Йехова през цялата история, включително и онова, на което си бил свидетел през живота си, напомнят за неговата ‘слава и великолепие’?
8, 9. (а) Каква е разликата между делата на Бога и много от делата на хората? (б) Кои качества на Бога цениш особено много?
8 Обърни внимание, че псалмистът наблегнал и на някои забележителни качества на Йехова като праведност, благост и милост. Знаем, че несъвършените хора рядко постъпват по правилен и справедлив начин. Често постъпките им са подбуждани от алчност, завист и самонадеяност. Това ясно личи от факта, че хората произвеждат ужасни оръжия за своите войни и за да придобият печалба, като така причиняват неописуеми страдания на милиони невинни жертви. Освен това потисничеството на бедните е било цената на много от човешките постижения. Мнозина биха посочили като пример използването на робски труд при строежа на пирамидите, които основно Откровение 11:18.)
служели за гробници на гордите фараони. Също така делата на хората днес са не само потиснически, но и допринасят за ‘унищожаването на земята’. (Прочети9 Само колко различни са делата на Йехова, които винаги са праведни! Например той милостиво взел мерки за спасението на грешното човечество. Като осигурил откуп, Бог ‘показал своята праведност’. (Рим. 3:25, 26) Наистина, „правдата Му остава до века“! Що се отнася до Божията благост, или доброта, това качество проличава в търпеливия начин, по който Бог се отнася към несъвършените хора. Понякога той дори учтиво ги умолявал да изоставят беззаконните си пътища и да вършат това, което е правилно. (Езек. 18:25 *)
Верен на своите обещания
10. Какъв пример на вярност оставил Йехова във връзка с договора си с Авраам?
10 „Даде храна на ония, които Му се боят; винаги ще помни завета Си.“ (Пс. 111:5) Изглежда тук псалмистът говори за завета, или договора, който бил сключен с Авраам. Йехова обещал да благослови потомството на Авраам и казал, че то „ще завладее портата на неприятелите си“. (Бит. 22:17, 18; Пс. 105:8, 9) Тези обещания имали първоначално изпълнение, когато от потомците на Авраам бил образуван израилският народ. Дълги години този народ бил в робство в Египет, но Бог си ‘спомнил за завета си с Авраам’ и освободил израилтяните. (Из. 2:24) От начина, по който Йехова се отнасял към тях след тези събития, личи неговата щедрост. Той им осигурявал както физическа, така и духовна храна. (Втор. 6:1–3; 8:4; Неем. 9:21) В последвалите векове хората от народа често се отвръщали от Бога, въпреки че той изпращал пророци, за да ги подбуди да се върнат при него. Повече от 1500 години след като освободил израилтяните от Египет, Бог изпратил своя единороден Син на земята. Повечето юдеи отхвърлили Исус и позволили той да бъде убит. След това Йехова сформирал нов духовен народ, „Божият Израил“. Заедно с Христос този народ представя духовното семе, или потомство, на Авраам, чрез което, според пророчеството, Йехова щял да благослови цялото човечество. (Гал. 3:16, 29; 6:16)
11. Защо можем да кажем, че Йехова все още помни своя договор с Авраам?
11 Йехова все още ‘помни своя завет’, или договор, и обещаните чрез него благословии. Днес той осигурява духовна храна в изобилие на повече от 400 езика. Освен това продължава да отговаря на молитвите за физическите ни нужди, когато те са в хармония с думите: „Дай ни хляба за този ден, колкото е нужно за деня.“ (Лука 11:3; Пс. 72:16, 17; Иса. 25:6–8)
Величествената сила на Йехова
12. Как ‘народите били дадени за наследство’ на древния Израил?
12 „Изяви на людете Си силата на делата Си, като им даде народите за наследство.“ (Пс. 111:6) Едно забележително събитие от историята на израилския народ, което псалмистът вероятно имал предвид в този стих, било чудодейното избавление от Египет. Когато след време Йехова позволил на израилтяните да влязат в Обетованата земя, те успели да покорят царства от източната и от западната страна на река Йордан. (Прочети Неемия 9:22–25.) Така Йехова дал на Израил ‘народите за наследство’. Само каква проява на Божията сила било това!
13, 14. (а) Каква проява на Божията сила във връзка с Вавилон може да е имал предвид псалмистът? (б) Какви други велики избавления е извършвал Йехова?
13 Знаем обаче, че въпреки всичко, което Йехова направил за тях, израилтяните не проявили уважение към него, нито към своите предци Авраам, Исаак и Яков. Те продължавали да се бунтуват, докато накрая Бог ги отвел от земята им посредством вавилонците, които ги взели в плен. (2 Лет. 36:15–17; Неем. 9:28–30) Ако авторът на 111 псалм действително живял след завръщането на израилтяните от плена във Вавилон, както смятат някои библейски учени, той имал допълнителна причина да възхвалява Йехова за неговата лоялност и сила. Бог проявил тези качества, като извел юдеите от Вавилон, за който не било нещо обичайно да освобождава пленниците си. (Иса. 14:4, 17)
14 Пет века по–късно Йехова използвал своята сила по още по–грандиозен начин, като освободил разкайващите се хора от робството на греха и смъртта. (Рим. 5:12) В резултат на това била открита възможността 144 000 души да станат помазани с духа последователи на Христос. През 1919 г. Йехова използвал своята сила, за да освободи един малък остатък от помазаните от плена на фалшивата религия. Заслугата за онова, което те вършат в това време на края, може да бъде отдадена единствено на Божията сила. Ако останат верни до смърт, те ще управляват от небесата заедно с Исус Христос в полза на разкайващите се хора на земята. (Откр. 2:26, 27; 5:9, 10) Те ще наследят земята по много по–забележителен начин, отколкото древния Израил. (Мат. 5:5)
Непреходни надеждни принципи
15, 16. (а) Кои са някои от делата на Божиите ръце? (б) Какви заповеди дал Бог на древния Израил?
15 „Делата на ръцете Му са вярност и правосъдие; всичките Му заповеди са непоколебими; утвърдени са до вечни векове, като са направени във вярност и правота.“ (Пс. 111:7, 8) Едно от „делата на ръцете“ на Йехова били две каменни плочи, на които били издялани десет важни заповеди, дадени на израилтяните. (Из. 31:18) Тези заповеди, както и останалите наредби, които станали част от Моисеевия договор на Закона, са основани на непреходни надеждни принципи.
16 Например една от заповедите на тези плочи гласи: „Аз, Йехова, твоят Бог, съм Бог, който изисква пълна преданост!“ (НС) В заповедта се казва също, че Йехова проявява ‘милост към хиляда поколения на онези, които го любят и пазят неговите заповеди’. Каменните плочи съдържали и непреходни принципи, като например „почитай баща си и майка си“ и „не кради“, а също и мъдрия закон да не пожелаваме нещо, което принадлежи на друг човек. (Из. 20:5, 6, 12, 15, 17)
Нашият свят и вдъхващ страх Избавител
17. Какви причини имали израилтяните да считат Божието име за свято?
17 „Той изпрати откуп на своя народ. Установи своя договор до безпределни времена. Неговото име е свято и вдъхва страх.“ (Пс. 111:9, НС) Тук псалмистът отново може да е имал предвид това как Йехова спазил своето обещание, съдържащо се в договора с Авраам. Бог не изоставил своите служители, когато те били роби в Египет, а също и по–късно, когато били пленници във Вавилон. И в двата случая Бог избавил своя народ. Само тези две събития предоставили достатъчно основания на израилтяните да считат за свято името на Бога. (Прочети Изход 20:7; Римляни 2:23, 24.)
18. Защо за тебе е привилегия да носиш името на Бога?
18 Същото се отнася и за истинските християни днес, които са изкупени от безнадеждното робство на греха и смъртта. Трябва да полагаме максимални усилия да живеем в хармония с първата молба от молитвата образец: „Нека бъде осветено твоето име.“ (Мат. 6:9) Като размишляваме върху значението на това славно име, ние ще развием страх от Бога. Писателят на 111 псалм имал правилен възглед за страха от Бога, както личи от следните думи: „Страхът от Господа е началото на мъдростта; всички, които вършат заповедите [на Йехова], са благоразумни.“ (Пс. 111:10, Ве)
19. Какво ще обсъдим в следващата статия?
19 Ако изпитваме почтителен страх от Бога, ние ще мразим злото. Страхът от Бога ще ни помогне и да подражаваме на прекрасните качества, които притежава Бог, както е описано в 112 псалм, който ще разгледаме в следващата статия. Този псалм показва какво да правим, за да сме сред милионите хора, които завинаги ще възхваляват Йехова. А той заслужава нашата възхвала! „Неговата хвала трае до века.“ (Пс. 111:10)
[Бележка под линия]
^ абз. 9 В еврейския текст на оригинала думите от този стих „Слушайте сега, доме Израилев“, не са изразени като заповед, а като учтива молба.
Въпроси за размисъл
• Защо Йехова заслужава нашата обединена възхвала?
• Кои качества на Йехова се виждат в неговите дела?
• Как гледаш на привилегията да носиш Божието име?
[Въпроси]
[Снимка на страница 20]
Основната цел на редовните ни събирания е да възхваляваме Йехова
[Снимка на страница 23]
Всички закони на Йехова са основани на непреходни надеждни принципи