Приемай с благодарност — давай всеотдайно

НАШИЯТ любещ небесен Баща Йехова се интересува от всеки един от нас. Божието Слово ни уверява, че той е дълбоко загрижен за всички свои служители. (1 Пет. 5:7) Един от начините, по които Бог проявява загрижеността си, е като ни осигурява необходимата помощ, за да можем да му служим вярно. (Иса. 48:17) Йехова иска да приемаме неговата помощ, особено когато се сблъскваме с проблеми, които ни носят тревоги. Моисеевият закон потвърждава тази истина.

Посредством определени уредби в Закона Йехова любещо помагал на ‘сиромасите’, например на сираците, вдовиците и чужденците. (Лев. 19:9, 10; Втор. 14:29) Той знае, че някои от неговите служители може да се нуждаят от помощ от своите събратя по вяра. (Як. 1:27) Следователно никой от служителите му не бива да отхвърля помощта на онези, които са подтикнати от Йехова да я осигурят. Освен това искаме да проявяваме правилна нагласа, когато някой ни помага.

От Божието Слово разбираме, че служителите на Бога имат също и възможността да дават. Спомни си разказа за ‘бедната вдовица’, която Исус видял в храма в Йерусалим. (Лука 21:1–4) Тя вероятно извличала полза от любещите уредби в Закона на Йехова относно вдовиците. Но макар и бедна тази вдовица е известна не с това, че получила нещо, а с това, че дала. Несъмнено нейната щедра нагласа ѝ донесла щастие, защото, както казал Исус, „повече щастие има в това да даваш, отколкото в това да получаваш“. (Деян. 20:35) Като имаш предвид тази истина, как можеш ‘да даваш’ и в резултат на това да изпитваш радост? (Лука 6:38)

„Как ще се отблагодаря на Йехова“

Псалмистът се питал: „Как ще се отблагодаря на Йехова за всичките му добри дела към мене?“ (Пс. 116:12, НС) Какви били тези добри дела? Йехова подкрепил псалмиста във време на „скръб и беда“. Освен това Бог ‘избавил душата му от смърт’. Затова псалмистът искал ‘да се отблагодари’ на Йехова. Но какво можел да направи? Псалмистът казал: „Ще изпълня обреците си Господу.“ (Пс. 116:3, 4, 8, 10–14) Той взел решение да изпълни всичките си обети, които бил дал на Йехова, и всичките си задължения спрямо него.

Ти можеш да правиш същото. По какъв начин? Като винаги живееш в хармония с Божиите закони и принципи. Затова полагай усилия поклонението ти към Йехова да остане най–важното нещо в твоя живот и позволявай Божият дух да те ръководи във всичко, което вършиш. (Екл. 12:13; Гал. 5:16–18) Разбира се, никога няма да можеш чрез действията си да се отблагодариш на Бога за всичко, което е направил за тебе. Но когато даваш всеотдайно от себе си в службата на Йехова, ти ‘радваш сърцето му’. (Пр. 27:11) Само каква чудесна привилегия е да радваме сърцето на Йехова!

 Допринасяй за добруването на сбора

Несъмнено ще се съгласиш, че си извлякъл полза от християнския сбор в много отношения. Чрез него Йехова осигурява изобилие от духовна храна. Ти си получил истината, която те е освободила от религиозните лъжи и от духовната тъмнина. (Йоан 8:32) На събранията на сбора и на конгресите, организирани от „верния и разумен роб“, си придобил познание, което води към вечен живот на райска земя, където няма да има болка и страдания. (Мат. 24:45–47) Дали би могъл да изброиш всички благословии, които си получил и ще получиш посредством Божия сбор? Но какво можеш да дадеш на сбора в замяна?

Апостол Павел писал: „Цялото тяло, като е хармонично свързано заедно и е направено да си сътрудничи чрез всяка става, която дава необходимото според действието на всяка една част в съответната степен, допринася за растежа на тялото, за да изгради само̀ себе си в любов.“ (Еф. 4:15, 16) Макар че този стих се отнася главно за помазаните християни, принципът, който се съдържа в него, може да бъде приложен и към всички християни днес. Да, всеки член на християнския сбор може да допринесе за добруването и растежа на сбора. По какви начини?

Можем да правим това, като винаги се стремим да бъдем източник на насърчение и духовно освежение за другите. (Рим. 14:19) Като развиваме плода на Божия дух в отношенията си със своите събратя по вяра, можем да допринасяме за „растежа на тялото“. (Гал. 5:22, 23) Освен това можем да търсим възможности да „вършим каквото е добро спрямо всички, но най–вече спрямо онези, които са свързани с нас във вярата“. (Гал. 6:10; Евр. 13:16) Всички в сбора — братя и сестри, млади и стари — могат да участват в ‘изграждането на тялото в любов’.

Освен това можем да използваме своите способности, сили и средства, за да участваме в животоспасяващата дейност, която сборът извършва. Исус Христос казал: „Даром получихте.“ Как трябва да откликнем на тези думи? Той казал: „Даром давайте.“ (Мат. 10:8) Затова вземай пълно участие в жизненоважната дейност по проповядване за Царството и правене на ученици. (Мат. 24:14; 28:19, 20) Дали онова, което можеш да правиш в службата, е ограничено? Спомни си бедната вдовица, за която Исус говорел. Онова, което тя дала, било наистина малко. Но Исус казал, че тя направила повече от всички други. Бедната вдовица дала всичко, което могла според възможностите си. (2 Кор. 8:1–5, 12)

Приемай помощ с правилна нагласа

Понякога обаче може самият ти да се нуждаеш от подкрепа от страна на сбора. Никога не се колебай да приемеш всяка помощ, която сборът може да ти предложи, когато се бориш с натиска на тази система. Йехова е осигурил опитни и любещи братя, които ‘да се грижат като пастири за сбора’ и да ти помагат, когато изпитваш проблеми и трудности. (Деян. 20:28) Старейшините и другите в сбора искат да ти осигурят утеха, да те подкрепят и защитят през трудните моменти. (Гал. 6:2; 1 Сол. 5:14)

Старай се обаче да проявяваш правилна нагласа, когато получаваш необходимата помощ. Винаги приемай с благодарност подкрепата, която ти бива оказвана. Гледай на тази помощ от събратята си по вяра като на израз на Божията незаслужена милост. (1 Пет. 4:10) Защо е важно да имаме такъв възглед? Защото не искаме да бъдем като много от хората в света, които не проявяват признателност за онова, което получават.

Бъди уравновесен и разумен

В писмото си до сбора във Филипи Павел писал относно Тимотей: „При мене няма никой друг с нагласа като неговата, някой, който да е искрено загрижен за  всичко, свързано с вас.“ После апостолът добавил: „Всички други се грижат за собствените си интереси, а не за тези на Христос Исус.“ (Флп. 2:20, 21) Като имаме предвид това изказване на Павел, как ние днес можем да се предпазим от това да бъдем погълнати от „собствените си интереси“?

Никога не бива да очакваме много от другите в сбора, когато ги молим да отделят от своето време и внимание, за да ни помогнат да се справим с проблемите си. Защо това трябва да е така? Помисли за следното. Несъмнено ще сме много признателни, ако някой наш събрат по вяра ни помогне в материално отношение, за да се справим с непредвидена ситуация. Но дали бихме изисквали такава материална подкрепа от него? Разбира се, че не. По подобен начин, макар че нашите любещи братя винаги биха се радвали да ни помогнат, трябва да сме уравновесени и разумни относно времето, което очакваме те да ни отделят. В крайна сметка, бихме искали, когато нашите събратя християни ни помагат да се справим с някакъв проблем, те да правят това охотно.

Без съмнение твоите християнски братя и сестри винаги ще са готови да те подкрепят. Но понякога те просто няма да могат да ти окажат помощта, от която се нуждаеш. Ако това се случи, бъди уверен, че Йехова ще те подкрепи, както подкрепил псалмиста, независимо от изпитанията, с които се сблъскваш. (Пс. 116:1, 2; Флп. 4:10–13)

Затова не се колебай да приемаш с благодарност всяка помощ, която Йехова ти осигурява, особено във време на беди и проблеми. (Пс. 55:22) Бог иска да правиш това. Но той също иска ‘да даваш с радост’. Затова бъди напълно ‘решен в сърцето си’ да даваш всичко, което обстоятелствата ти позволяват, в подкрепа на истинското поклонение. (2 Кор. 9:6, 7) По този начин ще можеш както да приемаш с благодарност, така и да даваш всеотдайно.

[Блок/Снимки на страница 31]

„Как ще се отблагодаря на Йехова за всичките му добри дела към мене?“ (Пс. 116:12, НС)

▪ Търси възможности ‘да вършиш каквото е добро спрямо всички’

▪ Бъди източник на насърчение и духовно освежение за другите

▪ Участвай най–пълно според обстоятелствата си в дейността по правене на ученици