Любовта на Христос ни подбужда да проявяваме любов
Любовта на Христос ни подбужда да проявяваме любов
„Обичайки онези в света, които му принадлежаха, [Исус] проявяваше любовта си към тях чак до края.“ (ЙОАН 13:1)
1, 2. (а) С какво се отличава любовта на Исус? (б) Какви аспекти на любовта ще разгледаме в тази статия?
ИСУС оставил съвършения пример на любов. Всичко, свързано с него — речта му, поведението, поучаването му и жертвената му смърт, — свидетелствало за любовта му. Дори до края на живота си на земята Исус проявявал любов към хората, които срещал, и най–вече към своите ученици.
2 Исусовият забележителен пример на любов поставя висок стандарт, към който да се придържат неговите последователи. Този пример ни подбужда да проявяваме подобна любов към своите духовни братя и сестри, както и към другите хора. В тази статия ще разгледаме какво могат да научат старейшините в сбора по отношение на проявата на любов към онези, които допускат грешки и дори сериозни грехове. Ще разгледаме и как любовта на Исус подбужда християните да помагат на своите братя и на други хора, които понасят трудности, бедствия или болести.
3. Как се отнесъл Исус към Петър въпреки неговите сериозни грешки?
3 В нощта преди смъртта на Исус самият апостол Петър се отрекъл от него три пъти. (Мар. 14:66–72) Но когато Петър се върнал, както бил предсказал Исус, Исус му простил и дори му поверил сериозни отговорности. (Лука 22:32; Деян. 2:14; 8:14–17; 10:44, 45) Какво научаваме от начина, по който Исус се отнасял към хората, допуснали сериозни грешки?
Подражавай на отношението на Исус към съгрешилите
4. Каква ситуация особено изисква проявата на начина на мислене на Христос?
4 Сред многото ситуации, изискващи проявата на начина на мислене на Христос, са случаите на извършен сериозен грях, било то в семейството или в сбора, които могат да бъдат особено мъчителни. За съжаление с наближаването на кулминацията на последните дни на системата на Сатана духът на света взема все повече жертви в морално отношение. Порочното или безразлично отношение към морала в света може да повлияе на всекиго от нас, независимо дали сме млади или стари, и да отслаби решимостта ни да вървим по тесния път. През първи век някои трябвало да бъдат изключени от християнския сбор, а други били порицани. Днес положението е същото. (1 Кор. 5:11–13; 1 Тим. 5:20) Въпреки това, когато старейшините, които се занимават с тези случаи, проявят любов, подобна на Христовата, това може да окаже силно влияние върху съгрешилия.
5. Как старейшините трябва да подражават на отношението на Исус към съгрешилите?
5 Подобно на Исус старейшините трябва винаги да се придържат към праведните стандарти на Йехова. Така те отразяват мекотата, милостта и любовта на Йехова. Когато някой се разкайва истински и е със „съкрушено сърце“ и „разкаян дух“ поради греха си, за старейшините вероятно няма да е трудно ‘да поправят този човек с мек дух’. (Пс. 34:18; Гал. 6:1) Но как трябва да постъпят с някого, който се държи предизвикателно и не проявява почти никакво разкаяние?
6. Какво не бива да правят старейшините, когато разглеждат случай на извършен грях, и защо?
6 Когато съгрешилият отхвърля основаните на Библията съвети или се опитва да прехвърли вината за греха си на някого другиго, старейшините и другите в сбора може да изпитват възмущение. Като знаят каква вреда е причинил този човек, те може да се изкушават да изразят собствените си чувства за действията и нагласата му. Гневът обаче наврежда и не отразява „ума на Христос“. (1 Кор. 2:16; прочети Яков 1:19, 20.) Исус съвсем открито и ясно предупреждавал някои хора по негово време, но нито веднъж не говорел с омраза или с цел да нарани някого. (1 Пет. 2:23) Вместо това той оставял възможност на съгрешилите да се разкаят и отново да придобият благоволението на Йехова. Та нали една от основните причини Исус да дойде на земята била „да спаси грешниците“. (1 Тим. 1:15)
7, 8. Какво трябва да ръководи старейшините, когато разглеждат съдебни случаи?
7 Как примерът на Исус в това отношение трябва да се отразява на начина, по който гледаме на хората, които е необходимо да бъдат поправени от сбора? Помни, че библейската уредба за предприемане на съдебни действия в сбора предпазва стадото и може да подтикне съгрешилия, който е бил поправен, да се разкае. (2 Кор. 2:6–8) Жалко е, че някои не се разкайват и трябва да бъдат изключени, но все пак е утешаващо да знаем, че мнозина от изключените по–късно се връщат при Йехова и неговия сбор. Когато старейшините подражават на отношението на Христос, за извършилия грях човек може да бъде по–лесно да преосмисли действията си и отново да се върне в сбора. В бъдеще тези разкаяли се грешници може би няма да си спомнят всички основани на Писанието съвети от старейшините, но несъмнено ще си спомнят как те са се отнесли с достойнство и любов към тях.
8 Затова старейшините трябва да проявяват „плодовете на духа“, най–вече любов като тази на Христос, дори при трудни обстоятелства. (Гал. 5:22, 23) Те не бива да бързат да изключват от сбора някой съгрешил. Трябва да показват, че искат съгрешилите да се върнат при Йехова. Затова, когато грешникът след време се разкае, както става с мнозина, той вероятно ще бъде много благодарен както на Йехова, така и на ‘даровете във вид на човеци’, които са направили така, че за него да бъде по–лесно да се върне в сбора. (Еф. 4:8, 11, 12)
Да проявяваме любов като Христовата във времето на края
9. Дай пример за любовта на Исус към учениците му в действие.
9 Лука записал един забележителен пример за любовта на Исус в действие. Знаейки, че след време римски войници щели да обсадят обречения на унищожение град Йерусалим и да предотвратят всяка възможност за бягство, Исус любещо предупредил своите ученици: „Когато видите Йерусалим, обсаден от разположени на стан войски, тогава знайте, че опустошението му е наближило.“ Какво трябвало да правят те? Исус дал ясни и конкретни напътствия: „Тогава онези в Юдея нека бягат към планините и онези, които са в него, нека излязат оттам, а онези, които са в околностите му, нека не влизат в него, защото това ще са дни за раздаване на справедливост, за да се изпълни всичко записано.“ (Лука 21:20–22) След като римските войски обградили Йерусалим през 66 г., послушните християни действали според напътствията.
10, 11. Как размисълът върху бягството на първите християни от Йерусалим може да ни подготви за „голямото бедствие“?
10 По време на бягството си от Йерусалим християните трябвало да проявяват един към друг любов, подобна на Христовата, точно както Исус бил проявил любов към тях. Несъмнено те трябвало да споделят помежду си всичко, което имали. Но пророчеството на Исус се отнасяло за нещо по–голямо от унищожението на този древен град. Исус предсказал: „Ще настъпи голямо бедствие, каквото не е ставало от началото на света досега, да, няма и да стане повече.“ (Мат. 24:17, 18, 21) Преди и по време на това „голямо бедствие“, което все още предстои, ние също може да се сблъскаме с трудности и лишения. Придобиването на начина на мислене на Христос ще ни помогне да ги преодолеем.
11 Тогава ще трябва да следваме примера на Исус, като проявяваме неегоистична любов. Във връзка с това Павел съветвал: „Нека всеки от нас угажда на ближния си в онова, което е добро за неговото укрепване. Защото и Христос не угаждаше на себе си ... И нека Бог, който дава издръжливост и утеха, ви помогне сред вас да съществува същата нагласа на ума, каквато проявяваше Христос Исус.“ (Рим. 15:2, 3, 5)
12. Каква любов трябва да развиваме днес, и защо?
12 Петър, към когото Исус проявил любов, също подканил християните да развиват „нелицемерна братска обич“ и да проявяват „послушание спрямо истината“. Те трябвало ‘да проявяват силна любов един към друг от цялото си сърце’. (1 Пет. 1:22) Днес повече от когато и да било преди трябва да развиваме такива качества, подобни на Христовите. Натискът върху народа на Бога вече се засилва. Никой не бива да се уповава на която и да е част от този стар свят, както ясно показва настоящата нестабилност в световната финансова система. (Прочети 1 Йоан 2:15–17.) Вместо това с наближаването на края на тази система трябва да се приближаваме до Йехова и до братята ни в сбора, като развиваме истински приятелства помежду си. Павел съветвал: „Обичайте се като братя и проявявайте нежна привързаност един към друг. Бъдете първи в оказването на почит помежду си.“ (Рим. 12:10) А Петър допълнително подчертал тази мисъл с думите: „Но най–вече изпитвайте силна любов един към друг, защото любовта покрива множество грехове.“ (1 Пет. 4:8)
13–15. Как някои братя проявиха любов като Христовата след настъпването на бедствие?
13 По целия свят Свидетелите на Йехова са известни с това, че проявяват на дело любов като Христовата. Да вземем за пример Свидетелите, които откликнаха на призива за помощ след бурите и ураганите, които опустошиха огромни площи в южната част на Съединените щати през 2005 г. Подбудени от примера на Исус, повече от 20 000 души бяха готови да помогнат на своите братя в засегнатите райони, като за тази цел много доброволци оставиха удобните си домове и сигурната си работа.
14 В една област морската вода стигна 80 километра навътре в сушата, издигайки се като 10–метрова водна стена. Когато водата се оттегли, една трета от домовете и другите сгради, които бяха на пътя ѝ, бяха напълно разрушени. Свидетели доброволци от няколко страни помогнаха със своите умения, инструменти и строителни материали на хората в областта и бяха готови да извършат каквато работа беше необходима. Две родни сестри, които са вдовици, събраха всичкия си багаж в един пикап и изминаха над 3000 километра, за да окажат помощ. Едната от тези сестри остана в областта, за да помага на комитета за оказване на помощ, и същевременно служи като редовна пионерка.
15 Повече от 5600 дома на Свидетели и други хора в областта бяха поправени или построени наново. Какви чувства изпитаха местните Свидетели в резултат на тази огромна проява на любов? Домът на една сестра беше унищожен и тя се премести в малка каравана с течащ покрив и счупена готварска печка. Братята построиха за нея скромна, но удобна къща. Стоейки пред красивия си нов дом, тя заплака от благодарност към Йехова и към своите братя. При множество други случаи местните Свидетели, които трябваше да живеят във временни жилища, останаха там в продължение на година или повече, след като домовете им бяха възстановени. Защо? За да предоставят новите си домове на доброволците строители. Само какъв пример за проява на начина на мислене на Христос!
Да подражаваме на отношението на Христос към болните
16, 17. Как можем да подражаваме на отношението на Христос към болните?
16 Сравнително малцина от нас е трябвало да се справят с голямо природно бедствие. Но на практика всеки се сблъсква със здравословни проблеми, било то със своите или на някои от членовете на семейството си. Отношението на Исус към болните ни служи за пример. Любовта му го подбуждала да изпитва силна жал към тях. Когато множествата донасяли болни хора при него, той ‘излекувал всички, които страдали’. (Мат. 8:16; 14:14)
17 Днес християните не притежават чудодейната сила на Исус да лекуват, но те също се отнасят със състрадание към болните, подобно на него. Как се вижда това? Старейшините например показват, че подражават на отношението на Христос към болните, като установяват и поддържат уредби за осигуряване на помощ на болните в сбора, следвайки в общи линии записаното в Матей 25:39, 40. a (Прочети.)
18. Как две духовни сестри проявили искрена любов към друга тяхна сестра, и с какви резултати?
18 Разбира се, не е нужно да си старейшина, за да правиш добро на другите. Обърни внимание на случилото се с 44–годишната Шарлийн, която била болна от рак и ѝ било казано, че ще живее още десет дни. Две сестри от сбора, Шарън и Николет, видели, че тя има нужда от помощ и че за нейния предан съпруг е трудно да осигурява тези грижи. Затова те се предоставили напълно на разположение, за да помогнат на Шарлийн в последните дни от живота ѝ. Десетте дни станали шест седмици, но двете сестри проявили любовта си до края. Шарън казва: „Тежко е да знаеш, че някой няма да се оправи. Но Йехова ни даде сили. Случилото се ни приближи до него и ни сплоти.“ Съпругът на Шарлийн споделя: „Винаги ще помня любещата и практична помощ на тези две мили сестри. Чистите им подбуди и положителната им нагласа направиха това последно изпитание по–лесно за моята вярна Шарлийн и ми оказаха физическата и емоционалната помощ, от която се нуждаех толкова много. Ще им бъда благодарен завинаги. Тяхната самопожертвувателност укрепи вярата ми в Йехова и любовта ми към цялото ни братство.“
19, 20. (а) Кои пет аспекта на начина на мислене на Христос разгледахме? (б) Какво си решен да правиш?
19 В тази поредица от три статии разгледахме пет аспекта на начина на мислене на Исус и как можем да мислим и да постъпваме като него. Нека бъдем „с мек нрав и смирено сърце“ като Исус. (Мат. 11:29) Нека също се стараем да се отнасяме милостиво към другите дори когато несъвършенствата и слабостите им ни засягат. Нека смело се подчиняваме на всички изисквания на Йехова дори и при изпитания.
20 И в заключение, нека подобно на Христос да проявяваме любов към всички свои братя „чак до края“. Тази любов ни отличава като истински последователи на Исус. (Йоан 13:1, 34, 35) Да, „продължавайте да изпитвате братска любов един към друг“. (Евр. 13:1) Нека нищо не ви спира! Използвайте живота си да отдавате възхвала на Йехова и да помагате на другите. Йехова ще благославя искрените ви усилия.
[Бележка под линия]
a Виж статията „Недей просто да казваш: ‘Стоплете се и се нахранете’“ в броя на „Стражева кула“ от 15 октомври 1986 г. (англ.).
Можеш ли да обясниш?
• Как старейшините могат да проявяват начина на мислене на Христос към съгрешилите?
• Защо е особено важно да подражаваме на Христовата любов в това време на края?
• Как можем да подражаваме на отношението на Христос към болните?
[Въпроси]
[Снимка на страница 17]
Старейшините искат съгрешилите да се върнат при Йехова
[Снимка на страница 18]
Как християните, които напуснали Йерусалим, проявили начина на мислене на Христос?
[Снимка на страница 19]
Свидетелите на Йехова са известни с това, че проявяват на дело любов като Христовата