„Не се страхувай, ще ти помогна!“

ИСУС предупредил последователите си: „Дяволът и занапред ще хвърля в затвора някои от вас. Ще бъдете напълно изпитани.“ Преди това обаче Исус казал: „Не се страхувай от страданията, които ти предстои да понесеш!“ Тъй като Сатана все още използва заплахата от затвор като средство, за да спре проповядването за Царството, е напълно възможно истинските християни да бъдат преследвани от управляващите в дадена страна. (Откр. 2:10; 12:17) Тогава какво може да ни помогне да се подготвим за атаките на Сатана и да ‘не се страхуваме’, както ни насърчава Исус?

Разбира се, почти всеки от нас в един или друг момент от живота си е изпитвал страх. Но Божието Слово ни уверява, че Йехова ще ни помогне да се преборим със страха. Как? Един от начините, по които Йехова ни помага да се подготвим за противопоставянето, е като ни казва какви са методите на Сатана и неговите служители. (2 Кор. 2:11) За да разберем по–ясно това, нека обърнем внимание на едно събитие, станало в библейски времена. Ще разгледаме също някои съвременни примери на верни християни, които ‘устояли непоколебимо срещу коварствата на Дявола’. (Еф. 6:11–13)

Боящ се от Бога цар се изправя срещу зъл владетел

През VIII век пр.н.е. злият асирийски цар Сенахирим спечелил редица победи над няколко народа. Изпълнен със самоувереност, той бил решен да покори народа на Йехова и град Йерусалим, където управлявал боящият се от Бога цар Езекия. (4 Царе 18:1–3, 13) Без съмнение Сатана се възползвал от ситуацията и подтикнал Сенахирим да изпълни желанието му, така че истинското поклонение да бъде премахнато от земята. (Бит. 3:15)

Сенахирим изпратил свои служители в Йерусалим, които да убедят хората да се предадат. Един от тях бил рапсакът *, който служел като главен говорител на царя. (4 Царе 18:17) Неговата цел била да сплаши юдеите и да ги накара да се предадат без битка. Как се опитал да всее страх в сърцата им?

Верни, макар и сами

Рапсакът казал следното на представителите на Езекия: „Това казва великият цар, царят на Асирия: ‘Каква е тази надежда, на която се уповаваш? Ето, уповаваш се на подкрепата на тази счупена тръстика Египет, която ще промуши дланта на онзи, който се подпре на нея.’“ (4 Царе 18:19, 21) Тези обвинения били  лъжливи, защото Езекия не бил сключил съюз с Египет. Но така рапсакът наблегнал на нещо, което искал юдеите да запомнят добре: „Никой няма да дойде и да ви помогне. Вие сте сами!“

В по–ново време противниците на истинското поклонение също са заплашвали истинските християни с изолиране от другите, за да всеят страх в сърцата им. Една християнка, която била хвърлена в затвора заради вярата си и години наред била разделена от християнските си братя, разказала какво ѝ помогнало да не се поддаде на страха: „Молитвата ми помогна да остана близо до Йехова ... Припомнях си уверението в Исаия 66:2, че Бог се грижи за ‘угнетения и за онзи, който е със съкрушен дух’. Това винаги ми даваше сила и утеха.“ А един християнин, който прекарал много години затворен в единична килия, казал: „Осъзнах, че малката килия може да бъде голяма като вселената, стига да се радваш на близки взаимоотношения с Йехова.“ Да, близките взаимоотношения с Йехова били източник на сила за тези двама християни и те могли да издържат на изпитанията. (Пс. 9:9, 10) Макар че техните противници успели да ги разделят от семейството, приятелите и християнските им братя, хвърлените в затвора Свидетели знаели, че враговете им не могат да ги разделят от Йехова. (Рим. 8:35–39)

Само колко важно е тогава да използваме всяка възможност да укрепваме взаимоотношенията си с Йехова! (Як. 4:8) Необходимо е редовно да си задаваме следните въпроси: „Колко реален е Йехова за мене? Дали се ръководя от неговото Слово, когато вземам решения, независимо дали са големи, или малки?“ (Лука 16:10) Ако полагаме усилия да запазим близките си взаимоотношения с Йехова, тогава няма причина да се страхуваме. Говорейки от името на изпадналите в беда юдеи, пророк Йеремия казал: „Призовах името ти, Йехова, от най–дълбоката яма. ... Ти се приближи в деня, когато те призовавах. И каза: ‘Не се страхувай!’“ (Плачът 3:55–57)

Опитите на враговете да сеят съмнения се провалят

Рапсакът използвал хитри доводи, за да посее съмнения у юдеите. Той казал: ‘Нима Езекия не премахна свещените височини и олтари на Йехова? Лично Йехова ми каза: „Тръгни против тази земя и я опустоши.“’ (4 Царе 18:22, 25) Рапсакът твърдял, че Йехова няма да воюва за своя народ, защото е недоволен от него. Но това не било вярно. Йехова бил доволен от Езекия и юдеите, които били възстановили истинското поклонение. (4 Царе 18:3–7)

Днес някои противници може да използват вярна информация, за да спечелят доверието на християните, но коварно да я смесят с лъжи, с цел да посеят съмнения у тях. Например на някои братя и сестри, които са били хвърлени в затвора, им е било казвано, че отговорен брат в тяхната страна е направил компромис с вярата си, и затова няма да е погрешно и те да направят същото. Но подобни доводи не са успели да посеят съмнения у проницателните християни.

Да разгледаме какво се случило с една християнка по време на Втората световна война. Когато била в затвора, ѝ бил даден документ, показващ, че един отговорен брат се отказал от вярата си. Мъжът, който провеждал разпита, я попитал дали вярва на този Свидетел. Сестрата  отговорила: „[Той] е просто един несъвършен човек.“ Тя обяснила, че докато е следвал библейските принципи, той е бил използван от Бога, и добавила: „Но тъй като изказванията му се отклоняват от Библията, той повече не е мой брат.“ Тази вярна сестра мъдро следвала библейския съвет: „Не се уповавайте на знатни личности, нито на човешки син, който не може да даде спасение!“ (Пс. 146:3)

Придобиването на точно познание от Божието Слово и прилагането на неговите съвети ще ни помогнат да се предпазим от измамни доводи, които могат да отслабят решимостта ни да издържим. (Еф. 4:13, 14; Евр. 6:19) Следователно, за да се подготвим за времето, когато ще сме под натиск и ще е необходимо да мислим трезво, трябва да гледаме на ежедневното четене на Библията и на личното изучаване като на нещо изключително важно. (Евр. 4:12) Сега е времето да задълбочаваме своето познание и да укрепваме своята вяра. Един брат, който издържал дълги години, затворен в единична килия, казал: „Бих искал да насърча всеки християнин да цени всичката духовна храна, която получаваме, защото не знаем колко полезна може да се окаже след време.“ Наистина, ако старателно изучаваме Божието Слово и изданията, осигурявани от класа на роба днес, то когато се сблъскаме с изпитания, светият дух ще ни „припомни“ онова, което сме научили. (Йоан 14:26)

Защитени от заплахи

Рапсакът се опитал да сплаши юдеите. Той казал: „Хайде, направи облог с моя господар, царят на Асирия: нека ти дам две хиляди коня и да видим дали ще можеш да намериш ездачи за тях. Как тогава ще успееш да отблъснеш дори един управител измежду най–незначителните служители на моя господар?“ (4 Царе 18:23, 24) От човешка гледна точка Езекия и хората му нямали шанс срещу мощната асирийска войска.

По подобен начин преследвачите на християните днес може да изглеждат много по–силни особено ако имат подкрепата на властите. Такъв бил случаят, когато нацистите преследвали християните по време на Втората световна война. Те се опитали да сплашат много от Божиите служители. Един брат, който прекарал дълги години в затвора, разказал как бил заплашван. Веднъж един офицер го попитал: „Видя ли как застреляхме брат ти? Научи ли нещо от това?“ Нашият брат отговорил: „Аз съм Свидетел на Йехова и ще остана такъв.“ Офицерът го заплашил: „Тогава ти си следващият, който ще бъде застрелян.“ Въпреки това Свидетелят останал твърд и заплахите престанали. Какво му помогнало да издържи? Той обяснил: „Уповавах се на името на Йехова.“ (Пр. 18:10)

Силната ни вяра в Йехова може да бъде сравнена с един голям щит, който ни предпазва от методите, които Сатана използва, за да ни навреди в духовно отношение. (Еф. 6:16) Следователно е добре да молим Йехова да ни помага да засилваме вярата си. (Лука 17:5) Освен това е необходимо да се възползваме от мерките, осигурени от класа на верния роб, чрез които можем да укрепваме вярата си. Когато сме заплашвани, можем да черпим сили от уверението, което Йехова дал на Езекиил, който трябвало да проповядва на един упорит народ: „Давам ти лице, твърдо като техните лица, и чело, твърдо като техните чела. Давам ти чело като диамант, по–твърдо от кремък.“ (Езек. 3:8, 9) Когато се наложи, Йехова може да ни помогне да бъдем твърди като диамант, както било в случая на Езекиил.

Устояване при изкушения

Противниците са разбрали, че когато всичките им методи се провалят, изкушаващите предложения понякога може да накарат християните да се откажат от неопетнеността си. Рапсакът също използвал  този метод. Той казал на жителите на Йерусалим: „Царят на Асирия казва: ‘Предайте се и елате при мене ..., докато не дойда и не ви отведа в земя като вашата, земя, богата на зърно и младо вино, земя, богата на хляб и лозя, земя с маслини и мед! Така ще останете живи и няма да умрете.’“ (4 Царе 18:31, 32) Обещанието да ядат пресен хляб и да пият младо вино трябва да е звучало много изкушаващо за хората, затворени зад стените на обсадения град!

На един мисионер, който лежал в затвора, му било обещано нещо подобно, за да бъде отслабена вярата му. Той получил предложението да живее шест месеца в „чудесен дом“ с „прекрасна градина“, където да може да размисли. Но братът бил решен да остане верен и не направил компромис с християнските си принципи. Какво му помогнало? Той обяснил: „Размишлявах за реалната надежда за Царството. ... Познанието за Божието Царство ми даваше сили. Бях толкова сигурен в него, дори и за миг не се съмнявах. Затова не можех да бъда разколебан.“

Колко реално е Божието Царство за нас? Патриархът Авраам, апостол Павел, както и самият Исус, успели да издържат при трудни изпитания, тъй като Царството било реално за тях. (Флп. 3:13, 14; Евр. 11:8–10; 12:2) Ако продължаваме да поставяме Царството на първо място в живота си и помним вечните благословии, които ще ни донесе, и ние ще можем да устояваме на изкушаващи предложения за временно облекчаване на страданията ни. (2 Кор. 4:16–18)

Йехова няма да ни изостави

Въпреки всички усилия на рапсака да сплаши юдеите, Езекия и неговите подчинени били непоколебими и разчитали на Йехова. (4 Царе 19:15, 19; Иса. 37:5–7) От своя страна Йехова отговорил на молитвите им за помощ, като изпратил един ангел, който за една нощ убил 185 000 воини от асирийския стан. На следващия ден Сенахирим избягал опозорен в своята столица Ниневия, с малкото воини, които му били останали. (4 Царе 19:35, 36)

Ясно е, че Йехова не изоставил онези, които се уповавали на него. Той пази своите служители и днес, както доказват съвременните примери на наши братя и сестри, които остават непоколебими при изпитания. С основание нашият небесен Баща ни уверява: „Аз, Йехова, твоят Бог, те държа за дясната ръка и ти казвам: ‘Не се страхувай, ще ти помогна!’“ (Иса. 41:13)

[Бележка под линия]

[Текст в блока на страница 13]

Повече от 30 пъти в своето Слово Йехова ни казва: „Не се страхувай!“

[Снимка на страница 12]

Как методите на рапсака наподобяват методите на противниците на Божия народ днес?

[Снимки на страница 15]

Близките взаимоотношения с Йехова ни помагат да останем неопетнени при изпитания