Йехова чува вика на сломените

КАКТО отбелязал мъдрият цар на древния Израил, Соломон, „времето и непредвиденият случай сполитат всички [нас]“. (Екл. 9:11) Някаква трагедия или мъчително изпитание могат сериозно да засегнат живота ни. Например внезапната смърт на член от семейството често се оказва съкрушителна в емоционално отношение. Седмици и дори месеци наред мъката и отчаянието може да бъдат много силни. Възможно е човек да се чувства толкова объркан, че да се смята за недостоен да се обръща към Йехова в молитва.

В такава ситуация хората имат нужда от насърчение, внимание и любов. Утешителни са думите на псалмиста Давид, който пял: „Йехова подкрепя всички, които падат, и изправя всички, които са приведени.“ (Пс. 145:14) В Библията се казва, че „очите на Йехова изследват цялата земя, за да прояви той силата си в полза на онези, които му служат с неразделено сърце“. (2 Лет. 16:9) Той е ‘с онези, които са със съкрушен и сломен дух, за да съживи духа на сломените и сърцето на съкрушените’. (Иса. 57:15) Как Йехова подкрепя и утешава хората, които са със съкрушен и сломен дух?

‘Дума, казана навреме’

Един от начините, по които Йехова осигурява помощ навреме, е чрез християнското ни братство. Християните са подканени ‘да говорят утешително на потиснатите души’. (1 Сол. 5:14) Проявите на загриженост и любов от състрадателни братя и сестри могат да укрепят онзи, който страда и е потиснат. Утешителните думи, казани дори в кратък разговор, могат да повдигнат духа на обезсърчения. Такива добре обмислени изказвания могат да бъдат направени от някого, който вече е изпитал подобна емоционална болка. Или те биха могли да бъдат проницателни съвети от приятел, който има повече опит в живота. По тези практични начини Йехова може ‘да съживи духа на сломените’.

Да разгледаме случая на един християнски старейшина на име Алекс, чиято съпруга неочаквано починала от нелечима болест скоро след сватбата. Един състрадателен пътуващ надзорник споделил с Алекс няколко утешителни мисли. Неговата съпруга също била починала, но след време той се оженил повторно. Пътуващият надзорник разказал колко му било трудно да се справи с чувствата си. Като участвал с другите в проповедната служба и посещавал събранията на сбора, той се чувствал по–добре. Но когато се прибирал у дома, бил много  самотен. Алекс казва: „Какво облекчение беше да разбера, че чувствата, които изпитвах, са нещо нормално и че други хора също са били в подобна ситуация.“ Несъмнено „думата, казана навреме“, може да донесе утеха в труден момент. (Пр. 15:23)

Друг християнски старейшина, който познавал няколко души, чиито брачни партньори били починали, искал да насърчи Алекс. Подтикван от съчувствие, той любещо посочил, че Йехова знае какво изпитваме и от какво се нуждаем. Братът казал: „Ако през следващите месеци и години чувстваш, че не можеш да бъдеш сам, Йехова любещо дава възможност за повторен брак.“ Разбира се, не всички, които загубват брачния си партньор в смъртта и впоследствие искат да се оженят повторно, могат да го направят. Във връзка с думите на брата Алекс казал: „Да ти припомнят, че Йехова дава такава възможност, премахва отрицателните мисли, че ако се ожениш отново в бъдеще, ще проявиш нелоялност към партньора си или към уредбата на Йехова за брака.“ (1 Кор. 7:8, 9, 39)

Псалмистът Давид, който също се сблъскал с много изпитания и трудности, признал: „Очите на Йехова са насочени към праведните и ушите му — към техния вик за помощ.“ (Пс. 34:15) Безспорно Йехова може да отговори на вика на сломените в подходящото време чрез проницателните изказвания на състрадателни и зрели братя и сестри. Тази подкрепа е много ценна.

Помощ чрез християнските събрания

Обезсърченият човек лесно може да бъде обзет от отрицателни мисли, които да го накарат да страни от другите. Но в Притчи 18:1 намираме следното предупреждение: „Който страни от другите, преследва себелюбивите си желания, противи се на всякаква мъдрост.“ Алекс признал: „Когато загубиш брачния си партньор, в ума ти нахлуват отрицателни мисли.“ Той се питал: „Можех ли да постъпвам по по–различен начин? Можех ли да проявявам повече загриженост и разбиране?“ Алекс споделил: „Не исках да бъда сам, исках да имам брачен  партньор. Много е трудно да прогониш тези мисли, тъй като всеки ден се чувстваш самотен.“

Повече от всякога онзи, който е със съкрушен дух, се нуждае от ползотворно общуване. Такова общуване лесно може да се намери на събранията на сбора. Там насочваме ума си към положителните и укрепващи мисли от Бога.

Християнските събрания ни помагат да имаме правилен възглед за ситуацията. Когато чуваме библейски откъси и размишляваме върху тях, съсредоточаваме мислите си върху истински важните неща — реабилитирането на върховенството на Йехова и освещаването на неговото име, — а не върху страданията, които понасяме. Нещо повече, когато учим за Йехова, ни укрепва мисълта, че дори и другите да не знаят с какви проблеми се сблъскваме или да не разбират какво изпитваме, Йехова несъмнено е наясно с всичко това. Той знае, че „болката в сърцето сломява духа“. (Пр. 15:13) Истинският Бог иска да ни помага, а това ни дава мотивация и сили да продължаваме напред. (Пс. 27:14)

Когато бил под изключително голям натиск от враговете си, цар Давид извикал към Бога: „Духът ми отслабва вътре в мене, сърцето ми замря в гърдите ми.“ (Пс. 143:4) Проблемите често могат да отнемат физическите и емоционалните сили на човека и дори да накарат сърцето му ‘да замре’. Страданието може да се проявява под формата на болест или продължителни физически ограничения. Можем обаче да бъдем уверени, че Йехова ще ни помага да издържаме. (Пс. 41:1–3) Макар че днес не лекува никого по чудодеен начин, Бог дава на страдащия мъдростта и силата на духа, от които се нуждае, за да се справи със своето положение. Добре е да помним, че когато бил сполетян от беди, Давид се обърнал към Йехова. Той пял: „Спомням си древните дни, размишлявам за всичко, което правиш, разсъждавам за делата на ръцете ти.“ (Пс. 143:5)

Фактът, че в Божието Слово са записани думи, изразяващи чувства като тези на Давид, показва, че Йехова разбира какво изпитваме. Това ни уверява, че той наистина чува нашите молби. Ако приемаме помощта на Йехова, ‘той ще ни подкрепя’. (Пс. 55:22)

„Молете се непрестанно“

В Яков 4:8 се казва: „Приближете се до Бога и той ще се приближи до вас.“ Можеш да се приближиш до Бога чрез молитва. Апостол Павел ни подканя: „Молете се непрестанно.“ (1 Сол. 5:17) Дори когато ни е трудно да изразим чувствата си с думи, „самият дух се застъпва за нас в нашите неизказани стенания“. (Рим. 8:26, 27) Йехова наистина разбира как се чувстваме.

Моника, която се радва на такива близки взаимоотношения с Йехова, казва: „Благодарение на молитвата, четенето на Библията и личното изучаване Йехова стана най–близкият ми приятел. Той е толкова реален за мене, че постоянно усещам неговата подкрепа в живота си. Утешително е да знам, че дори когато не мога да обясня как се чувствам, той ме разбира. Знам, че милостта и благословиите му са безкрайни.“

Затова нека да приемаме любещите и утешителни думи на събратята си, да прилагаме любезните съвети и укрепващите вярата напомняния, които чуваме на християнските събрания, и да изливаме сърцето си пред Йехова в молитва. Посредством всички тези неща Йехова ни показва, че е загрижен за нас. От личен опит Алекс казва: „Ако правим каквото зависи от нас, като се възползваме от всичко, което ни осигурява Йехова Бог, за да останем духовно силни, ще имаме ‘силата, надхвърляща нормалното’, за да издържим всяко изпитание, с което можем да се сблъскаме.“ (2 Кор. 4:7)

[Блок/Снимка на страница 18]

Утеха за сломените

В книгата Псалми са описани различни чувства и там намираме многократни уверения, че Йехова чува вика на сломените, които страдат в емоционално отношение. Обърни внимание на следните строфи:

„В бедата си призовавах Йехова и виках към своя Бог за помощ. От храма си той чу гласа ми и до ушите му стигна моят вик за помощ, отправен към него.“ (Пс. 18:6)

„Йехова е близо до онези, които са със съкрушено сърце, и спасява онези, които са със сломен дух.“ (Пс. 34:18)

„[Йехова] лекува онези, които са със съкрушено сърце, и превързва раните им.“ (Пс. 147:3)

[Снимка на страница 17]

Само каква утеха може да донесе в труден момент „думата, казана навреме“!