Бъди пламенен за истинското поклонение
Бъди пламенен за истинското поклонение
„Жетвата е голяма, но работниците са малко.“ (МАТ. 9:37)
1. Дай пример за неотложна ситуация.
КАКВО ще направиш, ако искаш някой да се погрижи за един твой документ до края на работния ден? Вероятно ще напишеш върху него „Спешно!“. Как ще постъпиш, ако пътуваш с такси, за да изпълниш служебна задача, но виждаш, че закъсняваш? Сигурно ще кажеш на шофьора: „Моля, побързайте, много е спешно!“ Да, когато имаш задача, която трябва да бъде свършена, и времето за нея изтича, изпитваш напрежение. Адреналинът ти се повишава и започваш да работиш колкото се може по–бързо и по–усърдно. Ти изпитваш чувство за неотложност!
2. Коя е най–неотложната задача за истинските християни днес?
2 Най–неотложната задача за истинските християни днес е проповядването на добрата новина за Царството и правенето на ученици сред всички народи. (Мат. 24:14; 28:19, 20) Ученикът Марко записал казаното от Исус, че „първо“, тоест преди да дойде краят, трябва да бъде извършена именно тази дейност. (Мар. 13:10) Това, разбира се, е подходящо. Исус казал: „Жетвата е голяма, но работниците са малко.“ Работата на полето не може да бъде отлагана, тя трябва да бъде свършена преди края на сезона. (Мат. 9:37)
3. Какво правят много хора, за да участват в неотложната проповедна дейност?
3 Тъй като проповедната дейност е толкова важна за нас, трябва да ѝ отделяме колкото е възможно повече време, сили и внимание. Похвално е, че много братя и сестри правят точно това. Някои са опростили живота си, за да участват в целодневната служба като пионери, мисионери или служители в домовете Бетел по света. Те са много заети. Правят много жертви и се сблъскват с много трудности. Въпреки всичко Йехова ги благославя богато и това ни радва. (Прочети Лука 18:28–30.) Други, които не могат да станат целодневни проповедници, отделят колкото се може повече време, за да участват в тази животоспасяваща дейност, което означава също да помагат и на децата си да се спасят. (Втор. 6:6, 7)
4. Защо някои може да изгубят чувството си за неотложност?
4 Както видяхме, чувството за неотложност обикновено е свързано с ограничено време и краен срок. Живеем в последните дни и съществуват изобилни доказателства — както библейски, така и исторически, — които потвърждават това. (Мат. 24:3, 33; 2 Тим. 3:1–5) Никой човек не знае точно кога ще дойде краят. Когато разкрил подробности относно ‘знака за завършека на тази система’, Исус ясно казал: „Никой не знае кога е този ден и час, нито небесните ангели, нито Синът, а само Бащата.“ (Мат. 24:36) Затова за някои може да е трудно да изпитват чувство за неотложност година след година, особено ако правят това от дълго време. (Пр. 13:12) Чувствал ли си се понякога така? Какво може да ни помогне да развием и да запазим чувство за неотложност спрямо задачата, която Йехова Бог и Исус Христос искат да вършим днес?
Забележителният пример на Исус
5. Как Исус показал, че изпитва чувство за неотложност в службата?
5 От всички хора, които изпитвали чувство за неотложност в службата си към Бога, Исус Христос несъмнено е най–забележителният пример. Една причина за неговото чувство за неотложност била това, че трябвало да свърши много неща само за три години и половина. Въпреки всичко Исус направил много повече за истинското поклонение, отколкото който и да било друг човек. Той известявал името и намерението на своя Баща, проповядвал добрата новина за Царството, изобличавал лицемерието и фалшивите учения на религиозните водачи и подкрепял върховенството на Йехова дори до смърт. Той не пестял усилия да пътува надлъж и нашир, като поучавал хората, помагал им и ги лекувал. (Мат. 9:35) Никой в историята не е постигнал толкова много за толкова кратко време. (Йоан 18:37)
6. Какво било най–важното нещо в живота на Исус?
6 Какво подтиквало Исус да полага неуморни усилия в службата? От пророчеството на Даниил той можел да разбере с какво време разполага според графика на Йехова. (Дан. 9:27) Това пророчество показвало, че неговата служба на земята трябвало да завърши „в средата на седмицата“, или след три години и половина. Скоро след тържественото си влизане в Йерусалим през пролетта на 33 г. Исус казал: „Настъпи часът Човешкият син да бъде прославен.“ (Йоан 12:23) Макар и да знаел, че смъртта му е неизбежна, Исус не позволил това да се превърне в най–важното нещо в живота му, главната причина за усърдната му дейност. Вместо това той се възползвал от всяка възможност да върши волята на своя Баща и да проявява любов към ближните си. Тази любов го подтикнала да събира и обучава ученици, след което да ги изпраща на проповедни обиколки. Така те щели да продължат дейността, която той бил започнал, и да извършат дори по–големи дела от неговите. (Прочети Йоан 14:12.)
7, 8. Как реагирали учениците на Исус, когато изчистил храма, и защо той постъпил така?
7 Едно събитие от живота на Исус дало убедително доказателство за неговата пламенност. То се случило в началото на службата му в периода на Пасхата през 30 г. Исус и учениците му отишли в Йерусалим и видели ‘онези, които продавали говеда, овце и гълъби, а също и онези, които разменяли пари, насядали по местата си’. Какво направил той и какво влияние оказали действията му върху неговите ученици? (Прочети Йоан 2:13–17.)
8 Онова, което направил и казал Исус в този случай, подходящо припомнило на учениците му пророческите думи от един псалм на Давид: „Пламенността за твоя дом ме погълна.“ (Пс. 69:9) Защо те си спомнили тези думи? Само човек, подбуждан от такава пламенност, би поел толкова голям риск, правейки подобно нещо. В крайна сметка високопоставените служители в храма — свещениците, книжниците и други — стоели зад възмутителната и доходна търговия, извършвана там. Като изобличил и разкрил плановете на религиозните водачи, Исус станал техен враг. Както правилно отбелязали неговите ученици, ‘пламенността за Божия дом’, или за истинското поклонение, се виждала съвсем ясно. Какво тогава представлява пламенността? По какво се различава от чувството за неотложност?
Разликата между чувството за неотложност и пламенността
9. Как може да бъде описана пламенността?
9 Един речник определя пламенността като „готовност или силно желание да бъде извършено нещо“ и посочва като синоними думите „ревност, неудържимост, ентусиазъм“. Несъмнено службата на Исус може да бъде описана с всички тези думи. Затова „Превод на днешен английски“ предава този стих така: „Предаността ми към твоя дом, о, Боже, гори в мене като огън.“ Не е чудно, че учениците си спомнили думите на Давид, когато видели онова, което направил Исус в храма. Какво тогава подбудило Исус да постъпи по такъв начин?
10. Какво е библейското значение на думата „пламенност“?
10 Думата, преведена като „пламенност“ в псалма на Давид, произлиза от една еврейска дума, която често е превеждана като „ревност“ в други части на Библията. В „Превод на новия свят“ понякога тя е предавана с израза „изисквам пълна преданост“. (Прочети Изход 20:5; 34:14; Исус Навиев 24:19.) Относно този израз в един библейски речник се казва: „Той често се използва във връзка с брачните отношения ... Точно както всеки от съпрузите има правото да очаква от другия да му бъде верен и държи на това право, така и Бог има правото да очаква от онези, които му принадлежат, да му бъдат предани и държи на него.“ Следователно библейското значение на думата „пламенност“ включва повече от ентусиазъм или силно желание за извършването на нещо, каквито изпитват много почитатели на определен спорт. Пламенността на Давид била ревност в положителния смисъл на думата, тоест нетърпимост към съперничеството спрямо Йехова или нанесения укор върху неговото име. Това е пламенност, която подбужда някого да защити доброто име на друг човек, или да поправи причинената несправедливост.
11. Какво подтикнало Исус да действа с пламенност?
11 Учениците на Исус не грешали, когато свързали думите на Давид с действията на Исус в храма. Исус давал всичко от себе си не само заради крайния срок, който имал, а поради това че бил пламенен, или ревностен, за името на своя Баща и за чистото поклонение. Когато виждал укора и хулите, нанасяни върху Божието име, той с право бил пламенен, или ревностен, и действал, за да поправи ситуацията. Виждайки как смирените хора били потискани и използвани от религиозните водачи, Исус бил подтикнат да донесе облекчение на хората и да изрече осъдителни думи срещу тези водачи. (Мат. 9:36; 23:2, 4, 27, 28, 33)
Бъди пламенен за истинското поклонение
12, 13. Какво правят религиозните водачи на т.нар. християнство относно (а) Божието име? (б) Божието Царство?
12 Религиозната обстановка днес е подобна на тази в дните на Исус, ако не е и по–лоша. Например първото нещо, за което Исус учел последователите си да се молят, било свързано с Божието име: „Нека се свети твоето име.“ (Мат. 6:9) Дали религиозните водачи, особено духовенството на т.нар. християнство, учат хората на Божието име, както и да освещават, или почитат, това име? Точно обратното, те представят Бога в погрешна светлина с фалшиви учения, като например учението за Троицата, за безсмъртието на човешката душа и за огнения ад, правейки Бог да изглежда мистериозен, непознаваем, жесток и дори садистичен. Те носят укор на Бога и със своите скандали и лицемерие. (Прочети Римляни 2:21–24.) Освен това религиозните водачи правят всичко възможно да скрият Божието име и дори го премахват от своите преводи на Библията. Така те пречат на хората да се приближат до Бога и да развият лични взаимоотношения с него. (Як. 4:7, 8)
13 Исус също така учел последователите си да се молят за Божието Царство: „Нека дойде твоето царство. Нека бъде твоята воля както на небето, така и на земята.“ (Мат. 6:10) Въпреки че повтарят често тази молитва, религиозните водачи на т.нар. християнство насърчават хората да подкрепят политически и други човешки институции. Нещо повече, те омаловажават усилията на онези, които проповядват за Царството. В резултат на това мнозина, които твърдят, че са християни, не говорят за Божието Царство, нито вярват в него.
14. Как духовенството на т.нар. християнство разводнява Божието Слово?
14 В молитва към Бога Исус казал: „Твоето слово е истина.“ (Йоан 17:17) Докато бил все още на земята, Исус показал, че щял да назначи ‘верен и разумен роб’, който да осигурява духовна храна на неговите последователи. (Мат. 24:45) Макар и да твърдят, че учат хората на Божието Слово, дали духовниците на т.нар. християнство вярно вършат поверената от Господаря задача? Не. Те са склонни да смятат записаното в Библията за мит. Вместо да хранят вярващите от паството си с духовна храна и по този начин да им дават утеха и просветление, духовниците „гъделичкат слуха“ им с човешка философия. В допълнение на това те разводняват Божиите морални стандарти, за да се съобразяват с т.нар. нов морал. (2 Тим. 4:3, 4)
15. Какви чувства изпитваш относно онова, което върши духовенството в името на Бога?
15 Поради всичко това, което бива вършено в името на Бога на Библията, много искрени хора са разочаровани или са загубили напълно вярата си в Бога и в Библията. Те стават жертва на Сатана и на неговата порочна система. Как се чувстваш, когато виждаш и чуваш, че се случват подобни неща всеки ден? Като служител на Йехова, не си ли подтикнат да спреш укора и хулите, нанасяни върху Божието име? Когато виждаш как искрените хора биват мамени и потискани, нима не изпитваш желание да ги утешиш? Щом видял, че хората са „измъчени и разпръснати като овце без пастир“, Исус не просто ги съжалил. Той ‘започнал да ги учи на много неща’. (Мат. 9:36; Мар. 6:34) Имаме основателни причини да бъдем пламенни за истинското поклонение, както бил Исус.
16, 17. (а) Какво трябва да ни подтиква да даваме всичко от себе си в службата? (б) Какво ще разгледаме в следващата статия?
16 Ако сме пламенни в службата си, думите на апостол Павел, записани в 1 Тимотей 2:3, 4, придобиват специално значение за нас. (Прочети.) Ние се трудим усърдно в службата не само защото знаем, че живеем в последните дни, но и защото осъзнаваме, че това е волята на Бога. Той иска хората да придобият познание за истината, за да могат и те да разберат как да му се покланят и да му служат и да бъдат благословени. Ние сме подтикнати да даваме всичко от себе си в службата не само поради това че времето изтича, а главно защото искаме да почитаме Божието име и да помагаме на другите да научат каква е Божията воля. Така показваме, че сме пламенни за истинското поклонение. (1 Тим. 4:16)
17 Като Свидетели на Йехова, ние сме благословени с познание за истината относно Божието намерение за човечеството и земята. Разполагаме с онова, което е необходимо, за да помагаме на хората да намерят щастие и сигурна надежда за бъдещето. Можем да им показваме как да бъдат запазени при унищожението на системата на Сатана. (2 Сол. 1:7–9) Вместо да се безпокоим или да се обезсърчаваме, поради това че денят на Йехова изглежда се бави, трябва да се радваме, че все още има време да бъдем пламенни за истинското поклонение. (Мих. 7:7; Авак. 2:3) Как можем да развиваме такава пламенност? Ще разгледаме това в следващата статия.
Можеш ли да обясниш?
• Какво подтиквало Исус да полага неуморни усилия в службата?
• Какво е библейското значение на думата „пламенност“?
• Какво виждаме днес, което трябва да ни подтиква да бъдем пламенни за истинското поклонение?
[Въпроси]
[Снимка на страница 8]
За Исус най–важно било да върши волята на своя Баща и да проявява любов към ближните си
[Снимка на страница 10]
Имаме основателни причини да бъдем пламенни за истинското поклонение