1–3. (а) Какви ситуации ни помагат да разберем поуката от двете притчи на Исус? (б) На кои въпроси трябва да си отговорим?

ПРЕДСТАВИ СИ, че виден държавник те помоли да го закараш на важна среща. Но няколко минути преди да тръгнеш, виждаш, че нямаш достатъчно гориво. Налага се бързо да отидеш да заредиш. Междувременно държавникът идва, оглежда се за тебе, но не те намира. Той не може да чака, затова моли друг да го закара. Скоро се връщаш и разбираш, че е тръгнал без тебе. Как ще се почувстваш?

² Сега си представи, че си този държавник и си възложил важна работа на трима способни мъже. Обяснил си им задачата и те с готовност са я приели. Но когато по–късно се връщаш, разбираш, че само двама от тях са я изпълнили. Още повече този, който не я е изпълнил, само си търси извинения. Той дори не се е опитал да направи нещо. Как ще се почувстваш?

³ В своите притчи за девиците и талантите Исус използвал подобни ситуации, за да покаже защо във времето на края някои помазани християни ще бъдат верни и разумни, а други — не. * (Мат. 25:1–30) Той подчертал поуката, като казал „Стойте будни, защото не знаете нито деня, нито часа“, тоест кога точно Исус ще изпълни Божията присъда над света на Сатана. (Мат. 25:13) Този съвет важи и за нас. Каква ще е ползата, ако стоим будни, както ни насърчил Исус? Кои хора са показали, че са готови за спасение? И какво трябва да правим днес, за да стоим будни?

4. Защо, за да останем будни, не е нужно да знаем кога точно ще дойде краят?

⁴ При някои дейности, като например работата на смени, посещаването на лекар или използването на градския транспорт, е нужно да се съобразяваме с определен график. При други обаче, като погасяването на пожар или участването в спасителни операции след бедствие, да следиш времето, може да бъде разсейващо и дори опасно. В такива ситуации е много по–важно да се съсредоточиш върху работата, отколкото да знаеш кое време е. Подобно на това с наближаването на края на тази система е по–важно от всякога да известяваме на хората Божиите мерки за спасение. За да останем будни като християни, не е нужно да знаем кога точно ще дойде краят. Всъщност, като не знаем точния ден и час, извличаме полза в най–малко пет отношения.

5. Как, като не знаем кога ще дойде краят, можем да покажем какво има в сърцето ни?

⁵ Първо, като не знаем кога ще дойде краят, можем да покажем какво наистина има в сърцето ни. Всъщност така Йехова проявява уважение към нас, позволявайки ни сами да изберем дали да сме му лоялни. Макар че искаме да преживеем края на тази система, ние служим на Йехова, защото го обичаме, а не просто за да получим вечен живот. (Прочети Псалм 37:4.) За нас е радост да вършим волята му и разбираме, че той ни учи за наша полза. (Иса. 48:17) Заповедите му не са тежки за нас. (1 Йоан 5:3)

6. Как се чувства Йехова, когато му служим от любов, и защо?

⁶ Второ, като не знаем деня и часа, имаме възможността да зарадваме сърцето на Йехова. Когато му служим от любов, а не заради някакъв срок или награда, ние помагаме на Йехова да отговори на безпочвените укори на своя противник Сатана. (Йов 2:4, 5; прочети Притчи 27:11) Предвид всичката болка и мъка, причинена от Дявола, ние с радост подкрепяме върховенството на Йехова и отхвърляме злото управление на Сатана.

7. Защо искаш да проявяваш самопожертвувателност?

⁷ Трето, като не ни е известна точната дата на края, ние сме подбудени да проявяваме самопожертвувателност. Днес някои хора, които не познават Бога, също смятат, че този свят няма да просъществува. Страхувайки се от надвиснал катаклизъм, те са възприели нагласата: „Нека ядем и пием, защото утре ще умрем.“ (1 Кор. 15:32) Ние обаче не се страхуваме. Не се изолираме от другите, за да преследваме себелюбивите си желания. (Пр. 18:1) Вместо това себеотрицателно използваме своето време, сили и всичко, което имаме, за да споделяме с хората добрата новина за Божието Царство. (Прочети Матей 16:24.) Щастливи сме да служим на Бога и особено да помагаме на другите да го опознаят.

8. Какъв библейски пример показва защо трябва да разчитаме напълно на Йехова и на неговото Слово?

⁸ Четвърто, фактът, че не знаем деня и часа, ни помага да разчитаме напълно на Йехова и да се стремим да живеем в съгласие с неговото Слово. Като несъвършени хора, имаме склонността да разчитаме на себе си. Павел подканя всички християни: „Който мисли, че стои, нека внимава да не падне.“ Двайсет и три хиляди души загубили благоволението на Йехова малко преди Исус Навиев да въведе Божия народ в Обетованата земя. Павел казва: „Тези неща  ... бяха записани като предупреждение за нас, които сме застигнати от края на тези системи.“ (1 Кор. 10:8, 11, 12)

9. Как трудностите могат да укрепят вярата ни и да ни приближат до Йехова?

⁹ Пето, тъй като не знаем кога ще дойде краят, настоящите трудности могат да развиват в нас ценни качества и да засилват вярата ни. (Прочети Псалм 119:71.) Последните дни на тази система наистина са „особено тежки“. (2 Тим. 3:1–5) Мнозина в света на Сатана ни мразят и може да сме преследвани заради вярата си. (Йоан 15:19; 16:2) Точно както огънят пречиства и закалява металите, изпитанията ще пречистят и укрепят вярата ни, ако сме смирени и търсим Божието ръководство. Вместо да спрем да служим на Йехова, ние ще станем много по–близки с него, отколкото някога сме си представяли. (Як. 1:2–4; 4:8)

10. Кога времето минава бързо?

¹⁰ Времето може да минава бързо или бавно. Когато сме заети с нещо, вместо само да гледаме часовника, времето сякаш лети. Подобно на това, ако сме погълнати от вълнуващата работа, която Йехова ни е дал, краят може да дойде по–бързо, отколкото си мислим. Повечето помазани са чудесен пример в това отношение. Нека накратко да разгледаме какво се случило, след като Исус се възцарил през 1914 г., и как някои показали, че са готови, а други — не.

11. Защо след 1914 г. някои помазани сметнали, че Господарят се бави?

¹¹ Припомни си Исусовите притчи за девиците и талантите. Ако девиците и робите от тях знаеха кога ще дойде младоженецът или господарят, нямаше да е необходимо да са бдителни. Но те не знаели и затова трябвало да са готови. Макар че години наред очаквали 1914 г. да бъде забележителна година, помазаните не разбирали ясно какво ще се случи. Когато не станало така, както се надявали, може би изглеждало, че Младоженецът се бави. Един брат си спомня за това време: „Някои от нас наистина мислеха, че ще отидем на небето през първата седмица на този октомври [1914 г.].“

12. Как помазаните показали, че са верни и разумни?

¹² Помисли колко обезсърчително трябва да е било да очакваш края, а той да не дойде. Освен това братята се сблъскали с противопоставяне покрай Първата световна война. Последвал период на относително бездействие, сякаш те потънали в сън. Но през 1919 г. бил отправен призив за пробуждане. Исус бил влязъл в Божия духовен храм и дошло време за проверка. Някои обаче не издържали проверката и загубили привилегията да продължат да работят за Господаря. (Мат. 25:16) Те били като лекомислените девици, които не проявили усърдие и не напълнили масло в светилниците си. И подобно на мързеливия роб не искали да правят жертви за Царството. Но повечето помазани проявили непоклатима лоялност и силно желание да служат на Господаря дори през трудните години на войната.

13. Каква била нагласата на класа на роба след 1914 г., и каква е днес?

¹³ След 1914 г. в „Стражева кула“ било направено следното забележително изявление: „Братя, тези от нас, които имат правилен възглед за Бога, не са разочаровани от Неговите разпоредби. Не искахме да бъде нашата воля;  затова, когато очакванията ни за октомври 1914 г. не се изпълниха, ние се зарадвахме, че Господарят не промени Своя План, за да ни угоди. И не искаме да го прави. Просто искаме да можем да разберем плановете и намеренията Му.“ И до днес помазаните проявяват такова смирение и преданост. Те не твърдят, че са боговдъхновени, но са решени да вършат работата на Господаря на земята. Освен това „голямо множество“ от „други овце“ — християни със земна надежда — подражава на тяхната бдителност и плам. (Откр. 7:9; Йоан 10:16)

14. Защо за нас ще е защита да стоим близо до Божия канал за осигуряване на духовна храна?

¹⁴ Също като помазаните християни бдителните членове на „голямото множество“ стоят близо до Божия канал за осигуряване на духовна храна. В резултат на това и те се снабдяват с духовно масло от Божието слово и светия дух. (Прочети Псалм 119:130; Йоан 16:13.) Така укрепени, те също са готови за връщането на Христос и не се отказват дори при сериозни изпитания. В един нацистки лагер например първоначално братята разполагали само с една Библия. Затова се молили за повече духовна храна. Не след дълго научили, че един новодошъл брат е внесъл тайно няколко нови броя на „Стражева кула“, като ги е скрил в дървения си крак. Сред оцелелите бил Ернст Вауер, помазан брат, който по–късно казал: „По чудесен начин Йехова ни помогна да запомним укрепващите мисли в статиите. ... Днес е толкова лесно да получим духовна храна, но винаги ли я ценим? Уверен съм, че Йехова е приготвил безкрайни благословии за тези, които се уповават на него, остават верни и се хранят на неговата трапеза.“

15, 16. Как била възнаградена една семейна двойка за пламенността си в службата, и какво научаваш от такива случки?

¹⁵ „Другите овце“ подкрепят напълно Христовите братя, като също са заети в делото на Господаря. (Мат. 25:40) За разлика от злия и мързелив роб от притчата на Исус те са готови да правят жертви и да полагат усилия да поставят Царството на първо място в живота си. Например, когато Йон и  Масако били поканени в Кения, за да проповядват на китайците там, двамата отначало се колебаели. Но след като обмислили обстоятелствата си и се молили за това, решили да се преместят.

¹⁶ Те били богато възнаградени за усилията си. „Службата тук е невероятна“, казват Йон и Масако. Двамата започнали седем библейски изучавания и имали много вълнуващи преживявания. Те споделят: „Всеки ден благодарим на Йехова, че ни позволи да бъдем тук.“ Разбира се, има още много братя и сестри, които с решенията си показват своята непоколебимост да са изцяло заети в службата на Бога, независимо кога ще дойде краят. Помисли за хилядите, които са завършили училището Гилеад и са станали мисионери. Защо не научиш повече за тази специална служба, като прочетеш статията „Ние правим най–доброто, на което сме способни!“ в броя на „Стражева кула“ от 15 октомври 2001 г.? Докато четеш възхитителния разказ за един ден в мисионерската дейност, помисли как можеш да увеличиш своята служба за възхвала на Бога, а по този начин и радостта си.

17. Защо за нас е благословия да не знаем точния ден и час?

¹⁷ Ясно е, че за нас е благословия да не знаем точния ден и час на края на тази система. Вместо да сме огорчени или разочаровани, ние се приближаваме още повече до нашия любещ Баща Йехова, като сме много заети да вършим неговата воля. Тъй като, образно казано, държим ръката си на ралото и не позволяваме на нищо да отвлича вниманието ни, ние изпитваме много радост в службата на Господаря. (Лука 9:62)

18. Защо искаме да останем верни?

¹⁸ Божият ден на съда бързо наближава. Никой от нас не иска да разочарова Йехова или Исус. Те са ни удостоили с честта да им служим в тези последни дни. Само колко ценим доверието, което ни оказват! (Прочети 1 Тимотей 1:12.)

19. Как ще бъдем готови за края на тази система?

¹⁹ Независимо дали надеждата ни е да живеем в небето, или в рай на земята, нека бъдем решени да продължаваме да изпълняваме възложената ни от Бога задача да проповядваме и да правим ученици. Все още не знаем в кой ден и час ще дойде денят на Йехова и нужно ли е наистина да знаем? Можем и ще бъдем готови за него! (Мат. 24:36, 44) Уверени сме, че ако се уповаваме напълно на Йехова и поставяме на първо място неговото Царство, няма да бъдем разочаровани. (Рим. 10:11)