ПРЕДИ няколко години Руал и Елзебет, съпруг и съпруга, които наближавали петдесетте, водели удобен живот в Берген, втория по големина град в Норвегия. Те вярно участвали в дейностите на сбора заедно с дъщеря си Изабел и сина си Фабиан. Руал служел като старейшина, Елзебет била пионерка, а Изабел и Фабиан се справяли добре като вестители.

През септември 2009 г. обаче семейството решило да направи нещо различно — една седмица да проповядва в отдалечен район. Така Руал, Елзебет и Фабиан, който тогава бил на 18 години, пътували до Нордкин, полуостров, разположен в областта Финмарк, над Северния полярен кръг. Там, в селището Кьолефиорд, проповядвали с други братя и сестри, които също били дошли да проповядват в този отдалечен район. Руал си спомня: „В началото се чувствах удовлетворен, че успях да уредя нещата си, за да участвам в тази специална дейност цяла седмица.“ Но по–късно през същата седмица той започнал да се притеснява. Какво се случило?

Руал разказва: „Съвсем неочаквано Марио, който е пионер във Финмарк, ни попита дали бихме се съгласили да се преместим в град Лакселв, за да помагаме на сбора от 23 вестители.“ Руал бил много изненадан от този въпрос. Той обяснява: „С Елзебет бяхме мислили за възможността да служим, където нуждата от вестители е по–голяма, но това щеше да е по–късно, когато децата напуснат дома.“ И все пак дори за краткото време, в което проповядвал в този отдалечен район, Руал видял, че хората искат да учат за Йехова. Те се нуждаели от помощ сега — не по–късно. Той си спомня: „Този въпрос ме измъчваше и няколко нощи не можах да спя.“ Тогава Марио завел Руал и семейството му в Лакселв, на около 240 км южно от Кьолефиорд. Той искал те лично да видят малкия сбор там.

В Лакселв Андреас, един от двамата местни старейшини, им показал района и Залата на Царството. Братята в сбора ги посрещнали сърдечно и уверили Руал и Елзебет, че много ще се радват, ако семейството им се премести, за да помага за дейността на Царството. С усмивка Андреас казал, че вече е уредил интервю за работа на Руал и Фабиан. Какво щели да направят посетителите?

Първата реакция на Фабиан била: „Не искам да се местя тук.“ Мисълта да напусне близките си приятели, с които бил израснал в своя сбор, и да живее в малък град не му харесвала. А и той все още учел за електротехник. Но когато попитали Изабел, която била на 21 години, какво мисли за преместването, тя възкликнала: „Винаги съм искала да направя точно това!“ Изабел казва: „После обаче се замислих и започнах да се питам: Наистина ли е добра идея? Няма ли да ми липсват приятелите? Не е ли по–добре да си остана в своя сбор, където всичко ми е познато и знам какво да очаквам?“ А как реагирала Елзебет на поканата? Тя признава: „Чувствах, че семейството ни получава назначение от Йехова, но също си мислех за наскоро ремонтираната ни къща и за всичко в нея, което бяхме придобили през последните 25 години.“

Когато свършила специалната седмица, Руал и семейството му се върнали в Берген, но не могли да спрат да мислят за братята и сестрите в Лакселв, на около 2100 км от тях. Елзебет споделя: „Много се молих на Йехова и поддържах връзка с приятелите, които срещнахме — разменяхме си снимки и си разказвахме случки.“ А Руал казва: „Имах нужда от време, за да приема идеята за преместването. Също така трябваше да помисля дали щеше да е възможно на практика. Как щяхме да се издържаме? Молех се много на Йехова и разговарях със семейството си и с някои опитни братя.“ Фабиан си спомня: „Колкото повече мислех за това, толкова повече осъзнавах, че нямам основателна причина да кажа не. Често се молех на Йехова и желанието ми да се преместим постепенно стана по–силно.“ А Изабел? За да се подготви за евентуалното преместване, тя станала пионерка в своя град. След шест месеца, през които отделяла също много време за лично изучаване на Библията, тя се чувствала готова да се премести.

Тъй като всички в семейството все повече искали да служат там, където нуждата от вестители е по–голяма, те предприели стъпки да постигнат целта си. Руал имал добре платена работа, която харесвал, но помолил за едногодишна отпуска. Неговият работодател обаче му предложил да остане на работа на непълно работно време — две седмици да работи, шест седмици да почива. Руал казва: „Доходите ми драстично намаляха, но нещата се подредиха добре.“

Елзебет добавя: „Съпругът ми ме помоли да потърся къща в Лакселв и да дам под наем нашата в Берген. Това изискваше много време и усилия, но успяхме. Скоро децата си намериха работа на непълен работен ден и ни помагат да покриваме разноските за храна и транспорт.“

Изабел казва: „Тъй като градът, в който се преместихме е малък, най–голямото предизвикателство беше да си намеря работа, с която да се издържам като пионер. Понякога положението изглеждаше безнадеждно.“ Въпреки това, като приемала всяка почасова работа, която ѝ попадала — общо девет за първата година, —  Изабел можела да покрива разходите си. Как се развили нещата с Фабиан? Той споделя: „За да завърша образованието си, трябваше да карам стаж и аз го направих в Лакселв. По–късно си взех изпита и започнах работа на непълен работен ден като електротехник.“

Марелиус и съпругата му Кесия също искали да служат, където има нужда от повече вестители. Марелиус, който сега е на 29 години, казва: „Конгресните доклади и интервюта за пионерската служба ме подтикнаха да се замисля да увелича службата си.“ Но за Кесия, която е на 26 години, идеята да се премести далече от семейството си била пречка. Тя споделя: „Ужасявах се от мисълта да бъда далече от хората, които обичам.“ Освен това Марелиус работел на пълен работен ден, за да изплаща ипотеката на къщата. Той казва: „С помощта на Йехова и с много молитви да ни помогне да направим промени накрая успяхме да се преместим.“ Първо, те започнали да отделят повече време за изучаване на Библията. След това продали къщата си, напуснали работа и през август 2011 г. се преместили в град Алта в северна Норвегия. За да се издържат като пионери, Марелиус работи като счетоводител, а Кесия — в магазин.

Кнут и Лизбет, семейна двойка на около 35 години, били развълнувани от разказите в „Годишника“ за онези, които служат на места, където има по–голяма нужда от вестители на Царството. Лизбет казва: „Тези случки ни накараха да се замислим за службата в чужда страна. Но аз се колебаех, понеже се съмнявах, че обикновен човек като мене може да направи такова нещо.“ Въпреки това те предприели стъпки да постигнат целта си. Кнут обяснява: „Продадохме апартамента си и тъй като искахме да спестим средства, отидохме да живеем при майка ми. По–късно, за да добием представа за службата в чуждестранен район, се преместихме за една година в английски сбор в Берген, където живяхме при майката на Лизбет.“ Не след дълго Кнут и Лизбет решили, че са готови да се преместят, при това далече — в Уганда. Те се връщат в Норвегия за два месеца в годината, за да работят. Така през останалото време имат достатъчно средства да живеят и да проповядват целодневно в Уганда.

Какво станало с всички тези пламенни служители? Руал казва: „В този отдалечен район прекарваме много повече време заедно, отколкото прекарвахме в Берген. Станахме още по–близки. Благословия е да виждаме духовния напредък на нашите деца. Освен това сега гледаме по–уравновесено на материалните неща — те не са толкова важни, колкото си мислехме преди.“

 Елзебет решила да научи чужд език. Районът на сбора в Лакселв включвал селището Карасьок в областта на саамите — коренните жители на северните части на Норвегия, Швеция, Финландия и Русия. За да ѝ е по–лесно да проповядва на местното население, Елзебет минала курс по саамски език. Сега тя може да води обикновен разговор на този език. Харесва ли ѝ новият район? Сияеща от радост, тя казва: „Водя шест библейски изучавания. Къде другаде да искам да бъда!“

Фабиан сега е пионер и помощник–служител и разказва, че с Изабел помогнали на трима младежи в новия си сбор, които се нуждаели от насърчение да участват повече в дейностите на сбора. Вече и тримата са активни в службата. Всъщност двама от тях се покръстили и през март 2012 г. служили като помощни пионери. Една от тези, които се били отдалечили от истината, благодарила на Фабиан и Изабел, че ѝ помогнали да се възстанови. Фабиан споделя: „Бях трогнат от думите ѝ. Каква радост е да помогнеш на някого!“ Изабел отбелязва: „В това назначение наистина ‘опитах и видях, че Йехова е добър’.“ (Пс. 34:8) Тя добавя: „Освен всичко друго да служим тук, е и забавно!“

Марелиус и Кесия сега имат по–нисък стандарт на живот, но духовно са по–богати. Сборът в Алта, в който се преместили, се състои от 41 вестители. Марелиус казва: „Като погледнем назад, е насърчаващо да видим колко се е променил животът ни. Благодарни сме на Йехова, че можем да му служим тук като пионери. Няма нищо по–удовлетворяващо!“ Кесия добавя: „Научих се да се доверявам по–пълно на Йехова и той наистина се грижи добре за нас. Също така открих, че като живея по–далече от близките си, ценя повече моментите, които прекарваме заедно. Изобщо не съжалявам за решението, което взехме.“

А как се справят Кнут и Лизбет в Уганда? Кнут разказва: „Отне ни време да свикнем с новата среда и култура. Понякога имаме проблеми с водата, електричеството или стомаха, но можем да водим колкото си искаме библейски изучавания!“ Лизбет добавя: „Само на половин час от мястото, където живеем, има райони, в които добрата новина никога не е била проповядвана. Когато отидем там обаче, срещаме хора, които четат Библията и ни молят да изучаваме с тях. Да учим такива кротки хора на библейското послание, е несравнима радост!“

Колко щастлив трябва да е нашият Водач, Христос Исус, когато вижда от небесата, че проповедната дейност, която започнал, се извършва на все повече места по земята! За хората от Божия народ е истинска радост да се предоставят с готовност, за да изпълняват заповедта на Исус да ‘правят ученици сред всички народи’. (Мат. 28:19, 20)