1. Как една състезателка показала, че е решена да не се отказва от бягането?

МЕРИ ДЕКЪР започнала да участва в състезания по бягане още в юношеска възраст. С времето тя станала толкова добра състезателка, че била безспорният фаворит за златен медал на 3000 метра бягане на Летните олимпийски игри през 1984 г. Но Мери така и не пресякла финалната линия. Тя се препънала в крака на друга състезателка и паднала. Контузена и обляна в сълзи, трябвало да бъде изнесена от пистата. Мери обаче не се отказала от бягането. След по–малко от година отново била във форма и поставила нов световен рекорд в бягането на една миля.

2. В какво състезание участват истинските християни, и каква трябва да е нашата цел?

² Като християни, ние участваме в символично състезание. Нашата цел е да пресечем финалната линия. Но това състезание не е спринт, в който скоростта е ключът към победата. Не е и бавно тичане, при което човек спира, за да си почине. По–скоро нашето състезание може да бъде сравнено с маратон, в който издръжливостта е много важна, за да бъдем победители. Апостол Павел използвал примера с бегач в писмото си до християните, живеещи в Коринт — град, известен с атлетическите си състезания. Той писал: „Нима не знаете, че макар и всички да бягат в състезанието, само един получава наградата? Бягайте така, че да я получите.“ (1 Кор. 9:24)

3. Кой може да спечели в състезанието за вечния живот?

³ Библията ни насърчава да бягаме в това състезание. (Прочети 1 Коринтяни 9:25–27.) Наградата е вечен живот — в небето за помазаните християни и на земята за останалите участници в състезанието. За разлика от повечето атлетически състезания, всеки, който участва в това състезание и издържи до края, ще получи наградата. (Мат. 24:13) Няма да спечели само онзи, който не бяга според правилата  или не пресече финалната линия. Нещо повече, това е единственото състезание, в което наградата е вечен живот.

4. Защо не е лесно да се бяга в състезанието за вечния живот?

⁴ Не е лесно обаче да бъде пресечена финалната линия. Необходими са самоконтрол и целеустременост. Само един човек е пресякъл финалната линия, без да се препъне дори веднъж — Исус Христос. Ученикът Яков писал за нас, последователите на Христос: „Всички ние много пъти се препъваме.“ (Як. 3:2, бел. под линия) Колко вярно! Всеки от нас е под влиянието на несъвършенството — своето и това на другите. Поради тази причина понякога може да се препънем, да залитнем и да забавим темпото. Може дори да паднем. Ако това се случи, трябва да станем и да продължим. Някои са падали толкова лошо, че са се нуждаели от помощ, за да станат и да продължат да бягат към финала. Така че е възможно веднъж или дори няколко пъти да се препънем или да паднем в състезанието за живота. (3 Царе 8:46)

5, 6. (а) В какъв смисъл „няма препятствие“ за християните, и какво ще им помогне „да станат“? (б) Защо някои не се възстановяват, когато се препънат?

⁵ Вероятно си използвал думите „препъвам се“ и „падам“ в преносен смисъл във връзка с нечие духовно състояние. В Библията тези думи, макар и не винаги, могат да имат същото значение. Обърни внимание например на подбора на думите в Притчи 24:16: „Ако праведният падне дори седем пъти, пак ще стане, а злите ще се препънат в бедствието.“

⁶ Дори и да се препънем или да паднем, можем да се възстановим. Ако се уповаваме на Йехова, той ще ни помогне, когато се сблъскаме с проблеми или допуснем грешки. С негова помощ ще можем „да станем“ и да продължим да му служим всеотдайно. Колко насърчително е това за всички, които обичат Йехова с цялото си сърце! Злите нямат желанието „да станат“. Те не търсят помощта на Божия свети дух и на Божия народ, нито я приемат,  когато им бъде предложена. Но за ‘онези, които обичат закона на Йехова’, няма препятствие, заради което да отпаднат завинаги от състезанието за живота. (Прочети Псалм 119:165.)

7, 8. Как някой може „да падне“ и все пак да се радва на Божието одобрение?

⁷ Понякога поради слабост някой може да допусне грешка, било то веднъж, или повече пъти. Но Йехова ще продължава да смята такъв човек за праведен, ако той полага усилия „да стане“, тоест искрено се разкайва и отново постъпва правилно. Това ясно личи от начина, по който Бог се отнасял към древния Израил. (Исаия 41:9, 10) В стиха от Притчи 24:16, цитиран по–рано, не се набляга на отрицателното действие — ‘падането’, а на положителното — ‘ставането’ с помощта на нашия милостив Бог. (Прочети Исаия 55:7.) Проявявайки доверие в нас, Йехова Бог и Исус Христос милостиво ни насърчават „да станем“. (Пс. 86:5; Йоан 5:19)

⁸ Дори един състезател в маратон да се препъне или да падне, ако действа незабавно, той ще има време да се възстанови и да завърши състезанието. Ние не знаем в кой „ден и час“ ще настъпи краят на нашето състезание за вечния живот. (Мат. 24:36) Но колкото по–малко се препъваме, толкова по–вероятно е да запазим постоянно темпо, да останем в състезанието и да го завършим успешно. Тогава как можем да избегнем да се препънем?

9. Какви възможни препятствия ще разгледаме?

⁹ Нека разгледаме пет възможни препятствия — собствените ни слабости, желанията на плътта, несправедливото отношение от страна на събратя, трудностите или преследването и несъвършенството на другите. Не бива да забравяме обаче, че ако се препънем, Йехова е много търпелив и няма прибързано да ни отхвърли.

10, 11. С каква слабост се борел Давид?

¹⁰ Собствените ни слабости могат да бъдат оприличени на камъни, стоящи на пътя ни. От живота на цар Давид и на апостол Петър научаваме за две такива слабости — липсата на самоконтрол и страха от човека.

¹¹ Цар Давид се поддал на слабостите си, като проявил липса на самоконтрол в случая с Витсавее. А когато бил обиден от Навал, той за малко да действа прибързано. Но макар че губел самоконтрол, Давид никога не се отказал да търси одобрението на Йехова. С помощта на другите той успявал да се възстанови духовно. (1 Царе 25:5–13, 32, 33; 2 Царе 12:1–13)

12. Как въпреки препятствията Петър останал в състезанието за живота?

¹² Петър имал страх от човека, поради което понякога се препъвал, но въпреки това останал лоялен на Исус и на Йехова. Например той се отрекъл пред другите от своя Господар не веднъж, а три пъти. (Лука 22:54–62) По–късно Петър не постъпил правилно спрямо повярвалите езичници, гледайки на тях като на не толкова добри, колкото обрязаните християни от юдейски произход. Апостол Павел обаче осъзнавал ясно, че сборът не е място за правене на разлика между братята. Нагласата на Петър била погрешна. Преди поведението на Петър да наруши единството в сбора, Павел му дал строг и прям съвет. (Гал. 2:11–14) Дали Петър се засегнал толкова, че да се откаже от състезанието за живота? Не, той се вслушал в съвета на Павел, приложил го и продължил в състезанието.

13. Как една физическа слабост може да се превърне в препятствие?

¹³ Понякога физическа слабост, или здравословен проблем, също може да се превърне в препятствие. В резултат може да намалим духовното темпо и дори да загубим равновесие и да паднем. Например  една сестра в Япония се сблъскала със сериозен здравословен проблем 17 години след покръстването си. Тя била толкова обзета от грижите за здравето си, че отслабнала духовно. След време станала неактивна. Двама старейшини я посетили. Насърчена от милите им думи, тя отново започнала да посещава събранията. Сестрата споделя: „Бях трогната до сълзи от сърдечното отношение на братята.“ Сега тя отново участва в състезанието за живота.

14, 15. Какви решителни действия са необходими, когато се борим с погрешни желания? Дай пример.

¹⁴ Желанията на плътта препъват мнозина. Когато сме изкушавани от своите желания, трябва да предприемем решителни действия, за да останем умствено, морално и духовно чисти. Припомни си съвета на Исус ‘да хвърлим далече от себе си’, така да се каже, всичко, което може да бъде препятствие за нас, дори окото или ръката ни. Нима това не се отнася за неморалните мисли и действия, поради които някои са отпаднали от състезанието за живота? (Прочети Матей 5:29, 30.)

¹⁵ Един брат, който израснал в християнско семейство, писал, че откакто се помни, се бори с хомосексуални желания. Той казва: „Винаги съм се чувствал някак различен, без да мога да се впиша в която и да било компания.“ На двайсет години вече служел като редовен пионер и помощник–служител в сбора. Но след това се препънал, бил поправен чрез Библията и получил помощ от старейшините. Благодарение на молитвата, изучаването на Божието Слово и усилията да помага на другите, той „станал“ и възстановил духовното си темпо. Днес братът признава: „Понякога все още се боря с тези чувства, но не позволявам те да ме превъзмогнат. Научих, че Йехова няма да допусне да бъдем изкушавани повече, отколкото можем да понесем. Вярвам, че Йехова е уверен, че ще се справя.“ Накрая той казва: „За всички трудности, които съм издържал, ще бъда възнаграден в новия свят. И то само как! Дотогава ще продължавам да се боря.“ Този брат е твърдо решен да остане в състезанието за живота.

16, 17. (а) Какво помогнало на един брат, който смятал, че е жертва на несправедливост? (б) Върху какво трябва да сме съсредоточени, за да не се препънем?

¹⁶ Друго препятствие може да се окаже несправедливото отношение от страна на събратя. Във Франция един бивш старейшина смятал, че е жертва на несправедливост, и много се огорчил. В резултат на това спрял да общува със сбора и станал неактивен. Двама старейшини го посетили и го изслушали с разбиране, без да го прекъсват, докато им разказвал какво се било случило от негова гледна точка. Те го насърчили да повери на Йехова своите грижи и подчертали, че най–важно е да сме му угодни. Братът откликнал положително и не след дълго отново станал активен в сбора, като така се върнал в състезанието за живота.

¹⁷ Всички християни трябва да съсредоточават вниманието си върху Главата на сбора, Исус Христос, а не върху несъвършени хора. Исус, чиито очи са „като пламнал огън“, вижда всичко, което става в сбора, много по–добре от нас. (Откр. 1:13–16) Например може да смятаме, че към нас са се отнесли несправедливо, но Исус да види, че става въпрос за едно недоразумение. Той ще поправи проблемите в сбора по правилния начин и в подходящото време. Така че не бива да позволяваме на действията или решенията на някого в сбора да се превърнат в препятствие за нас.

18. Как можем да издържим различни изпитания и трудности?

¹⁸ Две други препятствия са трудностите или преследването и несъвършенството на другите. Когато разказал  притчата за сеяча, Исус посочил, че някои хора може да се препънат поради „трудности или преследване заради словото“. Какъвто и да е източникът на това преследване — семейството, съседите или властите, — то може да окаже въздействие особено на онзи, който „няма свой корен“, тоест няма силна вяра. (Мат. 13:21) Но ако имаме правилна нагласа на сърцето, семето на Царството ще пусне в нас дълбоки корени. Когато се сблъскваме с изпитания, е важно да размишляваме за онова, „което заслужава похвала“. (Прочети Филипяни 4:6–9.) Със сили от Йехова ще издържим изпитанията и няма да позволим на трудностите да се превърнат в препятствие за нас.

19. Как можем да избегнем несъвършенството на другите да се превърне в препятствие за нас?

¹⁹ За съжаление през годините някои са напуснали състезанието за живота поради несъвършенството на другите. За тях препятствие са се оказали различни мнения по въпроси, решавани по съвест. (1 Кор. 8:12, 13) Ако се почувстваме засегнати, ще позволим ли това да се превърне в голям проблем? Библията напътства християните да престанат да съдят, да прощават на другите и да не настояват на правата си. (Лука 6:37) Когато се изправиш пред подобно препятствие, се запитай: „Съдя ли другите според своите предпочитания? Ще позволя ли на несъвършенството на някого да бъде причина да се откажа от състезанието за живота?“ Любовта към Йехова ще ни подтикне да не позволяваме каквито и да било действия от страна на някой човек да ни попречат да пресечем финалната линия.

20, 21. Какво си решен по отношение на състезанието за живота?

²⁰ Решен ли си да ‘пробягаш разстоянието до финала’? (2 Тим. 4:7, 8) Личното изучаване е много важно, за да успееш. С помощта на Библията и теократичните издания изследвай възможни препятствия и размишлявай върху тях, така че да ги избягваш. Моли се за светия дух, за да имаш необходимите сили. Не забравяй, че ако някой се препъне или падне в състезанието за живота, това не означава, че е обречен на провал. Той може да стане и да продължи да участва в състезанието. Дори може да използва камъните за препъване като камъни за преминаване, извличайки ценни поуки от изпитанията на вярата.

²¹ В Библията участието в състезанието е описано като активен, а не като пасивен процес. То не е като качването в автобус, който вози пътниците към крайната цел. Ние трябва да бягаме в състезанието и докато правим това, Йехова ще ни дава ‘голям мир’. (Пс. 119:165) Можем да бъдем уверени, че той ще ни помага още днес и в бъдеще ще ни благослови богато, ако стигнем до финала. (Як. 1:12)