КОГАТО през 1914 г. избухнала Първата световна война, много хора по целия свят разбрали за неутралната позиция на Изследователите на Библията. (Иса. 2:2–4; Йоан 18:36; Еф. 6:12) Каква била ситуацията във Великобритания?

През 1916 г. във Великобритания бил приет закон за задължителна военна служба за всички неженени мъже на възраст между 18 и 40 години. Законът допускал изключение за онези, които отказвали тази служба поради своите „религиозни или морални убеждения“. Били създадени военни комисии, които да определят към кого може да се приложи това изключение и до каква степен.

За съвсем кратко време около 40 Изследователи на Библията били хвърлени във военни затвори, а 8 били изпратени на фронта във Франция. Обезпокоени от това несправедливо отношение, братята във Великобритания написали до тогавашния министър–председател Хърбърт Аскуит протестно писмо и петиция с 5500 подписа.

Впоследствие се разбрало, че осемте мъже, изпратени във Франция, са осъдени на смърт поради отказа си да участват във военните действия. Но когато били наредени за разстрел, присъдата им била променена на десет години затвор. Изследователите на Библията били върнати в Англия и хвърлени в граждански затвор.

В разгара на войната военната служба станала задължителна и за женените мъже. В Манчестър (Англия) било заведено дело срещу Хенри Хъдсън, лекар и Изследовател на Библията. На 3 август 1916 г. съдът отсъдил, че той е виновен. Хенри Хъдсън бил глобен и предаден на военните. По същото време било водено друго дело в Единбург (Шотландия). Двайсет и петгодишният колпортьор Джеймс Фредерик Скот бил обявен за невинен. Държавата обжалвала решението, но впоследствие се отказала от делото заради друго, водено в Лондон. При този случай един брат на име Хърбърт Кипс бил сметнат за виновен, глобен и предаден на военните.

През септември 1916 г. общо 264 братя подали молба за освобождаване от военна служба. Молбата на петима от тях била приета, 154–ма получили „задача от национално значение“, 23–ма били назначени в нестроеви корпуси, 82–ма били предадени на военните и някои били изправени пред военен съд за неподчинение на заповедите. Обществото се обявило против жестокото отношение спрямо тези мъже и правителството ги прехвърлило от военни затвори в граждански трудови лагери.

 Едгар Клей и Прайс Хюс, който по–късно служел като надзорник на клона във Великобритания, работели на един язовир в Уелс. Хърбърт Синиър, един от осемте братя, които се върнали от Франция, бил изпратен в затвора в Уейкфилд в Йоркшир. Други били принудени да вършат тежка работа при ужасни условия в затвора в Дартмур и представлявали най–голямата група от хора, които отказват военна служба по съвест.

Франк Плат, Изследовател на Библията, който се съгласил да изпълнява нестроева служба, понесъл жестоко противопоставяне, когато бил изпратен на фронта. Аткинсън Паджет, който научил истината малко след като бил призован за военна служба, също станал жертва на безмилостно отношение от военните поради отказа си да участва в боевете.

Макар че преди един век братята ни може да не са разбирали напълно въпроса за християнския неутралитет, те се стараели да са угодни на Йехова Бог. Споменатите по име в тази статия оставили забележителен пример за запазване на неутралитет в особено труден „час на изпитание“. (Откр. 3:10) (От нашите архиви във Великобритания)