Трудностите могат да ни окажат много лошо влияние. Те може да обсебят мислите ни, да ограбят силите ни и дори да се отразят на възгледа ни за живота. Цар Давид от древния Израил се сблъскал с много проблеми. Как се справил с тях? В един въздействащ псалм той отговаря: „С гласа си извиках към Йехова за помощ, с гласа си молех Йехова за неговото благоволение. Изливах пред него мъката си, говорех пред него за своето страдание, когато духът ми отслабваше вътре в мене. Тогава ти знаеше моя път.“ Давид смирено се молел на Бога за помощ. (Пс. 142:1–3)

В друг псалм той пял: „За едно нещо моля Йехова, само това искам — да живея в дома на Йехова през всичките дни на живота си, за да виждам колко приятен е Йехова и да се възхищавам на неговия храм.“ (Пс. 27:4) Давид не бил левит, но можем да си го представим как стои пред двора на светия шатър, който бил центърът на истинското поклонение. Сърцето на царя било изпълнено с толкова признателност, че искал да прекара остатъка от живота си там и да гледа „колко приятен е Йехова“.

Думата „приятен“ се свързва с нещо, което „се харесва, доставя удоволствие, предизвиква радостно усещане“. Давид винаги се възхищавал на Божията уредба за поклонение. Дали и ние изпитваме същите чувства като него?

В наши дни, за да се обръщаме към Йехова, не е нужно да посещаваме определена физическа постройка. Вместо това святата уредба за истинско поклонение е свързана с великия духовен храм на Бога. * Ако ‘се възхищаваме’ на тази уредба, и ние можем ‘да виждаме колко приятен е Йехова’.

Да обърнем внимание на медния олтар за приноса за изгаряне, който стоял пред входа на светия шатър. (Из. 38:1, 2; 40:6) Олтарът представял готовността на Бога да приеме човешкия живот на Исус като жертва. (Евр. 10:5–10) Помисли какво означава това за нас! Апостол Павел писал: „Още когато бяхме врагове, бяхме помирени с Бога чрез смъртта на неговия Син.“ (Рим. 5:10) Ако проявяваме вяра в пролятата кръв на Исус, можем да се радваме на благоволението и доверието на Бога като негови приятели. В резултат на това ставаме близки с Йехова. (Пс. 25:14)

Тъй като ‘греховете ни са заличени’, се радваме на ‘освежителни времена от Йехова’. (Деян. 3:19) Ние сме в същата ситуация като на един затворник, който съжалява за постъпките си и прави забележителни промени, докато очаква изпълнението на смъртната си присъда. Забелязвайки това, един милостив съдия изчиства досието му и отменя смъртната му присъда. Само какво облекчение и щастие изпитва този затворник! Подобно на съдията Йехова проявява благоволение към разкайващите се грешници и премахва смъртното им наказание.

Сред аспектите на истинското поклонение, които Давид можел да наблюдава в дома на Йехова, били събирането на множества израилтяни, публичното четене и обясняване на Закона, изгарянето на благоухания и принасянето на свята служба от свещениците и левитите. (Из. 30:34–38; Чис. 3:5–8; Втор. 31:9–12)  Тези аспекти на истинското поклонение в древния Израил имат съвременни съответствия.

В наши дни, както и в миналото, само „колко е хубаво и колко е приятно, когато братята живеят заедно в единство“! (Пс. 133:1) Наблюдава се забележителен растеж в „цялото братство“ по света. (1 Пет. 2:17) На нашите събрания Божието Слово бива четено и обяснявано публично. Чрез организацията си Йехова осигурява богата програма за обучение. Разполагаме и с изобилие от духовна храна в печатна форма, която използваме в личното и семейното си изучаване. Един от членовете на Ръководното тяло установил, че когато сутрин размишлява върху Словото на Йехова, мисли за значението му и търси прозрение и разбиране, това му носи духовни богатства и задоволство. Познанието наистина може ‘да стане приятно на душата ни’. (Пр. 2:10)

Днес служителите на Йехова ежедневно му се молят по приемлив за него начин. За него тези молитви са като приятния аромат на благоуханен тамян. (Пс. 141:2) Само колко насърчително е да знаем, че за Йехова Бог е удоволствие да слуша смирените ни молитви!

Моисей се молел с думите: „Нека благоволението на Йехова, нашият Бог, бъде върху нас. Утвърди делото на ръцете ни.“ (Пс. 90:17) Йехова ни благославя, когато пламенно извършваме службата си. (Пр. 10:22) Може да сме помогнали на някои да научат истината. Вероятно постоянстваме в службата вече дълги години въпреки безразличието на хората, проблемите със здравето, емоционалната болка или преследването. (1 Сол. 2:2) Въпреки трудностите сме ‘видели колко приятен е Йехова’ и сме разбрали, че небесният ни Баща изпитва голяма радост, като забелязва усилията ни.

Давид пял: „Да служа на Йехова е дял от моето наследство и от моята чаша. Ти държиш здраво моя жребий. С мерителното въже си ми определил много приятни места.“ (Пс. 16:5, 6) Давид бил благодарен за своя „дял“ — да има близки взаимоотношения с Йехова и привилегията да му служи. Като Давид и ние може да се сблъскваме с трудности, но се радваме на множество духовни благословии! Затова нека продължаваме да намираме радост в истинското поклонение и винаги ‘да се възхищаваме’ на духовния храм на Йехова.