Възможно ли е да повярваш в съществуването на Създател?

„КОГАТО мислех за съществуването на Създател, се ядосвах от това, че някой може да има силата да предотврати човешкото страдание, но да не е готов да я използва!“ Това са думите на бивш атеист, който загубил свои близки по време на Холокоста. Едва ли той е единственият, който мисли така.

Когато се сблъскат с жестокост, на много хора им е трудно да вярват в Бога или се утешават, мислейки, че той не съществува. Какви са причините някои хора да не вярват в Бога? Дали човечеството би живяло по–добре без Бога и религията, както смятат някои? Може ли един атеист да повярва, че съществува любещ Създател?

Провалът на религията

Ирония е, че главна причина за атеизма е религията. Историкът Алистър Макграт обяснява: „Това, което тласка хората към атеизма, е най–вече отвращението от крайностите и провалите на организираната религия.“ Често религията е в основата на войните и насилието. Мишел Онфре, атеист и философ, се пита как е възможно една религиозна книга да подтиква едни хора „да се стремят към святост“ и в същото време да подтиква други към „нечовешки жестокости“ като тероризъм.

Мнозина имат неприятни спомени, свързани с религията. Докато бил на военна служба, Бертил, млад мъж от Швеция, чул как един свещеник оправдава насилието, позовавайки се на Исусовото предупреждение, че всички, които вадят меч, от меч ще загинат. Според този свещеник някой трябва да използва този меч, така че войникът трябва да е Божи служител. * (Матей 26:52)

Бернадет, чийто баща бил убит във Франция през Втората световна война, си спомня колко била оскърбена, когато на погребението на тригодишната ѝ братовчедка свещеникът казал: „Бог повика това дете при себе си, за да бъде ангел.“ След време Бернадет родила дете, което имало увреждания, но и този път не получила утеха от църквата.

За Кирън, който израснал в период на насилие в Северна Ирландия, учението за ада било отблъскващо. Той казвал, че мрази всеки Бог, който е отговорен за такова зло, и предизвиквал Бога, ако съществува, да го порази. Кирън не е единственият, който е отблъснат от подобни жестоки учения на църквата. Всъщност църковните доктрини може би са подготвили пътя за теорията на еволюцията. Според Алистър Макграт именно дълбокото отвращение на Дарвин от учението за ада, а не вярата му в еволюцията, породило в него съмнение относно съществуването на Бога. Макграт споменава също, че Дарвин „скърбял дълбоко поради смъртта на дъщеря си“.

За някои религията е синоним на безсмислие и фанатизъм. Ирина била отвратена от празните религиозни проповеди и молитвите, в които се повтаря едно и също. Тя споделя: „Струваше ми се, че вярващите хора не мислят.“ Луис се възмущавал от нечовешките дела на религиозните фанатици и затова имал по–краен възглед: „Години наред религията ме отегчаваше, а сега видях и какво лошо влияние оказва на хората. Станах яростен противник на всички религии.“

 Дали хората могат да живеят по–добре без Бога?

Не е изненадващо, че много хора гледат на религията като на пречка за човешкото развитие и за мира. Някои дори се питат дали животът не би бил по–добър без Бога и религията. Но дали това пълно отхвърляне на религиозното мислене не би причинило други проблеми?

Философът от XVIII век Волтер силно протестирал срещу злоупотребите на покварената църква по негово време. Въпреки това смятал, че съществуването на едно Върховно създание лежи в основата на чувството ни за морал. По–късно, както е общоизвестно, немският философ Фридрих Ницше заявил, че Бог е мъртъв, но се страхувал от липсата на морал и от вредата, която можело да донесе атеистичното мислене. Дали страховете му били оправдани?

Писателят Кийт Уорд отбелязва, че след като човечеството навлязло в съвременната ера, жестокостите не намалели, а напротив „достигнали такава степен, каквато не сме си представяли досега“. Атеизмът също не е освободил човечеството от недостатъците на човешката природа като поквара и предразсъдъци. Тези факти са подтикнали много мислещи хора, дори атеисти, да признаят моралната полза от вярата в Бога.

Кийт Уорд набляга на ползотворното влияние, което оказва вярата в Бога, като казва: „Вярата постоянно ни налага моралното задължение, отговорността да се грижим за света, който Бог е създал.“ Голям брой неотдавнашни проучвания показват, че все повече вярващи започват да проявяват алтруизъм, тоест поставят чуждите интереси над своите. Това, от своя страна, им носи удовлетворение. Тези наблюдения потвърждават колко е ценен принципът, даден от Исус: „Повече щастие има в даването, отколкото в получаването.“ (Деяния 20:35)

Един социален работник, който е бивш атеист, бил поразен от въздействието на Библията върху живота на хората. Той казал: „След като дълги години се опитвах с не много голям успех да помагам на различни хора да променят начина си на живот, който навреждаше на тях и на другите около тях, бях изумен да видя, че хората могат да се променят коренно и то за добро. Нещо повече, тези промени бяха трайни.“

Но според някои атеисти кланетата и конфликтите, до които вярата води, са много повече от проявите на доброта и алтруизъм. Навярно те признават, че вярата влияе положително на някои хора, но самите те остават напълно скептични. Защо това е така?

Други причини за липсата на вяра

Мнозина са учени, че еволюцията е установен факт. Анила например получила образованието си в атеистична Албания. Тя разказва: „В училище ни учеха, че който вярва в Бога, е наивен и назадничав. Постоянно научавах чудесни неща за растителния и животинския свят, но отдавах всичката заслуга на еволюцията, тъй като така изглеждаше, че сме в съгласие с науката.“ Днес Анила признава, че „доказателствата, които били давани, трябвало да се приемат сляпо“.

За някои препятствие може да бъде чувството на гняв. Свидетелите на Йехова  често срещат тази нагласа, когато от врата на врата споделят с хората надеждата от Библията. Бертил, който беше споменат по–горе, бил посетен от един млад Свидетел. Той си спомня, че си помислил: „Бедният фанатик! Дошъл е на погрешното място!“ Бертил разказва: „Поканих го да влезе и започнах да изливам възмущението си във връзка с Бога, Библията и религията.“

Гас от Шотландия бил обезпокоен поради несправедливостта. При първите си разговори със Свидетелите на Йехова той спорел и изисквал много доказателства. Неговите въпроси наподобявали въпросите, които еврейският пророк Авакум задал на Бога: „Защо ме караш да гледам злото и защо гледаш бедите?“ (Авакум 1:3)

Още много отдавна хората са се тревожели от това, че Бог сякаш е безразличен към злото. (Псалм 73:2, 3) Френската писателка Симон дьо Бовоар казала веднъж: „Беше ми по–лесно да мисля за един свят без създател, отколкото за създател, който е натоварен с всичките противоречия в света.“

Но дали фактът, че много религии не могат да обяснят тези противоречия, означава, че няма никакво обяснение? Гас споделил, че накрая намерил „удовлетворяващо обяснение на това защо всемогъщият Създател трябвало да допусне хората да страдат за известно време“. Той заявил: „За мене това беше важна крачка напред.“ *

Някои хора, които твърдят, че са атеисти, може всъщност да изпитват съмнения относно еволюцията, да чувстват, че се нуждаят от Бога в живота си, и може дори да се молят. Нека видим какво накарало някои атеисти и агностици да се замислят по–дълбоко и след време да изградят близки взаимоотношения със своя Създател.

Какво им помогнало да повярват в съществуването на Създател?

Позовавайки се на здравия разум, младият мъж, който посетил Бертил, му показал каква огромна разлика съществува между истинските християни и онези, които са християни само на думи. Бертил обяснява какво му направило силно  впечатление и било неопровержимо доказателство за него, че съществува Създател: „Възхищавах се на търпението му въпреки моята упоритост. ... Той запазваше пълно спокойствие. Винаги ми носеше някаква литература и беше добре подготвен.“ *

Светлана, чиито възгледи били повлияни от еволюцията и комунизма, била убедена, че оцеляват само най–приспособените. Тя обаче била обезпокоена от тази сурова представа за живота. Онова, на което била учена в медицинския институт, засилило объркването ѝ. Тя казва: „В часовете по атеизъм учехме за оцеляването на най–приспособените, а по медицина — че трябва да помагаме на слабите.“ Тя се питала също защо хората, които би трябвало да са еволюционно подобрение на маймуните, страдат от емоционални проблеми, от които маймуните не са засегнати. Обяснението на тези противоречия дошло оттам, откъдето не очаквала. Светлана споделя: „Моята баба ми обясни от Библията, че ние изпитваме отрицателни чувства, защото сме несъвършени.“ За Светлана било вълнуващо да научи отговора на Библията на други въпроси, като например „Защо честните хора страдат?“.

Лейф, който е от скандинавските народи, бил твърд привърженик на еволюцията, а Библията била за него книга с приказки. Един ден обаче негов приятел поставил под въпрос убежденията му, като го попитал: „Осъзнаваш ли, че само повтаряш казаното от други хора, без да знаеш нищо за Библията?“ Лейф обяснява как му въздействали тези думи: „Стигнах до извода, че бях приел еволюцията напълно, без да си задам никакви въпроси. ... Според мене едно от нещата, които могат да помогнат на един атеист да се замисли, е да получи познание за библейските пророчества и тяхното изпълнение.“ (Исаия 42:5, 9)

Кирън, който беше споменат по–горе, бил разочарован, след като много години участвал в политиката. Размишлявайки за живота, той си казал, че единствено един силен и любещ Бог може да разреши проблемите на земята и да му посочи изход от нещастието му. „Как бих искал да намеря такъв Бог“ — копнеел той. В момент на силно отчаяние се помолил: „Ако ме чуваш, покажи ми. Помогни ми да не се чувствам нещастен и избави човечеството от страданията.“ Няколко дни по–късно един Свидетел на Йехова почукал на вратата му. Свидетелят обяснил, че Библията учи, че зли сили влияят на човешките правителства. (Ефесяни 6:12) Това обяснение потвърдило наблюденията на Кирън и събудило любопитството му. Той започнал да изучава Библията и след време вярата му в съществуването на любещ Създател станала силна.

Създателят на хората и ти

Религиозното лицемерие, атеистичните учения като еволюцията и широкото разпространение на злото карат много хора да се съмняват или дори да отричат, че съществува Създател. Но Библията може да даде удовлетворяващи отговори на твоите въпроси, ако ѝ позволиш. Тя разкрива какво възнамерява да направи Бог, че той има „намерения за мир, а не за бедствие“, и иска ‘да ни даде бъдеще и надежда’. (Йеремия 29:11) Тази надежда успокоила болката на Бернадет, която родила дете с увреждания и се съмнявала в съществуването на Създател, и ѝ донесла утеха.

Отговорът, който дава Библията на въпроса защо Бог допуска страданията, е докоснал ума и сърцето на много хора, които са били атеисти. Ако отделиш време да се запознаеш с библейския отговор на подобни важни въпроси, ти също можеш да се убедиш, че съществува Бог, който всъщност „не е далече от всеки един от нас“. (Деяния 17:27)

[Бележки под линия]

[Блок на страница 13]

Въпроси, на които еволюцията не е дала отговор

• Как е възможно животът да произлиза от нещо, в което няма живот? (ПСАЛМ 36:9)

• Защо животните и растенията се размножават само според вида си? (БИТИЕ 1:11, 21, 24–28)

• Ако хората произлизат от по–нисшите маймуни, защо не е оцелял нито един от по–висшите маймуночовеци? (ПСАЛМ 8:5, 6)

• Как може да се обясни алтруизмът с теорията за оцеляването на най–приспособените? (РИМЛЯНИ 2:14, 15)

• Дали хората имат истинска надежда за бъдещето? (ПСАЛМ 37:29)

[Снимки на страници 12, 13]

Как е възможно един любещ Бог да е създал свят, в който децата страдат?

Лицемерието в религията е отвърнало мнозина от Бога