Цар Давид и музиката

АКО трябва да назовеш едно име, с което свързваш музиката в библейски времена, несъмнено ще посочиш Давид — забележителен мъж, който живял преди около три хиляди години. Всъщност много от нещата, които знаем за музиката от този период, са ни известни благодарение на библейските разкази за живота на Давид — от времето, когато бил млад пастир, до времето, когато станал цар и умел организатор.

От живота на Давид можем да разберем много подробности за музиката в библейски времена. Например, какви музикални инструменти били използвани и какви песни били изпълнявани? Каква роля имала музиката в живота на Давид и в по–широк смисъл какво място заемала в живота на израилтяните?

Какво място заемала музиката в живота на израилтяните

Често изговарянето на думите на една песен извиква в ума нейната мелодия. Библията съдържа текстовете на много песни, чиито мелодии за съжаление са останали неизвестни. Те трябва да са били много красиви, дори възвишени. От висотата на поезията в Псалмите можем да предположим, че съпровождащата ги музика е била също толкова красива.

Що се отнася до музикалните инструменти тогава, Библията ги описва съвсем накратко. (Виж блока  „Музикалните инструменти в библейски времена“.) Не се знае със сигурност дори на какъв вид арфа свирел Давид. Важно е обаче да се отбележи, че израилтяните изобретили няколко инструмента, като например  редките и ценни дървени арфи. (2 Летописи 9:11; Амос 6:5)

Но едно нещо е сигурно — музиката заемала важно място в живота на евреите, особено в поклонението им към Бога. Музика била изпълнявана по време на коронации, религиозни церемонии и можело да бъде чута по време на война. Тя носела наслада на царския двор, оживявала сватбени и семейни тържества и създавала приятна атмосфера по време на празниците за събирането на гроздето и зърното. За съжаление музиката била свързвана и с места с лоша репутация. А когато връхлитала смърт, музиката утешавала близките в скръбта им.

В Израил музиката имала и друга роля. За нея се знаело, че успокоява ума на пророците и им помага да бъдат по–възприемчиви за боговдъхновени думи и послания. Например под звуците на струнен инструмент Елисей получил божествено вдъхновение. (4 Царе 3:15) Освен това музиката служела за съобщаване на важни събития. Новолунията и празниците били обявявани със звука на две сребърни тръби. А в началото на юбилейната година звукът от рог обявявал освобождението на робите и връщането на земите и къщите на техните собственици. Колко радостни трябва да са били бедните да чуят звука, означаващ връщане на свободата им или на притежанията им! (Левит 25:9; Числа 10:10)

Сред израилтяните несъмнено имало изключителни музиканти и певци. Всъщност според един асирийски барелеф цар Сенахирим поискал от цар Езекия като данък мъже и жени музиканти. Изглежда те били много добри изпълнители. Но Давид се отличавал като един от най–добрите музиканти.

Забележителен музикант

Забележителното за Давид е, че бил както музикант, така и поет. Смята се, че той написал повече от половината от псалмите. Докато бил момче, той бил пастир, и в неговия буден и възприемчив ум се запечатали много пейзажи от Витлеем. Той знаел колко е приятно да слуша ромоленето на поточетата и блеенето на агънцата в отговор на гласа му. Повлиян от красотата на „музиката“ в заобикалящия го свят, той взел арфата и издигнал гласа си във възхвала на Бога. Колко вълнуващо трябва да е било да се чуе музиката към 23 псалм, която Давид написал!

Като младеж Давид свирел толкова хубаво на арфа, че бил препоръчан на цар Саул, който го взел на служба при себе си. Когато Саул изпадал в състояние на безпокойство и тревога, Давид идвал при него и започвал да свири на арфата си напевни и нежни мелодии, които успокоявали сърцето на царя. Мрачните мисли, измъчващи Саул, изчезвали и тревогата му го напускала. (1 Царе 16:16)

 Музиката, която Давид обичал толкова много и която го изпълвала с щастие, понякога водела до неприятности. Един ден, когато Давид и Саул се завърнали победоносно след една битка с филистимците, до ушите на царя стигнала тържествена и весела музика. Жените пеели: „Саул погуби хиляди свои врагове, а Давид — десетки хиляди.“ Това събудило гнева и завистта на Саул и ‘от този ден нататък Саул гледал на Давид с подозрение’. (1 Царе 18:7–9)

Вдъхновен от музиката

Творбите на Давид, написани под божествено вдъхновение, изпъкват в много отношения. Сред песните му има псалми, които разкриват дълбокия му размисъл и отразяват пастирския живот. Те обхващат както изрази на възхвала, така и исторически повествования, както радостта по време на гроздобера, така и великолепието на тържественото откриване на двореца, както спомени за миналото, така и надежда, както обикновени молитви, така и настойчиви молби. (Виж 32, 23, 145, 8, 30, 38, 72, 51, 86 псалм и надписите към тях.) Като научил за смъртта на Саул и неговия син Йонатан, Давид композирал жалейната песен, наречена „Песен за лъка“, която започва с думите: „Красотата ти, о, Израиле, е погубена върху твоите възвишения!“ Това била тъжна песен. Давид умеел да изразява богата гама от чувства, както с думите си, така и с музиката, която излизала от арфата му. (2 Царе 1:17–19)

Давид бил жизнерадостен и обичал веселата, живата и ритмичната музика. Когато пренесъл ковчега на договора в Сион, той подскачал и танцувал с всичката си сила, за да отпразнува това събитие.  От библейското повествование разбираме, че музиката явно била много въздействаща. Можеш ли да си представиш тази сцена? Тя предизвикала недоволството на неговата жена Михала. Но това било без значение за Давид. Той обичал Йехова и тази музика, която го изпълвала с радост, го карала да подскача пред своя Бог. (2 Царе 6:14, 16, 21)

Това обаче не било всичко — Давид направил нови музикални инструменти. (2 Летописи 7:6) Като цяло той изглежда бил изключително надарен — той бил майстор на инструменти, поет, композитор и изпълнител. Но Давид направил още по–значими неща.

Пеенето и музиката в храма

Давид въвел организираното пеене и свирене в храма на Йехова. Начело на четирите хиляди певци и музиканти той поставил Асаф, Еман и Йедутун (известен също като Етан). Давид назначил 288 опитни музиканти, които да обучават и надзирават останалите изпълнители. Всичките четири хиляди певци и музиканти присъствали в храма по време на трите най–големи празника в годината. Представи си колко внушителен и великолепен бил този хор! (1 Летописи 23:5; 25:1, 6, 7)

В храма можело да пеят само мъже. Пояснението „девойките“ в надписа към 46 псалм се отнася за висок глас или инструмент. Мъжете пеели в унисон, или „в един глас“, както се посочва във 2 Летописи 5:13. Песните, като например 3 псалм и много други Давидови псалми, могат да бъдат наречени и мелодии. Понякога те включвали припеви, като тези в Псалм 42:5, 11 и 43:5. Изпълнявани антифонно песни, при които хорове и (или) солисти се редуват в пеенето, също били високо ценени. Такъв е 24 псалм, който без съмнение бил съчинен по повод на пренасянето на ковчега на договора в Сион. (2 Царе 6:11–17)

Пеенето не било ограничено само до левитите. Хората също пеели, когато се изкачвали към Йерусалим за годишните празници. Може би това се има предвид с израза „Песен за изкачванията“. (Псалм 120–134) В 133 псалм например Давид възхвалява братските чувства,  които изпитвали израилтяните по това време. Псалмът започва с думите: „Ето, колко е хубаво и колко е приятно, когато братята живеят заедно в единство!“ Опитай се да си представиш музиката, съпровождаща тази песен!

Музиката и поклонението на Йехова

Една десета от Библията е съставена от песни и книгата Псалми насърчава всички хора да отдават възхвали на Бога. (Псалм 150) Музиката има силата да накара някого да забрави житейските си тревоги, а пеенето може да действа като балсам за ранените души. Библията насърчава онези, които са весели, също да пеят песни за възхвала на Бога. (Яков 5:13)

Чрез пеенето човек може да изрази вярата и любовта си към Бога. В нощта преди Исус да умре, той и апостолите пели песни като завършек на своята вечеря. (Матей 26:30) Само какъв глас трябва да е имал Давидовият Син, който бил чувал славното пеене на небесните служители на Бога! Исус и апостолите вероятно изпели псалмите, наричани „Халел“, които включват от 113 до 118 псалм. Ако това било така, заедно с апостолите, които не знаели какви събития предстоят, Исус трябва да е изпял със силен глас: „Изпълвам се с любов, защото Йехова слуша моя глас, моите настоятелни молби. ... Въжетата на смъртта ме оплетоха, намерих се в тежко положение, сякаш бях в гроба. ... ‘О, Йехова, избави душата ми!’“ (Псалм 116:1–4)

Музиката не е създадена от хората. Библията говори за музика и пеене в самите небеса, където духовните създания свирят на символични арфи и пеят възхвали около престола на Йехова. (Откровение 5:9; 14:3; 15:2, 3) Йехова Бог дал музиката на хората, като вложил в тях музикално чувство и непреодолимо желание да изразяват емоциите си чрез свирене на инструмент или чрез пеене. За вярващия човек музиката е най–вече дар от Бога. (Яков 1:17)

[Текст в блока на страница 27]

„Когато се веселите и празнувате различни празници, ... надувайте тръбите.“ (ЧИСЛА 10:10)

[Текст в блока на страница 28]

„Йехова е моят Пастир. Няма да ми липсва нищо. Той ме настанява на пасища с буйна трева, води ме на места за почивка, където има изобилни води.“ (ПСАЛМ 23:1, 2)

[Текст в блока на страница 29]

„Имаше ... четири хиляди от онези, които възхваляваха Йехова с инструменти, за които Давид каза, че ги е направил за възхваляването на Бога.“ (1 ЛЕТОПИСИ 23:4, 5)

[Текст в блока на страница 29]

Давид изразявал богата гама от чувства, както с думи, така и с музика

[Текст в блока на страница 30]

„Възхвалявайте Ях!“ „Възхвалявайте го с дайре и танци!“ „Нека всичко, което диша, възхвалява Ях!“ (ПСАЛМ 150:1, 4, 6)

[Блок/Снимки на страница 28]

 Инструментите в библейски времена

Струнните инструменти обхващат лютня, арфа и десетострунна лира. (Псалм 92:3) Те били настроени по аламот и шеминит — изрази, които вероятно се отнасяли за по–високите и по–ниските октави. (1 Летописи 15:20, 21, бел. под линия) Сред медните и дървените духови инструменти били някои разновидности на флейтата, рогът, както и тръбата, която ‘надували силно’. (2 Летописи 7:6; 1 Царе 10:5; Псалм 150:3, 4) По време на тържественото откриване на храма тръбачите и певците свирели и пеели „заедно в един глас“. (2 Летописи 5:12, 13) Навярно това означава, че били в една и съща тоналност и не се чувал никакъв фалшив тон. В групата на ударните инструменти били дайретата и систрумите — вид шумов инструмент, — както и „всякакви инструменти, направени от хвойна“. Имало и малки чинели, наричани „звучни чинели“, а също и големи, които били наричани „звънтящи чинели“. (2 Царе 6:5; Псалм 150:5)

[Снимки]

Горе: Част от Арката на Тит в Рим (Италия), изобразяваща тръби, взети от храма в Йерусалим през 70 г. Монети, датиращи от около 130 г., с юдейски музикални инструменти

[Източник]

Монети: © 2007 by David Hendin. All rights reserved.