Вдовиците и вдовците — от какво се нуждаят? Как можеш да им помогнеш?

На слабата светлина в кухнята в своя малък апартамент Жана механично подрежда масата. Все пак трябва да яде нещо. Изведнъж вижда, че е сложила на масата две чинии, ... и избухва в сълзи. По навик е подредила масата за двама. Изминали са две години от смъртта на скъпия ѝ съпруг.

ЗА ЧОВЕК, който не е преживял загубата на брачен партньор, е невъзможно да разбере колко силна болка причинява това. Всъщност човешкият мозък се нуждае от време, за да приеме такава ужасна ситуация. Берил, която е на 72–годишна възраст, не могла да приеме внезапната смърт на своя съпруг. Тя казва: „Струваше ми се невъзможно! Не можех да повярвам, че той никога вече няма да се прибере вкъщи.“

Хората, които са претърпели ампутация, понякога продължават да „чувстват“ изгубения си крайник. По подобен начин онези, които скърбят поради загубата на своя обичан партньор, понякога мислят, че го виждат сред множеството хора, или осъзнават, че казват нещо на своя партньор, който вече не е с тях.

Често пъти приятелите и членовете на семейството не знаят какво да направят, когато техен близък страда поради загубата на брачния си партньор. Познаваш ли някого, който е загубил партньора си? Как можеш да му осигуриш подкрепа? Какво е важно да знаеш, за да помогнеш на вдовиците и вдовците да се справят с мъката? Как можеш да им помогнеш да си върнат радостта от живота?

Какво трябва да избягваш?

Приятелите и роднините може да са притеснени, когато виждат своя близък да страда, и подбудени от добри намерения,  да се опитат да намалят времето на скръбта му. Но един изследовател, който провел проучване сред 700 вдовици и вдовци, писал: „Не може да се определи колко дълго трябва да скърби един човек.“ Затова вместо да насърчаваш другия да спре да тъжи, му позволи да излее мъката си. (Битие 37:34, 35; Йов 10:1)

Макар че може да е подходящо да помогнеш с уреждането на погребението, не мисли, че трябва да поемаш пълен контрол върху нещата. Пол, който е вдовец и е на 49 години, казва: „Благодарен съм, че онези, които ми оказаха практична помощ, ме оставиха сам да взема решенията. За мене беше много важно всичко на погребението на съпругата ми да бъде добре организирано. Това беше последното нещо, което можех да направя, за да изразя почитта си към нея.“

Разбира се, всяка помощ е ценена. Илейн, която е вдовица на 68 години, казва: „Организирането на погребението и уреждането на документите беше трудно, тъй като не можех да мисля ясно. За щастие синът ми и снаха ми много ми помогнаха.“

Освен това не се притеснявай да говориш за починалия. Берил, спомената по–рано, казва: „Приятелите ми силно ме подкрепяха. Но забелязах, че много от тях избягваха да говорят за съпруга ми Джон, сякаш той не беше съществувал. Това ме нараняваше.“ След време вдовиците и вдовците може да искат свободно да говорят за своя партньор. Помниш ли някой мил жест от страна на починалия или забавна история, свързана с него? Тогава защо не кажеш за това на опечаления партньор? Не позволявай на притеснението да те спре. Ако мислиш, че е подходящо, кажи какво си ценил в този човек или защо той ти липсва. Това може да помогне на скърбящия да разбере, че другите споделят мъката му. (Римляни 12:15)

Когато предлагаш помощта си, избягвай да затрупваш страдащия със съвети. Не му оказвай натиск да взема прибързани  решения. * Вместо това бъди проницателен и се запитай: „Какво мога да направя, за да помогна на приятел или роднина в един от най–трудните моменти от живота му?“

Какво можеш да направиш?

В дните непосредствено след смъртта на своя партньор опечаленият вероятно ще е благодарен да получи практична помощ. Можеш ли да сготвиш за него, да приемеш в дома си негови роднини, дошли да го посетят, или просто да прекараш време с него?

Освен това е важно да имаш предвид, че мъжете и жените се справят със скръбта и самотата по различен начин. Например в някои части на света повече от половината овдовели мъже се женят повторно около 18 месеца след смъртта на съпругата си — нещо, което се наблюдава много рядко при вдовиците. На какво се дължи тази разлика?

Противно на общоприетия възглед мъжете не винаги се женят повторно просто за да задоволят физическите или сексуалните си потребности. Всъщност мъжете са склонни да се доверяват единствено на съпругата си и ако тя почине, те потъват в самота. От друга страна, вдовиците по–лесно намират емоционална подкрепа, дори и да са забравени от приятелите на своя съпруг. Тази склонност на мъжете обяснява отчасти защо много от тях гледат на повторния брак като на единствения изход от самотата, и то въпреки риска да започнат нова връзка прекалено рано. Затова можем да кажем, че вдовиците успяват по–лесно да се справят със самотата.

Какво можеш да направиш, за да помогнеш на своя приятел или роднина да преодолее самотата, независимо дали е мъж, или жена? Хелън, която е вдовица и е на 49 години, казва: „Много хора имат добри намерения, но не поемат инициативата. Често чувам ‘Ако мога да направя нещо за тебе, ми се обади’. Но повече ценя, когато някой просто ми каже: ‘Отивам да пазарувам. Искаш ли да дойдеш с мене?’“ Пол, чиято съпруга починала от рак, споделя защо се радва, когато другите го канят на гости. Той казва: „Понякога не искаш да си сред хора и да обясняваш как се чувстваш. Но след като прекараш една вечер с приятели, си много по–добре. Самотата не е толкова силна. Разбираш, че другите са искрено загрижени за тебе, и това ти помага.“ *

 Съчувствието е много важно

Хелън установила, че точно когато повечето ѝ роднини и приятели се върнали към ежедневието си, най–много се нуждаела от емоционална подкрепа. Тя обяснява: „Приятелите и роднините са с тебе в началото, но после животът им продължава както преди. Твоят обаче не.“ Като имат предвид това, истинските приятели са готови да осигуряват подкрепа за дълъг период от време.

Вдовиците и вдовците се нуждаят от подкрепа особено през определени дни в годината, например годишнината от сватбата им или датата на смъртта на партньора. Илейн, спомената по–рано, обяснява, че нейният син ѝ помага да се справя с тъгата и самотата, които изпитва особено на годишнината от сватбата си. Тя казва: „Всяка година синът ми Кевин ме кани да излезем и да прекараме деня заедно. Обядвам с него и това е нещо специално между нас, между майка и син.“ Ако твой приятел или роднина е загубил брачния си партньор, защо не си запишеш дните, в които му е особено тежко? Вероятно би могъл да уредиш нещата си така, че на тези дни да бъдеш с него или да помолиш някой друг да направи това. (Притчи 17:17)

Някои са получили подкрепа от хора, които също са загубили брачния си партньор. Ани, която е вдовица от осем години, казва колко ѝ помогнало общуването с една друга вдовица. Тя споделя: „Нейната решимост ми направи силно впечатление и ме насърчи да продължа напред.“

След като до известна степен преодолеят мъката си, вдовиците и вдовците могат да бъдат източник на утеха и насърчение за другите. В Библията се говори за две вдовици, младата Рут и свекърва ѝ Ноемин, които взаимно се подкрепяли. От този трогателен разказ разбираме как загрижеността, която тези жени проявявали една към друга, им помогнала да преодолеят мъката и да се справят с трудностите, с които се сблъсквали. (Рут 1:15–17; 3:1; 4:14, 15)

„Време за лекуване“

За да могат да водят отново пълноценен живот, вдовиците и вдовците трябва да намерят равновесието между това да живеят със спомените си и да се грижат за настоящите си нужди. Мъдрият цар Соломон признал, че има „време за плачене“. Но той казал, че е необходимо да има и „време за лекуване“. (Еклисиаст 3:3, 4)

Пол, споменат по–рано, обяснява колко е трудно да се откъснеш от миналото. Той казва: „Със съпругата ми бяхме като две млади дръвчета, които растяха вплетени едно в друго. Но едното дърво умря и след като беше махнато, другото дърво остана криво. Не можех да свикна с чувството да съм сам.“ От лоялност към партньора си някои отказват да се откъснат от миналото. Други смятат, че ако се забавляват, ще извършат предателство спрямо партньора си, затова отказват да излизат и да се срещат с други хора. Как можеш да помогнеш на някого, чийто партньор е починал, постепенно да се възстанови, да продължи напред?

Първо, можеш да помогнеш на този човек да сподели чувствата си. Хърбърт, който е вдовец от шест години, казва: „Много съм благодарен, че онези, които идваха да ме посетят, сядаха и ме изслушваха, докато разказвах някои спомени или споделях мислите, които ме измъчваха. Сигурно не винаги бях най–добрата компания, но те проявяваха разбиране към мене.“ Пол бил трогнат от вниманието на духовно зрял приятел, който непрекъснато се интересувал как се справя емоционално. Пол казва: „Ценях неговото искрено и мило отношение и често споделях с него как се чувствам.“ (Притчи 18:24)

 Понякога скърбящият може да изпитва противоречиви чувства, като например съжаление, вина или гняв, но като сподели това, ще може по–лесно да приеме новата ситуация. Когато излял сърцето си пред най–добрия възможен приятел, Йехова Бог, цар Давид получил сили ‘да стане’ и да приеме тъжния факт — смъртта на малкия си син. (2 Царе 12:19–23)

Въпреки че в началото може да е трудно, след време онзи, който е загубил брачния си партньор, трябва да се върне към ежедневието си. Можеш ли да го включиш в някои от своите дейности, като например пазаруване или разходка? Можеш ли да го помолиш за някоя услуга? Това е друг начин да му помогнеш да се справи със самотата. Дали може да гледа децата ти? Може ли да ти разкрие тайната на някоя готварска рецепта? Може ли да ремонтира нещо в дома ти? Така не само ще му осигуриш занимание, но и ще го увериш, че животът му има смисъл.

Като споделя чувствата си с другите, опечаленият може постепенно да си върне радостта от живота и дори да си постави нови цели. Точно това станало с Йонет, 44–годишна вдовица и майка. Тя казва: „Много ми беше трудно да се върна към ежедневието си! Истинско предизвикателство беше да върша домакинската работа, да разпределям средствата и да се грижа за трите си деца.“ Но с течение на времето Йонет се научила да се справя със задачите си и да общува по–открито с децата си. Освен това тя започнала да приема помощта на близки приятели.

„Животът продължава да е скъпоценен дар“

За да помогнат по най–добрия начин, приятелите и роднините трябва да гледат реалистично на ситуацията. В продължение на месеци или дори години скърбящият може понякога да се чувства добре и понякога да е потиснат. Наистина, „болката в сърцето“ може да бъде много силна. (3 Царе 8:38, 39)

В такива трудни моменти вдовиците и вдовците може да се нуждаят от тактично напомняне да не се откъсват от действителността и да не странят от другите. С подобна подкрепа мнозина са успели да продължат живота си, поставяйки си нови цели. Клод, 60–годишен вдовец, който сега служи като целодневен проповедник в Африка, казва: „Животът продължава да е скъпоценен дар дори след като изпиташ болката от раздялата с брачния си партньор.“

За онези, които са загубили брачния си партньор, животът не е същият. Въпреки това те могат да дадат много на другите. (Еклисиаст 11:7, 8)

[Бележки под линия]

[Текст в блока на страница 11]

Истинските приятели са готови да осигуряват подкрепа за дълъг период от време

[Блок/Снимка на страница 12]

 Скъпи спомени или пречки за възстановяването?

„Запазих много от личните вещи на съпруга си — казва Хелън, чийто съпруг починал преди няколко години. — Макар че времето минава, те ми припомнят приятни моменти. Не исках да изхвърлям нищо в началото, защото с времето чувствата толкова много се променят.“

За разлика от това Клод, който загубил съпругата си преди повече от пет години, казва: „На мене лично не ми е нужно да съм заобиколен от вещите на съпругата си, за да я помня. Смятам, че като ги махнах, ми беше по–лесно да приема действителността и да преодолея мъката си.“

Тези изказвания показват, че различните хора вземат различни решения за това какво да направят с личните вещи на починалия. Следователно е мъдро приятелите и роднините да не се опитват да налагат своето мнение по въпроса. (Галатяни 6:2, 5)

[Снимка на страница 9]

Има ли специални дни, в които подкрепата ти ще бъде особено ценена?

[Снимка на страница 9]

Защо не прекарате малко време заедно?

[Снимки на страница 10]

Включи вдовиците и вдовците в ежедневните си дейности или забавления