Защо отхвърлили Месията?
Защо отхвърлили Месията?
КОГАТО Исус бил на земята, множествата били запленени от неговите учения и удивени от чудесата, които вършел. В резултат много хора ‘повярвали в него’ и го приели като предсказания Месия, или Христос. Те разсъждавали: „Нима когато дойде Христос, ще извърши повече знамения, отколкото извърши този човек?“ (Йоан 7:31)
Но въпреки убедителните доказателства, че Исус е Месията, по–голямата част от хората, които видели и чули Исус, не повярвали в него. За съжаление дори някои, които в началото повярвали в Исус, по–късно се отвърнали от него. Защо толкова много хора отхвърлили Исус като Месията? Докато разглеждаме причините за това, се запитай: „Съществува ли опасност и аз днес да направя подобна грешка?“
Неизпълнени очаквания
По времето, когато Исус се родил, много юдеи очаквали появата на Месията. Когато родителите на Исус го занесли в храма, той бил приветстван от онези, ‘които очаквали избавлението на Йерусалим’ от обещания Месия. (Лука 2:38) По–късно мнозина, които видели делата на Йоан Кръстител, се питали: „Да не би той да е Христос?“ (Лука 3:15) Но какви очаквания спрямо Месията имали юдеите през първи век?
Юдеите в онези дни вярвали, че Месията ще дойде, за да ги освободи от потисничеството на римляните и да възстанови земното царство на Израил. Малко преди Исус да започне своята служба, се появили много водачи, които насърчавали хората към насилие и съпротива срещу съществуващата политическа власт. Вероятно това оказало влияние върху очакванията на народа спрямо Месията.
Само какъв контраст имало между Исус и тези лъжливи Месии! Той не насърчавал другите към насилие, а ги учел да обичат враговете си и да се подчиняват на властите. (Матей 5:41–44) Също така се противопоставил на усилията на хората да го направят цар и учел, че неговото царство „не е част от този свят“. (Йоан 6:15; 18:36) Въпреки това предубежденията относно Месията оказвали силно влияние върху народа.
Йоан Кръстител лично видял и чул едно чудодейно доказателство, че Исус е Божият син. Въпреки това, докато бил в затвора, той изпратил своите ученици да попитат Исус: „Ти ли си онзи, който трябва да дойде, или да очакваме някого другиго?“ (Матей 11:3) Може би Йоан се питал дали Исус наистина е обещаният Избавител, който щял да изпълни очакванията на юдеите.
За апостолите на Исус било трудно да разберат, че Господарят им трябва да умре и след това да бъде възкресен. Веднъж когато Исус им обяснявал, че Месията трябва да понесе страдания и да умре, Петър ‘го отвел настрани и започнал да го укорява’. (Марко 8:31, 32) Той все още не разбирал защо Месията трябва да умре.
Малко преди Пасхата през 33 г., когато влизал в Йерусалим, Исус бил приветстван от радостните множества като Цар. (Йоан 12:12, 13) Но много бързо ситуацията се променила! Още същата седмица той бил арестуван и убит. След смъртта му двама от неговите ученици казали разочаровано: „А ние се надявахме, че този човек беше определен да избави Израил.“ (Лука 24:21) Дори когато възкресеният Исус се появил пред своите ученици, те все още вярвали, че Месията ще установи едно земно царство. Те попитали: „Господарю, в това време ли ще възстановиш царството на Израил?“ Ясно е, че погрешните очаквания спрямо Месията били дълбоко вкоренени в сърцата и умовете на Исусовите слушатели. (Деяния 1:6)
След възнасянето на Исус на небето и след изливането на светия дух учениците ясно разбрали, че Месията ще управлява като небесен Цар. (Деяния 2:1–4, 32–36) Апостолите Петър и Йоан смело проповядвали за възкресението на Исус и показали, че имат Божията подкрепа, като вършели чудеса. (Деяния 3:1–9, 13–15) Хиляди души в Йерусалим откликнали положително и повярвали в Исус. Но това никак не се харесало на юдейските религиозни водачи. Точно както се противопоставяли на Исус, така започнали да се противопоставят и на неговите апостоли и ученици. Защо те толкова яростно отхвърлили Исус?
Отхвърлен от религиозните водачи
Когато Исус бил на земята, мисленето и обичаите на юдеите били в ярък контраст със записаното във вдъхновените от Бога писания. Религиозните водачи по онова време — садукеите, фарисеите и книжниците — карали хората да спазват човешки традиции, които смятали за по–важни от Словото на Бога. Те многократно обвинявали Исус, че нарушава Закона, като върши чудеса и изцелява болни в събота. Като пламенно изобличил небиблейските им учения, Исус оспорил както тяхната власт, така и твърдението им, че имат Божието одобрение. За разлика от тях Исус произхождал от обикновено семейство и не бил учил във висши религиозни училища. Не е чудно, че на тези горди мъже им Матей 12:1–8, 14; 15:1–9)
било много трудно да признаят Исус за Месията! Тяхната омраза станала толкова силна, че те ‘започнали да заговорничат как да го убият’. (Как религиозните водачи обяснявали способността на Исус да върши чудеса? Те не отричали самите чудеса. Вместо това злостно се опитвали да подкопаят вярата в Исус, като приписвали неговата сила на Сатана с думите: „Той не изгонва демоните по друг начин освен с помощта на Веелзевул, владетелят на демоните.“ (Матей 12:24)
Но имало още една причина, поради която те упорито отказвали да признаят, че Исус е Месията. След като Исус възкресил Лазар, водачите на различните религиозни групи се събрали да се посъветват помежду си. Те казали: „Какво да правим, понеже този човек върши много знамения? Ако го оставим така, всички ще повярват в него и римляните ще дойдат и ще завладеят и мястото ни, и народа ни.“ Те се страхували, че ще изгубят властта и позицията си, затова направили заговор да убият и Исус, и Лазар. (Йоан 11:45–53; 12:9–11)
Обект на предразсъдъци и преследване
Нагласата на юдейските религиозни водачи през първи век довела до всеобща враждебност към всекиго, който приемал Исус като Месията. Те се гордеели със своите видни позиции и се отнасяли с презрение към всички, които вярвали в Исус, като казвали: „Да не би в него да е повярвал някой от по–видните мъже или фарисеите?“ (Йоан 7:13, 48) Някои от тях като Никодим и Йосиф от Ариматея станали ученици на Исус, но пазели това в тайна поради страха си от юдеите. (Йоан 3:1, 2; 12:42; 19:38, 39) Религиозните водачи били наредили ‘да се отлъчи от синагогата всеки, който признае, че Исус е Христос’. (Йоан 9:22) Такъв човек трябвало да бъде отбягван и смятан за измет.
След време противопоставянето спрямо Исусовите апостоли и ученици се превърнало в яростно преследване. Поради смелото си проповядване те понесли страдания от страна на Синедриона, юдейският върховен съд. (Деяния 5:40) Служейки си с лъжи, противниците обвинили ученика Стефан в богохулство. Той бил осъден от Синедриона и убит с камъни. Тогава ‘се надигнало голямо преследване против сбора, който бил в Йерусалим, и всички освен апостолите се разпръснали из цяла Юдея и Самария’. (Деяния 6:8–14; 7:54 — 8:1) Савел, който по–късно станал апостол Павел, участвал в това преследване, подкрепяно от първосвещеника и ‘съвета на старейшините’. (Деяния 9:1, 2; 22:4, 5)
Въпреки трудните обстоятелства в годините след смъртта на Исус християнството бързо се разраствало. Но макар че хиляди станали вярващи, християните били малцинство в Палестина през първи век. Всеки, който публично заявявал, че е последовател на Христос, рискувал да бъде отлъчен от обществото и да стане жертва на насилие.
Каква е поуката за нас?
Както видяхме, погрешните очаквания, натискът на обществото и преследването попречили на мнозина през първи век да повярват в Исус. В наши дни погрешните представи за Исус и неговите учения могат да доведат до същия резултат. Например мнозина са учени, че Божието Царство е в тяхното сърце или че ще бъде установено с човешки усилия. Други се надяват науката и техниката да разрешат проблемите на човечеството, като по този начин отхвърлят необходимостта от вяра в Месията. Много съвременни критици твърдят, че събитията от службата на
Исус, записани в Библията, не отговарят на историческите факти, и така подкопават вярата в Исус.В резултат на разпространяването на тези идеи и теории много хора са объркани относно ролята на Месията, а други не смятат, че този въпрос е от значение. Но онези, които имат желание да се запознаят с доказателствата, че Исус е Месията, разполагат с много повече информация, отколкото имало през първи век. Ние имаме достъп до целите Еврейски писания, които съдържат много пророчества, свързани с Месията, и до четирите евангелия, където е записано какво направил Исус в изпълнение на тези пророчества. *
Днес всеки от нас разполага с достатъчно доказателства, за да вземе осведомено решение по този въпрос. И вземането на това решение е неотложно. Защо? Библията разкрива, че като месиански Цар на Божието Царство, Исус скоро ще премахне всички, които рушат земята, и ще установи едно праведно управление, по време на което послушните хора ще живеят вечно на райска земя. (Даниил 2:44; Откровение 11:15, 18; 21:3–5) Ако учиш за Исус и показваш вярата си в него с дела, и ти ще можеш да се радваш на такова чудесно бъдеще. Приеми присърце Исусовите думи: „Бог толкова обикна света, че даде своя единороден Син, та всеки, който вярва в него, да не бъде унищожен, но да има вечен живот.“ (Йоан 3:16)
[Бележка под линия]
^ абз. 22 Виж таблицата „Пророчества относно Месията“ на стр. 200 в книгата „Какво в действителност учи Библията?“, издадена от Свидетелите на Йехова.
[Текст в блока на страница 20]
Ако живееше в дните на Исус, дали щеше да признаеш Месията?
[Снимка на страница 21]
Не позволявай на предубежденията да ти попречат да научиш истината за Исус