Мечтаех си за живот на колела

Разказано от Зоя Димитрова

Когато бях на 15 години, жизнерадостно работих като циркова артистка и се наслаждавах на изпълнението на мечтата си — да пътувам с цирк. Но на 4 септември 1970 г. ме сполетя трагедия. В един момент грациозно се носех във въздуха, докато в следващия — стремително падах към пода.

РОДЕНА съм на 16 декември 1952 г. Заедно с моите родители и сестра ми живеехме в София. По това време България беше комунистическа страна. По–голямата част от хората не вярваха в Бога, а онези, които бяха религиозни, предпочитаха да го крият. Макар че родителите ми твърдяха, че са православни християни, аз не получих религиозно възпитание и не мислех за Бога.

Още докато бях малка, стана ясно, че най–много се интересувам от спорта, особено от гимнастиката. Затова, когато бях на 13 години, моят учител по гимнастика ме препоръча на един мъж, който дойде в нашето училище, за да търси момиче, което да бъде обучено за работа в цирка. Бях много развълнувана, когато ме откараха с колата на мениджъра, американски шевролет, за интервюта и изпити, провеждани от група треньори. За моя радост бях одобрена за по–нататъшно обучение. Това беше началото на строг двегодишен режим, състоящ се от взискателни тренировки и репетиции. След това, когато бях на 15 години, моят „живот на колела“ започна. В началото пътувах с цирка из България, а след това и до други страни, които бяха част от бившия Съветски съюз, и дори до Алжир, Унгария и бивша Югославия.

В продължение на три безкрайно щастливи за мене години се наслаждавах на изпълнението на мечтата си. Тогава, по време на едно представление в македонския град Титов Велес, се случи инцидентът, за който споменах в началото. Изпълнявах акробатичен номер високо над арената. Партньорът ми, който висеше с главата надолу, трябваше да ме хвърли във въздуха и след това отново да ме хване. Но изпуснах ръцете му и тъй като въжето за безопасност се скъса, паднах на пода от 7 метра височина. В безсъзнание бях откарана в болницата, където беше установено, че имам счупена ръка, няколко счупени ребра и счупен гръбначен стълб. Останах в шок няколко дни, от които нямам никакви спомени. След това се възстанових дотолкова, за да проумея, че бях парализирана от кръста надолу. Но тъй като бях млада, бях оптимистично настроена и смятах, че посредством лечение и евентуална операция отново ще мога да вървя и дори да се върна в цирка.

В продължение на две години и половина се лекувах в различни санаториуми с надеждата да вървя и дори да работя отново. В крайна сметка обаче трябваше да приема факта, че това беше краят на моята мечта и сега трябваше да се приспособя  към живота в инвалидна количка, който беше съвсем различен от „живота на колела“, за който бях мечтала.

Начало на нов живот

Тъй като предишният ми начин на живот беше много активен, ми се струваше невъзможно да се приспособя към настоящата ситуация. Изгубила всякаква надежда, изпаднах в депресия. Тогава през 1977 г. един млад мъж на име Стоян дойде на моята врата. Веднага щом разбрах, че той е брат на моя бивша колежка, го поканих да влезе. По време на разговора ни той ме попита каква е надеждата ми относно моето здравословно състояние. Тъй като бях разочарована от живота, му казах, че нямам надежда. Когато той ми каза, че само Бог може да ми помогне, аз с горчивина му отговорих: „Добре, ако има Бог, защо тогава съм в това състояние?“

Стоян, който станал Свидетел на Йехова, докато работел в САЩ като цирков артист, по много приятен начин започна да ми обяснява чудесните обещания на Библията за бъдещето. Бях развълнувана да науча, че скоро земята ще се превърне в рай. Обещанието на Библията, че „няма да има смърт, нито жалеене, плач или болка“ докосна сърцето ми. (Откровение 21:4) Само как копнеех да бъда отново физически здрава! Веднага се съгласих редовно да изучавам Библията с помощта на книгата „Истината, която води към вечен живот“. Това беше началото на един нов живот! Най–накрая имах основания за истинска надежда!

Всяка седмица с нетърпение очаквах своето библейско изучаване. В началото изучавах със Стоян, а по–късно с една много сърдечна сестра — Тотка. Благодарение на нейната помощ познанието ми за Библията се увеличаваше и аз отдадох живота си на Йехова Бог. Тъй като по онова време нямаше подходящи братя в България, които можеха да ме покръстят, трябваше да чакам посещението на един брат от Македония. На 11 септември 1978 г., приблизително една година след като започнах да изучавам Библията, бях покръстена като Свидетелка на Йехова във ваната в моя апартамент. Това ми донесе голяма радост и придаде истински смисъл на живота ми.

Библейската истина гореше като огън в мене. Пламенно споделях новата си надежда с хората, които идваха у дома. Но за съжаление изглеждаше, че те не ме приемаха сериозно, вероятно защото си мислеха, че не бях напълно нормална вследствие на инцидента.

Сериозна грешка

По това време Свидетелите на Йехова бяха забранени в България и имаше само няколко Свидетели, разпръснати из страната. Затова нямаше и събрания на сбора, които можех да посещавам, и общуването с други, които споделяха моите вярвания, беше ограничено. Поради това, както и  поради факта, че не бях разбрала колко опасно може да бъде близкото общуване с хора, които не живеят според библейските стандарти, извърших сериозна грешка.

Съвестта ми ме измъчваше постоянно и изпитах мъчителната болка от отчуждението от Йехова. Съкрушена и засрамена, излях сърцето си в молитва към Йехова, молейки го за прошка. По–късно с помощта на любещите старейшини в сбора се възстанових духовно и отново изпитвах радост да служа на Йехова. Само колко ценя привилегията да му служа с чиста съвест и да съм част от неговата чиста организация!

Щастлива въпреки ограниченията

Инцидентът, който претърпях преди 40 години, съсипа мечтата ми да пътувам и ме остави прикована към инвалидна количка. Но не гледам назад към живота си с тъга и съжаление, като че ли е бил провал. Библейската истина ми помогна да осъзная, че мечтите ми за щастие и удовлетворение от живота в цирка са били свързани с временни неща, които нямат голяма стойност. Видях как мои колеги, които продължиха своята кариера в цирка, изпитаха горчиво разочарование в живота си. Но аз, от друга страна, намерих най–голямото съкровище — личните взаимоотношения с моя Създател, Йехова Бог. Това ми донесе много по–голяма радост от тази, която щях да намеря, ако бях отдала живота си на цирка.

Също така изпитах радостта да видя как много други хора се запознаха с библейската истина и отдадоха живота си на нашия любещ Бог Йехова. Когато започнах да изучавам Библията през 1977 г., бяхме само шепа Свидетели на Йехова в България. Дори през 1991 г., когато Свидетелите на Йехова бяха регистрирани за първи път след падането на комунистическия режим, все още бяхме едва около стотина Свидетели в цялата страна. Само каква радост е за мене да наблюдавам постоянния растеж в броя на вестителите, които днес са почти 1800 души!

Въпреки това все още има много работа, която трябва да бъде свършена, тъй като мнозина продължават да търсят познанието от Божието Слово! Това личи от забележителния брой присъстващи на Възпоменанието  на Христовата смърт през миналата година — 3914 души. Вълнувам се, когато размишлявам върху благословията, която Йехова даде над това скромно начало в България. Пред очите ми „малобройният“ стана „силен народ“, както е предсказано в Исаия 60:22.

Друг източник на радост и особено важен момент в живота ми беше издаването на „Превод на новия свят на Свещеното писание“ на български език. Това стана през август 2009 г., когато повече от 2000 души се бяха събрали на областния конгрес „Стойте будни!“ в София. Издаването на този превод на Библията на родния ми език беше сбъдната мечта за мене! Със сигурност той ще бъде полезно средство, което ще помогне на още много хора да стигнат до точно познание за библейската истина.

Въпреки че физическото ми състояние ограничава онова, което мога да правя в проповядването на добрата новина за Божието Царство, намирам голяма радост да споделям библейската истина с ближните си и с всекиго, който дойде на моята врата. Веднъж извиках от балкона една съседка, която минаваше наблизо. Тя дойде вкъщи и след като споделих с нея няколко насърчителни мисли от Библията, прие предложението ми за библейско изучаване. Само каква радост изпитах, когато тя се покръсти и стана моя духовна сестра! По този начин помогнах на четирима души да отдадат живота си на Йехова.

Но вероятно най–насърчително и укрепващо за мене е редовното посещаване на събранията заедно с повече от 100 братя и сестри, които се превърнаха в мое семейство. Никак не ми е лесно да посещавам редовно събранията, тъй като живея в страна, в която не са осигурени специални транспортни услуги за възрастните и болните. Но съм много благодарна за любещите грижи на един млад брат. За всяко събрание той ме взема от апартамента ми с колата си, води ме в Залата на Царството и след събранието ме връща обратно вкъщи. Колко съм признателна на Йехова за привилегията да бъда част от такова любещо семейство!

Като погледна назад, виждам, че нещата в живота ми се развиха по съвсем различен начин от този, за който мечтаех през младостта си. Но службата за Йехова ми носи възможно най–голямото щастие днес, както и чудесна надежда за бъдещето. Относно обещания от Бога рай на земята в Исаия 35:6 се казва: „Куцият ще скача като елен.“ Очаквам с нетърпение и пълна увереност деня, когато ще стана от инвалидната си количка и ще се радвам на съвършено здраве и сила.

[Текст в блока на страница 30]

„Най–насърчително и укрепващо за мене е редовното посещаване на събранията“

[Текст в блока на страница 31]

„Особено важен момент в живота ми беше издаването на „Превод на новия свят на Свещеното писание“

[Снимка на страница 29]

Започнах кариерата си в цирка на 15 години