Кога бил унищожен древният Йерусалим? — първа част

Защо е важно да знаем истината? Какво показват доказателствата?

Това е първата от две статии в „Стражева кула“, в които ще бъдат разгледани различни факти относно годината, в която бил унищожен древният Йерусалим. В тази поредица са представени внимателно изследвани и основани на Библията отговори на въпроси, които някои читатели си задават.

„Историците и археолозите като цяло приемат 587 или 586 г. пр.н.е. за годината, в която бил унищожен Йерусалим. a Защо вие, Свидетелите на Йехова, твърдите, че това е станало през 607 г. пр.н.е.? Какви са вашите основания?“

ТОВА написа един наш читател. Защо е важно да знаем кога точно вавилонският цар Навуходоносор II унищожил град Йерусалим? Първо, защото това събитие белязало повратен момент в историята на Божия народ. Според един историк то довело „до гибелни последици“. Тогава бил разрушен храмът, който повече от 400 години бил центърът на поклонението към Всемогъщия Бог. Един библейски писател изразил тъгата, която изпитал поради случилото се, с думите: „Боже, ... [те] оскверниха светия Твой храм, обърнаха Ерусалим на развалини.“ (Псалм 79:1, „Ревизирано издание на Библията“, 1938 г. b)

Второ, като знаем точната година, в която бил унищожен Йерусалим, и разбираме как възстановяването на истинското поклонение изпълнило точно библейските пророчества, ще укрепим вярата си в истинността на Божието Слово. И така, защо Свидетелите на Йехова смятат, че Йерусалим бил унищожен около 20 години по–рано, отколкото твърдят учените? Накратко казано, поради доказателствата, съдържащи се в самата Библия.

За кого се отнася периодът от седемдесет години?

Години преди унищожението на Йерусалим юдейският пророк Йеремия записал важна подробност, която ни помага да разберем библейската хронология. Той предупредил „всичките ерусалимски жители“ с думите: „Цялата тази земя ще бъде пустош и ужас. И тези народи ще робуват на вавилонския цар седемдесет години.“ (Йеремия 25:1, 2, 11, „Библията, преработка „Верен“, 2000 г.) По–късно той добавил: „Това казва Йехова: ‘Когато изминат седемдесет години във Вавилон, ще насоча вниманието си към вас и ще изпълня обещанието си да ви върна на това място.’“ (Йеремия 29:10) Какво е значението на тези „седемдесет години“? И как този период ни помага да определим  годината, в която бил унищожен Йерусалим?

В много преводи вместо „седемдесет години във Вавилон“ се казва „седемдесет години за Вавилон“ (Ве–2000). Въз основа на това някои историци твърдят, че този период се отнася за Вавилонската империя. Според светските източници земята на древна Юда и Йерусалим била под властта на вавилонците в продължение на седемдесет години, от около 609 г. пр.н.е. до 539 г. пр.н.е., когато столицата Вавилон била превзета.

От Библията обаче разбираме, че тези седемдесет години щели да бъдат период на строго наказание от Бога най–вече за жителите на Юда и Йерусалим, които били сключили договор с Бога да му се подчиняват. (Изход 19:3–6) Когато те отказали да изоставят злите си дела, Бог казал: „Аз изпращам ... Навуходоносор, вавилонският цар, ... против тази земя и против нейните жители, и против всички тези народи наоколо.“ (Йеремия 25:4, 5, 8, 9, Ве–2000) Макар че околните народи също щели да изпитат гнева на вавилонците, унищожението на Йерусалим и последвалото седемдесетгодишно изгнание били наречени от пророк Йеремия „наказанието за беззаконието ... на народа ми“, защото Йерусалим бил съгрешил тежко. (Плачът на Йеремия 1:8; 3:42; 4:6, Ве–2000)

Следователно според Библията тези седемдесет години били период на строго наказание за Юда, което Бог наложил чрез вавилонците. Но Бог казал на юдеите: „Като се изпълнят седемдесет години във Вавилон, Аз ще ви ... върна в това място.“ Да, те щели да се върнат в земята на Юда и Йерусалим. (Йеремия 29:10, РИ–1938)

Кога започнал периодът от седемдесет години?

Историкът Ездра, който живял след като 70–годишният период от пророчеството на Йеремия бил изминал, под вдъхновение от Бога писал за цар Навуходоносор: „Оцелелите от меч Навуходоносор отведе във Вавилон, където останаха слуги на него и на синовете му до времето на персийското царство; за да се изпълни Господнето слово, изговорено чрез устата на Йеремия, докато земята се наслаждава със съботите си; ... докато се изпълнят седемдесет години.“ (2 Летописи 36:20, 21, РИ–2000)

Следователно в продължение на 70 години земята на Юда и Йерусалим щяла да се „наслаждава със съботите си“. Тя нямало да бъде обработвана, тоест нямало да бъде засявана, а лозята по нея нямало да бъдат подрязвани. (Левит 25:1–5, РИ–1938) Поради непослушанието на юдеите, в чиито грехове може да е влизало и неспазването на всички съботни години, земята им щяла да остане необработена и пуста за 70 години. (Левит 26:27, 32–35, 42, 43)

Кога земята на Юда останала необработена и пуста? Всъщност вавилонците, водени от Навуходоносор, нападнали Йерусалим два пъти в рамките на около 10 години. Тогава кога започнали да текат тези 70 години? Това не станало след първата обсада на Йерусалим от Навуходоносор. Как стигаме до този извод? Въпреки че тогава Навуходоносор отвел много пленници от Йерусалим във Вавилон, той оставил голям брой хора в земята на Юда и Йерусалим. Освен това градът не бил разрушен. Години след това първо отвеждане в плен остатъкът в Юда, или „по–бедните хора от народа“ се изхранвали с онова, което раждала земята. (4 Царе 24:8–17) Но изведнъж нещата коренно се променили.

Юдеите се вдигнали на бунт и това принудило вавилонците да се върнат в Йерусалим. (4 Царе 24:20; 25:8–10) Този път те унищожили града включително и светия храм и отвели голяма част от жителите му в плен във Вавилон. За два месеца всички хора, които били оставени в земята, заедно с военачалниците избягали в Египет, тъй като се страхували от вавилонците. (4 Царе 25:25, 26) Именно тогава, през месец тишри на тази година (седмия юдейски месец, който отговаря на септември/октомври), може да се каже, че земята, която останала пуста и необработена, започнала да се наслаждава на съботната почивка. Чрез пророк Йеремия Бог казал на избягалите в Египет юдеи: „Видяхте всичкото зло, което  докарах върху Ерусалим и върху всичките Юдови градове; и, ето, днес те са пусти, и няма кой да живее в тях.“ (Йеремия 44:1, 2, РИ–1938) Следователно това събитие поставило началото на периода от 70 години. Но коя година било това? За да разберем отговора, трябва най–напред да научим кога завършил този период.

Кога завършил периодът от седемдесет години?

Пророк Даниил, който живял „до времето на персийското царство“, изчислил във Вавилон кога трябва да свършат тези 70 години. Той писал: „Аз Даниил разбрах от свещените книги числото на годините, за които дойде Господното слово към пророк Еремия, че запустението на Ерусалим ще трае седемдесет години.“ (Даниил 9:1, 2, РИ–1938)

Ездра размишлявал върху пророчествата на Йеремия и свързал края на периода от седемдесет години с времето, когато Бог подбудил „духа на персийския цар Кир“ да издаде указ за освобождение на юдеите. (2 Летописи 36:21, 22, РИ–1938) Кога станало това? Указът бил издаден „в първата година от царуването на персийския цар Кир“. (Виж блока  „Важна дата в историята“.) Следователно до есента на 537 г. пр.н.е. юдеите се били върнали в Йерусалим, за да възстановят истинското поклонение. (Ездра 1:1–5; 2:1; 3:1–5)

От Библията разбираме, че тези 70 години са буквален период от време, който свършил през 537 г. пр.н.е. Ако отброим 70 години назад, стигаме до 607 г. пр.н.е. — годината, през която започнал този период.

Но ако доказателствата от вдъхновеното от Бога Писание посочват 607 г. пр.н.е. за  годината, в която бил унищожен Йерусалим, защо в много научни издания се твърди, че това станало през 587 г. пр.н.е.? Информацията в тях идва от два източника — трудовете на историците от класическия период и Канонът на Птолемей. Но дали тези източници са по–надеждни от Библията? Нека видим.

Дали сведенията на историците от класическия период са достоверни?

Историците, които живели най–близо до времето, когато Йерусалим бил унищожен, дават противоречиви сведения за нововавилонските царе. c (Виж блока  „Нововавилонските царе“.) Времето, което посочват за определени събития, не отговаря на записаното в Библията. Но колко надеждни са техните сведения?

Един историк, който живял най–близо до нововавилонския период, бил Берос — вавилонски „жрец на бог Бел“. Неговият труд „История на Вавилон“, написан около 281 г. пр.н.е., е изчезнал, но части от него са запазени в трудовете на други историци. Берос твърдял, че е използвал „грижливо запазени книги във Вавилон“¹. Но дали той наистина е достоен за доверие историк? Да разгледаме един пример.

Берос писал, че асирийският цар Сенахирим се възкачил на престола след „управлението на [своя] брат“, „след него 8 години управлявал синът му [Есар–адон], а след него 21 години управлявал Самуг [Шамаш–шум–укин]“. (III 2.1, 4) Но във вавилонски исторически документи, написани много преди времето на Берос, се казва, че Сенахирим управлявал след своя баща Саргон II а не след брат си. Също така в тях се твърди, че Есар–адон управлявал 12, а не 8 години, и Шамаш–шум–укин бил на власт 20, а не 21 години. Ученият Робартус ван дер Спек, който макар и да признава, че Берос е правил справки с вавилонски летописи, пише: „Това не му попречило да включи свои добавки и тълкувания.“²

Как гледат някои други учени на Берос? Стенли Бърстайн, който внимателно е изследвал трудовете на Берос, казва: „В миналото Берос е бил смятан за историк.“ Бърстайн обаче добавя: „Като такъв, работата му трябва да бъде обявена за неточна. Дори в малкото откъси от „История на Вавилон“, с които разполагаме, има значителен брой изненадващи грешки във връзка с общоприети факти. ... За един историк подобни грешки биха били недопустими, но целта на Берос не била да състави исторически труд.“³

Като имаш предвид казаното дотук, до какъв извод стигаш? Дали всички сведения на Берос могат да бъдат смятани за точни? А какво да кажем за трудовете на другите историци от класическия период, повечето от които използвали като основа писанията на Берос? Може ли да окажем доверие на заключенията, до които стигнали?

Канонът на Птолемей

Канонът на Клавдий Птолемей, астроном от II век, също се използва в подкрепа  на общоприетата 587 г. пр.н.е. Списъкът с владетели, съставен от Птолемей, се смята за основа на хронологията в древността, включително и на нововавилонския период.

Птолемей съставил този списък около 600 години след края на нововавилонския период. Тогава как определил годината, в която започнал да управлява първият владетел от неговия списък? Птолемей обяснил, че с помощта на астрономически изчисления, основани отчасти на времето на лунните затъмнения, определил „началото на управлението на Набонасар“, първият владетел от списъка.⁴ Във връзка с това Кристофър Уолкър от Британския музей обяснява, че целта на Канона на Птолемей била „да осигури на астрономите хронологични сведения“, а „не да осигури на историците точен списък с времето на възцаряването и смъртта на царете“.⁵

„Дълго време се смяташе, че Канонът е точен от астрономическа гледна точка — пише Лео Депюит, един от най–големите защитници на Птолемей. — Но това не го прави надежден в историческо отношение.“ Във връзка със списъка с владетели професор Депюит добавя: „Що се отнася до ранните владетели [включително нововавилонските царе] Канонът трябва да бъде сравнен с клинописните текстове, за да бъде определено времето на управление на всеки цар.“⁶

Какви са тези „клинописни текстове“, които ни помагат да определим историческата достоверност на Канона на Птолемей? Това са вавилонски летописи, списъци с царе и плочки с финансови и стопански сведения — клинописни документи, съставени от книжници, които живели по време на нововавилонския период или малко след него.⁷

Какво показва сравняването на списъка с тези древни клинописни текстове? В блока  „Дали Канонът на Птолемей съответства на текста на древните плочки?“ на тази страница е показана част от Канона, която е сравнена с древен клинописен документ. Обърни внимание, че Птолемей изброява само четирима царе между вавилонските владетели Кандалану и Набонид. Докато Списъкът с царе от Урук, който е част от клинописен документ, посочва седем царе  между тези владетели. Дали управлението им било кратко и незначително? Според глинени плочки със стопански сведения един от тези царе управлявал седем години.⁸

Освен това са налице убедителни доказателства от клинописни документи, че преди Набополасар (първият цар от нововавилонския период) във Вавилон е управлявал друг цар (Ашур–етел–илани) в продължение на четири години. Също така повече от година и половина Вавилон е бил без цар.⁹ Всички тези сведения липсват в Канона на Птолемей.

Защо Птолемей не споменава някои царе? Явно той не ги смятал за законни владетели на Вавилон.¹⁰ Например той пропуснал нововавилонския цар Лабаши–Мардук. Но според клинописни документи този цар наистина е управлявал древна Вавилония.

Като цяло Канонът на Птолемей се смята за точен. Но като се имат предвид пропуските в него, дали може да бъде смятан за източник на надеждни хронологични сведения?

Заключение въз основа на доказателствата

Да обобщим: В Библията ясно се казва, че юдеите били в изгнание 70 години. Съществуват убедителни доказателства, с които повечето учени са съгласни, че юдеите се върнали в родината си през 537 г. пр.н.е. Ако отброим 70 години назад, стигаме до 607 г. пр.н.е., когато Йерусалим бил унищожен. Трудовете на историците от класическия период и Канонът на Птолемей не подкрепят тази година, но съществуват основания достоверността им да бъде поставена под въпрос. В действителност те не могат да осигурят достатъчно доказателства, които да оборят библейската хронология.

Но все пак остава един въпрос. Наистина ли не съществуват исторически доказателства, потвърждаващи, че унищожението на Йерусалим станало през 607 г. пр.н.е.? Какво разкриват надеждни клинописни документи, голяма част от които били написани от очевидци? Тези въпроси ще бъдат обсъдени в статия от следващия брой на това списание.

[Бележки под линия]

[Блок/Снимки на страница 28]

 ВАЖНА ДАТА В ИСТОРИЯТА

Кир II превзел Вавилон през 539 г. пр.н.е. Тази година е потвърдена от:

▪ Древни исторически източници и клинописни плочки: Диодор Сицилийски (ок. 80–20 г. пр.н.е.) писал, че Кир станал цар на Персия в „първата година на петдесет и петата олимпиада“. („Историческа библиотека“, книга IX 21 част) Тази година била 560 г. пр.н.е. Гръцкият историк Херодот (ок. 485–425 г. пр.н.е.) записал, че Кир бил убит, „след като управлявал двайсет и девет години“, което означава, че той умрял през трийсетата година, тоест през 530 г. пр.н.е. („История“, книга I „Клио“, 214 част) Клинописни плочки показват, че Кир управлявал Вавилон девет години, преди да умре. Ако от годината на смъртта му, 530 г. пр.н.е., отброим девет години назад, стигаме до годината, в която Кир превзел Вавилон — 539 г. пр.н.е.

Клинописни плочки: Вавилонска глинена плочка с астрономически данни (BM 33066) потвърждава смъртта на Кир през 530 г. пр.н.е. Въпреки че тази плочка съдържа някои грешки за позицията на небесните тела, в нея са описани две лунни затъмнения, за които се твърди, че станали през седмата година от управлението на Камбиз II синът и наследникът на Кир. Смята се, че това са лунни затъмнения, които са били видими от Вавилон на 16 юли 523 г. пр.н.е. и на 10 януари 522 г. пр.н.е. От това следва, че седмата година от управлението на Камбиз започнала през пролетта на 523 г. пр.н.е., а първата година от управлението му била 529 г. пр.н.е. Тогава последната година от управлението на Кир трябва да е била 530 г. пр.н.е., което означава, че 539 г. пр.н.е. е годината, в която започнал да управлява над Вавилон.

[Източник]

Глинена плочка: © The Trustees of the British Museum

[Блок на страница 31]

КРАТКО ОБОБЩЕНИЕ

▪ Голяма част от историците твърдят, че Йерусалим бил унищожен през 587 г. пр.н.е.

▪ Библейската хронология ясно показва, че това станало през 607 г. пр.н.е.

▪ Историците основават твърдението си главно на трудовете на историците от класическия период и на Канона на Птолемей.

▪ Трудовете на историците от класическия период съдържат значителни грешки и не винаги съответстват на сведенията, осигурени от древните глинени плочки.

[Блок на страница 31]

Бележки

1. Babyloniaca (Chaldaeorum Historiae) Book One 1.1.

2. Studies in Ancient Near Eastern World View and Society page 295.

3. The Babyloniaca of Berossus page 8.

4. Almagest III 7 translated by G. J. Toomer in Ptolemy’s Almagest published 1998 page 166. Птолемей знаел, че вавилонските астрономи използвали математически методи, за да „изчислят“ времето на минали и бъдещи затъмнения. Те били открили, че затъмнения от един и същи вид се появяват отново на всеки 18 години. (Almagest IV 2.)

5. Mesopotamia and Iran in the Persian Period pages 17-18.

6. Journal of Cuneiform Studies Volume 47 1995 pages 106-107.

7. Клинописът е писменост, при която различни знаци биват издълбавани върху повърхността на мека глинена плочка с помощта на пръчица със заострен връх.

8. Син–шари–ишкун управлявал седем години, като 57 негови глинени плочки със стопански сведения датират от първата до седмата година на управлението му. (Journal of Cuneiform Studies Volume 35 1983 pages 54-59.)

9. Глинена плочка със стопански сведения (C.B.M. 2152) датира от четвъртата година на Ашур–етел–илани. (A.T. Clay. Legal and Commercial Transactions Dated in the Assyrian Neo–Babylonian and Persian Periods—Chiefly From Nippur 1908 page 74.) Освен това Надписът на Набонид от Харан, (H1B), 30 ред, поставя този цар точно преди Набополасар. (Anatolian Studies Vol. VIII 1958 pages 35 47.) За определен период Вавилон нямал цар. (Assyrian and Babylonian Chronicles Chronicle 2 line 14 pages 87-88.)

10. Някои учени твърдят, че Птолемей не споменал определени царе, защото те носели титлата „цар на Асирия“, а той изброил само царете на Вавилон. Но както е показано в блока на 30 страница, някои царе, които присъстват в списъка на Птолемей, също носят титлата „цар на Асирия“. Глинени плочки със стопански сведения, клинописни текстове и древни надписи свидетелстват, че царете Ашур–етел–илани, Синшумлишир и Син–шари–ишкун са управлявали Вавилон.

[Таблица/Снимка на страница 29]

 (Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

НОВОВАВИЛОНСКИ ЦАРЕ

Ако тези историци са достойни за доверие, защо си противоречат?

Царе

Набополасар

БЕРОС ок. 350–270 г. пр.н.е. (21)

ПОЛИХИСТОР 105–? г. пр.н.е. (20)

ЙОСИФ ФЛАВИЙ 37–?100 г. (—)

ПТОЛЕМЕЙ ок. 100–170 г. (21)

Навуходоносор II

БЕРОС ок. 350–270 г. пр.н.е. (43)

ПОЛИХИСТОР 105–? г. пр.н.е. (43)

ЙОСИФ ФЛАВИЙ 37–?100 г. (43)

ПТОЛЕМЕЙ ок. 100–170 г. (43)

Амел–Мардук

БЕРОС ок. 350–270 г. пр.н.е. (2)

 ПОЛИХИСТОР 105–? г. пр.н.е. (12)

ЙОСИФ ФЛАВИЙ 37–?100 г. (18)

ПТОЛЕМЕЙ ок. 100–170 г. (2)

Нериглисар

БЕРОС ок. 350–270 г. пр.н.е. (4)

ПОЛИХИСТОР 105–? г. пр.н.е. (4)

ЙОСИФ ФЛАВИЙ 37–?100 г. (40)

ПТОЛЕМЕЙ ок. 100–170 г. (4)

Лабаши–Мардук

БЕРОС ок. 350–270 г. пр.н.е. (9 месеца)

ПОЛИХИСТОР 105–? г. пр.н.е. (—)

ЙОСИФ ФЛАВИЙ 37–?100 г. (9 месеца)

ПТОЛЕМЕЙ ок. 100–170 г. (—)

Набонид

БЕРОС ок. 350–270 г. пр.н.е. (17)

ПОЛИХИСТОР 105–? г. пр.н.е. (17)

ЙОСИФ ФЛАВИЙ 37–?100 г. (17)

ПТОЛЕМЕЙ ок. 100–170 г. (17)

Продължителност на управлението на царете (в години) според историците от класическия период

[Източник]

Photograph taken by courtesy of the British Museum

[Таблица/Снимки на страница 30]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

ДАЛИ КАНОНЪТ НА ПТОЛЕМЕЙ СЪОТВЕТСТВА НА ТЕКСТА НА ДРЕВНИТЕ ПЛОЧКИ?

Защо Птолемей пропуска някои царе в своя списък?

КАНОНЪТ НА ПТОЛЕМЕЙ

Набонасар

Набу–надин–зер (Надину)

Мукин–зер и Пул

Улулай (Салманасар V) „цар на Асирия“

Меродах–валадан

Саргон II „цар на Асирия“

Първи период без цар

Белибни

Ашур–Надиншум

Нергал–Ушезиб

Мушезиб–Мардук

Втори период без цар

Есарадон „цар на Асирия“

Шамаш–шум–укин

Кандалану

Набополасар

Навуходоносор

Амел–Мардук

Нериглисар

Набонид

Кир

Камбиз

СПИСЪКЪТ С ЦАРЕ ОТ УРУК, ОТКРИТ НА ДРЕВНИ ПЛОЧКИ

Кандалану

Синшумлишир

Син–шари–ишкун

Набополасар

Навуходоносор

Амел–Мардук

Нериглисар

Лабаши–Мардук

Набонид

[Снимка]

Вавилонските летописи са клинописни документи, които ни помагат да преценим точността на Канона на Птолемей

[Източник]

Photograph taken by courtesy of the British Museum

[Информация за източника на снимката на страница 31]

Photograph taken by courtesy of the British Museum