АВЕЛ наблюдавал как овцете му спокойно пасат по планинския склон. След това погледът му може би се насочил по–нататък, към слабата светлина в далечината. Той знаел, че там е постоянно въртящият се меч с огнено острие, пазещ пътя към Едемската градина. Неговите родители преди живели на това място, но вече нито те, нито техните деца можели да влязат там. Представи си как следобедният ветрец гали косата на Авел, докато той вдига очи към небето и се замисля за Създателя си. Дали пропастта между човека и Бога щяла някога да бъде премахната? Само колко много Авел искал това!

Днес Авел ти говори. Можеш ли да го чуеш? Навярно ще кажеш, че подобно нещо е невъзможно. Та нали той, вторият син на Адам, умрял много отдавна. Днес, шейсет века по–късно, от тялото му не е останала и следа. Нещо повече, Библията учи, че „мъртвите не съзнават нищо“. (Еклисиаст 9:5, 10) Освен това в Библията не е записана и една дума, казана от Авел. Тогава как е възможно той да ни говори?

Под вдъхновение от Бога апостол Павел казал за Авел: „Чрез вярата си ..., макар че е мъртъв, той все още говори.“ (Евреи 11:4) Наистина, Авел говори чрез вярата си. Той бил първият човек, който развил това ценно качество. Авел проявил вяра по толкова забележителен начин, че примерът му е жив. Той ни е дал образец за поведение, който да следваме. Ако се учим от вярата му и се опитваме да ѝ подражаваме, разказът за Авел ще ни говори по специален и въздействащ начин.

Какво обаче можем да научим за Авел и вярата му, след като в Библията се казва толкова малко за него? Нека да видим.

Авел бил роден в зората на човешката история. По–късно Исус направил връзка между Авел и „основаването на света“. (Лука 11:50, 51) С думата „свят“ Исус явно имал предвид хората, които имат надеждата да бъдат изкупени от греха. Макар че Авел бил четвъртият човек, роден на земята, той изглежда бил първият, когото Бог сметнал за достоен да бъде изкупен. * Ясно е, че Авел не израснал сред най–доброто обкръжение.

Макар и в самото си начало човешкото семейство попаднало в трудни обстоятелства. Родителите на Авел, Адам и Ева, били красиви и жизнени хора. Но те допуснали огромна грешка, и то съзнателно. Те били съвършени и имали възможността да живеят вечно. Но се разбунтували срещу Йехова Бог и били изгонени от райския си дом в Едемската градина. Като поставили собствените си желания пред всичко друго, дори нуждите на потомците си, те изгубили съвършенството и вечния живот. (Битие 2:15 — 3:24)

 Несъмнено извън пределите на градината животът на Адам и Ева станал тежък. Но когато се родило първото им дете, те го нарекли Каин, което означава „добит“ или „направен“. Тогава Ева възкликнала: „С помощта на Йехова добих човек.“ Думите ѝ показват, че може да е имала предвид пророчеството, изречено от Йехова в Едемската градина, за една жена, чието „потомство“ един ден щяло да унищожи Злия, подлъгал Адам и Ева. (Битие 3:15; 4:1) Дали Ева си мислела, че тя е жената от пророчеството и че Каин е обещаното „потомство“?

Ако е така, тя жестоко грешала. Нещо повече, ако заедно с Адам създали такива представи в Каин, докато растял, несъмнено това само подхранило несъвършената му човешка гордост. След време Ева родила втори син, но не изрекла толкова превъзнесени думи за него. Той бил наречен Авел, което може да означава „лъх“ или „суета“. (Битие 4:2) Дали името, което Адам и Ева избрали, разкрива по–малките им очаквания от Авел, сякаш възлагали по–малка надежда на него, отколкото на Каин? Можем само да предполагаме.

Какъвто и да е бил случаят, родителите днес могат да научат много от Адам и Ева. Дали чрез думи и действия ще подхранват в децата си гордост, амбиции и егоизъм? Или ще ги учат да обичат Йехова Бог и да развиват приятелство с него? За съжаление първите родители се провалили в изпълнението на своите отговорности. Но има надежда за техните потомци.

Докато двете момчета растели, Адам вероятно ги учел да работят, за да осигуряват нуждите на семейството. Каин се заел със земеделие, а Авел — с отглеждането на животни.

Но Авел направил нещо много по–значимо. През годините той развил вяра, ценното качество, за което по–късно писал Павел. Само помисли: Авел нямал пример на някой човек, на който да подражава. Как тогава развил вяра в Йехова Бог? Обърни внимание на три неща, които му помогнали да има силна вяра.

Творението на Йехова.

Вярно е, че Йехова проклел земята, така че да ражда тръни и бодили, и това затруднявало земеделието. Все пак обаче земята щедро раждала храна, която поддържала живота на семейството на Авел. Освен това не било изречено проклятие срещу животните, включително птиците и рибите, нито срещу планините, езерата, реките и моретата, нито срещу небето, облаците, слънцето, луната и звездите. Накъдето и да погледнел, Авел виждал доказателства за голямата любов, мъдрост и доброта на Йехова Бог, Създателя на всичко. (Римляни 1:20) Като размишлявал с признателност за това, вярата му укрепвала.

Несъмнено Авел отделял време да мисли за Йехова. Представи си как той пасял овцете си. Като пастир, трябвало много да върви. Авел водел кротките животни през хълмове, долини, реки, като търсел най–тучните пасища, най–добрите места за водопой и най–сигурните  места за подслон. От всички Божии творения овцете изглеждали най–безпомощни и сякаш били създадени да бъдат водени и защитавани от човека. Дали Авел стигнал до извода, че също се нуждае от ръководството, защитата и грижата на Някого, който е много по–мъдър и по–силен от който и да било човек? Навярно изразявал тези свои мисли в молитва и в резултат вярата му продължавала да расте.

Обещанията на Йехова.

Адам и Ева трябва да са разказали на своите синове за събитията в Едем, довели до изгонването им оттам. Така че Авел имал да размишлява за много неща.

Йехова бил казал, че земята ще е проклета. Авел виждал тръните и бодилите, които доказвали истинността на тези думи. Освен това Йехова предсказал, че Ева ще изпитва болка по време на бременността и при раждането на своите деца. Ако е видял майка си да ражда, Авел несъмнено разбрал, че и тези думи са верни. Йехова бил казал също, че Ева ще копнее за любовта и вниманието на мъжа си, а Адам от своя страна ще властва над нея. Авел видял тази тъжна действителност да се разиграва пред очите му. Какъвто и да е бил случаят, Авел се убедил, че казаното от Йехова винаги се изпълнява. Следователно Авел имал солидни основания да вярва в Божието обещание относно „потомството“, което един ден щяло да поправи вредата, нанесена в Едем. (Битие 3:15–19)

Служителите на Йехова.

Сред хората около Авел нямало такива, които да са добър пример за него. Но хората не били единствените разумни създания на земята по онова време. Когато Адам и Ева били изгонени от градината, Йехова се погрижил нито те, нито потомците им да имат достъп до земния рай. За тази цел на входа Йехова поставил херувими, ангели с висока позиция, както и въртящия се меч с огнено острие. (Битие 3:24)

Навярно, когато бил момче, Авел бил виждал тези херувими. Материализирани в човешки тела, те излъчвали огромна сила. А мечът с огнено острие, който постоянно се въртял, също вдъхвал страхопочитание. Дали докато растял, Авел някога е виждал херувимите да се отегчат и да напуснат поста си? Разбира се, че не. Ден и нощ, година след година, десетилетие след десетилетие тези разумни и силни създания стояли на определеното им място. Така Авел научил, че Йехова Бог има праведни и непоколебими служители. В лицето на херувимите Авел видял пример за лоялност и послушание спрямо Йехова, какъвто нямал в семейството си. Наистина, примерът на ангелите укрепил вярата му.

Като размишлявал върху всичко, което Йехова бил разкрил за себе си чрез творението, върху Божиите обещания и върху примера на служителите му, Авел усещал, че вярата му става все по–силна. Неговият пример ни говори, нали? Особено за младите хора може да е насърчително да научат, че могат да развият силна вяра в Йехова Бог, независимо как постъпват другите в семейството им. Чудесата на творението, които ни заобикалят, цялата Библия, с която разполагаме, и многобройните примери на хора, притежаващи силна вяра в Йехова, ни помагат да укрепваме вярата си днес.

С нарастването на вярата му в Йехова, Авел пожелал да покаже вярата си с дела. Но какво можел да даде един обикновен човек на Създателя на вселената? Ясно е, че Бог не се нуждаел от подаръци или от помощта на хората. След време Авел стигнал до важния извод, че ако даде на Йехова най–доброто, което има, и направи това с правилни подбуди, неговият любещ небесен Баща ще се радва.

За тази цел Авел се подготвил да принесе няколко овце от стадото си. Той избрал най–доброто, първородните агънца, и принесъл онова, което смятал за най–добрите части. В същото време и Каин решил да потърси благословията и благоволението на Бога, като приготвил принос от реколтата си. Но неговите подбуди не били като тези на Авел. Разликата станала явна, когато братята представили приносите си.

 И двамата синове на Адам може да са използвали олтари и огън за приносите си, вероятно в полезрението на херувимите, които били единствените представители на Йехова на земята по онова време. Йехова откликнал! В Библията четем: „Йехова погледна благосклонно на Авел и на неговия принос.“ (Битие 4:4) От повествованието не става ясно как Бог показал благосклонността си. Но защо бил благосклонен спрямо Авел?

Дали причината била в приноса? Авел принесъл живи същества, като пролял скъпоценната им кръв, представяща живота. Осъзнавал ли Авел колко висока стойност щяла да има тази жертва? Векове по–късно Бог направил сравнение между жертвата на агне без недостатък и жертвата на своя съвършен Син, „Агнето на Бога“, чиято невинна кръв щяла да бъде пролята. (Йоан 1:29; Изход 12:5–7) Най–вероятно Авел не е знаел и не е разбирал много от тези неща.

Но знаем със сигурност следното: Авел принесъл най–доброто, което имал. Йехова погледнал благосклонно не само на приноса, но и на самия човек. Авел действал, подтикнат от любов към Йехова и силна вяра в него.

При Каин нещата не стояли така. Йехова ‘не погледнал благосклонно на Каин и на неговия принос’. (Битие 4:5) Проблемът не бил в приноса на Каин. Божият закон по–късно позволявал принасянето на принос от плода на земята. (Левит 6:14, 15) В Библията обаче се казва, че ‘делата му били зли’. (1 Йоан 3:12) Подобно на мнозина днес Каин явно смятал, че външната проява на преданост към Бога била достатъчна. Липсата на истинска вяра и любов към Йехова бързо проличала от действията му.

Когато Каин разбрал, че не е спечелил одобрението на Йехова, дали се опитал да се поучи от примера на Авел? Ни най–малко. Той започнал да таи омраза към своя брат. Йехова видял какво става в сърцето на Каин и търпеливо го подтикнал към размисъл. Той предупредил Каин, че постъпките му водят до сериозен грях, и му дал надеждата ‘да бъде приет благосклонно’, ако промени пътя си. (Битие 4:6, 7)

Каин пренебрегнал Божието предупреждение. Той накарал доверчивия си брат да отиде с него на полето. Там Каин нападнал Авел и го убил. (Битие 4:8) Така в известен смисъл Авел станал първата жертва на религиозно преследване, първият мъченик. Той умрял, но разказът за него съвсем не е приключил.

Кръвта на Авел, така да се каже, викала към Йехова за отмъщение или справедливост. И Бог въздал справедливост, като наказал Каин за престъплението му. (Битие 4:9–12) Нещо повече, разказът за вярата на Авел говори и на нас днес. Неговият живот, който продължил около век, бил сравнително кратък за онова време, но Авел го използвал мъдро. Той умрял, знаейки, че е спечелил любовта и одобрението на своя небесен Баща, Йехова. (Евреи 11:4) Можем да сме уверени, че той е на сигурно място в безграничната памет на Йехова и чака да бъде възкресен за живот в рай на земята. (Йоан 5:28, 29) Ще се срещнеш ли с него там? Несъмнено ще имаш тази възможност, ако си решен да слушаш, докато Авел говори, и да подражаваш на забележителната му вяра.