Михаела: Здравей, София. Радвам се да те видя отново.

София: Аз също.

Михаела: При предишното ми посещение обсъдихме как се чувства Бог, когато страдаме. * Ти спомена, че след като майка ти е претърпяла автомобилна катастрофа, често си задаваш този въпрос. Между другото, как е тя?

София: Понякога е добре, друг път — зле. Днес се чувства добре.

Михаела: Радвам се да го чуя. Сигурно не ти е лесно да се справяш в тази ситуация.

София: Така е. Понякога се питам още колко ще трябва да страда.

Михаела: Нормално е да се питаш това. Може би си спомняш, че в края на предишния ни разговор повдигнахме въпроса защо Бог позволява страданията да продължават, щом има силата да ги прекрати.

София: Да, спомням си.

Михаела: Преди да видим какъв отговор на този въпрос дава Библията, нека си припомним някои от мислите, които обсъдихме предишния път.

София: Добре.

Михаела: Например научихме, че дори един верен на Бога мъж от библейски времена се питал защо Бог позволява страданията. Бог не го укорил, нито му казал, че просто му е необходима повече вяра.

София: Това беше нещо ново за мене.

Михаела: Също така научихме, че Бог Йехова не иска да страдаме. Например от Библията разбрахме, че когато Божиите служители страдали, Бог ‘страдал заедно с тях’. * Не е ли утешително да знаем, че Бог изпитва състрадание към нас, когато ни вижда да страдаме?

София: Да, така е.

Михаела: И накрая казахме, че щом нашият Създател притежава огромна сила, несъмнено може да се намеси и да сложи край на страданията.

София: Това не ми е ясно. Защо Бог позволява да се случват лоши неща, след като има силата да ги прекрати?

Михаела: Можем да намерим отговора на твоя въпрос, като разгледаме записаното в първата книга на Библията, Битие. Запозната ли си с разказа за Адам и Ева и забранения плод?

 София: Да. Бог казал на Адам и Ева да не ядат от едно определено дърво, но те не го послушали и яли.

Михаела: Точно така. Но нека сега се съсредоточим върху събитията, които довели до греха на Адам и Ева. Това ще ни помогне да разберем отговора на въпроса защо страдаме. Може ли да прочетеш Битие, 3 глава, от 1 до 5 стих?

София: Добре. „А змията беше най–предпазливото от всички диви животни, които Йехова Бог беше направил. И ето, тя каза на жената: ‘Наистина ли Бог каза да не ядете от всяко дърво в градината?’ А жената отговори на змията: ‘От плода на дърветата в градината можем да ядем, но за плода на дървото, което е в средата на градината, Бог каза: „Не яжте от него и не се докосвайте до него, за да не умрете!“’ Тогава змията каза на жената: ‘Изобщо няма да умрете! Понеже Бог знае, че в деня, в който ядете от него, очите ви ще се отворят и ще станете като Бога — ще знаете какво е добро и какво е зло.’“

Михаела: Благодаря. Нека разгледаме по–подробно тези стихове. Първо, обърни внимание, че змията говорила на жената, Ева. От друга част на Библията можем да разберем, че всъщност Сатана Дяволът бил този, който говорил чрез змията. * Сатана попитал Ева относно Божията заповед във връзка с дървото. Обърна ли внимание какви щели да са последствията, ако Адам и Ева ядат от него?

София: Те щели да умрат.

Михаела: Правилно. Със следващите си думи, Сатана отправил сериозно обвинение срещу Бога. Забележи какво казал: „Изобщо няма да умрете!“ Сатана твърдял, че Бог е лъжец!

София: Не бях чувала тази част от разказа.

Михаела: И когато Сатана нарекъл Бога лъжец, той повдигнал един важен въпрос, за чието решаване трябвало да бъде оставено време. Според тебе защо?

София: Хм. Не съм сигурна.

Михаела: Можем да обясним това със следния пример. Представи си, че един ден ти кажа, че съм по–силна от тебе. Как ще докажеш, че греша?

София: Предполагам, като проверя физическите ти способности.

Михаела: Точно така. Вероятно ще изберем някакъв тежък предмет и ще проверим коя от нас може да го вдигне. Всъщност доказването на това коя е по–силна е сравнително лесно.

София: Разбирам мисълта ти.

Михаела: Но ако вместо да кажа, че съм по–силна, кажа, че съм по–честна от тебе? Това е съвсем друго, нали?

София: Да.

Михаела: Наистина, честността не е качество като силата, което може да бъде доказано чрез обикновена проверка.

София: Не.

Михаела: Единственият начин да се установи истината, е да оставим да мине време, през което другите да ни наблюдават и да преценят коя наистина е по–честна.

София: Звучи логично.

Михаела: Но да се върнем на разказа в Битие. Дали Сатана твърдял, че е по–силен от Бога?

София: Не.

Михаела: Несъмнено Бог лесно щял да докаже, че Сатана греши. Сатана обаче твърдял, че е по–честен от Бога. Всъщност той сякаш казал на Ева ‘Бог ви лъже, но аз ви казвам истината’.

София: Интересно.

Михаела: Бог мъдро преценил, че най–добрият начин да се установи истината, е да остави да мине време. Така щяло да стане ясно кой казва истината и кой лъже.

София: Но когато Ева умряла, не било ли доказано, че Бог казва истината?

 Михаела: В известен смисъл, да. Но Сатана отправил още едно обвинение. Погледни отново в 5 стих. Какво друго казал на Ева?

София: Той казал, че ако тя яде от плода, очите ѝ ще се отворят.

Михаела: Да, и че ‘ще стане като Бога — ще знае какво е добро и какво е зло’. Тоест Сатана твърдял, че Бог крие нещо добро от хората.

София: Разбирам.

Михаела: Така бил повдигнат още един важен въпрос.

София: Какво имаш предвид?

Михаела: С думите си Сатана намекнал, че Ева, а и хората като цяло, ще бъдат по–добре без управлението на Бога. И в този случай Бог решил, че най–добрият начин да бъде даден отговор на обвинението, е да остави Сатана да докаже твърдението си. Затова Бог позволил на Сатана да управлява света за известно време. Така разбираме защо има толкова страдания днес — истинският владетел на света е Сатана, а не Бог. * Но има една добра новина.

София: Каква?

Михаела: От Библията научаваме две чудесни истини за Бога. Първо, Йехова забелязва страданията ни. Обърни внимание на думите на цар Давид, записани в Псалм 31:7. През живота си Давид се сблъскал с много трудности, но обърни внимание какво казал в молитва към Бога. Може ли да прочетеш този стих?

София: Добре. Той гласи: „Ще се радвам и ще ликувам заради твоята милост, защото ти видя страданията ми, разбра тревогите на душата ми.“

Михаела: Макар че Давид се сблъсквал с трудности, той намирал утеха при мисълта, че Йехова вижда страданията му. Дали и за тебе е утешително да знаеш, че Йехова вижда всичко, което ни измъчва, дори емоционалната ни болка, която другите може да не забелязват?

София: Да.

Михаела: Втората чудесна истина е, че Бог няма да позволява страданията вечно. Библията учи, че скоро той ще сложи край на лошото управление на Сатана. Бог ще премахне напълно всички страдания, включително тези, които изпитвате ти и майка ти. Мога ли другата седмица да дойда отново, за да ти покажа защо можем да сме сигурни, че скоро Бог ще сложи край на страданията? *

София: Ще се радвам.