В ТЕЖКИЯ, нажежен въздух Йосиф усеща аромата на лотосови цветове и други водни растения. Той е воден от керван търговци, които вървят през обширната делта на река Нил. Колоната от мъже се придвижва с камилите си към следващия египетски град, като от време на време от водата излита подплашена чапла или ибис. Йосиф отново мисли за дома си в брулените от вятъра високи части на Хеврон на стотици километри разстояние. Светът около него е напълно различен.

От върховете на финикови палми и смокини се чуват крясъците на маймуни. За Йосиф речта на хората, покрай които минават, е напълно неразбираема. Вероятно се опитва да различи отделни думи или фрази. След време той може и да научи езика, тъй като е възможно никога да не види отново дома си.

Йосиф е младеж едва на 17 или 18 години, но се сблъсква с трудности, които биха уплашили дори възрастни мъже. Тъй като бил любимецът на баща си, собствените му братя, обсебени от завист, за малко не го убили. Вместо това бил продаден на тези търговци. (Битие 37:2, 5, 18–28) Сега, след няколко седмици път, те са все по–радостни с наближаването на големия град, където очакват да натрупат голяма печалба от продажбата на Йосиф и другите скъпоценни стоки. Как Йосиф не позволил отчаянието да го обземе и да сломи духа му? И какво ще ни помогне да не допуснем трудностите и неуспехите в живота да разрушат вярата ни? Можем да научим много от Йосиф.

„Йосиф беше отведен в Египет и египтянинът Петефрий, който беше придворен служител на фараона, главен телохранител, го купи от исмаилтяните, които го бяха довели там.“ (Битие 39:1) С тези няколко думи Библията ни помага да си представим унижението на младия мъж, който отново бил продаден. Той бил просто нечия собственост! Представи си как Йосиф следва новия си господар, египетски придворен служител, през оживените улици на града, изпълнени със сергии. Накрая стигат до новия дом на Йосиф.

Йосиф обаче не можел да нарече това дом. Той бил израснал в номадско семейство, което живеело в шатри, местело се често и се грижело за стада овце. В Египет богаташи като Петефрий живеели във великолепни, боядисани в ярки цветове къщи. Археолозите разкриват, че древните египтяни обичали лукса, сенчестите градини и спокойните езера, в които отглеждали папирусова тръстика, лотос и други водни растения. Някои къщи били заобиколени с градини и имали веранди, където се усещал прохладният бриз, високи прозорци за проветрение, както и много стаи, включително голяма трапезария и помещения за слугите.

Дали Йосиф се впечатлил от този разкош? Вероятно не, тъй като се чувствал много самотен. Всичко в египтяните му било чуждо — езикът, дрехите, външният им вид и най–вече религията. Те се покланяли на множество богове, занимавали се с окултизъм и магия и проявявали неестествен интерес към смъртта и задгробния  живот. Едно нещо обаче помагало на Йосиф да не бъде сломен от самотата. В Библията се казва: „Йехова беше с Йосиф.“ (Битие 39:2) Йосиф несъмнено изливал сърцето си пред своя Бог. В Библията четем, че „Йехова е близо до всички, които го призовават“. (Псалм 145:18) Какво още помогнало на Йосиф да се приближи до Бога?

Младият мъж не се поддал на отчаянието и решил да дава всичко от себе си в работата. Така предоставил на Йехова възможност да го благослови. Йосиф скоро придобил благоволението на господаря си, който забелязал, че младият му слуга е благословен от своя Бог Йехова. Това донесло сполука на целия дом на Петефрий. Йосиф продължил да се издига в очите на господаря си, докато той не поверил всичко в ръцете на способния младеж. (Битие 39:3–6)

Йосиф е важен пример за младежите, които служат на Бога днес. Например понякога обстановката в училище може да им е чужда, тъй като хората около тях се вълнуват от окултното и имат мрачен и безнадежден възглед за живота. Ако се намираш в подобна ситуация, не забравяй, че Йехова не се е променил. (Яков 1:17) Той продължава да е с онези, които са му верни и вършат всичко всеотдайно, така че да са му угодни. Йехова ги благославя богато и ще направи същото за тебе.

Междувременно от Библията разбираме, че Йосиф постепенно възмъжал. Младежът станал „строен и красив млад мъж“. Тези думи подсказват, че над него била надвиснала беда, тъй като физическата красота често носи нежелано и неподходящо внимание.

За Йосиф лоялността била нещо важно, докато за жената на Петефрий не било така. В Библията четем: „Жената на господаря му започна да заглежда Йосиф и да му говори: ‘Легни с мене!’“ (Битие 39:7) Дали Йосиф се изкушавал да приеме предизвикателните предложения на тази езичничка? В Библията не намираме нищо, което да подсказва, че желанията, характерни за младите мъже, му били чужди или че разглезената жена на един богат и влиятелен придворен служител била непривлекателна. Мислел ли си Йосиф, че ще може да скрие от господаря си? Дали се изкушавал от материалната изгода, която можел да има от подобна връзка?

Всъщност не знаем какво минавало през ума на Йосиф. Но можем ясно да видим какво било в сърцето му. Това добре личи от отговора му: „Виж, с мене в дома си господарят ми не се тревожи за нищо и всичко, каквото притежава, е поверил в ръцете ми. В дома му няма никой  по–виден от мене, нито е задържал от мене нещо друго освен тебе, защото си му жена. Тогава как бих могъл да извърша такова голямо зло и да съгреша против Бога?“ (Битие 39:8, 9) Представи си как младият мъж изрича тези думи с пълна искреност. Той се отвращавал дори от мисълта за онова, което тази жена искала. Защо било така?

Както обяснил Йосиф, неговият господар му имал доверие. Петефрий бил поверил целия си дом в ръцете на Йосиф, като не задържал от него нищо друго освен съпругата си. Как можел Йосиф да предаде доверието му? Тази мисъл го отвращавала. Но имало и друга, още по–сериозна причина — страхът да не съгреши срещу своя Бог, Йехова. Йосиф бил научил от родителите си как Бог гледа на брака и верността в семейството. Йехова извършил първото бракосъчетание и ясно изразил възгледа си в това отношение — мъжът и жената трябва да се обвържат помежду си, да станат „една плът“. (Битие 2:24) Всеки, който се опитал да разруши тази връзка, щял да си навлече Божия гняв. Например онези, които искали да имат сексуални отношения със съпругата на Авраам, прабабата на Йосиф, и впоследствие с жената на Исаак, бабата на Йосиф, за малко не загубили живота си. (Битие 20:1–3; 26:7–11) Йосиф си извлякъл ясна поука и бил решен да живее според нея.

Жената на Петефрий не харесала онова, което чула. Как можел този незначителен роб да я отблъсне и да нарече предложението ѝ „голямо зло“! Въпреки всичко тя упорствала. Вероятно суетата и гордостта ѝ били накърнени, затова била още по–решена да накара Йосиф да легне с нея. Така проявила нагласа, подобна на тази на Сатана, който изкушавал Исус. Опитите на Сатана също се провалили, но вместо да се откаже, той изчаквал „друг удобен случай“. (Лука 4:13) Затова верните на Бога хора трябва да са решителни и непоколебими, също като Йосиф. Макар че неприличните предложения продължавали „всеки ден“, той не се поддал. В Библията четем: „Той не се съгласяваше.“ (Битие 39:10) Жената на Петефрий обаче била твърдо решена да го изкуши.

Тя избрала момент, когато слугите били извън къщата. Знаела, че Йосиф трябвало да влезе вътре, за да свърши работата си. Когато дошъл, тя се опитала да го примами в своя капан. Хванала го за дрехата и за последен път се опитала да го прелъсти: „Легни с мене!“ Йосиф действал незабавно, за да се отскубне от хватката ѝ. Дръпнал се назад, но тя здраво държала дрехата му. Той се завъртял, за да се освободи, оставяйки дрехата в ръцете ѝ, и избягал. (Битие 39:11, 12)

Ситуацията може би ни напомня за боговдъхновения съвет на апостол Павел: „Бягайте от блудство!“ (1 Коринтяни 6:18) Какъв чудесен пример е оставил Йосиф за всички истински християни! В живота понякога се налага да имаме отношения с хора, които не зачитат Божиите закони за морала, но това не означава, че трябва да се поддаваме на порочното им влияние. Трябва да бягаме от блудство, каквото и да ни струва.

В случая на Йосиф цената била висока. Жената на Петефрий искала отмъщение. Тя веднага започнала да крещи и да вика другите слуги. Твърдяла, че Йосиф се опитал да я изнасили и избягал, когато се развикала. Тя запазила дрехата като доказателство и чакала съпругът ѝ да се върне. Щом Петефрий се прибрал, тя повторила лъжата си, намеквайки, че вината е негова, тъй като довел този чужденец в дома им. Как реагирал мъжът ѝ? В Библията се казва, че той ‘пламнал от гняв’. Петефрий отвел Йосиф в затвора и го оставил там. (Битие 39:13–20)

Знаем малко за египетските затвори по онова време. Разкопките на подобни места разкриват, че били укрепени като крепости, изпълнени с килии и тъмници. Впоследствие Йосиф описал това място с дума, означаваща буквално „яма“, което предава идеята за мрачно и безнадеждно място. (Битие 40:15, бел. под линия) От книгата Псалми научаваме, че Йосиф бил подложен на допълнителен тормоз: „Стегнаха краката му с вериги, оковаха душата му в желязо.“ (Псалм 105:17, 18) Египтяните понякога поставяли на затворниците окови, които захващали лактите зад гърба, а на други били слагани железни нашийници. Йосиф сигурно страдал много от тези изтезания, особено като се  има предвид, че не бил направил нищо, за да ги заслужи.

Освен това не ставало въпрос за кратък престой, защото в повествованието се казва, че Йосиф ‘останал затворен там’. Той прекарал години в това ужасно място! * Йосиф дори не знаел дали някога ще бъде освободен. Как не потънал в отчаяние и безнадеждност, когато първите мъчителни дни преминали в седмици, а след това в месеци?

В Библията намираме отговора: „Йехова продължаваше да бъде с Йосиф, продължаваше да проявява милост спрямо него.“ (Битие 39:21) Нито стените на затвора, нито оковите, нито мрачните тъмници могат да попречат милостта на Бога да стигне до неговите служители. (Римляни 8:38, 39) Можем да си представим как Йосиф излива мъката си пред своя скъп небесен Баща в молитва и как получава мира и спокойствието, които единствено „Богът на всяка утеха“ може да осигури. (2 Коринтяни 1:3, 4; Филипяни 4:6, 7) Какво още направил Йехова за Йосиф? Четем, че той позволил на Йосиф „да придобие благоволение в очите на управителя на затвора“.

На затворниците очевидно била давана работа и Йосиф отново предоставил на Йехова възможност да го благослови. Той работел усилено, като всеотдайно вършел всяка възложена му задача, осланяйки се на Йехова. С Божията благословия Йосиф спечелил доверието и уважението на другите, както преди в дома на Петефрий. В повествованието четем: „Така че управителят на затвора повери в ръцете на Йосиф всички затворници, които бяха в затвора, и Йосиф надзираваше всичко, каквото се вършеше в затвора. Управителят на затвора не трябваше да надзирава вече нищо, което беше в ръцете на Йосиф, защото Йехова беше с Йосиф и Йехова благославяше с успех всичко, каквото Йосиф вършеше.“ (Битие 39:22, 23) Колко утешително било за Йосиф да знае, че Йехова се грижи за него!

Понякога в живота ни може да настъпи ужасен обрат и дори да понесем жестока несправедливост, но бихме могли да научим много от вярата на Йосиф. Ако често се молим на Йехова, вярно спазваме заповедите му и полагаме усилия да вършим каквото е правилно в неговите очи, ще му предоставяме възможност да ни благослови. В случая на Йосиф Йехова щял да го благослови неизмеримо повече в бъдеще, както ще разберем от следващи статии от тази поредица.