Независимо дали работата ти е предимно умствена, физическа, или комбинация от двете, трябва да помниш, че „от всеки труд има полза“. (Притчи 14:23) Каква полза? От една страна, усърдната работа ни помага да се грижим за физическите си нужди. Вярно е, че Бог обещава да осигурява необходимото на онези, които искрено му служат. (Матей 6:31, 32) Но той също очаква от нас да вършим своя дял, като се стараем честно да си изкарваме прехраната. (2 Солунци 3:10)

Следователно можем да гледаме на работата си като на средство за постигане на определена цел. Тя е почтен начин да се справяме с отговорностите си. Джошуа, който е на 25 години, казва: „Да се грижиш за себе си, е постижение. Ако си в състояние да плащаш за онова, от което се нуждаеш, значи работата ти изпълнява целта си.“

Също така работата допринася за самоуважението ни. Вярно е, че усилната работа изисква усилия. Но когато си налагаме да я вършим, дори да ни изглежда скучна или трудна, ще изпитваме удовлетворение от това да знаем, че се придържаме към по–висш стандарт. Така печелим победа над склонността си винаги да търсим най–лесния начин. (Притчи 26:14) Тогава ще изпитваме истинско удовлетворение. Арън, цитиран в предишната статия, казва: „Много ми харесва как се чувствам след дълъг работен  ден. Може да съм изтощен и никой да не е забелязал работата ми, но знам, че съм постигнал нещо.“

Библията хвали човека, „който е умел в работата си“, както и жената, чиито ръце „се залавят за всяка работа с радост“. (Притчи 22:29; 31:13) Разбира се, никой не става умел автоматично и на малцина им е приятно да вършат нещо, с което не се справят добре. Вероятно затова много хора не намират радост в работата си — те просто не полагат достатъчно усилия, за да станат умели в нея.

Всъщност човек може да се научи да харесва почти всяка работа, стига да подходи към нея с правилна нагласа, тоест да положи усилия да се научи да я върши добре. Уилям, който е 24–годишен, казва: „Много е удовлетворяващо да дадеш най–доброто от себе си за някаква задача и да постигнеш хубави резултати. Никога не можеш да изпиташ същото, ако претупваш нещата или вършиш само минималното, което се очаква от тебе.“

Пази се от капана да мислиш единствено колко пари печелиш. Вместо това си задавай въпроси като: „Защо е нужна тази работа? Какво ще стане, ако никой не я върши, или ако не се върши добре? Как тя е от полза за другите?“

Последният въпрос е особено важен, понеже работата ще ни носи най–голямо удовлетворение, когато виждаме каква полза имат другите от нея. Самият Исус казал: „Повече щастие има в даването, отколкото в получаването.“ (Деяния 20:35) Освен онези, които пряко се ползват от услугите ни, като клиенти и работодатели, има и други, които извличат полза от усърдната ни работа. Сред тях са членовете на семейството ни и онези в нужда.

Членовете на семейството. Когато главата на семейството работи усърдно, близките му извличат полза поне по два начина. Първо, той се грижи да имат нужното за живота — храна, облекло и покрив над главата си. Така изпълнява дадената му от Бога отговорност „да осигурява нужното за онези, за които трябва да се грижи“. (1 Тимотей 5:8) Второ, чрез примера си показва колко е важна усърдната работа. Шейн, цитиран в предишната статия, казва: „Баща ми е чудесен пример за човек с добри работни навици. Той е честен и през целия си живот е работил усърдно, основно като дърводелец. От примера му научих колко е важно да работиш с ръцете си и да правиш неща, които са от полза за другите.“

Онези в нужда. Апостол Павел заръчал на християните ‘да се трудят усърдно, за да имат какво да дадат на онзи, който е в нужда’. (Ефесяни 4:28) Наистина, когато работим усърдно, за да се грижим за себе си и за семейството си, бихме могли също да помагаме на хората, които са в по–неблагоприятна позиция. (Притчи 3:27) Следователно усърдният труд може да ни позволи да изпитаме по–голямото щастие от даването.

В своята известна Проповед на планината Исус казал: „Ако някой, който има власт, ти възложи да извървиш една миля, върви с него две.“ (Матей 5:41) Как можеш да приложиш този принцип? Вместо просто да вършиш задължителния минимум, търси начини да правиш повече. Поставяй си цели — опитай се да свършиш възложеното по–добре или по–бързо, отколкото се очаква. Намирай радост, като даваш най–доброто от себе си дори в малките аспекти от работата си.

Когато правиш повече, е по–вероятно да изпитваш радост от работата си. Защо? Защото по този начин ти контролираш действията си. Даваш повече от себе си, защото така искаш, а не защото някой те е принудил. (Филимон 14) Във връзка с това може да си припомним принципа от Притчи 12:24: „Ръката на прилежните управлява, а мързеливата ръка води до робски труд.“ Едва ли буквално ще станем роби или ще бъдем принудени да работим. Но човек, който върши минималното, което се очаква от него, може да се чувства като роб — сякаш винаги трябва да изпълнява изискванията на другите. Но онзи, който прави повече, защото сам решава това, усеща, че има контрол над живота си, той е господар на действията си.

Усърдната работа е достойна за уважение, но е добре да помним, че животът не е само работа. Библията ни учи да сме прилежни. (Притчи 13:4) Но не ни насърчава да сме работохолици. В Еклисиаст 4:6 се казва: „По–добре е шепа почивка, отколкото две шепи труд и гонене на вятъра.“ Поуката е, че един работохолик може никога да не се радва на плодовете от труда си, понеже работата отнема цялото му време и сили. В такъв случай тя се превръща единствено в „гонене на вятъра“.

Библията може да ни помогне да развием уравновесен възглед за работата. Макар че ни насърчава да сме старателни, тя ни съветва ‘да се уверяваме кои са по–важните неща’. (Филипяни 1:10) Кои са по–важните неща? Те включват прекарване на време със семейството и приятелите. Още по–важни са духовните дейности като четене на Божието Слово и размисъл върху него.

Онези, които водят уравновесен начин на живот, е по–вероятно да изпитват удовлетворение от работата си. Уилям, цитиран по–рано, казва: „Един от бившите ми работодатели е чудесен пример за човек с уравновесени работни навици. Той се труди усърдно и има добри отношения с клиентите си заради качеството на работата. Но в края на деня, когато е свършил задачите си, той знае, че трябва да остави всичко и да се съсредоточи върху семейството си и службата си за Бога. Той е един от най–щастливите хора, които познавам!“