В „Британска енциклопедия“ Великден е описан като „основен празник на християнската църква, на който се чества възкресението на Исус Христос“. Но дали е християнски празник?

За да се определи дали е автентична една археологическа находка, трябва внимателно да се разгледат детайлите. Подобно на това, за да определим дали Великден е християнски празник, е нужно да обърнем внимание на подробностите, свързани с него.

Първо, Исус казал на последователите си да отбелязват смъртта, а не възкресението му. Апостол Павел нарекъл това честване „вечерята на Господаря“. (1 Коринтяни 11:20; Лука 22:19, 20)

Също така в „Българска митология“ се казва: „Всички обичаи и обреди от Великденския празничен комплекс ... са натоварени с множество реликти, имащи езически, религиозно–митологичен характер.“ Например относно яйцето, известен великденски символ, „Енциклопедия България“ обяснява: „Още в древността яйцето е символ на живота и плодородието.“ А в „Енциклопедия на религиите“ за заека се посочва, че е „познат като изключително плодовито същество и затова символизира настъпващата пролет“.

Професорът по средновековна литература Филип Уолтър обяснява как такива обичаи са станали част от празника Великден. Той пише, че „при превръщането на езическите религии в християнски“ било много лесно да се направи връзка между езическия обичай, с който се отбелязвало „преминаването от смъртта на зимата към зараждането на пролетта“, и възкресението на Исус. Професор Уолтър добавя, че това била важна стъпка за въвеждането на „християнските празници“ в езическия календар, което допринесло за по–лесното обръщане във вярата.

Докато апостолите били живи, този процес още не бил започнал, защото те действали като „възпрепятстваща сила“ срещу езичеството. (2 Солунци 2:7) Апостол Павел предупредил, че ‘след като си отиде’, ще се появят мъже, които „ще говорят изопачени неща, за да увлекат учениците след себе си“. (Деяния 20:29, 30) В края на първи век апостол Йоан писал, че вече имало хора, които заблуждавали християните. (1 Йоан 2:18, 26) Така се открила възможността за приемане на езически обичаи.

Някои обаче мислят, че допускането на дадени великденски обичаи не било погрешно, защото помогнало на „езичниците“ да разберат по–добре значението на възкресението на Исус. Но апостол Павел никога не би се съгласил с нещо подобно. Макар че бил изложен на множество езически обичаи, докато пътувал из Римската империя, той не ги приел, за да помогне на хората по–лесно да разберат учението на Исус. Точно обратното, Павел предупредил християните: „Не се впрягайте в един ярем с невярващите. Защото какво общо има между праведността и беззаконието? Какво общо има между светлината и тъмнината? ‘Затова излезте измежду тях и се отделете — казва Йехова — и повече не докосвайте онова, което е нечисто’.“ (2 Коринтяни 6:14, 17)

До какво заключение стигаме след разглеждането на тези подробности? Ясно разбираме, че Великден не е християнски празник.