Смъртта на Исус Христос е най–важното събитие в историята — той умрял, за да живеят хората както било предвидено. Човекът не бил създаден със склонността да върши лоши неща, да се разболява или да умира. (Битие 1:31) Но грехът влязъл в света чрез първия човек Адам. Исус дал живота си, за да ни избави от греха и смъртта. (Прочети Матей 20:28; Римляни 6:23.)

Бог проявил забележителна любов, като изпратил своя Син на земята, за да умре за нас. (1 Йоан 4:9, 10) Исус казал на последователите си да отбелязват смъртта му чрез скромно честване с хляб и вино. Като правим това всяка година, изразяваме признателността си за любовта, проявена от Бога и от Исус. (Прочети Лука 22:19, 20.)

Когато Исус казал на учениците си да отбелязват смъртта му, той говорил за един договор, или споразумение. (Матей 26:26–28) Договорът открил пред тях и пред ограничен брой други хора възможността да станат царе и свещеници с Исус в небето. Макар че милиони присъстват на Възпоменанието на смъртта на Исус, само участниците в договора вземат от хляба и виното. (Прочети Откровение 5:10.)

От почти 2000 години Йехова избира онези, които ще бъдат царе. (Лука 12:32) Те са малко на брой в сравнение с хората, които ще живеят вечно на земята. (Прочети Откровение 7:4, 9, 17.)