Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

ТЕМА НА БРОЯ | КАК ДА СЕ СПРАВИШ С БЕЗПОКОЙСТВОТО

Безпокойство за семейството

Безпокойство за семейството

„Скоро след като почина баща ми, съпругът ми ми каза, че се среща с друга жена“, разказва Джанет. „После, без да предупреди и да каже довиждане, той си изпразни гардероба и изостави мене и двете ни деца.“ Джанет си намерила работа, но заплатата ѝ не била достатъчна, за да плаща ипотеката на къщата. Тя обаче не се безпокояла само за парите. „Изпитвах непреодолима тревога заради всички нови отговорности, които трябваше да нося сама. Чувствах се виновна, че не можех да осигуря на децата си това, което другите родители осигуряваха на своите деца. Дори сега се притеснявам как останалите гледат на семейството ми. Дали смятат, че не съм направила всичко по силите си, за да спася брака си?“

Джанет

Молитвата помага на Джанет да владее чувствата си и да изгражда приятелството си с Бога. „Най–трудно ми е през нощта, когато е тихо и притесненията ме обземат. Молитвата и четенето на Библията ми помагат да спя. Много харесвам откъса от Филипяни 4:6, 7: ‘Не се безпокойте за нищо, но във всичко чрез молитви и усърдни молби, заедно с изрази на благодарност, разкривайте исканията си пред Бога и мирът от Бога, който превъзхожда всяка мисъл, ще пази сърцата ви и умовете ви.’ Прекарала съм много нощи в молитви и съм усещала как мирът от Йехова ми носи утеха.“

Думите на Исус относно молитвата в Проповедта на планината са приложими за всякакви тревоги: „Бог, вашият Баща, знае от какво се нуждаете, още преди да поискате от него.“ (Матей 6:8) И ние трябва да искаме от него. Молитвата е основният начин, по който ‘се приближаваме до Бога’. Какъв ще е резултатът? Библията казва: „Той ще се приближи до вас.“ (Яков 4:8)

Молитвата не просто ни кара да се чувстваме добре, защото сме изразили безпокойството си. Йехова, „онзи, който слуша молитви“, също така действа в полза на всички, които го търсят с вяра. (Псалм 65:2) Затова Исус учел последователите си „винаги да се молят и да не се отказват“. (Лука 18:1) Трябва да продължаваме да молим Бога за ръководство и помощ, уверени, че той ще възнагради вярата ни. Никога не бива да се съмняваме в желанието и способността му да действа в наша полза. Ако „се молим непрестанно“, ще покажем, че имаме истинска вяра. (1 Солунци 5:17)

КАКВО ОЗНАЧАВА ДА ИМАШ ВЯРА

Какво всъщност е вярата? Тя включва да „опознаем“ Бога като личност. (Йоан 17:3) Можем да правим това като четем Божиите мисли в Библията. От там научаваме, че той ни вижда и иска да ни помогне. Но истинската вяра включва повече от това да знаем нещо за Бога. Тя означава да имаме приятелски отношения с него. Както е при всяко приятелство, не можем да развием такава връзка за един ден. Вярата ни „нараства“ с времето, като учим повече за Бога, като вършим „онова, което му е угодно“ и като усещаме как ни подкрепя. (2 Коринтяни 10:15; Йоан 8:29) Именно тази вяра помага на Джанет да се справи с безпокойството.

„Като виждах как Йехова ми помага във всеки момент, вярата ми растеше“, споделя тя. „Често се сблъсквахме с несправедливости, с които ни изглеждаше, че е невъзможно да се справим. След много молитви Йехова посочваше изход, за който никога не бих се сетила сама. Като му благодаря, съзнавам колко много е направил за мене. Той винаги ни е помагал в подходящото време. Даде ми приятели, които са истински християни. Те са готови да ми помогнат и дават добър пример на децата ми. *

Разбирам защо в Малахия 2:16 Йехова казва: ‘Аз мразя развода.’ За невинния партньор изневярата е най–голямото предателство. Минаха години, откакто съпругът ми ни напусна, но продължавам да чувствам празнота. В такъв момент се опитвам да направя нещо за някой друг и това помага на самата мене.“ Като прилага библейския принцип да не страни от другите, Джанет намалява безпокойството си. * (Притчи 18:1)

Бог е „Баща на сирачето и съдия на вдовицата“ (Псалм 68:5)

„Най–утешително за мене е да знам, че Бог е ‘Баща на сирачето и съдия на вдовицата’. Той никога няма да ни изостави, както направи съпругът ми“, казва Джанет. (Псалм 68:5) Тя знае, че Бог не ни подлага на изпитание. Напротив, той дава мъдрост „на всички щедро“ и ни осигурява „силата, надхвърляща нормалното“, за да се справяме с тревогите си. (Яков 1:5, 13; 2 Коринтяни 4:7)

Но какво да правим, ако се безпокоим за своята безопасност?

^ абз. 9 Виж 1 Коринтяни 10:13; Евреи 4:16.

^ абз. 10 За още практични съвети как да се справиш с безпокойството виж темата „Имаш ли контрол над живота си?“ в броя на „Пробудете се!“ от юли 2015 г., на разположение също на www.dan124.com/bg.