„ЗАЩО на мене? Защо Бог позволи това да ми се случи?“ Тези въпроси измъчвали 24–годишния Сидни от Бразилия. Злополука на водна пързалка го оставила прикован за инвалидната количка.

Когато страдат поради нещастен случай, болест, смърт на близък, природно бедствие или война, хората лесно може да се разочароват от Бога. И това е така открай време. В древността патриархът Йов бил сполетян от редица беди. Той погрешно обвинявал Бога: „Викам към тебе за помощ, но не ми отговаряш, стоя прав, за да ме погледнеш. Ти се промени и стана жесток към мене, с цялата мощ на ръката си враждуваш с мене.“ (Йов 30:20, 21)

Йов не знаел кой му причинява тези трудности, нито защо го сполитат или са допуснати. Хубавото е, че Библията ни разкрива причината да се случват подобни неща, а също и как трябва да реагираме на тях.

Библията казва за Бога: „Делата му са съвършени, защото всичките му пътища са справедливи. Той е Бог на верността, в когото няма несправедливост. Той е праведен и честен.“ (Второзаконие 32:4) Тогава логично ли е един „праведен и честен“ Бог да предвиди хората да страдат или да ги наказва или пречиства с беди?

Библията ни казва точно обратното: „Когато е подложен на изпитание, нека никой не казва: ‘Бог ме подлага на изпитание.’ Защото Бог не може да бъде изпитван със зло, нито той самият изпитва някого така.“ (Яков 1:13) Всъщност от Библията научаваме, че Бог дал на човечеството съвършено начало. Той осигурил на първите хора Адам и Ева красив дом, всичко необходимо за живота и хубава работа. Бог им казал: „Бъдете плодовити и станете много, напълнете земята и я покорете!“ Адам и Ева определено нямали причина за недоволство. (Битие 1:28)

Но днес условията на земята далеч не са съвършени. Всъщност човечеството е било в окаяно състояние през цялата си история. Колко е вярно изказването: „Досега цялото създание заедно стене и страда.“ (Римляни 8:22) Какво се случило?

За да разберем отговора, трябва да се върнем назад до момента, когато страданията започнали. Подбудени от един разбунтувал се ангел, по–късно наречен Сатана Дявола, Адам и Ева отхвърлили Божиите стандарти за правилно и погрешно, изразени в заповедта да не ядат „от дървото на познанието за доброто и злото“. Дяволът казал на Ева, че няма да умрат, ако не се подчинят на Бога, и така го обвинил, че е лъжец. Сатана също обвинил Бога, че отнема на поданиците си правото да определят какво е добро и какво е зло. (Битие 2:17; 3:1–6) Той намекнал, че хората ще са по–добре без Божието управление. Всичко това повдигнало много важен въпрос: Достоен ли е Бог да управлява?

Дяволът повдигнал и друг въпрос. Обвинил хората, че служат на Бога от егоистични подбуди. Той казал на Бога за верния Йов: „Нима не си оградил отвсякъде и него, и къщата му, и всичко, което има? ... Но моля те, протегни ръка, посегни на всичко, което той има, и виж дали няма да те прокълне в лицето!“ (Йов 1:10, 11) Въпреки че говорел за Йов, Сатана загатвал, че всички хора служат на Бога заради лична изгода.

Как щяло да е най–добре да се решат веднъж завинаги тези основни въпроси? Всемъдрият Бог намерил най–доброто решение, което няма как да ни разочарова. (Римляни 11:33) Той  позволил на хората да се управляват сами за известно време и оставил резултатите да покажат чие управление е по–добро.

Ужасните условия на земята днес са ясно доказателство, че човешкото управление се е провалило напълно. То не само не е донесло мир, сигурност и щастие, но е довело земята до ръба на унищожението. Това потвърждава важната истина, записана в Библията: „Човек не може дори да насочва стъпките си.“ (Йеремия 10:23) Единствено Божието управление може да гарантира на човечеството траен мир, щастие и благополучие, защото това е намерението на Бога. (Исаия 45:18)

Как тогава Бог ще изпълни намерението си? Спомни си, че Исус учел последователите си да се молят: „Нека дойде твоето царство. Нека бъде твоята воля както на небето, така и на земята.“ (Матей 6:10) В определеното време чрез Царството си Бог ще премахне причините за страданията. (Даниил 2:44) Бедността, болестите и смъртта ще останат в миналото. В Библията се казва, че Бог „ще избави бедния, който вика за помощ“. (Псалм 72:12–14) За болните обещанието е: „Нито един жител няма да каже: ‘Болен съм.’“ (Исаия 33:24) Дори за мъртвите, които са в паметта на Бога, Исус казал: „Идва часът, когато всички, които са в паметните гробници, ще чуят гласа му и ще излязат.“ (Йоан 5:28, 29) Какви утешителни обещания!

Седемнайсет години след инцидента Сидни, споменат в началото, казва: „Никога не съм обвинявал Йехова за злополуката, но признавам, че отначало бях разочарован от него. Има дни, в които се чувствам много зле, и плача при мисълта, че съм инвалид. Но от Библията разбрах, че случилото се не е наказание от Бога. Тя казва, че ‘времето и непредвиденият случай сполитат всички нас’. Молитвата към Йехова и определени библейски стихове ме укрепват духовно и поддържат духа ми.“ (Еклисиаст 9:11; Псалм 145:18; 2 Коринтяни 4:8, 9, 16)

Като помним защо Бог позволява страданията и че последиците от тях скоро ще бъдат премахнати, можем да преодолеем разочарованието, което изпитваме. Имаме уверението, че Бог „възнаграждава онези, които усърдно го търсят“. Никой, който основава вярата си на него и на Сина му, няма да бъде разочарован. (Евреи 11:6; Римляни 10:11)