Освен библейското повествование в Деяния 2:5–11 юдейският писател Филон, който живял по онова време, също описал множеството, дошло в Йерусалим на Петдесетница през 33 г.

Филон писал относно пътуващите към Йерусалим: „За всеки празник идват безброй хора от безброй градове — някои по суша, други по море, от изток, запад, север и юг.“ Той също цитирал част от писмо от внука на Ирод Велики, Агрипа I до римския император Калигула. В него Агрипа казал относно Йерусалим: „Светият град ... е столица не само на Юдея, но и на повечето други страни заради многото хора, които се преместват от Йерусалим в съседните земи.“

Агрипа изброил области с юдейски преселници, включително далечни места в Месопотамия, северна Африка, Мала Азия, Гърция, както и острови в Средиземноморието. Ученият Йоаким Йеремиас казва: „Макар че в този списък не се споменават конкретно пътувания до Йерусалим, това се подразбира, тъй като всички възрастни юдеи били задължени да ходят там за поклонение.“ (Второзаконие 16:16)

Всяка година в Йерусалим се празнували три празника — Пасхата, Петдесетница и Празникът на колибите. През първи век стотици хиляди хора от цял Израил и от всяко друго място, където живеели юдеи, пътували до Йерусалим за тези събития. (Лука 2:41, 42; Деяния 2:1, 5–11) Всички те трябвало да нощуват някъде.

Някои отсядали при приятели, други в странноприемници. Мнозина разпъвали шатри в града или около стените му. При последния си престой в Йерусалим Исус отседнал в близкото село Витания. (Матей 21:17)

В близост до храма са намерени постройки с много корита за къпане. Смята се, че те са били странноприемници, в които пътниците можели да отседнат и да се очистят, преди да влязат в храма. Надпис, открит в една от тези сгради, посочва, че Теодот, свещеник и водач на местната синагога, „построил синагогата, за да може в нея да се чете Тората ..., както и странноприемницата, стаите и водопровода, за да бъдат настанявани бедните пътници“.